Решение по дело №1231/2019 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 509
Дата: 6 декември 2019 г. (в сила от 4 август 2020 г.)
Съдия: Огнян Христов Гълъбов
Дело: 20195610101231
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№……

 

Димитровград, 06.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                          Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар: Силвия Димова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1231 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът П.И.П. заявява, че работи в ОД на МВР-Хасково, като към момента заемал длъжността „***. Поддържа, че през периода от 09.07.2016г. до 09.07.2019г. изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа /дневни и нощни работни смени/, съгласно месечни графици, при сумарно отчитане на работното време по правилата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. През този период отработил 278 нощни смени, в които положил труд между 22.00 часа и 06.00 часа. Съгласно чл.179 ал.1 от ЗМВР, на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00ч. до 06.00 часа. Поддържа, че поради липса на специална уредба, касаеща служителите на МВР, трябвало при определяне размера на възнаграждението за положен нощен труд от тях субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата от 26.01.2007г., където било предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни  с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Заявява, че така положения от него труд през нощта от 22.00 часа до 06.00 часа за периода от 09.07.2016г. до 09.07.2019г. е в размер на 2208 часа, които следва да бъдат приравнени към дневен труд с коефициент 1,143 и да му бъдат изплатени 2524 часа. Такова преизчисление не било направено от неговия работодател ОД на МВР-Хасково- ответник по делото, в резултат на което не му били изплатени 316 часа нощен труд, представляващи допълнително възнаграждение в размер на 1817 лева. Иска ответника да бъде осъден да му заплати допълнително възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен към дневен за периода от 09.07.2016г. до 09.07.2019г. в размер на 1817 лева, ведно с лихва за забава в размер на 100 лева, изчислена върху всяко неплатено задължение-допълнително възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, да датата на предявяване на иска- 09.07.2019г., както и законна лихва до окончателното им изплащане. Претендира заплащане и на направените по делото разноски.

В проведеното на 07.11.2019г. съдебно заседание по делото, на основание чл.214 ал.1 от ГПК, пълномощникът на ищеца измени размера на предявените искове, като увеличи исковата претенция за главницата по първия иск от 1817 лева на 2448,57 лева, а размера на иска за претендираната лихва увеличи от 100 лева на 303,20 лева.

Ответникът ОД на МВР-Хасково поддържа, че предявените искове от ищеца са допустими но неоснователни и недоказани, поради което иска тяхното отхвърляне. Заявява, че ищеца е държавен служител, като твърденията му, че неправилно е изчислявано работното му време и поради това той е бил ощетен в следствие на незаплатен извънреден труд, не отговарят на действителното положение. Твърди, че през исковия период ответника се е съобразявал със законовите и подзаконови нормативни актове, регламентиращи реда и начина за полагане, отчитане и заплащане на положения извънреден труд от държавните служители. Поддържа, че не е вярно посоченото в исковата молба, че при отчитане на полагания нощен труд от ищеца, ответника неправилно е превръщал нощните часове в дневни, което довело до натрупване на допълнителни такива извънреден труд, който не му бил заплатен. Заявява, че съгласно заповед на Министъра на вътрешните работи, регламентиращи заплащането на положен труд за времето от 22.00ч. до 06.00ч. в размер на 0,25 лева на отработен час. На последно място, ответникът оспорва иска и защото не било ясно на каква база е изчислена цената на исковата претенция и по каква ставка е пресметната левовата равностойност на часовете извънреден труд и часовете нощен труд. Не било посочено на какво основание се претендира мораторна лихва и от коя дата следва да се начислява тя, като не ставало ясно каква точно е претенцията на ищеца и на какви доказателства се основава тя.    

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно приетата като доказателство по делото Кадрова справка на ищеца, същия е ***ад при ОДМВР-Хасково. Работа в МВР започнал на 25.09.2015г. На настоящата си длъжност е от 2015г.

            За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според това, заключение, изготвено от вещото лице Е.В.,*** при сумирано отчитане на работното време, същото се изчислява на 3-месечен период. На служителите е заплащан извънреден труд от сумирано работно време, който се явява като разликата между действително положените часове /нощни и дневни/ и норматива часове за съответния период. За всеки положен час нощен труд между 22.00ч. и 06.00ч. се заплаща по 0,25 лева, съгласно вътрешните заповеди №8121з-791/28.10.2014г. и №8121з-1429/23.11.2017г. През процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на двусменен режим на работа с продължителност на работната смяна 12 часа от 07.00ч. до 19.00ч. и от 19.00ч. до 07.00ч. Отработените нощни смени от 19.00ч. до 07.00ч. за съответния период са общо 320,50 или 2564 часа нощен труд. Отработените нощни часове не са превръщани в дневни с коефициент 1,143, равен на нормалната продължителност на дневното работно време /8ч./ и нощното работно време /7ч./, установено при сумирано отчитане на работното време, съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Съгласно тази разпоредба, при сумирано отчитане на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тази разпоредба се прилага, когато трудовото възнаграждение се заплаща според времетраенето и часовете в нощната смяна трябва да са равни или повече от 4 часа. Отработените нощни часове се умножават с коефициент 1,143. Положения от ищеца нощен труд за процесния период е в размер на 2564 часа, които след умножаване с горепосочения коефициент се равняват на 2930 дневни часа. На ищеца не е заплащано допълнително възнаграждение за положените нощни часове, превърнати в дневни с коефициент 1,143. Размерът на допълнителното възнаграждение за труда, положен между 22.00ч. и 06.00ч., след превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 е 2448,57 лева. Размерът на лихвата за забава по тримесечия от месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата на предявяване на иска, или за периода от 01.11.2016г. до 09.07.2019г., е 303,20 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Безспорно установено по делото е, че ищецът работи в РУ-Димитровград при ОДМВР-Хасково от 1993г., като към настоящия момент същия е  старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“, която длъжност изпълнява от 2015г. Между страните не се спори относно обстоятелството, че през периода от 09.07.2016г. до 09.07.2019г. той е изпълнявал служебните си задължения на дневни и нощни смени, всяка от които с продължителност от 12 часа, съгласно месечни графици, при сумарно отчитане на работното време. Няма спор и относно това, че през този период на ищеца е бил начислен и заплатен нощен труд. На последно място по делото не се спори, че отношенията между страните в настоящия случай се уреждат от ЗМВР. С оглед характера на заеманата от ищеца длъжност той е полагал труд през нощта, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Спорно по делото е изцяло ли са били заплатени на ищеца от ответника отработените часове на нощните смени и при изчислението на възнаграждението за положения нощен труд работодателя трябвало ли е да приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, като използва коефициент за приравняване на отработените нощни часове към дневните такива.

За периода от 09.07.2016г. до 09.07.2019 година първоначално е  действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., която е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 година на ВАС по адм.д.№ 5450/2016 година, обн. в ДВ, брой 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. и понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, брой 60 от 02.08.2016 година, в сила от 02.08.2016г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете Наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В двете Наредби с № 8121з-592/25.05.2015г. и № 8121з-776/29.07.2016г., приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1.143. В противен случай се поставя държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда. Следователно за ищеца се поражда право да претендира допълнително възнаграждение за нощен труд при наличие на положен такъв, което се доказа по несъмнен начин по делото съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. Съдът възприема изводите на вещото лице, които не бяха опровергани от страна на ответната Дирекция, която не установи и не доказа по несъмнен начин заплащането на дължимите допълнителни възнаграждения за положен от ищеца нощен труд. Поради това съдът счита, че  исковата претенция за заплащане на нощен труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да приеме за доказано, че за периода от 09.07.2016 година до 09.07.2019г., ищецът е полагал нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 2930 часа като дължимото възнаграждение е в размер на 2448,57 лева.

С оглед на горното, предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло, като ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен към дневен за периода от 09.07.2016г. до 09.07.2019г., в размер на 2448,57 лева. Тази сума е в брутен размер, като чисто дължимата сума на ищеца след приспадане на съответния данък е 2203,71 лева.

            На следващо място, доколкото задължението на работодателя да заплаща възнаграждение за нощен труд е срочно, то ответника е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да изплати съответното възнаграждение. Поради това, предявения от ищеца иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.11.2016г. до 09.07.2019г., също е основателен. Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, обезщетението за забава за този период е в размер на 303,20 лева, който съответства на този по предявения иск. Предвид това и този иск следва да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан.

В полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда- 09.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Димитровград държавна такса за уважените от съда два иска в размер на 97,94 лева за иска за главница и 50 лева за иска за обезщетение за забава, както и възнаграждение за вещо лице в размер на 130 лева.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати и разноските на ищеца по настоящото дело за адвокатско възнаграждение. Видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 17.09.2019г. ищецът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Предвид направеното от страна на ответника възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение платено от ответника, съдът намира същото за неоснователно, доколкото по делото са предявени 2 иска общо за сумата от 2751,77 лева за които се дължи адвокатско възнаграждение, определено съобразно разпоредбите на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определен съобразно тази разпоредба платения размер на адвокатското възнаграждение е по-нисък от предвидения минимум, поради което не може да се приеме, че той е прекомерен, още повече, че по делото бяха проведени две съдебни заседания, приети писмени доказателства и заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

         Мотивиран така, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Хасково, със седалище и адрес на управление: град Хасково, бул.„България” № 85, представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.П., с ЕГН **********,***, сумата от 2448,57 лева /две хиляди четиристотин четиридесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща брутно обезщетение за положен извънреден труд, резултат на преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 09.07.2016г. – 09.07.2019г., лихва за забава за периода от 01.11.2016г. до 09.07.2019г., в размер на 303,20 лева /триста и три лева и двадесет стотинки/, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева.

 

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Хасково, със седалище и адрес на управление: град Хасково, бул.„България” № 85, представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Димитровград, сумата от 147,94 лева /сто четиридесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/- държавна такса и 130/сто и тридесет/ лева- възнаграждение за вещо лице.   

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

             

                                                                                               Съдия: