ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 260010
13. 01. 2025 г.
Диляна Йорданова – съдия – докладчик по т. д. № 123/2019 г. по описа на БОС, след като се запознах с постъпилата от ФЛ Сълюшънс ЕООД молба, на осн. чл. 255, ал. 2 ГПК излагам следното становище:
С определение от 30.12.2024г., постановено
по делото, е оставено без уважение искането
на синдика Д.З.М. на длъжника ЕТ Орион – В. Н. /в несъстоятелност/, ЕИК205152366, със
седалище гр. Бургас, бул. Демокрация№54, за издаване на постановление за
възлагане на поземлен имот с идентификатор 10135.2564.1892, ведно с построените
в него сгради с идентификатори 10135.2564.1892.1 и 10135.2564.1892.1 по КККР на
гр. Варна на наддавача Екобилд
88 ЕООД. Посоченото определение е обжалвано и делото е изпратено на БАС по
компетентност.
В определението от съда по несъстоятелността
са формирани подробни мотиви, обосновали отказа му.
Прието е, че делото на
17.12.2024г. е постъпила молба
от синдика Д.З.М. на длъжника ЕТ Орион – В. Н. /в
несъстоятелност/, ЕИК205152366, със седалище гр. Бургас, бул. Демокрация№54, с
която във връзка с издадено разрешение за продажба по реда на чл.717 и
следващите от ТЗ с определение №260368 от 18.09.2023г. на БОС, е поискала да
бъде издадено постановление за възлагане на поземлен имот с идентификатор
10135.2564.1892, ведно с построените в него сгради с идентификатори
10135.2564.1892.1 и 10135.2564.1892.1 по КККР на гр. Варна на Екобилд 88 ЕООД.
БОС е указал на синдика с определение от 18.12.2024г.
да представи доклад във връзка с необходимостта съда да извърши преценки дали
правото на собственост върху посочените недвижими имоти принадлежи на длъжника
към издаване на постановлението за възлагане, включително е изискана подробна
информация относно предходната идентификация на имотите и съдебни и
изпълнителни производства от значение за собствеността.
На 30.12.2024г. по делото е постъпил доклад
от синдика, в който се съдържат данни във връзка с дадените указания,
включително е посочено, че няма заведен иск за собственост спрямо длъжника от кредитора Р.Я..
В доклада синдикът се е позовал на решение
№105 от 06.01.2017г. по гр.д.№1091/2016г. на ВКС, с което е отречено правото на
собственост на кредитора с прието вземане Р.Я. спрямо длъжника по отношение на
правото на собственост върху част от поземления имот с предходна
идентификация10135.2564.1529 по КККР на гр. Варна, ведно с построените в него
сгради.
Настоящият
съдебен състав е съобразил, че посоченото съдебно решение на ВКС е постановено
преди постановяването на ТР №4 от 11.03.2019г. по т.д. №4/2014г. на ОСГК на
ВКС, като след влизането в сила на съдебното решение, с което е отхвърлен иска
за собственост на кредитора Р.Я. последващо е отпаднало качеството на ЕТ Орион – В. Н. като взискател по
предприетото принудително изпълнение спрямо него, съответно с влязло в сила съдебно решение по гр.д.
№2840/2015г. на ВОС е отхвърлен иска с правно основание чл.55, ал.2 от ЗЗД на В.
Н. срещу Я..
Съгласно т.1 от ТР №4 от 11.03.2019г. по т.д.
№4/2014г. на ОСГК на ВКС привидният кредитор не може да запази никакви права,
придобити от материално-незаконосъобразен изпълнителен процес, злоупотребата с
права винаги има за последица порок на придобиването и той дължи да върне
всичко получено, дори и в качеството на купувач от публична продан, тъй като е
получено без основание.
Съдът по
несъстоятелността е приел, че придобитите от длъжника права по Постановлението
за възлагане, акт№38, том 81, дв.вх.рег.№29874 от 20.12.2013г., на които почива
легитимацията му като собственик не са безспорни и пряко се конкурират с
правата на кредитора Р.Я., с оглед приетото в цитираното тълкувателно решение,
че възлагането при публична продан на привиден кредитор не поражда вещно-прехвърлителен ефект. Позовал се
е на мотивите на тълкувателното решение,
в които е посочено, че към момента на публичната
продан привидният кредитор-взискател по изпълнението
няма изпълняемо право и в рамките на спор за
собственост /по арг. на чл.483 ГПК/
длъжникът-собственик може да оспорва законосъобразността на публичната продан,
поддържайки че постановлението за
възлагане, няма вещно-прехвърлителен
ефект и купувачът от публичната продан не може да придобие правото на
собственост, защото собственикът на имота е нямал качеството на длъжник по
проведеното принудително изпълнение.
По делото не са приложени доказателства, въз
основа на които съдът по несъстоятелността да направи категоричен и еднозначен
извод за принадлежността на част от поземлен имот с идентификатор
10135.2564.1892, в който попада имота с предходна идентификация10135.2564.1529
по КККР на гр. Варна, ведно с построените в него сгради, към масата на
несъстоятелността. Съдът по несъстоятелността
при наличие на очевидно спорни права между длъжника и кредитор с прието
вземане, засягащи принадлежността на имуществото на длъжника и включването му в
масата на несъстоятелността, не би могъл да се увери в собствеността и да издаде постановление за възлагане. Налице
е реална опасност от засягане правата на участниците в търга, които биха могли
да придобият чужд имот и след това да бъдат евицирани
от действителния собственик, респективно би се стигнало до връщане на сумите,
получени от кредиторите с приети вземания по разпределението на евицирания купувач.
С оглед на това, въпреки представените по
делото актуални данъчни оценки и скици на имотите и оригинални платежни
нареждания за заплатен данък за придобиване на имотите във връзка с указанията, съдържащи се в мотивната
част на определение №216 от 23.12.2024г. на БАС по в.ч.т.д.№199/2024г. на БАС,
са налице пречки съдът по несъстоятелността да издаде постановление за
възлагане.
На следващо място в молбата на кредитора ФЛ Сълюшънс ЕООД се съдържа оплакване, че съдът по
несъстоятелността неоснователно не му възстановява на основание чл. 632а от ТЗ предплатените
разноски по реда на чл.629б от ТЗ, като е указал на синдика да бъдат включени в
сметката за разпределение, при спазване на привилегиите, очертани с нормата на
чл.722 от ТЗ.
Съгласно т.9 от ТР №1/2017г. по т.д.№1/2017г. на ОСТК на ВКС
възстановяването на предплатените разноски се осъществява чрез изготвяне на
сметка за разпределение, тъй като това е единственият начин за удовлетворяване
на кредиторите при спазване на законоустановения ред
на техните вземания и с осигурена възможност за контрол чрез оспорване на
сметката за разпределение по реда на чл. 728 ТЗ.
Дадените указания на синдика от съда по
несъстоятелността са в съответствие със задължителната съдебна практика – т.9
от ТР №1/2017г. по т.д.№1/2017г. на ОСТК
на ВКС, като изцяло в правомощията на синдика е да изготви сметка за
разпределение, в която да включи предплатените от кредитора суми за начални
разноски по чл.629б от ТЗ
При горните мотиви, настоящият състав счита, че всички
процесуални действия по делото са извършени своевременно, при спазване на
закона и задължителната съдебна практика, както и съобразно с конкретните
обстоятелства по делото.
Настоящото становище, ведно с молбата на кредитора ФЛ Сълюшънс ЕООД за определяне на срок при бавност следва да се изпратят на Апелативен
съд-Бургас по компетентност.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на Апелативен съд-Бургас по
компетентност настоящото становище, ведно с молбата на кредитора ФЛ Сълюшънс ЕООД за определяне на срок при бавност .
Съдия – докладчик: