Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 436 27.10.2020г. гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II състав,
в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА административно дело № 865 по описа
за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл.145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР
на ДОПК.
Образувано е по жалба на „В.Е.“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец“, ж.к. Витоша,
ул. „nn“ № 1В, бл. 4, ет. 5, ап. 11, представлявано
от управителя Л.И.К., подадена чрез пълномощника адв. Р.А., против Ревизионен
акт № Р-16002418007271-091-001/ 14.08.2019г.,
издаден от Н.Ж.К. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и С.Д.Й.на длъжност главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 596 от 17.10.2019г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив,
с който ревизионен акт на „В.Е.“ ЕООД са установени данъчни задължения в общ
размер на 98098.20 лева и прилежащи лихви за просрочие към главниците към
14.08.2019г. в размер на 9944.07 лева, в резултат на отказано право на
приспадане на данъчен кредит в размер 95892.19лв. и прилежащи лихви 9634.34лв.,
както и на установен като дължим, деклариран, но не внесен в срок ДДС в размер
на 2483.02 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 309.73 лв.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения ревизионен акт, по съображения за издаването му в нарушение и при
неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон. Жалбоподателят
оспорва като неправилни, незаконосъобразни, необосновани и противоречащи на
събраните в хода на ревизията доказателства съображенията на органите по
приходите, мотивирали направения извод за наличие на основание да бъде отказано
правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците „Т.
ГРУП“ ЕООД, „ЗИ Т.Т. БГ“ ЕООД, „А.К..“ ЕООД и „Р.“ ЕООД. Поддържа, че от
представените в хода на проведеното ревизионно производство доказателства по
несъмнен начин се установява както реалността на осъществените доставки, така и
фактическото извършване на услугите - предмет на фактурираните доставки.
Твърди, че данъчно задълженото лице не може да бъде държано отговорно за
действията на преките си доставчици, и въз основа на тях не може да му бъде
ограничавано правото на приспадане на данъчен кредит. Основавайки се на
практиката на Съда на Европейския съюз обосновава, че отказване право на
приспадане на данъчен кредит може да бъде извършено само ако въз основа на
обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел
злоупотреба с право, какъвто настоящият случай не е. Изложени са и съображения
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на
ревизионния акт, като се твърди, че в нарушение на регламентираните в чл.3 и в
чл.5 от ДОПК принципи на служебно начало и обективност в административното
производство, органите по приходите не са установили обективно и в пълнота,
съответно не са преценили всички факти и обстоятелства от значение за
установяване на публичните задължения на дружеството, в резултат на което са
достигнали до необосновани изводи за нереалност на процесните доставки. Сочи
се, че изложените от ревизиращите органи констатации се базират само на
предположения, които не са подкрепени с доказателства или са подкрепени с
косвени такива, като предполаганата от органите по приходите липса на доставки,
се явява недоказана по безспорен начин. По подробно изложени в жалбата
съображения е направено искане Ревизионен акт № Р-16002418007271-091-001/
14.08.2019г., потвърден с Решение № 596/ 17.10.2019г. на Директора на Дирекция
ОДОП – Пловдив, да бъде изцяло отменен, като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и
законосъобразен, за което излага подробни съображения в представеното писмено
становище.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-16002418007271-020-001 от 28.11.2018г., издадена от Н.Ж.К., на
длъжност Началник сектор в отдел Ревизии при ТД на НАП – Пловдив, на основание
чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „В.Е.“ ЕООД, ххх, с обхват задължения за данък върху добавената стойност
за периода от 01.12.2017г. до 31.10.2018г. Ревизията е възложена на екип от
ревизори в състав: С.Д.Й.– главен инспектор по приходите (ръководител на
ревизията) и Д.Г.К.– главен инспектор по приходите /л.107, т. I от делото/.
Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата
на връчване на заповедта, което е сторено на 17.12.2018г. по електронен
път/л.750, т.III/. Срокът за извършване на ревизията
е удължен със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002418007271-020-002/
18.03.2019г., /л.746, т.III/ и със Заповед за
изменение на ЗВР № Р-16002418007271-020-003/17.04.2019г. /л.743, т.III/, издадени и подписани от Н.Ж.К., Началник сектор,
като с последната заповед за изменение на ЗВР срокът за приключване на
ревизията е определен като такъв до 17.05.2019г. Заповедта за възлагане на
ревизия и заповедите за изменение на ЗВР, са издадени в електронен вид и
подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран електронен подпис
от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество.
В хода на ревизията са предприети
действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за
представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице и от
трети лица; извършени са справки и са съставени протоколи за извършени насрещни
проверки; предприети са действия по налагане на предварителни обезпечителни
мерки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството
доказателства, са подробно описани в РД.
Въз основа на извършената на дружеството ревизия и на
основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – С.Д.Й.на длъжност главен инспектор по приходите
(ръководител на ревизията) и Д.Г.К.на длъжност главен
инспектор по приходите е съставен и подписан Ревизионен доклад №
Р-16002418007271-092-001/31.05.2019г. /л.46-62, т. I от делото/, с който по
отношение на ревизираното лице „В.Е.“ ЕООД, ххх, се
предлага установяване на задължения за ДДС в размер на 122 755.18 лева с
прилежащи лихви в размер на 10 384.68 лева.
В РД са направени констатации, въз основа на които е
прието, че се следва отказ на упражнено от ревизираното дружество право на
данъчен кредит по конкретно посочени доставки в ревизирания период с доставчици
„ЗИ Т.Т. БГ“ ЕООД, „Р.“ ЕООД, „А.К..“ ЕООД, „Т. ГРУП“ ЕООД и „ТЕРМ ПЛЮС“ ЕООД,
по които регистрираното лице „В.Е.“ ЕООД е получател, като съответно на тези
изводи са направени корекции относно декларираните задължения за съответните
данъчни периоди, в които правото на данъчен кредит по тези доставки, е било
упражнено.
Прието е, че на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка
с чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС във връзка с чл.25, ал.2 и
ал.6, т.1 от ЗДДС, следва да бъде отказано право на приспадане на данъчен
кредит в размер 120 272.16лв. за доставките по общо 22 бр. фактури,
подробно описани в констативната част на съставения РД, издадени от посочените
доставчици, с получател „В.Е.“ ЕООД по съображения, че няма реално извършени
доставки с предмета, посочен в тези фактури.
От органите по приходите е констатирана като дължима към
бюджета и сумата от 2 483.02лв., представляваща деклариран, но не внесен в
законоустановения срок от дружеството „ДДС за внасяне“, касаещ периодите
м.12.2017 г., м.02.2018 г., м.04.2018 г., м.05.2018 г., м.06.2018 г. и
м.07.2018 г., като е начислена и дължимата лихва.
В хода на ревизионното производство от фактическа страна
е установено, че основната дейност на „В.Е." ЕООД, която е декларирана и в
подадените ГДД по чл.92 ЗКПО, е „други довършителни строителни дейности“.
Констатирано е, че това дружество е извършвало Р.ти
на различни строителни обекти, въз основа на сключени писмени договори за
извършване на услуги – строително монтажни работи/СМР/.
На дружеството е било връчено ИПДПОЗЛ №
Р-16002418007271-040-001/02.01.2019 г. /л.739, т.III/,
в отговор на което с вх. № 2261/ 31.01.2019г./л.672, т.III/
са представени исканите документи. Извършени са насрещни проверки на основните
доставчици на ревизираното лице, за което са издадени съответните протоколи за
извършени насрещни проверки/ПИНП/. С оглед направените при проверките
констатации и събраните в хода на ревизионното производство доказателства
органите по приходите направили извод, че не са налице доказателства за
реалното получаване на облагаеми доставки на стоки и услуги от страна на
ревизираното лице от доставчици му „ЗИ Т.Т. БГ“ ЕООД, „Р.“ ЕООД, „А.К..“ ЕООД,
„Т. ГРУП“ ЕООД и „ТЕРМ ПЛЮС“ ЕООД, по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС.
Конкретно, по доставчици е установено следното:
По отношение на доставките от „ЗИ Т.Т. БГ“ ЕООД гр.
София, с ЕИК *********: Това дружество е издател на 7 бр. фактури/л.544-559, т.III/, подробно описани в констативната част на издадения
РД, издадени през издадени през м.11.2017г. и м.01.2018г. Като предмет на
доставките в съставените първични счетоводни документи са посочени „строителни
материали“ по опис, който се съдържа към всяка фактура.
На „ЗИ Т.Т. БГ“ ЕООД е извършена насрещна проверка,
завършила с протокол № П- 22221519007016-141-001/ 14.02.2019 г. /л.196 и сл., т.I/. Във връзка с насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ
от 17.01.2019 г. /л. 534, т.III/, което било връчено
по електронен път на 22.01.2019г. В изпълнение на това искане на 11.02.2019г. с
вх.№ 1553-06-244/ 11.02.2019г./л.539-л.587, т.III/ от
доставчика са представени: договор от 03.01.2018г за доставка на строителни
материали, сключен между „ЗИ Т.Т. БГ" ЕООД и "В.Е." ЕООД, както
и копия от процесните фактури, всяка от които е придружена с опис и
приемо-предавателен протокол; копие на договор за покупко-продажба на
пътно превозно средство от 18.04.2018г.; копие на СД по ЗДДС м.01.2018г.,
дневник покупки и дневник продажби; аналитичен регистър м.01.2018г. на с/ка 401, с/ка 411, с/ка 453/1,453/2, с/ка 702 и с/ка 503; писмени обяснения и декларации от управителя на „ЗИ
Т.Т. БГ" ЕООД. Представени били още и документи удостоверяващи
закупуването на стоките от предходен доставчик - договор от 20.11.2017г. за
доставка на дървен материал, сключен между „ЗИ Т.Т. БГ“ ЕООД и „ДОА 94“ ЕООД с
ЕИК *********, копие на фактура № **********/03.01.2018г., приемно-предавателен
протокол от 03.01.2018г., копие на фактура № **********/05.01.2018г. и
приемно-предавателен протокол от 05.01.2018г. В хода на насрещната проверка е
била направена и справка в информационния масив/ИМ/ на НАП, при която се
установило, че фактурите, издадени към фирма „В.Е." ЕООД, са отразени и
включени в дневника за продажби и СД по ЗДДС, но тъй като проверката не е
извършена в счетоводството на доставчика е обоснован извод, че не може да се
установи по безспорен начин реалността на извършените доставки предмет на
проверяваните фактури.
В хода на ревизията е извършена допълнителна проверка в
информационните масиви на НАП гр. Пловдив, обективирана в Протокол №
Р-16002418007271-П73-002 / 15.05.2019 г./л.588, т.III/,
при която е установено че в „ЗИ Т.Т. БГ“ ЕООД няма назначени работници по
трудови правоотношения към датата на извършване на доставките. От справка за
регистрирани данни от Z отчети за фискалното устройство/ФУ/ е констатирана
липсата на издадени дневни финансови отчети за датите на доставките. Посочено
е, че е представен единствено фискален бон от 08.03.2018 г. за сума 8800 лв.
към фактура №**********/08.01.2018 г. на обща стойност 9912.00 лв. Констатирано
е още, че автомобилът, за който е представен договор за покупко-продажба при
насрещната проверка и който се използва за транспорт на строителни материали е
лек автомобил, регистриран на 07.03.2018 г., т.е. след датите на процесните
доставки.
При така установените факти ревизиращите органи са
приели, че са налице само едни данъчни фактури, които обаче не документират
реални облагаеми доставки на стоки. Изтъкнато е, че доколкото фактурите са
частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни
за страната обстоятелства и факти, същите нямат обвързваща доказателствена
сила, а извършените плащания по тях сами по себе си не представляват облагаема
доставка. Обоснован е извод, че в случая липсва реална доставка, поради което
не може и да възникне право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл.68
от ЗДДС.
Във връзка с гореизложеното, на основание чл.70, ал.5 във
връзка с чл.68, ал.1, т. 1 и чл.69, ал.1, т. 1 от ЗДДС на „В.Е.“ ЕООД е
отказано правото на приспадане на данъчен кредит на стойност 13 846.00 лв.
по спорните фактури, издадени през м.11.2017 г. и м.01.2018 г. от доставчика
„ЗИ Т.Т. БГ“ ЕООД.
По отношение на останалите доставчици на ревизираното
лице е констатирано, че същите са извършвали доставки с предмет СМР на обекти
от верига магазини „БИЛЛА“.
За доставките от „Р.“ ЕООД гр.
София, с ЕИК *********: Дружеството е издало 4 бр. фактури/л.220-222, т.I/, подробно описани в констативната част на съставения
РД, издадени през м.06.2018 г., м.07.2018 г. и м.08.2018 г. Като предмет
на доставката в съставените първични счетоводни документи е посочено: „СМР по договор“.
На
доставчика - „Р.“ ЕООД е извършена насрещната проверка, приключила с протокол №
П-22221319007560-141-001/ 18.02.2019г./л.669, т.III/,
в констативната част на който е отразено, че в хода на проверката е било
връчено ИПДПОЗЛ с № П-22221319007560-040-001/17.01.2019 г./л.217, т.I/ на „Р.“ ЕООД. В изпълнение на това искане с вх.
№13-53-06-38/12.02.2019г./л.220, т.I/ от доставчика
са представени/л.221-259, т.I/: договори за възлагане
на строително-Р.тни работи от 08.05.2018 г., от
01.07.2018 г. и от 01.08.2018 г.; сключени между „В.Е." ЕООД - възложител
и „Р." ЕООД – изпълнител; процесните 4 бр. фактури; протоколи акт обр.19
от 05.06.2018 г., от 03.08.2018 г. и от 21.08.2018 г., в които е отразено, че
извършените Р.тни дейности се отнасят за магазини
„БИЛЛА Супермаркет“, намиращи се в гр. София и в гр. Смолян, както и за обект
„Магазини и шоуруми - Търговски център „Юг“ в гр. Пловдив. Представени са още 5
бр. граждански договори, СД ведно с дневник - покупки и дневник - продажби за
данъчни периоди м.06.2018 г., м.07.2018 г. и м.08.2018 г.; Главна книга за
периода на проверката, касова книга, хронологичен регистър на сметки 401, 411,
453, 703, 702, 304, 602, 603, 604, 421 и 501 за периода на проверката м.06.2018
г. - м.08.2018 г.
По
отношение на този доставчик, от ревизиращия екип е извършена
проверка в информационните масиви на ТД на НАП гр. Пловдив, обективирана в
Протокол № Р- 16002418007271-П73-002/ 15.05.2019 г., при която е установено, че
в „Р." ЕООД няма назначени работници по трудови правоотношения - към
датите на извършване на доставките. Относно представените при насрещната
проверка граждански договори с посочените в тях лица е констатирано, че
последните не са декларирали получени доходи от дейност по граждански договори.
Освен това е установено, че „Р." ЕООД не е подало справки по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на същите тези лица. За периода на извършване на СМР
три от посочените в гражданските договори физически лица са работили по трудови
правоотношения във фирми, различни от „Р." ЕООД, вследствие на което е
направен извода, че липсва кадрови и технически потенциал за извършване на
фактурираните услуги на следните обекти: 1.
„Текущ Р.т на помещения в централен офис на магазин
„БИЛЛА супермаркет" и „БИЛЛА супермаркет" Дружба, Европа филиал-268,
гр. София, бул. „България“ №55; 2. „Реконструкция
на съществуващ обект „БИЛЛА маркет" гр. Смолян; и 3.
„Магазини и
шоуруми - Търговски център „Юг“ в гр. Пловдив
Въз
основа на искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от
трети лица с № Р-16002418007271-041-001/ 27.03.2019г./л.600, т. III/, с писмо вх.№7679/08.04.2019 г. от „Билла България“ ЕООД с
ЕИК *********, гр. София е предоставена информация/л.599, т. III/, според която
дейностите по СМР, съставляващи текущ Р.т на „БИЛЛА
супермаркет“ Дружба, Европа филиал - 268 гр. София са извършени от КОТА 17 ЕООД
с ЕИК ********* по възлагане на „Билла България“ ЕООД, гр. София, а тези на
обект „БИЛЛА Маркет“ гр. Смолян са изпълнени от „СТРОИТЕЛСТВА И МОНТАЖИ“ ДЗЗД,
с ЕИК по Булстат *********. Представени са и копия на сключени договори между
„БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и посочените две дружества-изпълнители. Последните,
според ревизиращите, не били декларирали включването на подизпълнители при
изпълнението на договореното. Изтъкнато е, че съгласно т. 2.15 от общите
условия към договорите е налице задължение за изпълнителя да декларира имената
на подизпълнителите преди подписване на договора, което в конкретния случай не
било сторено. Ревизиращият екип е констатирал, че липсват данни „В.Е.“ ЕООД да
фигурира като част от дружествата, образували „СТРОИТЕЛСТВА И МОНТАЖИ“ ДЗЗД или
„КОТА 17“ ЕООД. Посочено е също така, че последните две дружества разполагат с
необходимия технически, материален и трудов ресурс за извършване на строителни
дейности.
Въз основа на това е обоснован извод, че „Р.“ ЕООД не
е реалният изпълнител на фактурираните СМР, поради което издадените от него
фактури не документират осъществена услуга по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС, а
отразеният в тях косвен данък се явява неправомерно начислен от доставчика по
реда на чл.70, ал.5 от същия закон. Поради това и на основание чл.68, ал.1, т.1
и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС на „В.Е.“ ЕООД е отказано правото на приспадане на
данъчен кредит в размер на 35 610.00 лв.
По отношение на доставките от „А.К..“ ЕООД с.
Казичене, с ЕИК *********: Дружеството е издател на фактура №
**********/31.10.2018 г../л.204, т.I/, с предмет „извършено СМР за обект: „Била маркет - Дружба“, гр. София“.
На „А.К..“ ЕООД е била
извършена насрещна проверка, приключила с протокол № П-22221419005750-141-001/
27.02.2019 г./л.665, т. III/. В хода на проверката на дружеството е било
връчено ИПДПОЗЛ № П-22221419005750-040-001 от 17.01.2019 г. /л. 214, т.I/, в изпълнение на което с вх. № П- 22221419005750-ПРД-001-И/
29.01.2019г., са били представени документи по опис, в това число процесната
фактура, ведно с протокол-Акт обр. 19 № 1 от 31.10.2018г./л.205 и сл., т.I/ за установяване и за изплащане на натурални видове
СМР; Хронологичен и аналитичен регистър на с/ка 411
за периода от 01.10.2018г. до 31.10.2018г. Оборотна ведомост за периода от 01.10.2018г. до
31.10.2018г. и писмени обяснения от управителя на „А.К..“ ЕООД. Представено е и
заверено копие на фактура № **********/31.10.2018г./л.210, т.I/,
издадена от предходен доставчик - „Велина ВПИ 2“ ЕООД, с ЕИК *********, на
стойност от 163 080.00 лв. и начислено ДДС от 32 616.00 лв., като
посочения предмет на доставка по фактурата е извършени СМР, съгл. Акт обр. 19
на обект „Билла Маркет - Дружба“, гр София/л.211, т.I/. В протокола от проверката е отразено, че процесната
фактура е включена в дневника за продажби и СД по ЗДДС за м. 10.2018г., както и че дружеството е начислило дължимият
ДДС към бюджета, но резултатът за периода, който е ДДС за внасяне в размер на
80.41 лв., не е внесен в Републиканския бюджет. От съдържащите се в
информационната система на НАП данни е констатирано, че „А.К..“ ЕООД има 4 бр.
лица, назначени по трудово правоотношение. Посочено е, че от доставчика не са
представени документи, от които да е видно начина на плащане по процесната
фактура. В пртокола от извършената насрещна проверка
е изложено, че „А.К.." ЕООД не е депозирало документи, удостоверяващи
наличието на материална, ресурсна и кадрова обезпеченост, като не е
предоставена необходимата информация и документация, по отношение: търговски и
производствени обекти /собствени или наети/, не е представена хронология по
години на счетоводни сметки от група 20 за налични и придобити ДМА на
дружеството (обекти, цехове, складове и др.), както и информация, за това
разполага ли дружеството със собствени транспортни средства, машини и пр. Посочено е, че не е представена и справка за
наетите лица по години - не са представени и трудови договори, справка за
подадените в НАП уведомления по чл.62 от КТ за назначените лица, граждански
договори.
В резултат на тези констатации, органите по приходите
е направен извод, че по отношение на доставчика „А.К..“ ЕООД липсва кадрови и
технически потенциал за извършване на фактурираните услуги.
От друга страна, въз основа на цитираното вече писмо
вх.№7679/08.04.2019г., в което „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е посочило, че не е имало
взаимоотношения с фирма „В.Е.“ ЕООД, а упоменатите СМР на съответния обект, са
извършени от „КОТА 17“ ЕООД, органите по приходите са формирали заключението,
че „А.К..“ ЕООД не е реалният извършител на фактурираната услуга (СМР). Поради
това е направен извод, че отразеният в първичния счетоводен документ косвен
данък в размер на 32 636.19 лв., се явява неправомерно начислен по реда на
чл.70, ал 5 от ЗДДС. На това правно основание и поради нарушение разпоредбите
на чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т1 от ЗДДС, във връзка с чл.9, ал.1 от същия
закон е прието, че за ревизираното дружество не са налице условията и
предпоставките за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен
кредит в горния размер.
По отношение на доставките на „Т. ГРУП” ЕООД гр.
София, с ЕИК *********: От това дружество е издадена фактура № **********/26.04.2018
г./л.627, т.III/, с посочен предмет на доставката
„СМР“.
На доставчика - „Т. ГРУП“ ЕООД е извършена насрещната
проверка, приключила с протокол № П-22220619007801-141-001/05.03.2019 г./л.201,
т.I/, при която е констатирано, че дружеството е със
служебно прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 27.07.2018 г. поради
наличие на обстоятелствата по чл.176 от същия закон. По данни от
информационната система на НАП е установено, че горепосочената фактура е
издадена на „В.Е.“ ЕООД и е включена в съответните отчетни регистри, касаещи
периода м.04.2018 г. В отговор на връчено по електронен път ИПДПОЗЛ №
П-22220619007801-040-001/ 15.01.2019 г. /л.198, т.I/,
от страна на проверяваното лице с вх. № 06-53-06-188/18.02.2019 г./л.615 и сл.,
т.III/, са представени документи, включващи:
издадената от „Т. ГРУП“ ЕООД фактура; договор за възлагане на СМР от 01.04.2018
г., с посочен предмет - извършване на СМР на обект „Реконструкция на
съществуващ обект „БИЛЛА Маркет“, гр. Смолян“; протокол (обр. 19) от 26.04.2018
г. за установяване и за заплащане на натурални видове СМР; заверени копия на 5
бр. граждански договори от 02.01.2018 г.; оборотна ведомост; главна книга;
касова книга; хронологичен регистър на определени счетоводни сметки;
справка-декларация по ЗДДС за м.04.2018 г.
След извършена в хода на ревизията проверка в
съответните информационни регистри на НАП, документирана Протокол № Р-
16002418007271-П73-002/ 15.05.2019 г./л.588, т.III/,
е установено, че към датата на издаване на обследваната фактура (26.04.2018 г.)
доставчикът не е разполагал с работници и служители, назначени по трудово
правоотношение. Относно представените 5 бр. граждански договори е констатирано,
че „Т. ГРУП“ ЕООД не е подало в НАП данни по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи
на посочените физически лица, като последните също не са декларирали по
надлежния ред получени доходи от въпросното дружество. Въз основа на това е
прието, че обследвания доставчик не разполага с кадрови и технически потенциал
за извършване на фактурираните услуги.
Както и по отношение на останалите доставчици, във
връзка с представената информация от „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, че извършените СМР
и довършителни дейности, касаещи „Реконструкция на съществуващ обект „БИЛЛА
Маркет“ в гр. Смолян“, са изпълнени от „СТРОИТЕЛСТВА И МОНТАЖИ“ ДЗЗД, а БИЛЛА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е имала взаимоотношения с фирма „В.Е.“ ЕООД, е формиран
извод, че „Т. ГРУП“ ЕООД не е доказало, че е реалният изпълнител на услугите
(СМР), които са посочени като предмет на доставката в издадената от него
фактура, по която „В.Е.“ ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен
кредит в размер на 13 800.00 лв. Констатацията е обоснована с разпоредбата
на чл.70, ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.9, ал.1, чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1,
т.1 от ЗДДС.
По отношение на доставките на „ТЕРМ
ПЛЮС” ЕООД гр. София, с ЕИК *********: Дружеството е издател на 9 бр.
фактури с предмет СМР и аванс.
Насрещната проверка на този доставчик е документирана
с Протокол за ИНП № П-22221419027771-141-001/ 11.03.2019 г./л.603, т.III/. В хода на проверката е изготвено искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх.№
П-22221419027771-040-001/15.02.2019г., което е връчено по електронен път на
19.02.2019г./л.605-608, т.III/. В протокола от
извършената насрещна проверка е отразено, че не са представени изисканите от
проверяваното лице документи и писмени обяснения, свързани с процесните
доставки. Посочено е още, че дружеството е дерегистрирано
по ЗДДС на 19.07.2018г. въз основа на установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС.
Предвид липсата на доказателства за предоставяне на
процесните услуги, от ревизиращия екип е обоснован извод, че „ТЕРМ ПЛЮС“ ЕООД
не е реалният изпълнител на фактурираните СМР, поради което издадените от него
фактури не документират осъществена услуга по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС, а
отразеният в тях косвен данък се явява неправомерно начислен от доставчика по
реда на чл.70, ал.5 от същия закон. Поради това и на основание чл.68, ал.1, т.1
и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС на „В.Е.“ ЕООД е отказано правото на приспадане на
данъчен кредит в размер на 35 610.00 лв.
Ревизионният доклад е връчен по електронен път на
ревизираното лице на 18.06.2019г., съгласно удостоверение за извършено връчване
по електронен път (л. 63, т.I от делото).
На основание и в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК от
ревизираното лице е подадено възражение срещу констатациите в РД, като срокът
за представяне на доказателства е бил удължен по негова молба до 02.08.2019г.,
видно от уведомление № Р-16002418007271-РУС-001/04.07.2019г./л.68, т.I/.
Въз основа на съставения Ревизионен доклад №
Р-16002418007271-092-001/ 31.05.2019г. и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от Н.Ж.К.
на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и С.Д.Й.на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден
Ревизионен акт № Р-16002418007271-091-001/14.08.2019г., с който на „В.Е.“ ЕООД
са установени данъчни задължения в общ размер на 98098.20 лева и прилежащи
лихви за просрочие към главниците към 14.08.2019г. в размер на 9944.07 лева, в
резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер 95892.19лв.
по фактури, издадени от „ЗИ Т.Т. БГ“ ЕООД, „Р.“ ЕООД, „А.К..“ ЕООД и „Т. ГРУП“
ЕООД и прилежащи лихви 9634.34лв., както и на установен като дължим,
деклариран, но не внесен в срок ДДС в размер на 2483.02 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 309.73 лв.
От издателите на РА, като основателно е прието
възражението на ревизираното лице в частта относно получените доставки от „ТЕРМ
ПЛЮС“ ЕООД. Изтъкнато е, че от допълнително представените с възражението
документи се обосновава извод за реалност на извършените доставки, съответно
законосъобразно е било упражнено правото на данъчен кредит от „В.Е.“ ЕООД. В
останалата му част, възражението е прието за неоснователно, като в РА е
посочено, че мотивите за издаването му са събраните в хода на ревизията
доказателства, направените констатации и изводи, фактическа и правна обосновка,
подробно описани в РД № Р-16002418007271-092-001/ 31.05.2019г., неразделна част
от ревизионния акт
Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като
електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от Н.К. и С.
Йорданов, като доказателства за датата и начина на подписване и такива за
удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по
делото на оптичен носител.
Ревизионният акт е връчен на „В.Е.“ ЕООД на 15.08.2019г.
по електронен път, видно от приложеното удостоверение за електронно
връчване/л.45, т.I от делото/.
В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, „В.Е.“
ЕООД е обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред с подадена до
Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив на 28.08.2019г. жалба, регистрирана
в ТД на НАП – Пловдив, Офис Стара Загора с вх.№ 18044/ 28.08.2019г.
С Решение № 596/ 17.10.2020г. Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив на основание чл.155, ал.2
от ДОПК и след като е разгледал жалбата по същество, е потвърдил изцяло РА №
Р-16002418007271-091-001 от 14.08.2019г., издаден спрямо „В.Е.“ ЕООД, в
обжалваната част за непризнат данъчен кредит на стойност 95 892.19 лв. и
прилежащите лихви от 9 634.34 лв., както и установения като дължим ДДС,
представляващ деклариран, но не внесен в срок ДДС в размер на 2 483.02
лв., ведно с прилежащите лихви,
възлизащи на сумата от 309.73 лв. Обсъдени са всички оплаквания за издаване на
РА в нарушение на процесуалния и материалния закон. С решението на Директора на
Дирекция ОДОП – Пловдив са потвърдени констатациите относно наличието на
основание да бъде отказано на „В.Е.“ ЕООД правото на приспадане на данъчен
кредит по фактури, издадени от „ЗИ Т.Т. БГ“ ЕООД, „Р.“ ЕООД, „А.К..“ ЕООД и „Т.
ГРУП“ ЕООД, посочени в констативната част на съставения ревизионен доклад.
Възприето е установеното в хода на ревизията, че доставчиците на ревизираното
лице не доказват наличие както на материален, така и на трудов ресурс за
изпълнение на доставките на стоки (строителни материали) и на услуги (СМР),
посочени като предмет на стопанската операция във фактурите, по които „В.Е.“
ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в съответния размер
през периодите на 2017 г. и 2018 г. Изложени са съображения, че за нормалното
осъществяване на стопанска дейност, свързана с извършване на строителни услуги,
съответният субект следва да разполага с активи и оборудване, както и с кадрови
потенциал, с какъвто обследваните доставчици не разполагат.
Изтъкнато е, че в хода на ревизията, органите по
приходите по несъмнен начин са установили, че реални изпълнители на услугите в
обектите - супермаркети „БИЛЛА“ на територията на различни градове в България
са дружества, които нямат нищо общо както с ревизираното лице, така и с
обследваните преки и посочени като предходни доставчици. Направен е извод, че
вписаните като „доставчици“ на СМР в обследваните фактури три дружества не са
реалните извършители на строителните дейности, поради което за „В.Е.“ ЕООД не е
налице правото на приспадане на данъчен кредит в съответния размер.
Решаващият орган е приел, че така установените в хода на
ревизията факти и обстоятелства, подкрепени със съответните доказателства,
обосновават заключението, че издадените от процесните доставчици фактури, не
документират реално осъществени /изпълнени/ доставки на стоки/строителни
материали/ и услуги/СМР/ по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС, а
отразеният в тях косвен данък се явява начислен неправомерно по см. на чл.70,
ал.5 от ЗДДС.
Решение № 596/ 17.10.2019г. на Директора на Дирекция ОДОП
Пловдив е връчено „В.Е.“ ЕООД по електронен път на 17.10.2019г. /л.26, т. I от
делото/.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт;
доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията;
удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с
квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и
ЗИЗВР на оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и
файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис,
както и представените и събрани по искане на оспорващото дружество
доказателства.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на
жалбоподателя, е допусната, назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза
/основна - л.144-л.149 и допълнителна - л.175-л.178 в том I от делото/,
заключението по която, неоспорено от страните, съдът
възприема като компетентно, обективно и обосновано. Според вещото лице
счетоводството на жалбоподателя е водено редовно. Посочено е, че услугите по
процесните фактури са осчетоводени при ревизираното лице точно и коректно по с/ка 401-доставчици и са заведени партиди на всеки доставчик.
Относно разплащанията по фактурите е посочено, че са се извършвали в брой, като
част от процесните фактури /на “Т. ГРУП“ ЕООД и „Р.“ ЕООД/ са разплатени
изцяло, останалите частично. Вещото лице е констатирало, че доставчиците „ЗИ Т.Т.
БГ“ ЕООД, „Т. ГРУП“ ЕООД и „Р.“ ЕООД не са имали работници по трудово
правоотношение, а „Т. ГРУП“ ЕООД И „Р.“ ЕООД са разполагали със строителни
работници, назначени на граждански договори. По отношение на доставчика „А.К..“
ЕООД е посочено, че има назначени на трудов договор четири лица - технически
ръководител и трима строителни работници, подадени са съответните уведомления.
По отношение на съпътстващите фактурите документи, вещото лице е изброило за
всеки доставчик и всяка издадена от него фактура, какви документи са приложени,
като е изтъкнато, че към всички процесни фактури има съставени
приемо-предавателни протоколи или актове за остойностяване на извършените СМР
/Акт обр.19/, като основанието /предмета/ и стойностите в левово изражение
съответстват в издадените фактури. От експертизата са посочени обектите, на
които са извършени процесните СМР, като е уточнено, че „В.Е.“ ЕООД участва в
качеството на изпълнител /възложител/, а доставчиците в качеството на
подизпълнители. В допълнителното заключение, съобразно поставените задачи, от
вещото лице е проследено превъзлагането на СМР за
процесните обекти, въз основа на представени от „КОТА 17“ ЕООД документи, които
впоследствие са представени от жалбоподателя по опис и обособени в том IV по
делото. Посочено е, че съобразно сключените договори за строителство, СМР са
били възложени на „В.Е.“ ЕООД от „КОТА 17“ ЕООД, като извършените СМР са приети
без възражения, за което са съставени приемо-предавателни протоколи и Актове за
установяване на видовете СМР въз основа, на които са издадени фактури.
Разплащането на същите от възложителя - „КОТА 17“ ЕООД е извършено по банков
път.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002418007271-091-001/
14.08.2019г. в обжалваната му част, на основание чл.160, ал.2 от ДОПК и чл.168,
ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, във вр. с §2 от ДР
на ДОПК, намира за установено следното:
Оспорването на РА №
Р-16002418007271-091-001/14.08.2019г., потвърден с Решение № 596/ 17.10.2019г.
на Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово установения
срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
частично основателна.
Ревизионното производство е
образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са
издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия.
Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/
03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди
за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение
на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113,
ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с
месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете
Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.108-л.110, т. I от
делото/. В случая Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418007271-020-001 от
28.11.2018г., е издадена от Н.Ж.К. на длъжност Началник сектор в отдел
„Ревизии”, като издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на
заеманата длъжност, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед
№РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като
компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на
ревизия № Р-16002418007271-020-001 от 28.11.2018г. и Заповеди за изменение на
ЗВР № Р-16002418007271-020-002 от 18.03.2019г. и № Р-16002418007271-020-003 от
17.04.2019г., са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия,
като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване
на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен
подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП Пловдив – Н.Ж.К..
Възложената ревизия на „В.Е.“ ЕООД е
извършена от определените със ЗВР № Р-16002418007271-020-001 от 28.11.2018г.
органи по приходите – С.Д.Й.на длъжност главен
инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Динко Гепргиев
К.– главен инспектор по приходите, които длъжностни лица с оглед на заеманата
от тях длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за
провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад №
Р-16002418007271-092-001/ 31.05.2019г. /чл.117, ал.1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл.119,
ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията
/определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция -
чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със
заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният
Ревизионен акт № Р-16002418007271-091-001 от 14.08.2019г. е издаден от Н.К. на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на „В.Е.“ ЕООД и от С.Й.на длъжност главен инспектор по приходите, определен за
ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизия. Издателите
на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и
териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната
дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по
критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.
Посочените по-горе, заповед за
възлагане на ревизия, заповеди за изменението й, съставения въз основа на
ревизията Ревизионен доклад № Р-16002418007271-092-001/ 31.05.2019г. и РА №
Р-16002418007271-091-001 от 14.08.2019г., са издадени чрез информационна
система "Контрол" като електронни документи, подписани с електронен
подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен
от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи
са представени по делото и на електронен носител /приложения с
административната преписка CD-R в т. I от делото/. От представените електронни
документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи.
С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от
лицата, които са посочени като техни издатели и съответно не са налице
основания да се считат за нищожни.
Оспореният ревизионен акт е издаден
в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2
от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и
при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният
Ревизионен доклад, е неразделна част от него.
Не се установяват при извършената служебна
проверка допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в
срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи на
31.05.2019г., в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. РД съдържа предвидените в
чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, на база на които е извършена проверка на
релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Спазен
е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
В жалбата се сочи на допуснати
съществени процесуални нарушения, които според жалбоподателя се изразяват в
нарушение на принципите за обективност и служебното начало, прогласени в чл.3 и
чл.5 от ДОПК, обосновано с твърдения, че констатациите на органите по приходите
за липса на реална доставка, са основани на предположения и са подкрепени с
косвени и в повечето случаи недостатъчно доказателства.
Съдът намира това възражение за неоснователно.
Жалбоподателят е бил запознаван с всички действия и актове на приходната
администрация, при предоставена
възможност да реализира защитата си. От преписката не се установява при
извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата; при
формирането на фактическите и правните изводи, да са нарушени принципите на
данъчния процес от страна на ревизиращите органи или да са извършени действия,
надвишаващи законовите им правомощия. Ревизиращите органи са събрали по
надлежния ред предвидени в ДОПК доказателства, като относимостта
и значението им за установените публични държавни вземания, е въпрос на
материална законосъобразност на РА. Няма основание да се приеме и че някое от
действията на органите на приходната администрация, извършени за изясняване на правнорелевантните факти и обстоятелства, не е в
съответствие с реда и средствата, предвидени в ДОПК за тяхното установяване.
Правото на защита на данъчно задължения субект не е накърнено, съответно не е
налице съществено процесуално нарушение, което може да обуслови отмяната на РА
на това основание. Обстоятелството, че оспорващият не е доволен от анализа на
доказателствата и формираните фактически и прави изводи, не може да обуслови
извод за липса на обективност и на безпристрастност на ревизиращите органи.
Относно съответствието на оспорения
ревизионен акт с материалния закон:
С обжалвания РА №
Р-16002418007271-091-001 от 14.08.2019г. са установени задължения на „В.Е.“
ЕООД за данък върху добавената стойност в общ размер на 98 098.20
лв. и лихви в размер на 9 944.07, от които 95 892.19 лв. от непризнат
данъчен кредит, ведно с начислени прилежащи лихви в размер на
9 634.34 лв. и установен като дължим, деклариран, но не внесен в срок ДДС
в размер на 2 483.02 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 309.73
лв..
Определените задължения за ДДС в общ
размер на 95 892.19 лв. са в резултат на отказано право на данъчен
кредит за данъчни периоди м.12.2017 г., м.01.2018 г. - м.08.2018г. и м.10.2018
г. по фактури, издадени от „ЗИ Т.Т. БГ“ ЕООД, „Р.“ ЕООД, „А.К..“ ЕООД и „Т.
ГРУП“ ЕООД. На основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във
връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, е отказано право на
приспадане на данъчен кредит за процесните доставки по фактурите, издадени от
посочените доставчици, с получател „В.Е.“ ЕООД. От фактическа страна отказът се
основава на съображения, че не е доказано реалното извършване на доставките от
посочените във фактурите доставчици, съответно че не е доказано възникнало данъчно
събитие и право на приспадане на данъчен кредит съгласно чл.68, ал.2 от ЗДДС за
ревизираното лице.
Съгласно
разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка,
която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по
този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Легална
дефиниция за „доставка на стока“ по см. на ЗДДС се съдържа чл.6, ал.1 от ЗДДС,
съгласно която норма доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето
на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, съотв. услуга по см. на ЗДДС е всичко, което има стойност и
е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута,
използвани като платежно средство /чл.8 от ЗДДС/, а „доставка на услуга“ е
извършване на услуга /чл.9, ал.1 от ЗДДС/. Според чл.12, ал.1 от ЗДДС облагаема
доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9, когато
е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение
на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка,
извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон
предвижда друго. Данъчно събитие по см.
на ЗДДС съгл. чл.25, ал.1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, извършена
от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното
придобиване, както и вносът на стоки по чл.16, което данъчно събитие възниква
на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е
извършена (чл.25, ал.2 ЗДДС). В разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е
предвидено, че когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните
от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка
за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице,
му е доставил или предстои да му достави.
Нормите на чл.68,
ал.1, т.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, регламентиращи, наред с чл.71 от ЗДДС,
предпоставките, при наличието на които следва да се признае правото на
приспадане на данък върху добавената стойност, транспонират разпоредбата на
чл.168 б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, според която доколкото стоките и
услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице,
същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне
от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати,
дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за
него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго
данъчнозадължено лице. Отделно от това следва да не е налице и някое от
изключенията, визирани в разпоредбата на чл.70 ЗДДС
От така
посочената регламентация следва извода, че наличието на действително
осъществена доставка с предмет прехвърляне собствеността върху стока, респ. с
предмет извършване на услуга, е условие /предпоставка/ за възникване на правото
на данъчен кредит, като изпълнението на тази предпоставка следва да бъде
проверено за извършването на преценка дали ревизираният субект има право да
приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация.
При липса на реално осъществена доставка на стока не е налице една от
предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1
във вр. с чл.69, ал.1, т.1 във вр.
с чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС респ. по чл.168 б. „а“ от Директива
2006/112/ЕС, съответно такова право не възниква по доставка, която съществува
само документално, но не е реална. Основание за този извод следва и от
практиката на СЕС, според която за да се признае правото на приспадане, е
необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в
националното законодателство, да провери дали доставките на стоки /услуги/ са
реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за
извършваните от него облагаеми сделки/ т.31 и т.32 от Решение от 06.12.2012г.
на СЕС по дело С-285/11/.
Спорният в случая
въпрос от гл. т. наличието на възникнало за „В.Е.“ ЕООД право на данъчен кредит
за доставките по процесните, посочени по-горе фактури, се свежда именно до
това, дали от сочените като доставчици дружества, реално са осъществени
доставките, т.е. дали стоките и услугите – предмет на фактурираните доставки,
действително са доставени на ревизираното дружество. По делото няма спор
относно наличието на останалите предпоставки за упражняване на правото на
данъчен кредит, регламентирани в чл.69, ал.1, т.1 и чл.71, т.1 от ЗДДС.
От
доказателствата по делото се установява, че ревизираното дружество е получател
по доставки на стоки по 7 бр. фактури, издадени от доставчика „ЗИ Т.Т. БГ“
ЕООД, подробно посочени в РД. Предметът на доставките, посочен във фактурите е „строителни материали по опис“. Към
всяка от фактурите е приложен опис от същата дата, в който са посочени вида на
материалите, количество и единична цена. Приложени са и приемо-предавателни
протоколи/л.545-561, т.III/ за всяка от фактурите,
съставени между страните по доставката и подписани от тях, в които е посочено,
че В.Е.“ ЕООД получава от „ЗИ Т.Т. БГ“ ЕООД конкретно посочени строителни
материали, които изцяло съответстват на тези в съставените фактури и описи към
тях. Това съответствие се потвърждава и от заключението на приетата по делото ССчЕ, която е установила и надлежното осчетоводяване на
фактурите и начисляването на данъка. По отношение на приемателно-предавателните
протоколи, следва да се посочи, че същите са представени още в хода на
ревизията и ако приходната администрация е приела, че те не са автентични и не
отразяват реално предаване/приемане на стоките, е имала възможност в първото по
делото съдебно заседание, в което се приема и цялата административна преписка,
да ги оспори по реда на чл.193, ал.1 ГПК във връзка с чл.144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК, но това не е направено. С оглед на това, тези документи се ползват с
придадената им закона формална доказателствена сила и в този смисъл като
„частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица“ - чл. 180 от ГПК.
От представения
договор за доставка от 03.01.2018г./л.585, т. III/, сключен между „ЗИ Т.Т. БГ“ ЕООД - доставчик и „В.Е.“ ЕООД – купувач с предмет
процесните строителни материали, се установява, че не е уговорено транспортът
да е за сметка на доставчика. Напротив, в договора е посочено, че стоките ще се
получават и товарят от представител на купувача(т.5 от договора за доставка).
Това се потвърждава и от дадените писмени обяснения от доставчика/л.542, т.
III/, в които е заявено, че транспортът е бил за сметка на „В.Е.“ ЕООД. В тази
връзка, не кореспондират с доказателствата по делото, изводите на органите по
приходите, че доставчикът не е разполагал с МПС, с което да достави процесните
стоки. Следва да бъде отбелязано, че не са налице нито данни, нито твърдения,
от страна на ревизираното лице или неговия доставчик, стоките да са
транспортирани от и за сметка на доставчика „ЗИ Т.Т. БГ“ ЕООД, още по-малко
това да е станало с лекия автомобил, за който има представен по делото договор
за покупко-продажба.
От изложеното
става ясно, че предмет на доставка са определени вещи. Съгласно чл.24, ал.1 ЗЗД
при договори за прехвърляне на собственост или учредяване или прехвърляне на
друго вещно право върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва
по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Доколкото в
случая се касае за родово определени вещи, видно и от договора за доставка на
строителни материали, то с предаването на вещите при условията на чл.24, ал.2 ЗЗД следва да се приеме, че е извършена доставка. Размяната на насрещно
дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно
на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. В тази връзка, съобразно
установената съдебна практика е без значение какъв е произхода на стоката,
имало ли е извършено разплащане, материално-техническата обезпеченост на
доставчика и прочие, каквито доводи са изложени в оспорения РА. Още повече,
установява се, че от доставчика „ЗИ Т.Т. БГ“ ЕООД са представени и документи,
касаещи произхода на стоките, удостоверяващи закупуването им от предходен
доставчик/л.576-л.581, т.III/ - договор за доставка,
2 бр. фактури, с приложени към тях приемо-предавателни протоколи.
С оглед на
горното, се налага извод, че по спорните доставки е изпълнен фактическият
състав по чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС във вр. с чл.6 от ЗДДС.
На следващо
място, с оспорения РА е отказано правото на приспадане данъчен кредит по
фактури, издадени от „Р.“ ЕООД, „А.К..“ ЕООД и „Т. ГРУП“ ЕООД, чийто предмет са
услуги за СМР. Основните констатации в РА, обосноваващи отказа на право на
данъчен кредит са свързани с неустановяване на
материална и кадрова обезпеченост на посочените доставчици. Като допълнителен
аргумент за отказа на правото на данъчен кредит се изтъква, че в хода на
ревизията било установено, че реалния изпълнител на СМР в супермаркети „Билла“
на територията на различни градове в България били дружества, които нямат нищо
общо с ревизираното лице или с обследваните негови доставчици.
От
доказателствата по делото се установява, че издадените от „Р.“ ЕООД и описани в
РД 4 броя фактури, се отнасят за извършени СМР, съгласно договор и
протоколи-акт обр.19 за текущ Р.т на обекти -
магазини „БИЛЛА“ в гр. София и в гр. Смолян, както и за обект „Магазини и
шоуруми - Търговски център „Юг“ в гр. Пловдив. От заключението по назначената
съдебно-счетоводната експертиза, както и от представените от жалбоподателя
доказателства, обособени в т.IV от делото, се
установява превъзлагане на услугите от инвеститорите
„БИЛЛА България“ и „БИЛЛА Недвижимости“ ЕООД, като
възложители на двама изпълнители - ДЗЗД „СТРОИТЕЛСТВА И МОНТАЖИ“ и „КОТА 17“
ЕООД, които ги превъзлагат на „В.Е.“ ЕООД. А от своя
страна „В.Е.“ ЕООД сключва договори за възлагане на строително-Р.тни работи с „Р.“ ЕООД на 08.05.2018 г., на 01.07.2018 г.
и на 01.08.2018 г./л.223, л.228 и л.232, т.I/.
Издадената от „А.К.."
ЕООД фактура №**********/31.10.2018 и описанa в РД се
отнася за извършени СМР на обект магазин „БИЛЛА Маркет“ - гр. София. В
експертното заключение е проследено превъзлагане от
„БИЛЛА България“ ЕООД през „КОТА 17" ЕООД до жалбоподателя, който възлага
изпълнението на СМР на процесния обект на „А.К..“ ЕООД, видно от представения
протокол-акт обр.19 №1 от 31.10.2018г. От представена фактура
№**********/31.10.2018г. и протокол-акт обр.19 от същата дата/л.76-л.80, т.I/ е видно, че „А.К..“ ЕООД също е ползвало подизпълнител
– „ВЕЛИНА ВПИ 2“ ЕООД.
За изпълнение на
СМР: „Реконструкция на съществуващ обект БИЛЛА Маркет гр. Смолян“ се констатира
превъзлагане от инвеститора „БИЛЛА България“ ЕООД
през „КОТА 17“ ЕООД до „В.Е.“ ЕООД, което сключва договор за възлагане на СМР с
„Т. ГРУП“ ЕООД на 01.04.2018 г./л.628 и сл., т.III/.
Горното се установява от представените от жалбоподателя договори по опис,
обособени в т.IV от делото, както и от заключението
на вещото лице, включително и от писмо с вх.№7679/08.04.2019г. на „БИЛЛА
България“ ЕООД /л.599, т. III/. По повод на тази доставка от „Т. ГРУП“ ЕООД е
била издадена процесната фактура №**********/26.04.2018г. и е съставен
протокол-акт обр.19 от същата дата/л.633-л.639, т. III/.
Както бе посочено
и по-горе, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит по доставки
на услуги по смисъла на чл.9, ал.1 ЗДДС и чл.24 § 1 от Директива 2006/112, е
необходимо да се докаже извършването на услугите. Това е юридическият факт,
който поражда изискуемост на данъка върху добавената стойност и съответно възникването
на правото на данъчен кредит за този вид доставки (арг.
чл.68, ал.2 във връзка с ал.1 ЗДДС.
По делото са
ангажирани доказателства - писмени и съдебна експертиза, чрез които по
безспорен начин се установява издаването на фактурите, тяхното счетоводно
отразяване, фактическото основание за издаването им, а именно договори за
възлагане на СМР на конкретно посочени обекти и двустранно подписани протоколи
обр.19, в които извършените и приети дейности на посочените обекти са конкретно
описани по вид, мерна единица, единична и обща стойност. В своята съвкупност
тези кореспондиращи доказателства, наред със заключенията на вещото лице по
проведените основна и допълнителна ССчЕ обосновават
извода, че спорните услуги са действително извършени, като се установява
възлагането, отчитането, предаването и приемането на изпълнените СМР, както и
тяхното заплащане и надлежно осчетоводяване.
Доводите в РА за
липса на материална обезпеченост са неоснователни, доколкото не е спорно, че
предмет на доставките са услуги - СМР. В тази връзка неоснователно процесуалния
представител на ответника, в представеното по делото писмено становище, се е
позовал и на липсата на първични счетоводни документи за покупката на вложени
материали, придружени със съответни разрешения за производство и ползване по
БДС, сертификати и декларации за съответствие, след като процесните фактури
нямат за предмет - строителни материали, а само строително-монтажни работи. В
допълнение следва да бъде отбелязано, че макар доказването на извършено плащане
по фактурите да не е задължително условие за доказването на реалност на
доставката, а само представлява индиция, че такава
реалност е налице, в конкретния случай от заключението на вещото лице се
установява, че е извършено и разплащане по процесните фактури.
Отказът да се
признае право на данъчен кредит поради това, че издателят на процесиите фактури
не разполага с кадрова обезпеченост да изпълни услугите противоречи на
тълкуването на Директива 2006/112 /ЕО относно общата система на данъка за
добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени
дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по
облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с
отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или
нарушения от страна на неговия доставчик. По делото не е спорно наличието на
резултат от изпълнението на конкретните дейности и последващата реализация на
услугите. Представени са писмени доказателства за извършването им - договори за
възлагане на услугите и двустранно подписани приемо-предавателни протоколи за
предаване и получаване на отделните дейности, описани по видове, мерни единици,
единична и обща стойност, хронологичен дневник и оборотни ведомости. При
наличие на достатъчно безспорни доказателства относно договаряне, получаване и
приемане на услугите и последяващата им реализация, органите по приходите
необосновано са приели, че реалността на доставките не е доказана само въз
основа на липса на кадрова обезпеченост на доставчиците да извършат услугите
със собствен ресурс. Освен това, по делото е установено, включително и чрез
заключението на експертизата, че доставчиците са разполагали с кадрови ресурс,
за да извършат фактурираните доставки. „Р.“ ЕООД и „Т. ГРУП“ са разполагали със
строителни работници, назначени на граждански договори. Неоснователни в тази
връзка са изложените съображения, че лицата наети по гражданските договори не
са декларирали получени суми по тези договори, както и че съответните
доставчици не са подали справки по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на
наетите лица. Това са обстоятелства, за които ревизираното лице не може да бъде
държано отговорно. По отношение на „А.К..“ ЕООД е установено, че е имало
назначени 4 лица по трудови правоотношения – техн. ръководител и трима
строителни работници, както и че е ползвало подизпълнител - „ВЕЛИНА ВПИ 2“
ЕООД, на когото обаче не е била извършена проверка в хода на ревизията. От
цитираната практика на СЕС следва извод, че не може получателят да бъде
задължен да доказва, респ. да е отговорен за действия и/или бездействия на
доставчиците си. Не може да бъде вменена във вина на ревизираното лице липсата
на първични документи, касаещи доставчика, доколкото той няма задължение да ги
съхранява.
Безспорно за
изпълнението на СМР, съответно за извършването на фактурираните доставки на
услуги за СМР, се изисква определена кадрова обезпеченост на изпълнителя. Но с
какви работници е работил доставчикът и дали е спазил трудовото и
осигурителното законодателство не може да се вменява като отговорност на
получателя на доставка за СМР, още по-малко би могло да рефлектира върху
съществуването на правото на данъчен кредит. ЗДДС не обуславя правото на
данъчен кредит за получателя на доставката от наличието или не на конкретно
ангажирани от изпълнителя работници. В тази връзка следва да се съобрази и
Решение по дело С-324/11 (Gabor Toth)
на СЕС, в което изрично се сочи, че Директива 2006/112/ЕО не допуска да се
откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът за строителни
услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между
наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без
приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице
е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на
приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от
друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В случая твърдения за
наличие на данъчна измама по процесните доставки приходните органи не са въвели
нито в ревизионния акт, нито в потвърждаващото го Решение на Директора на
Дирекция „ОДОП“ – Пловдив.
Второто
съображение на органите по приходите, въз основа на което е направен извод за
недоказано осъществяване на реални доставки по процесните фактури от сочените в
тях доставчици, се основава на предоставената от „БИЛЛА България“ ЕООД
информация с писмо вх.№7679/08.04.2019г./л.599, т. III/. Въз основа на нея от
ревизиращия екип е прието, че реалния изпълнител на услугите/СМР/ в
супермаркети „Билла“ на територията на различни градове на България били
дружества, които нямат нищо общо с ревизираното лице или с обследваните негови
доставчици. Действително, в цитираното писмо е посочено, че „БИЛА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД не е имала взаимоотношения с ревизираното лице, а дейностите по СМР, текущ
Р.т на различни обекти от верига магазини „БИЛЛА“
били извършени от две дружества: „КОТА 17“ ЕООД и ДЗЗД „СТРОИТЕЛСТВА И
МОНТАЖИ“, за което са представени копия от съответните договори. В тази връзка
обаче, следва да бъде отбелязано, че нито от представените договори, нито от
информацията в писмото може да бъде обоснован извод, че не е налице превъзлагане. Още повече, че в процеса по превъзлагане „БИЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е страна. Неправилно
от директора на дирекция ОДОП Пловдив се сочи, че в сключените договори между
„БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и изпълнителите: „КОТА 17“ ЕООД и ДЗЗД „СТРОИТЕЛСТВА И
МОНТАЖИ“ няма клауза за наемане на подизпълнители. Такава се съдържа в т.2.15
от Общите условия на „Билла България“ ЕООД и „Билла недвижимости“
ЕООД/л.10 и сл., т.IV/, които са неразделна част от
договорите за възлагане. В тази разпоредба, категорично липсва забрана за превъзлагане на дейностите по поръчката на подизпълнители,
а е предвиден ред, по който изпълнителя следва да информира възложителя за това
си намерение. Дали този ред е спазен или не, по делото не са ангажирани ясни и
безспорни доказателства. Дори не е налице изрично изявление от страна на „БИЛЛА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в тази насока. В хода на ревизията не са извършени и проверки на
цитираните изпълнители – „КОТА 17“ ЕООД и ДЗЗД „СТРОИТЕЛСТВА И МОНТАЖИ“, за да
бъдат събрани доказателства, обосноваващи изводите в РА относно реалните
изпълнители на процесните СМР. Не е подкрепено с каквито и да било
доказателства и твърдението на ревизията, че тези две дружества разполагат с
необходимия технически, материален и трудов ресурс за извършване на строителни
дейности.
Отделно от това
изводите, че не е налице превъзлагане на процесните
СМР, са необосновани и нелогични/противоречиви/ и от гл. т. на обстоятелството,
че от издателите на РА е признат данъчен кредит на ревизираното лице по
фактури, издадени от „ТЕРМ ПЛЮС“ ЕООД/л.127 и сл., т.II/.
Предмет на доставките са били услуги за СМР и то на същите обекти от верига
магазини „БИЛЛА“, за които се твърди, че са извършени от „КОТА 17“ ЕООД и ДЗЗД
„СТРОИТЕЛСТВА И МОНТАЖИ“. Следователно, при една и съща фактическа обстановка и
въз основа на едни и същи доказателства, органите по приходите са приели, че по
отношение на „ТЕРМ ПЛЮС“ ЕООД е допустимо и е налице превъзлагане
на СМР, а за останалите подизпълнители - че това не е възможно.
С оглед на
горното, при доказано осъществяване на доставките и при липса на ангажирани от
органите по приходите доказателства, че сделката е част от данъчна измама или
злоупотреба, за която ревизираното лице е знаело или е следвало да знае,
необосновано, в нарушение и при неправилно приложение на чл.68, ал.1 във вр. с чл.69, ал.1, т.1 във вр. с
чл.6, ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗДДС, на „В.Е.“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС
в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по
горепосочените фактури, издадени от „ЗИ Т.Т. БГ“ ЕООД, „Р.“ ЕООД, „А.К..“ ЕООД
и „Т. ГРУП“ ЕООД, поради което обжалваният ревизионен акт в тази му част следва
да бъде отменен, като незаконосъобразен.
Досежно допълнително установената дължима сума по ЗДДС в размер на 2483.02
лева, е установено по безспорен начин, че същата представлява деклариран, но невнесен в срок „ДДС за внасяне“ за периодите м.12.2017 г.,
м.02.2018 г., м.04.2018 г., м.05.2018 г., м.06.2018 г. и м.07.2018 г., поради
което е дължима за внасяне, ведно с лихвите за просрочие в размер на 309.73
лева. В случая, липсват и конкретни възражения срещу тези констатации в РА,
поради което жалбата, в тази й част се явява неоснователна и следва да се
отхвърли.
При този изход на спора, с оглед материалния интерес от делото,
изчислен върху общия размер на установените с ревизионния акт публични вземания
от 108 042.27 лева, съразмерно отхвърлената част от жалбата в общ размер
на 2792.75 лева, на НАП се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 93.87 лева, на основание чл.8,
ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На жалбоподателя по делото - „В.Е.“ ЕООД, от претендираните и
доказани разноски по делото в размер на 4250 лева, съразмерно уважената част от
жалбата, следва да се присъдят разноски в размер на 4151.04 лева.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по
жалба на „В.Е.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Лозенец“, ж.к. Витоша, ул. „nn“ № 1В, бл. 4, ет. 5,
ап. 11, представлявано от управителя Л.И.К., против Ревизионен акт №
Р-16002418007271-091-001/ 14.08.2019г., издаден от Н.Ж.К. на длъжност Началник
на сектор, възложил ревизията и С.Д.Й.на длъжност
главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение №
596 от 17.10.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив при ЦУ на Национална
агенция за приходите, в частта, с която на „В.Е.“ ЕООД са установените
задължения за данък върху добавената стойност в размер на 95892.19 лева и
прилежащи лихви за просрочие към главниците към 14.08.2019г. в размер на
9634.34 лв. в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит, като
незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „В.Е.“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Лозенец“, ж.к. Витоша, ул. „nn“ № 1В, бл.
4, ет. 5, ап. 11, представлявано от управителя Л.И.К., против Ревизионен акт №
Р-16002418007271-091-001/ 14.08.2019г., издаден от Н.Ж.К. на длъжност Началник
на сектор, възложил ревизията и С.Д.Й.на длъжност
главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение №
596 от 17.10.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Пловдив при ЦУ на Национална агенция за приходите, в частта, с която е установено
задължение за данък върху добавената стойност в резултат на деклариран, но не
внесен в срок ДДС в размер на 2483.02 лв. и прилежащи лихви за просрочие към
главниците към 14.08.2019г. в размер на 309.73 лв. за
периодите м.12.2017 г., м.02.2018 г., м.04.2018 г., м.05.2018 г., м.06.2018 г.
и м.07.2018 г., като неоснователна.
ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на
Националната агенция за приходите, да заплати на „В.Е.“ ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец“, ж.к. Витоша, ул. „nn“ № 1В, бл. 4, ет. 5, ап. 11, ххх,
сумата от 4151.04 лева /четири хиляди сто петдесет и един лева и четири ст./,
представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.
ОСЪЖДА „В.Е.“ ЕООД, ххх със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Лозенец“, ж.к. Витоша, ул. „nn“ № 1В, бл. 4, ет. 5,
ап. 11, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив при ЦУ на НАП сумата 93.87 лева /деветдесет и три лева и осемдесет и
седем ст./, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: