РЕШЕНИЕ
№ 1824
гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20231110215232 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 189, ал. 14 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Образувано е по жалба на А. Ц. С. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление
(НП) № 23-4332-022722 от 03.10.2023г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел
„Пътна полиция“ - СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП му
е наложена „глоба” в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
В жалбата не се излагат конкретни доводи.
В съдебно заседание жалбоподателят моли да му бъде намалена глобата и срока за
отнемане на СУМПС.
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР - редовно призована, не изпраща представител.
В писмени бележки, депозирани на 06.03.2024г. процесуалният представител на
въззиваемата страна излага доводи за законосъобразност на атакуваното НП и моли същото
да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол и направените доводи, намира
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
1
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
На 08.09.2023г. около 14:00ч. свидетелят К. К. – младши инспектор в 06 РУ-СДВР
заедно с колегата му К. ** изпълнявали служебните си задължения в гр. София, в района на
кв. **” в гр. София.
В посочения час на ул. „** на кръстовището с пл. „** същите спрели за проверка жалб.
А. С., който управлявал МПС, марка **Автомобилът се движел в посока от ул. „** към ул.
„**
Полицейските служители установили самоличността на водача и извикали за
съдействие екип на ОПП-СДВР. Служителите на ОПП-СДВР извършили проба за алкохол
на водача чрез техническо средство Алкотест – Дрегер 7510 № ARРМ 0404 - проба 00438 в
14:05ч., която дала положителен резултат за съдържание на алкохол в издишания въздух на
водача – 0,97 промила.
На жалбоподателя бил издаден медицински талон за кръвна проба. Свид. К. К.
съставил срещу водача АУАН бл. № 351938 за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Актът
бил предявен на нарушителя и подписан от него без възражения.
Жалбоподателят посетил УМБАЛ „Света Анна” същия ден в 16:00ч., където дал
кръвна проба. По време на прегледа, същият посочил, че е консумирал същия ден в 12:30ч.
водка 100 грама и бира 600 грама.
Съгласно протокола за химическо изследване на кръвната проба, в пробите от кръв е
доказано съдържание на алкохол 0,83 промила.
По молба на жалбоподателя било извършено повторно изследване на кръвната проба,
което дало заключение за съдържание на алкохол в кръвта 0,76 промила.
Въз основа на АУАН на 03.10.2023г. било издадено атакуваното НП.
Съгласно заключението на приетата по делото СМЕ – изчислената концентрация на
алкохол в кръвта на жалб. С. към 14:00ч. на 08.09.2023г. е между 1,06 и 1,13 промила.
Съдът кредитира изцяло заключението на СМЕ, като съобрази, че вещото лице е
отговорило в пълнота на поставените въпроси.
Видно от разпечатката на пробата от Дрегер, техническа проверка относно
изправността на техническото средство, с което е била взета пробата от водача, е била
извършена на 14.08.2023г.
Съдът постави в основата на фактическите си изводи показанията на свидетеля К. К. –
актосъставител и очевидец на извършеното нарушение. Свидетелят **е бил част от екипа на
06 РУ-СДВР, който е спрял за проверка жалбоподателя, като впоследствие е бил очевидец и
на извършената от служителите на ОПП-СДВР проверка за алкохол с техническо средство
на водача.
2
Действително, свидетелят не успя да си спомни конкретния случай, което е житейски
оправдано предвид изминалия период от време от датата на нарушението до разпита на
свидетеля пред съда и естеството на служебните му задължения, свързани с множество
проверки по пътищата. Същият, обаче, потвърди изложеното в акта, което мотивира съда да
приеме за установена по безспорен начин горната фактическа обстановка.
Показанията на свидетеля К. /потвърдил изложената при съставянето на акта
фактическа обстановка/ намират подкрепа в приобщената разпечатка от Алкотест – Дрегер,
с който е взета проба за съдържанието на алкохол в издишания въздух от водача, талон за
изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби; протокол за
химическо изследване от дата 11.09.2023г. № 568, както и протокол за химическо изследване
от 11.09.2023г. № 568/1/.
В подкрепа на показанията на свидетеля е и заключението на СМЕ, която съдът
кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия,
видно от заповед рег. № 513з-4533 от 31.05.2022г. на директора на СДВР и заповед №
8121з-1632/2021г. на министъра на вътрешните работи, както и акт за встъпване в длъжност
на **и заповед № 8121к-13180/2019г., касаещи заеманата от ** длъжност към момента на
издаване на НП.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на
чл. 42 ЗАНН, като АУАН съдържа всички реквизити, посочени във визираната норма.
Спазени са сроковете за издаването му.
Спазена е процедурата и по издаване на НП. Същото е издадено в рамките на срока по
чл. 34, ал. 3 ЗАНН и съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани елементите от
обективната страна на административното нарушение, извършено от жалбоподателя, като
словесното описание на нарушението в АУАН и в НП съответства на посочената правна
квалификация в последните. Фактите по нарушението, описани в АУАН, съответстват на
тези, описани в НП.
По съществото на спора съдът намира следното:
По делото е безспорно, че на процесната дата, час и място, жалбоподателят е
управлявал МПС след употреба на алкохол – при концентрация на алкохол над 0,8 промила,
като съгласно заключението на СМЕ концентрацията на алкохол в кръвта към часа на
управление 14:00ч., е била между 1,06 и 1,13 промила.
Обстоятелството, че вещото лице сочи по-висока концентрация на алкохол в кръвта от
тази, срещу която се е защитавал жалбоподателя, и която е била посочена в АУАН /0,97
3
промила/ и след това в НП /0,97 промила и 0,83 промила/, единствено потвърждава по
безспорен начин вмененото нарушение. Съдът, обаче, не би могъл да утежни положението
на жалбоподателя, доколкото настоящото производство се развива единствено по негова
жалба.
Жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Съгласно последната
разпоредба – на водач на ППС е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Последното обстоятелство е безспорно установено, доколкото
при така получения резултат от пробата от техническо средство, концентрация на алкохол в
кръвта на жалбоподателя е над допустимата от 0,5 промила.
Нарушението е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл, доколкото
жалбоподателят е съзнавал, че е употребил алкохол, знаел е забраната за закона, да не
управлява МПС след употреба на алкохол, но въпреки това го е сторил, нарушавайки
закона.
Законосъобразно за така извършеното нарушение административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Съгласно
цитираната разпоредба – наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на
хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
В случая по делото безспорно се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на
водача е била в посочения диапазон, а именно над 0,8 промила, но не и над 1,2 промила,
като вещото лице по СМЕ сочи концентрация от 1,06 промила до 1,13 промила.
Така определените наказания са фиксирани, поради което обсъждането на въпроса за
тяхното намаляване е безпредметно.
Съдът не счита, че нарушението би могло да бъде определено и като маловажно, тъй
като управлението на автомобил след употреба на алкохол, винаги застрашава живота и
здравето както на самия водач, така и на останалите участници в движението, тъй като
неизбежно влияние върху физическите и психични годности на водача, имащи значение за
своевременна реакция при управление на автомобила.
Всичко изложено мотивира съда да приеме, че атакуваното НП като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, съобразявайки изрично отправеното искане в очертаната
насока, като с оглед изхода на делото, въззиваемата страна има право на юрисконсултско
възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита,
че юрисконсултското възнаграждението следва да се определи в предвидения в
4
разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а
именно 80 лева.
Направените от бюджета на съда разноски в размер на 200,00 лева за заплащане на
възнаграждение за вещо лице, изготвило СГЕ, следва да бъдат възложени в тежест на
жалбоподателя.
Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 114 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-022722 от 03.10.2023г.,
издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ – СДВР.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН А. Ц. С. ЕГН **********
да заплати на СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00
/осемдесет/ лева.
ОСЪЖДА А. Ц. С. ЕГН **********да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата от 200,00 лева /двеста лева/ - разноски, сторени в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията,
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5