№ 240
гр. Габрово, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Д.а
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно гражданско дело
№ 20224200500423 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 317, вр. чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №441 от 19.09.2022 г. по гр. д. № 1112/2022 г. Районен съд –
Габрово е осъдил З. И. Т. на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД да опразни и предаде
на П. Д. В. фактическата власт върху недвижим имот, представляващ първи
партерен етаж от къща и гараж, находящи се в гр. Габрово, бул. ***. По
силата на цитираното решение З. И. Т. е осъдена да заплати на П. Д. В.
сторените по делото съдебни разноски в размер на 522,40 лева на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответницата З. И. Т., въззивник пред настоящата инстанция, обжалва
първоинстанционното решение, като излага аргументи за неговата
неправилност поради недоказаност на факта на валидно извършено
прекратяване на наемното правоотношение, съответно невъзникване на
задължение за предаване на фактическата власт върху жилището.
Ищецът П. В., въззиваем пред настоящата инстанция, е депозирал
отговор на подадената въззивна жалба по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, в който
се излагат подробни доводи за неоснователност на подадената въззивна
жалба. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
В открито съдебно заседание въззивницата З. Т. моли да й бъде
предоставен срок, в който да си намери квартира.
Въззиваемият чрез упълномощения процесуален представител заявява,
че поддържа изложените доводи в отговора на въззивна жалба за
неоснователност на подадената жалба, като излага становище за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение и моли за неговото
потвърждаване.
1
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в
законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от
процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от
обжалването.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни
основания. Съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваните му части, като при постановяването му
не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.
233, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на З. И. Т. да освободи и предаде държането на
първи партерен етаж от къща и гараж, находящи се в гр. Габрово, бул. ***.
Ищецът се легитимира като собственик на процесния имот по силата на
представен Нотариален акт №3, том XVIII, нот. дело №4564/1997г. по описа
на нотариус Н. Матева, район на действие Районен съд – Габрово. Излага
твърдения, че между страните е бил сключен нотариално заверен договор за
наем от 01.05.2018г. за срок от една година. Договорът се прекратявал с
изтичане на уговорения едногодишен срок /чл. 10.1/ или в случай на
допусната забава при погасяване на задължението за заплащане на наемна
цена повече от 15 дни /чл. 10.2/. Посочва се, че от датата на сключване на
договора до настоящия момент ответницата не заплащала дължимите наемни
цени, вследствие на което на 16.08.2021г. ищецът отправил писмена покана за
освобождаване на имота, но тя не оказала съдействие. С нотариална покана,
връчена на ответницата на 04.04.2022г. ищецът повторно отправил покана
към ответницата в едноседмичен срок от получаването да напусне имота
заедно със семейството си, но отново не получил търсеното съдействие.
В депозирания отговор на исковата молба ответницата оспорва исковата
претенция като неоснователна. Посочва, че от момента на изтичане на срока
на договора до изпращане на поканите от ищеца процесният имот се
използвал от ответницата при наличие на правно основание – договор за наем
за неопределен срок, доколкото след изтичане на първоначално уговорения
срок наемодателят не се противопоставил ответницата заедно със
семейството си да продължи да използва имота. Оспорва твърденията да
ищеца, че не е заплащала дължимите наемни цени. Моли исковата претенция
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Окръжен съд - Габрово, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа и правна страна следното:
По силата на сключен договор за наем от 01.05.2018г., заверен
нотариално на 02.05.2018г. от нотариус А.Ц., рег. №359 при НК, район на
действие РС-Габрово, между ищеца, в качеството на наемодател, и
ответницата, в качеството на наемател, е възникнало наемно правоотношение
за срок от една година, считано от 01.05.2018г., при уговорена месечна
наемна цена от 130 лв., платима в брой, с падеж всяко пето число на всеки
календарен месец. Съгласно чл. 10 договорът се прекратявал с изтичането на
уговорения срок, както и с писмено уведомление от наемодателя към
наемателя при закъснение на заплащането на наема с повече от 15 дни, без да
е налице задължение за наемодателя да предостави предизвестителен срок.
От съдържанието на представената и приета като писмено
2
доказателство писмена покана от 16.08.2021г., адресирана от П. В. до З. Т. и
С., се установява, че ищецът уведомил ответницата, че в срок до 30.08.2021г.
следва да освободи ползваното от нея жилище, находящо се в гр. Габрово,
бул. ***. Към поканата е приложена обратна разписка, от която е видно, че
поканата е получена лично от адресата на 16.08.2021г.
От съдържанието на нотариална покана, изготвена от нотариус А.Ц.,
рег. №359 при НК, район на действие РС-Габрово, се установява, че П. В. е
отправил покана към З. Т. в едноседмичен срок от получаването да освободи
ползваните от нея помещения в жилище, находящо се в гр. Габрово, бул. ***,
както и да заплати натрупаните суми за консумативни разходи до датата на
напускане. Видно от направеното отбелязване поканата е връчена на адресата
на 04.04.2022г.
В хода на разглеждане на делото от първоинстанционния съд е разпитан
св. И., от чиито показания се установява, че се познавал с ответницата от
лятото на 2021г. Тогава посетил процесния имот, за да извърши оглед преди
да вземе решение за закупуването му. При посещението възникнал конфликт
с лицата, които към този момент обитавали имота. След пристигане на
полицейски екип конфликтът бил преустановен. Свидетелят заедно с ищеца и
ползвателите на имота постигнали съгласие последните да останат до края на
зимата. Въпреки постигнатата уговорка да напуснат имота до 29.05.2022г.
след като си намерят друга квартира, това не се случило.
Настоящият въззивен състав намира, че подадената от въззивницата
въззивна жалба е неоснователна, доколкото от събраните писмени и гласни
доказателства се установява, че наемното правоотношение между страните е
прекратено в резултат на отправено от наемодателя известие за прекратяване
и към настоящия момент ответницата продължава да използва процесния
имот при липса на правно основание.
Както първоинстанционният съд правилно е съобразил, възникналото
наемно правоотношение е прекратено за в бъдеще с отправеното писмено
уведомление, израз на упражняване на потестативно право на страната-
наемодател да прекрати договора при виновно неизпълнение на задължението
на наемателя да престира наемна цена, което е станало на 16.08.2021г. с
връчването на писмена покана.
От събраните гласни доказателства се установява, че ответницата е
продължила да ползва имота и след изтичане на срока на договора на
01.05.2019г., като по делото не са представени доказателства, потвърждаващи
въведените насрещни твърдения за заплащане на дължимите месечни наемни
цени. От тук следва, че ответницата-наемодател се е намирала в пълно
неизпълнение на основното си задължение по наемното правоотношение,
поради което ищецът-наемодател законосъобразно е предприел действия за
нейното отстраняване от процесния имот чрез изпращане на покана от
16.08.2021г. със срок за напускане до 30.08.2021г. Считано от 31.08.2021г.
ответницата е изпаднала забава с оглед предоставения срок за освобождаване
на имота и заплащане на дължимите консумативни разходи във връзка с
ползването му, поради което първоинстанционният съд е достигнал до
правилно и законосъобразно заключение, че договорът е бил надлежно
прекратен с изтичане на срока, посочен в поканата, поради доказано
договорно неизпълнение от страна на наемателя.
След прекратяване на наемното правоотношение е отпаднало правното
основание, въз основа на което ответницата е упражнявала облигационното
3
право на ползване върху имота, поради което за същата е възникнало
задължението да предаде фактическата власт върху имота на наемодателя.
Въз основа на така изложените съображения въззивният съд приема, че
подадената въззивна жалба е неоснователна и обжалваният съдебен акт
следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
По разноските:
При този изход на спора на въззиваемия П. В. следва да бъдат
присъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сторените съдебни разноски за
предоставена правна защита в настоящото въззивно производство. От
представения в открито съдебно заседание от 24.11.2022г. договор за правна
защита и съдействие от 02.11.2022г. се установява, че П. В., представляван от
пълномощника Д. В., е заплатил на упълномощения процесуален
представител адвокатско възнаграждение в размер на 460 лева, платено в
брой. От тук следва, че въззивницата З. Т. следва да бъде осъдена да заплати
на П. В. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция в размер от 460 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №441 от 19.09.2022 г., постановено по гр.
д. № 1112/2022 г. по описа на Районен съд – Габрово.
ОСЪЖДА З. И. Т., ЕГН:**********, с адрес: гр. Габрово, бул. ***, да
заплати на П. Д. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „***, разноски
за съдебното производство пред въззивната инстанция в размер на 460 лв.
/четиристотин и шестдесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4