Определение по дело №1040/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4444
Дата: 14 февруари 2019 г.
Съдия: Соня Николова Найденова
Дело: 20191100501040
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

14.02.2019 г., гр.София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г  въззивен състав, в закрито заседание на 14-ти февруари през 2019 година,  в следния   състав:                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА       

                      ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                             мл.с.АНЕТА ИЛЧЕВА

                                                                         

като  разгледа докладваното  от съдия НАЙДЕНОВА в.гр.д.1040 по  описа  за 2019 година,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба от Ц.Г. срещу решение по гр.д.№ 72940/2016 г. на СРС, 69 състав.

При проверка редовността на въззивната жалба на „Т.С.“ ЕАД съгласно разпоредбата на чл.267 от ГПК, въззивният съдът констатира, че същата не отговаря на изискването на чл.261, т.4 от ГПК - не е внесен пълния размер на дължимата държ.такса.

Исковата молба е подадена в съда на 14.12.2016 г., т.е.преди изм. на чл.72 от ГПК с ДВ, бр.86 от 27.10.2017 г., поради което приложим при определяне на дължимите държавни такси е чл.72, ал.1 от ГПК в ред. към ДВ, бр.59/2007г. – за събиране на д.такса за всеки съединен иск в размерите, посочени в чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Съгласно т.18 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/12г. ОСГТК, държавна такса в хипотезата на обективно кумулативно съединяване на искове по чл.422 във връзка с чл.415 ГПК се дължи съгласно чл.72, ал.1 за всеки съединен иск в размерите, посочени в чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Съгласно т.18 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/12г. ОСГТК, държавна такса в хипотезата на обективно кумулативно съединяване на искове по чл.422 във връзка с чл.415 ГПК се дължи съгласно чл.72, ал.1 за всеки съединен иск в размерите, посочени в чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и съгласно чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при обжалване пред въззивната инстанция се събира държ.такса в размер на 50% от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес.

Дължимата държавна такса по въззивната жалба следователно се определя върху обжалваемия размер от цената на всеки един от трите отхвърлени обективно съединени искове за главница за ТЕ, за лихви за забава, и за главница за дялово разпределение,  в размер на 2% върху обжалваемия интерес, но не по-малко от 25 лева по всеки иск, съгласно чл.18, ал.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В случая с оглед обжалваемия интерес, тя е в размер на 36,09 лв. по иска за главница за ТЕ, и в минималния размер от по 25 лв. по жалбата срещу другите два иска, общо 86,09 лв. Пръвоинстанционният съд е дал указания за д.такса от 42,30 лв. само, и с разпореждане от 03.12.2018 г. е освободил въззивника само от внасяне на сумата 42,30 лв. за държ.такса. Следователно дължима от въззивника-ответник е държавна такса в размер на 43,99лв., останала дължима по жалба, поради неточни указания от първоинстанционния съд при администриране на жалбата за внасяне само на 42,30лв., като освобождаването от д.таскса е само за 42,30 лв.

Наред с това с въззивната жалба се прави обжалва решението на СРС и относно разноските, с изрични  оплаквания относно прекомерност на тези на противната страна и направено в тази връзка възражение от въззивника пред СРС,  в която част възивната жалба има характер на искане по чл.248 от ГПК. Компетентен да се произнесе по исканията на страните по чл.248 от ГПК  за изменение/допълване на решението относно разноските, е първоинстанционният съд СРС. Едва след неговото произнасяне  по искането на ищеца по чл.248 от ГПК, делото следва да се изпрати отново на въззивния съд за разглеждане на подадената въззивна жалба, респ. евентуални жалби срещу определението по чл.248 от ГПК.

С оглед на изложеното настоящото производство, като преждевременно образувано следва да бъде прекратено. Делото следва да се върне на СРС, за отстраняване на констатираните нередовности по реда на чл.262, ал.1 във вр. с чл.261, т.4 от ГПК /за довнасяне дължимата ДТ /, респ. за прилагане на последиците на чл.262, ал.2, т.2 от ГПК в случай на неизпълнение, и за произнасяне по чл.248 от ГПК. Едва след надлежното администриране на въззивната жалба, респ. влизане в сила на определението по чл.248 от ГПК или след надлежно администриране на евентуални жалби срещу определението по чл.248 от ГПК, делото следва да се изпрати на настоящата инстанция за разглеждане по същество на жалбата.

Воден от изложеното, СГС

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр.дело № 1040/2019 г. по описа на СГС, ГО, ІІ-Г въззивен състав, като преждевременно образувано.

ВРЪЩА гр.д.№ 72940/2016 г. на СРС, 69 състав,  ведно с настоящето дело, на СРС, 69 състав, с указание за  надлежно  администриране на подадената възззивна жалба и производство по чл.248 от ГПК, съобразно мотивите на настоящето определение.

След изпълнение на дадените указания, въззивната жалба, ведно с делото, да се изпратят на СГС за разглеждане.

Определението е окончателно .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

              ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                   2.