М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 614/2017 г. по описа на КРС
По отношение на подс.
Р.Ю.А. е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че на 13.08.2017
г. в с. Х.Д., П. област, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна
възраст- С.А.Ш., родена на *** година, чрез използване на безпомощното
състояние на С.А.Ш.- престъпление по чл. 149, ал.2, т.3 във вр.
с чл. 149 ал.1 от НК.
По реда на
чл.275 от НПК е направено е искане от страна на подс.
А. и защитника му адв. Ш. за разглеждане на делото по
реда на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият, разбирайки повдигнатото му обвинение,
признава вината си, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези
факти.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и на основание чл.372 ал.4 от НПК, след като установи, че
направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от доказателствата по
делото обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието
на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение. Счита вината на подсъдимия за безспорно и
категорично доказана, поради което пледира същия да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение. Счита, че на същия следва да бъде наложено наказание
лишаване от свобода в диапазон между минималния и средния, визиран в НК с оглед
диференцираната процедура на чл.371 т.2 от НПК.
Подсъдимият
лично и чрез защитника му пледират за налагане на наказание под предвидения в
НК минимален размер.
Частният
обвинител- малолетната С.Ш. чрез особения си представител адв.
Г. се присъединява към становището на прокурора относно вината на подсъдимия,
като я счита за доказана. Пледира за определяне на наказание над средния
размер.
Граждански
иск по делото не е предявен.
Съдът
след като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК прие за
установено от фактическа следното:
Подс. Р.Ю.А., ЕГН ********** е роден на *** ***.
Български гражданин е. Не е женен. *****. Има завършен пети клас. Издържа се
предимно от сезонна работа по полето или бране на боровинки и билки. Живее в с.
Х.Д., общ. К., обл. П., ул. „****“ № *. Неосъждан е-
реабилитиран. Осъждан е със следните присъди:
1.С
присъда по НОХД № 82/1997 г. на КРС, влязла в сила на 05.02.1998 г. е осъден за
извършено в периода 11-13.02.1997 г. деяние по чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.26 от НК, като му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение е отложено на осн. чл.66 от НК с изпитателен срок от три години.
2.С
присъда по НОХД № 181/1997 г. на КРС, влязла в сила на 30.05.1998 г. е осъден
за извършено на 22.03.1997 г. престъпление по чл.195 ал.2 вр.
ал.1 т.5 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
две години, чието изпълнение е отложено на осн. чл.66
от НК с изпитателен срок от три години.
3.С
присъда по НОХД № 56/1999 г. на КРС, влязла в сила на 15.06.1999 г. е осъден за
извършено на 15.05.1998 г. престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр.
чл.194 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от една година. На осн. чл.68 от НК е постановено да
изтърпи отделно и изцяло и наказанието, наложено му по НОХД № 82/1997 г. на
КРС- лишаване от свобода за срок от осемнадесет месеца. Постановеното и
присъединено наказание е следвало да се
изтърпи при първоначален общ режим на осн.
чл.46 б.“б“ от ЗИН /стар/.
4.С
присъда по НОХД № 138/1999 г. на КРС, влязла в сила на 25.05.2000 г. е осъден
за деяние по чл.195 ал.1 т.5 и т.7 вр. чл.194 ал.1 от НК,, извършено на 14.02.1999 г., като му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година, което да се изтърпи при първоначален общ режим на
осн. чл.46 б.“б“ от ЗИН /стар/.
С определение
по посоченото дело, влязло в сила 26.07.2000 г. са групирани на осн. чл.25 вр. чл.23 от НК
наказанията, наложени на А. по НОХД №№ 82/97 г. на КРС, 56/99 г. на КРС и
138/99 г. на КРДС, като е наложено едно общо най- тежко наказание лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца. На осн.
чл.24 от НК е увеличено така определеното общо най- тежко наказание със шест
месеца лишаване от свобода. Постановено е общото най- тежко и увеличено
наказание да се изтърпи при първоначален общ режим на осн.
чл.46 б.“б“ от ЗИН /стар/. Зачетено е изтърпяното наказание по НОХД № 59/99 г.
на КРС, считано от 04.08.1999 г.
5.С определение по НОХД №89/2000 г. на
КРС, влязло в сила на 07.11.2000 г. е одобрено споразумение, с което А. е
признат за виновен за извършено на 09/10.01.1998 г. престъпление по чл.195 ал.1
т.4 и т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК, като му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да се изтърпи при
първоначален общ режим на осн. чл.46 б.“б“ от ЗИН
/стар/.
С определение по посоченото дело са
групирани на осн. чл.25 вр.
чл.23 от НК наказанията, наложени на А. по НОХД № 138/99 г. и НОХД № 89/00 г. и
двете на КРС, като му е определено едно общо най- тежко наказание лишаване от
свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален общ режим на осн. чл.46 б.“б“ от ЗИН /стар/.
6.С присъда по НОХД № 6/2000 г. на КРС,
влязла в сила на 21.3.2001 г. е осъден за деяния, извършени на 02.01.1995 г. и
07.01.1995 г. по чл.195 ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК, като му е наложено на осн. чл.23 от НК едно общо
най- тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,
което да изтърпи при първоначален общ режим на осн.
чл.46 б.“б“ от ЗИН /стар/.
С
определение по посоченото дело, влязло в сила на 01.06.2001 г. са групирани на осн. чл.25 вр. чл.23 от НК
наказанията по НОХД № 56/99 г., НОХД № 135/99 г., НОХД № 6/2000 г. и по НОХД №
89/2000 г., всички на КРС, като е определено едно общо най- тежко наказание
лишаване от свобода в размер на 2 години, което да се изтърпи при първоначален
общ режим на осн. чл.46 б.“б“ от ЗИН /стар/. На осн. чл.25 ал.2 от НК е зачетена изтърпяната част от
наказанието по НОХД № 59/99 г. на КРС, считано от 04.08.1999 г. Посоченото общо
най- тежко наказание е било изтърпяно на 25.06.2002 г., видно от приложената по
делото справка от РП- К..
За
всички горепосочени осъждания на подс. А., по съвкупност
е настъпила реабилитация по право на осн. чл.86 ал.1
т.2 от НК, считано от 26.06.2005 г.
7.С
определение по НОХД №50/2008 г. на КРС, влязло в сила на 07.04.2008 г., А. е
осъден за извършено на 12.02.2008 г. престъпление по чл.216 ал.1 от НК, като му
е наложено наказание пробация, в съвкупност от
следните пробационни мерки- задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от две години; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години; и безвъзмезден
труд в полза на обществото в размер на 300 часа годишно за две поредни години.
Това наказание А. изтърпял в периода от 23.04.2008 г. до 22.04.2010 г.
За
посоченото осъждане е реабилитация на осн. чл.88а
ал.1 вр. чл.82 ал.1 т.5 от НК, считано от 23.04.2012
г.
На
13.08.2017 г., около 02,00 часа подс. А. се прибрал
от бране на боровинки в с. Х.Д., общ. К., обл. П.,
ул. „****“ № *. Малко след това подс. А. изпитал
потребности, както да възбуди, така и да удовлетвори половото си желание. Подс. А. живеел сам
и решил, че може да задоволи тези си потребности без съвкупление като за обект
на блудствените действия, които възнамерявал да
извърши в изпълнение на тази си цел набелязал малолетната свидетелка С.А.Ш.,
родена на *** г.
Подс. А.
познавал св. С.Ш., тъй като тя била съседско дете и ясно съзнавал факта, че към
инкриминираната дата не била навършила 14- годишна възраст. В изпълнение на
така взетото решение, малко след 03,00 часа, на 13.08.2017 г. подс. А. се насочил към дома на св. С.Ш.,***, преминал през
двора и влязъл в едната от двете стаи на къщата, а именно- ползваната от
пострадалата Ш. и братчето й- малолетния св. Н.А.Ш.. Другата стая на къщата
била обитавана от родителите на двете деца, а именно- свидетелите А.С.Ш. и Р.М.С.,
които към инкриминирания момент не били вкъщи, тъй като по- рано излезли, за да
берат боровинки.
Влизайки
в стаята, ползвана от пострадалата С.Ш. подс. А. ясно
възприел, че тя в този момент спяла, но това не го отклонило от изпълнението на
намерението си. Напротив, съзнавайки безпомощното състояние, в което се намирала
св. Ш., подс. А. се възползвал от него и достигайки
до леглото, в което св. Ш. спяла, след като отвил чаршафа, с който била завита,
започнал да я опипва по краката, около кръста, по ръцете и по гърдите. Тези по
същество действия на подс. А. предизвикали
събуждането на пострадалата, която усетила ръцете му по тялото си и след като
осъзнала какво се случва, се разплакала. Това довело до събуждането и на
спящото й братче- св. Н.Ш., който възприемайки как подс.
А. галел краката на сестра му и нейния плач, също се разплакал. Св. С.Ш. по
категоричен начин изразила несъгласието си с действията на подс.
А. като му казала да си тръгва, но последния първоначално отказал. Едва след
като двете деца продължили да плачат подс. А.
напуснал къщата, обяснявайки присъствието си в нея с това, че търсел родителите
на пострадалата и братчето й.
От
извършената по делото съдебно- медицинска експертиза на С.Ш. е установено, че девствената
ципа е със запазена цялост. Констатирано е синкаво- червено оцветяване на
лигавицата между 2 и 5 часа по часовниковия циферблат в предверието
на влагалището. Липсвали други травматични увреждания по тялото. Описаната
находка в предверието на влагалището е посочено от
вещото лице, че трудно може да бъде диференцирана като травматична или е
болестно зачервяване, но било възможно да е и от двата произхода. Не било
възможно категорично да се отговори на въпроса дали посочената находка е
причинена при описаните блудствени действия или се
касае за хигиенни недостатъци при детето. Вещото лице е посочило, че е напълно
възможно да са извършени описаните блудствени
действия без от това да останат видими следи.
От
заключението на изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза на подс. А. се установява, че същият не
страда от психично заболяване. Психичното му състояние позволява правилно да
възприема фактите по делото и да дава достоверни обяснения, ако желае. Могъл
пълноценно да участва в наказателното производство. Сексуалността на подс. А. била нормално изразена, предвид биографичните
данни. Извършеното деяние било ситуативно. Не били
установени патологични в половото влечение, които да не подлежат на личностов самоконтрол.
От
заключението на изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза на
малолетната С.Ш. се установява, че същата не страда от душевно заболяване, не е
регистрирана и не се води на психиатрично диспансерно наблюдение в ЗПЗ гр.
Пловдив. С оглед степента на физическото, психическо и умствено развитие може
правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, които имат значение
по делото и да дава достоверни показания за тях. При Ш. не са установени
задръжки в умственото развитие. Не са установени данни към момента на изготвяне
на експертното заключение инцидентът да е повлиял съществено върху психическото
състояние на Ш. и да е провокирал болестно състояние. Личностовото
и изграждане е в начален стадий, така че далечни последици не могли да се
предвидят.
От
заключението на изготвената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза на малолетния свидетел Н.Ш. се установява, че същият не
страда от душевно заболяване, не е регистриран и не се води на диспансерно
наблюдение в ЦПЗ гр. Пловдив. С оглед степента на физическо, психическо и
умствено развитие на Ш. възприемането и възпроизвеждането на факти и
обстоятелства е свързано със значимостта на дадено събитие, която е придадена
от неговите близки и значими личности в живота му, каквито се явяват близките и
семейството му. При Ш. не са установени задръжки в умственото развитие. Не е
установено към момента на изготвяне на експертното заключение инцидентът да е
повлиял съществено върху психическото състояние на Н.Ш. и да е провокирал
болестно състояние. Личностовото му изграждане е в
начален стадий, така че далечни последици не могли да се предвидят.
Така описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и
категорично установена от събраните по делото в хода на досъдебното
производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК, като
на базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени изложените в
обвинителния акт обстоятелства. Налице са самопризнания на подс.
А., направени в съдебното производство по делото, които се подкрепят от
показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели- С.А.Ш., Р.С., А.Ш.,
Н.Ш., С.М.Ш., А.Я., Т.А., М.А., К. А., С.А., Р. Р. А., А.Ш.,
З.С. и И.Ш.. Протоколите за разпит на посочените свидетели са приобщени по
делото по реда на чл.283 от НПК, като показанията им се явяват последователни,
логични, вътрешно и взаимно непротиворечиви.
Показанията на малолетните свидетели С.Ш.- пострадала и Н.Ш. са
извършени при участието на техен родител и законен представител, както и при
участието на педагог, съобразно изискванията на чл.140 ал.1 от НПК. Установено
е по делото, че пострадалата свидетелка Ш., независимо от малолетната си
възраст няма установени задръжки в умственото развитие, няма данни да страда от
психично или друго заболяване. Същата, с оглед степента на физическо,
психическо и умствено развитие може правилно да възприема, запаметява и
възпроизвежда фактите, които имат значение за предмета на делото и да дава
достоверни показания за тях. Показанията на свидетелката са логични, вътрешно
непротиворечиви и без противоречия с останалите доказателства, и установяващи категорично
действията, които подс. А. е извършил спрямо нея.
Показанията на малолетната свидетелка Ш. са подкрепени и от показанията
на другия малолетен свидетел- брат и Н.Ш., който също се явява очевидец на
извършените действия по отношение на сестра му от страна на подс.
А.. При този свидетел също не са установени задръжки в умственото му развитие,
данни за психично или друго заболяване. С оглед степента на физическо,
психическо и умствено развитие на свидетеля, възприемането и възпроизвеждането
на факти и обстоятелства се свързва със значимостта на дадено събитие, която е
придадена от неговите близки и значими личности в живота му, каквито се явяват
близките и семейството му. Показанията на този свидетел са безпротиворечиви
и напълно подкрепят показанията на пострадалата Ш..
Съдът не установи да е въздействано по
отношение обективността на показанията на двамата малолетни свидетели. Двете
деца са били сами инкриминираната нощ, техните родители не са били вкъщи, като
първия човек на когото са съобщили още на сутринта за действията на подс. А. е била тяхната баба- св. С.М.Ш.. По време на
досъдебното производство показанията на двамата свидетели относно значимите към
предмета на доказване факти са останали последователни и непроменени. Такива,
те са ги предали, както на баба си, така и на родителите си- свидетелите Р.С. и
А.Ш.. Показанията на свидетелите С.М.Ш., Р.С. и А.Ш. се явяват последователни и
безпротиворечиви помежду си досежно
предадените им от двете деца действия на подс. А. по
отношение на пострадалата, явяващ се и главен факт на доказване.
Показанията на свидетелите А.Я., Т.А., М.А., К. А., С.А., Р. Р. А., А.Ш., З.С. и И.Ш. установяват присъствието на подс. А. на инкриминираната дата, около 03.00 часа в
махалата на с. Х.Д.. Показанията на горепосочените свидетели не оборват по
никакъв начин показанията на свидетелите С. и Н. Ш., както и на техните
родители Р.С. и А.Ш., и на баба им- С.Ш.. Напротив, показанията на свидетелите М.А.
и И.Ш. потвърждават обстоятелството, че на сутринта бабата на двете деца- св. Ш.
дирила сметка от подс. А. за това, че посегнал на
внучката и.
Обсъждайки обясненията на подс. А.,
депозирани в досъдебното производство, съдът взе предвид установеното в
производството, че психическото състояние на А., му позволява правилно да
възприема фактите по делото и да дава достоверни обяснения, ако желае,
включително и да участва пълноценно в наказателното производство. От друга
страна съдът взе предвид и че обясненията на подсъдимия представляват, както доказателствено средство, така и средство за защита.
Обясненията на подсъдимия, депозирани в досъдебното производство съдът ползва в
частта им, в която същия заявява присъствието си в дома на малолетните деца,
през нощта на инкриминираната дата. Тази част от обясненията му се подкрепя от
показанията на малолетните свидетели Ш., както и косвено от показанията на
родителите им, и тяхната баба.
Относно причината за пребиваването му в дома на пострадалата, както и
действията му там съдът не кредитира обясненията на подсъдимия. Подс. А. обяснява отиването си до дома на съседа си- А.Ш.-
баща на пострадалата, за да го види и да го пита за коня. Така изложената
причина, съдът намира за житейски нелогична, предвид обстоятелството, че
времето- посред нощ, около 03 часа не предполага обичайно извършването на тези
действия, още повече, че подсъдимият не се установи да се е намирал в особено
близки отношения с бащата на пострадалата- Ш., не се установява друг път не е
влизал по това време в дома им, а и е имал данни, че родителите на малолетните
деца не са били в дома си, а в балкана за боровинки. Подсъдимият в обясненията
си в досъдебното производство не отрича, че е влязъл в стаята, където са спели
двете деца. Досежно действията му по отношение на
малолетната пострадала е заявил, че я успокоил, защото се събудила и се
уплашила, като след като разбрал от детето, че родителите му са на балкана
заедно с коня излязъл. Тези обяснения противоречат на заявеното от малолетната
пострадала, подкрепени от показанията на малолетния и брат, че подс. А. я пипал по тялото, като продължил и след като тя
се събудила. Престанал едва, когато тя и брат и се разплакали. В противоречие с
обясненията на подсъдимия, са и показанията на близките на двете деца, на които
те са предали за случилото се през нощта. Обсъжданите обяснения на подсъдимия
за действията му процесната нощ в дома на двете деца
са в достатъчна степен пестеливи, граничещи с липсата на такива, което съдът
отчита единствено като израз на защитната му функция в процеса, и предвид на
установената нелогичност по отношение на твърдяната от него причината да се
намира там, съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани с доверие
относно посочените обстоятелства.
Самопризнанието на подс. А., направено в
съдебно заседание намира опора и в заключенията на изготвените и приобщени по
делото съдебно- медицинска експертиза на пострадалата С.Ш., както и
комплексните съдебнопсихиатрични и психологични експертизи на малолетната С.Ш.,
малолетния и брат Н.Ш. и подс. А.. Четирите
експертизи са изготвени от вещи лица, които са специалисти в областта на
съдебната медицина, психиатрия и психология. Експертните заключения са
безпристрастно депозирани, обосновани и касаят пряко обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, поради което съдът ги ползва изцяло при
постановяване на присъдата си.
Съдът ползва изцяло и приобщените на осн.
чл.283 от НПК писмени доказателства по делото- заповед за задържане на лице,
удостоверение за раждане, 3 бр. справки АИС- БДС, справка за лице, установен
извършител на престъпление, справка за регистрация на лице в ЦПР, справка за
съдимост, характеристична справка, протокол за оглед на местопроизшествие ведно
с приложен към него фотоалбум, справка от РП- К., които са събрани по реда на
НПК и в изискуемата форма, като касаят пряко предмета на доказване по делото.
В рамките на събрания доказателствен материал
не се установяват такива противоречия и непълноти, които да водят до извод,
различен от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт относно
наличието на характеризиращите деянието белези, за които е повдигнато обвинение. Ето защо и съдебният състав напълно приема
фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни. При тези
доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подс.
Р.Ю.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
чл.149, ал.2, т.3 във вр. с чл.149 ал.1 от НК, тъй
като на 13.08.2017 г. в с. Х.Д., П. област, е извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14 годишна възраст- С.А.Ш., родена на *** година, чрез използване
на безпомощното състояние на С.А.Ш., поради което и същия следва да бъде
признат за виновен по повдигнатото му в този смисъл обвинение.
Обект на
престъплението по чл.149 от НК е половата неприкосновеност на личността,
съблюдаването на половия морал, а и правилното духовно и физическо развитие на
подрастващите. Пострадал от престъплението по чл.149 от НК е лице, ненавършило
14 години. В конкретния случай пострадалата Ш., родена на *** г. е навършила 11
години към инкриминираната дата- 13.08.2017 г. Изпълнителното деяние на
блудството се осъществява чрез действие, което по своето естество може да
възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление, като не е необходимо
целта да бъде постигната. Обективното проявление на блудствените
действия, извършени от подс. А. спрямо пострадалата Ш.
се изразяват в опипването на различни места по тялото на детето- по краката,
кръста, ръцете и гърдите, все действия, насочени към възбуждане и
удовлетворяване на полово желание без съвкупление. Налице е и квалифициращият
признак на престъплението, а именно използване на безпомощното състояние на
жертвата, представляващо обективно обстоятелство, което не позволява на
пострадалия да се съпротивлява и брани. В конкретния случай, както малката
възраст на пострадалата, така и обстоятелството, че същата е била заспала към
инкриминирания момент са обстоятелства, използвани от подсъдимия, за да
осъществи блудствените действия с нея.
От субективна
страна, деянието е осъществено от подс. А. при пряк
умисъл. Същият е съзнавал, че извършваните от него действия- опипване на
пострадалата по краката, кръста, ръцете и гърдите са от естество да възбудят и
удовлетворят полово желание, съзнавал е че жертвата е малолетно лице, както и
че е била заспала, но въпреки това е осъществил блудствените
действия, преследвайки целта си да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подс. А. за извършеното от
него деяние, съдът взе предвид, че наказанието, предвидено за престъплението по
чл.149 ал.2 вр. чл.149 ал.1 от НК е лишаване от
свобода от две до осем години, както и императивната разпоредба на чл.373 ал.2
от НПК, която следва да се приложи в случая с оглед диференцираната процедура
на разглеждане на делото по реда на чл.371 т.2 от НПК. За да индивидуализира
наказанието, което следва да наложи на подс. А.,
съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, извършено от него и
обществената му опасност като личност.
Деянието по чл.149 ал.2 т.3 вр. чл.149
ал.1 от НК се явява „тежко” по смисъла на чл.93
т.7 от НК умишлено престъпление, с висока степен на обществена опасност. В тази
насока съдът отчита обществените отношения, които са накърнени с извършването
му, а именно половата неприкосновеност и съблюдаването на половия морал, които
са свързани с правилното психическо и физическо развитие на подрастващите.
Съдът отчита като отегчаващо отговорността и факта на влизането в чуждо жилище
в късните часове на нощта, след като подсъдимият е бил наясно, че родителите на
двете деца ги няма в дома. Що се отнася до личността на подс.
А., съдът не установи наличието на други отегчаващи отговорността
обстоятелства, освен наличието на предишни осъждания на лицето, за които обаче към
момента са заличени последиците, като същите се отчитат като лоши
характеристични данни. Видно от справката за съдимост на подсъдимия, същия след
2008 г., когато е извършил последното деяние, за което е бил осъден, близо 10
години след този период не е извършвал други престъпления. А. е неосъждан към
момента. Макар и да няма постоянна трудова заетост, същия полага труд,
издържайки се чрез извършване на сезонна работа.
Отчитайки гореизложените обстоятелства, съдът намира,
че на подс. А. следва да се наложи наказание при
условията на чл.54 ал.1 от НК и в размер над минималния, предвиден за това
престъпление. Като отчете високата степен на обществена опасност на деянието,
механизма на извършването му и лошите характеристични данни на подсъдимия, но и
сравнително невисоката степен на обществена опасност на дееца съдът намира, че
на същия следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от три
години. Съобразно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК във връзка с чл.58а ал.1
във с чл.54 ал.1 от НК така определеното наказание следва да се намали с една
трета, а именно от лишаване от свобода за срок от три години на две години. С
така определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се осъществят
индивидуалната и генерална превенции на наказанието, визирани в чл.36 от НК и
преди всичко ще се въздейства поправително, превъзпитателно и предупредително
върху подсъдимия, за да спазва в бъдеще установения в държавата правов ред.
Съобразно разпоредбата на чл. 57,
ал.1 т.3 от ЗИНЗС по отношение изтърпяването на така определеното наказание
лишаване от свобода за срок от две години следва да бъде определен първоначален
общ режим.
Следва на основание чл. 59, ал.1,
т.1 и ал.2 от НК да се приспадне и времето, през което подс.
А. е бил задържан по делото с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, както
и е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР, и за срок от 72 часа по НПК по
делото, считано от 15.08.2017 г. до влизане в сила на присъдата.
С оглед установената вина на подс. А. в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, то на основание чл. 189, ал.3 от НПК в негова тежест
следва да бъдат оставени направените по делото разноски, поради което същият
следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на изпълнителната власт, по
бюджетна сметка на ОД на МВР Пловдив сумата от 761,76 /седемстотин шестдесет и
един лева и седемдесет и шест стотинки/ лева, представляващи направените по
делото в досъдебното производство разноски за експертизи.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ