РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Г. Т., 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. Т. в публично заседание на дванадесети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Административно
наказателно дело № 20253220200034 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е образувано, по реда на чл.53 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано е по жалба на Б. Р. Б. с ЕГН - ********** с адрес:
************* срещу Наказателно постановление № **************,
издадено от ВПД Началник на РУ – Г. Т. при ОД на МВР – Д.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за
извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП на основание чл. 175а, ал. 1,
пр.3 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 3000 /три хиляди/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца.
Жалбоподателят е редовно призован, не се явява в съдебно заседание,
представлява се от адв. К. П. от АК - Д.
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице
съответно е допустима.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител - адв. П., по
съображения изложени в жалбата в съдебно заседание моли съда да отмени
процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се
разноските за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, ВПД Началник на РУ – Г. Т. при ОД на МВР – Д,
не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До съда от
страната, е депозирана писмена молба-становище, с която пледира за
1
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Евентуално прави възражение за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било
санкционирано, поради което е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
На 03.03.2025г., в гр. Г. Т. жалбоподателя Б. Р. Б. управлявал лек
автомобил Ф Ф с рег. № ********* собственост на Б. А. И.. Движейки се по
ул. „К“ в посока към кръстовището с ул. „В. А.“, пред дом №**, около 17:55
часа, същият подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя на МПС-то
което управлява, и чрез използване на ръчната спирачка принудително
привежда автомобила в странично кръгово движение, и го извежда извън
контрол, като продължава движението си по ул. „К“, и прави десен завой по
ул. „П. Е.“, като по този начин водачът не използва пътя за обществено
ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на пътници и
товари. Поведението му било забелязано от свидетелят В. Д. – младши
автоконтрольор при РУ – Г. Т. при ОД на МВР – Д и И. К. младши инспектор в
РУ – Г. Т. при ОД на МВР – Д, които изпълнявали по това време служебните
си задължения. Видяното от полицейските служители станало причина
автомобилът, управляван от жалбоподателя Б. да бъде спрян за проверка, при
която се установила самоличността му.
Свидетелят В. Д. съставил срещу Б. АУАН Серия GA AKT №
**************/************, за нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП,
състоящо се в това, че в качеството на водач на МПС, използва пътищата за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с предназначение за
превоз на хора и товари. В съставения акт била описана фактическата
обстановка изложена по-горе.
При предявяване на акта на нарушителя последният отказал да разпише
и да получа разписка от АУАН, не вписал възражения при съставянето на акта,
не изтъкнал обективни причини, които са наложили даването на повече газ и
форсирането на автомобила при условие, че приближава кръстовище и
вниманието на водача трябва да е максимално завишено.
В законоустановения срок няма внесени допълнителни възражения по
реда на чл.44 от ЗАНН.
Наказващият орган въз основа на АУАН и останалите материали по
административната преписка издал на 19.03.2025г атакуваното наказателно
постановление, в което обстоятелствата на нарушението с дадената му правна
квалификация по чл. 104б т. 2 от ЗДвП били изложени по идентичен начин
като тези в описателната част на акта.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на приложените по административната преписка
2
писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д. и К., които се
характеризират като информативни, относими, достоверни, вътрешно логични
и обосновани. Освен това те намират опора и в АУАН. Поради това съдът
кредитира изцяло тези гласни доказателства и приема за безспорно доказано,
че жалбоподателят така е управлявал автомобила, че е превъртал гумите
преднамерено, поднасял е задницата на возилото и е описвал кръгови
движения с автомобила си като е измествал задницата по начин, че тя е
образувала полукръг. Не се установиха каквито и да е данни, че двамата
свидетели са заинтересовани и искат да влошат положението на
жалбоподателя. Двамата свидетели подробно описват поведението на
жалбоподателя, които управлявал лекия автомобил на въпросната дата и час.
Двамата са били на достатъчно близко разстояние за да могат да възприемат
непосредствено случилото се. Не може да не се отчете обстоятелството, че
въпреки възражението за приемане на приложеният снимков материал към
преписката, същият отговаря на показанията на всички събрани гласни
доказателства по делото.
Според показанията на свидетелите М. Д. и Е. А. – приятели на
жалбоподателя Б., като правил обратен завой дал повече газ и „малко байя
завъртя гуми“. Въртял е гуми когато е тръгвал, когато е навлязъл в завоя и в
самия завой. В останалата им част съдът не кредитира тези свидетелски
показания, като ги счита за неправдоподобни и обслужващи защитната теза на
жалбоподателя.
Полицейските служители непротиворечиво са възприели действията на
водача, с които е целял този резултат.
По отношение на съставеният АУАН GA № ********* съставен от св. Д.,
съдът счита същият за годно писмено доказателство - като редовно съставен
АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП, чиито констатации не бяха опровергани от жалбоподателя, който не
ангажира доказателства в тази насока и не внесе съмнение в достоверността
на вписаните в АУАН обстоятелства на процесното нарушение.
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е депозирана в
преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса,
поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
С оглед датата на съставяне на Акта /в деня на извършване на
нарушението и установяване на дееца - 03.03.2025г./ и датата на издаване на
НП /19.03.2025г./ - съдът приема, че в случая са спазени сроковете по чл. 34,
ал. 1 и, ал. 3 от ЗАНН, както и този по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав счита, че процесните АУАН и Наказателно
постановление са издадени от компетентни лица - с оглед на изложените по-
горе мотиви относно анализа на Заповедите на Министъра на вътрешните
3
работи.
Съдът не счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да съставляват формално основание за отмяна на Наказателното
постановление. И в Акта, и в Наказателното постановление пълно и точно е
описано нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, датата и мястото на
извършването му, обстоятелствата, при които е било реализирано и законовата
разпоредба, която е била нарушена. Правната квалификация е прецизна и в
съответствие с текстовото описание на нарушението в Акта и Наказателното
постановление. Съдът не констатира нарушения на изискванията на чл. 42,
респ. чл. 57 от ЗАНН. Поради това Районен съд – Г. Т. счита, че не са
допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при
издаването на оспореното Наказателно постановление.
Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП регламентира забрана за водач на
МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В
закона не се съдържа легална дефиниция досежно „ползването на път за други
цели, освен за превоз на хора и товари“, което предполага запълването на
бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка
хипотеза /в този смисъл: Решение № 2453/13.04.2021 г. на АССГ, XVI
касационен състав по адм. д. № 376/2021 г./. В процесния казус в АУАН и в НП
е посочено, че Б. използва пътя за други цели освен в съответствие с неговото
предназначение, като е пояснено, че водачът подава рязко газ и повишава
оборотите на двигателя на МПС-то, което управлява и чрез използване на
ръчната спирачка принудително привежда автомобила в странично кръгово
движение, и го извежда извън контрол. Така описаното поведение на водача
на автомобила в никакъв случай не представлява използване на пътя в
съответствие с основната цел за това - за превоз на хора и товари. Поради това
съдът счита, че в случая нарушението е достатъчно ясно и пълно описано,
посочени са обстоятелствата, при които то е реализирано и санкционираното
лице е наясно какво поведение му се вменява.
За да е налице нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП следва да се
установи, че водачът на моторното превозно средство използва пътищата,
отворени за обществено ползване за други цели, а не в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Според § 6, т. 1, изр.1 от ДР на
ЗДвП „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците. Според чл. 2, ал. 1,
изр.1 от ЗДвП „отворен за обществено ползване“ е всеки път, условията за
използване на който са еднакви за всички участници в движението. Ако пътят
не е отворен за обществено ползване - това следва да е обозначено (съгласно
чл. 2, ал. 1, изр.2 от ЗДвП). От тук следва, че мястото на извършване на
процесното деяние - по ул. „К“ в посока към кръстовището с ул. „В. А.“, пред
дом №4, се явява път отворен за обществено ползване, тъй като обикновено се
използва за движение на превозни средства и за преминаване на пешеходци,
4
при еднакви условия за всички участници в движението, представлява улици,
които няма данни да са били затворени за обществено ползване.
От събраните по делото доказателства съдът установява, че Б. Р. Б. е
управлявал лек автомобил Ф Ф с рег. № ********* собственост на Б. А. И. в
гр. Г. Т. по ул. „К“ в посока към кръстовището с ул. „В. А.“, като пред дом №64
не използва пътя за обществено ползване в съответствие с неговото
предназначение за превоз на пътници и товари, като подава рязко газ и
повишава оборотите на двигателя на МПС-то което управлява и чрез
използване на ръчната спирачка принудително привежда автомобила в
странично кръгово движение, и го извежда извън контрол, като продължава
движението си по ул. „К“, и прави десен завой по ул. „П.Е.“. Това поведение
на водача не съответства на нормалното предназначение на пътя - да се движат
автомобили, да пресичат хора и да се пренасят товари. Освен това
поведението на всеки участник в движението следва да е предвидимо, а
въртенето на автомобила в кръг в следствие на поднасянето на задната част на
МПС-то е нелогично и непредвидимо, дори може да се яви и опасно за
останалите участници в движението. Поради това Районен съд - Г. Т. счита, че
правилно наказващият орган е приел, че Б. Р. Б. е използвал пътя в нарушение
на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят като водач на МПС-то е знаел за забраната по чл. 104б,
т. 2 от ЗДвП и въпреки това я е нарушил. Времето и действията на Б. Р. Б.
доказват, че той е съзнавал обществено-опасния характер на поведението си и
е искал настъпването на общественоопасните последици, т.е действал е с пряк
умисъл. Поради това съдът приема, че е безспорно доказано, както от
обективна, така и от субективна страна извършването на нарушението по чл.
104Б, т. 2 от ЗДвП от страна на жалбоподателя.
От факта на поднасянето на задната част на автомобила до степен да се
измести задницата и траекторията на автомобила да описва полукръг следва
изводът, че Б. е действал преднамерено и виновно. Релевираните в обратния
смисъл доводи в жалбата не се споделят от съда, тъй като се опровергават от
кредитираните по-горе показанията на свидетелите Д. и К.. Поради това
съдебният състав приема аргументите от жалбата като такива, обслужващи
защитната версия на нарушителя.
Съдът не счита, че нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е маловажно и
че следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като в конкретния случай не са
налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Поведението на Б. на пътя се явява обществено-опасно, тъй
като може да доведе до неовладяване на автомобила, до загуба на пълен
контрол над МПС-то, а от там и до фатални последици. Подобно поведение по
път, отворен за движение, застрашава не само живота и здравето на
намиращите се в автомобила лица, но и на останалите участници в
движението. Нарушението е формално и представлява типична проявна форма
на нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Поради това настоящият съдебен
5
състав счита, че в случая нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.
Именно защото нарушението е формално, няма значение дали около
автомобила управляван от Б. е имало други коли и дали жалбоподателят е
пречил на тяхното движение, както и дали са настъпили някакви негативни
последици за когото и да било. В случай, че действително без да иска е подал
повече „газ“, както се твърди в жалбата, то водачът е следвало, съзнавайки
спецификациите на автомобила си да преустанови движението или да намали
скоростта и да навлезе плавно и внимателно в завоя, а не с несъобразена
скорост. Поради това, релевираните в жалбата аргументи, не само, че не
оневиняват дееца, а в още по-голяма степен формират извод за висока степен
на обществена опасност на деянието и дееца.
Съгласно чл. 175а, ал. 1, пр.3 от ЗДвП водач, който ползва пътищата,
отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се наказва с „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и с „глоба“ в размер на 3000
лева. Поради това и с оглед доказаността на нарушението по чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП на Б. Р. Б. следва да бъдат наложени тези наказания, които са в отнапред
установени в закона размери. Точно фиксираният размер на наказанията
„глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ за нарушение по чл. 104б, т.
2 от ЗДвП не позволява на съда да прави преценка на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства.
Водим от изложеното по-горе и доколкото определеният в
Наказателното постановление размер на глобата и лишаването от право да
управлява моторно превозно средство за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП
съвпадат с посочените в закона, санкционната част на НП също се явява
законосъобразна и следва да се потвърди.
Поради всичко изложено до тук Районен съд – Г. Т. прие, че процесното
Наказателно постановление е законосъобразно и справедливо, поради което
следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода на делото не следва да се присъждат разноски в полза на
жалбоподателя. Въпреки, че съдът потвърждава Наказателното
постановление, доколкото органът, който го е издал, нито е бил защитаван от
юрисконсулт, нито е ангажирал доказателства за сторени по делото разноски,
нито е поискал присъждането на такива, съдът не следва да присъжда
разноски в полза на РУ – Г. Т. при ОД на МВР - Д.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **************,
6
издадено от ВПД Началник на РУ – Г. Т. при ОД на МВР - Д, с което на Б. Р.
Б. с ЕГН - ********** с адрес: *************, за извършено нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП на основание чл. 175а, ал. 1, пр.3 от ЗДвП му е наложено
наказание „глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Д в 14-
дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Г. Т.: _______________________
7