№ 321 / 31.7.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 31.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на тридесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Тодора Владинова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 943 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от Б.Д.Б. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx, чрез упълномощен защитник, против Наказателно Постановление № 18 - 0996 - 003784 издадено на 02.10.2018г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр. Монтана, с което са му наложени административни наказания глоба в размер на 20 лева и 300 лева за извършени нарушения по чл.70, ал.3 и чл.139, ал.5 от ЗДвП.
В подробна жалба до съда санкционираното лице оспорва вмененото му нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП като заявява, че обжалва наказателното постановление само в тази му част. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Б.Б., редовно призован, не се явява и не се спредставлява.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр. Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на административното производство писмени доказателства, намира за установено следното:
Районен съд - гр.Монтана, при извършена служебна проверка по допустимостта на подадената жалба констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 01.09.2018г., в 15:20ч. на път първи клас № 1 Е 79, в района на км. 15+500 в Община Монтана, жалбоподателят Б.Б. управлявал лек автомобил Мерцедес Спринтер с рег.№ XXXX . Същият бил спрян за проверка от служители в сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр. Монтана П. П. и Н. А.. Двамата установили, че водачът на автомобила се движи без включени през деня къси светлини, както и че за автомобила няма закупен и залепен винетен стикер. Във връзка с констатираните нарушения П. П. съставил АУАН, който му бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него без възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкциониращия акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
При извършената служебна проверка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът намира, че същото частично е било издадено при неправилно приложен материален закон.
Видно от съдържанието както на съставения АУАН, така и на обжалваното наказателно постановление е, че деецът е бил санкциониран за това, че за автомобила няма закупен и залепен винетен стикер за движение по републиканската пътна мрежа, без да е посочено за коя календарна година се отнася това. Преценявайки резултатите от извършената проверка и констатираното административно наказващият орган e приел, че е нарушена правната норма на чл.139, ал.5 от ЗДвП. Вменената разпоредба наказва поведението на дееца, което е различно от констатирано изпълнително деяние. Фактически нарушението е незакопуването и непоставянето на винетния стикер, което, към момента на извършване на деянието и действащият закон, е представлявало нарушение по чл.100, ал.2 от ЗДвП. Вместо да бъде санкциониран за това нарушение, жалбоподателят е подведен под административна отговорност за различно такова, а именно че е управлявал МПС за което не е заплатена винетна такса. Действието на материалната норма по чл.100, ал.2 от ЗДВП по време е било налице както към момента на констатиране на нарушението, така и на издаването на наказателното постановление.
Издаване на наказателно постановление в нарушение на принципа по чл.3, ал.1 от ЗАНН, всякога води до опорочаване на санкциониращия административен акт.
В тази връзка констатациите на наказващия орган изобщо не кореспондират със събраните доказателства и с приетото за установено. Строго формалния характер на административнонаказателното право изисква във всеки един случай да има пълно съответствие между изводите на актосъставителя и свидетеля по акта относно съставомерните признаци на констатираното нарушение и тези на наказващия орган. Като е направил изводи, които не съответстват на фактите в обстоятелствената част на обжалвания акт, наказващият орган е нарушил закона.
Предвид изложените правни съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно в обжалваната част и издадено в нарушение на материалния закон, поради което и същото следва да бъде отменено.
В останалата му част същото не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 18 - 0996 - 003784 издадено на 02.10.2018г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр. Монтана в частта, с която, на основание чл.179, ал.1 т.4 от ЗДвП, на Б.Д.Б. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено наказание глоба в размер на 300.00 (триста) лева за извършено административно нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: