№ 1191
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000500599 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260451 от 08.10.2020 год., постановено по гр.д.№ 10164/2019 год. по описа на
СГС, I-14 състав, ЗД „Евро Инс” АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да
заплати на П. Г. Ц. сумата 84 000 лева, а на Г. П. Ц. – сумата от 91 000 лева, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната
сродница П. С. Д. – Ц., починала при пътно-транспортно произшествие, станало на
28.01.2019 год., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 29.05.2019 год. до
окончателното изплащане, като исковете за неимуществени вреди са отхвърлени до пълните
размери от по 200 000 лева за всеки от тях. С решението са разпределени разноските по
делото.
Решението е обжалвано от ищците П. Г. Ц. и Г. П. Ц., чрез процесуален представител в
частта с която исковете за неимуществени вреди са отхвърлени до размери от по 120 000
лева за всеки от тях, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй
като определениет размери са занижен с оглед претърпените вреди от загубата на
изключително близък човек – майка и съпруга. Моли се съда да отмени решението в
обжалваната част и постанови ново, с което искът за причинените неимуществени вреди
бъде уважен до посочените размери. Претендират се разноските по делото.
Въззиваемата страна ЗД „Евро Инс” АД, чрез процесуален представител оспорва наведените
по жалбата оплаквания, като неоснователни и моли за потвърждаване на решението.
1
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателите оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по
риска „гражданска отговорност“.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителните му части,
съответно за сумата от 84 000 лева, присъдени на П.Ц. и сумата от 91 000 лева, присъдени на
Г.Ц./ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от
фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ - наличие на валидна застраховка по риска
„гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която
е настъпило застрахователното събитие, причиняване на неимуществени вреди на ищците,
които са дъщеря и съпруг на починалата, причинната връзка между противоправното
деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен и установения от
първоинстанционният съд механизъм на произшествието, както и установения процент на
съпричиняване.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателите оплаквания, свеждащи се до размера на обезщетението за причинените
на ищците неимуществени вреди.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Т. Д. – П., сестра на починалата, която установява, че племенницата й П.Ц.
припаднала след като научила за произшествието. Починалата, съпругът й и детето живеели
в едно домакинство. Дава показания, че са семейство повече от 35 години и не са се
разделяли, били изключително задружни и сплотени. Отношенията между съпризите били
перфектни, живеели в хармония и разбирателство. След загубата на майката и съпругата,
ищците много се променили. П. била студент с СУ, но успехът и много паднал и даже не си
взела изпитите. Усамотява се и плаче с часове, не се вижда с приятели. Зет й е непрекъснато
на лекарства.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
2
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. Съдът следва да се ръководи не от
субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при
които е извършен деликтьт, възрастта на увредения, общественото му положение, степента
на родство и отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение.
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обтоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените морални
вреди. Събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетели, чийто показания се
кредитират от съда установи, че между починалата и нейните сродници е съществувала
силна емоционална и житейска връзка, живеели са заедно в дух на разбирателство и
хармония. Съдът приема, че съпругът е претърпял по-интензивни болки и страдания от
загубата на съпругата си, доколкото същият е загубил другар в живота, от който човек
изпитва особена необхоимост с напредване на възрастта. Следва да бъде съобразено, че
дъщерята на починалата е пълнолетно лице, което обаче не следва да омаловажава боките и
страданията.
Неимуществените вреди от загубата на най-близкия сродник – майка и съпруга, са
неизмерими с пари, т.е. какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да
компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито
оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се
определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената
мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана
в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Съдът съобрази и възрастта на починалата към датата на настъпване на ПТП, възрастта на
увредените ищци, както и инфлационните процеси към момента на увреждането,
определящи стандарта в страната към релевантния период, лимитите, вменени на
застрахователните дружества, както и съдебната практика по аналогични случаи.
Съобразявайки всичко изложено, както и принципа на справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че сумата от 120 000 лева адекватно ще
обезщети причинените на ищцата П.Ц. неимуществени вреди, вследствие смъртта на майка
й. Ищцата не е претърпяла по-големи по обем морални травми от обичайните такива за
подобни случаи, които да обосновават по-висок размер на обезщетението. И въззивният съд
намира, че сумата от 130 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца Г.Ц.
неимуществени вреди, вследствие смъртта на съпругата му.
Във въззивната жалба не е оспорен приетия от първоинстанционния съд прицент на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата в размер на 30 %., поради
което определеното застрахователно обезщетение следва да бъде намалено. Въз основа на
това дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие на П. Д.-Ц.
възлиза за ищцата П. Г. Ц. на сумата от 84 000 лева, а това за Г. П. Ц. – на сумата от 91 000
3
лева, за които суми исковете са основателни.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено в обжаланата част. В необжалваната осъдителна част
решението е влязло в сила.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определено съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз
основа на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260451 от 08.10.2020 год., постановено по гр.д.№ 10164/2019
год. по описа на СГС, I-14 състав.
ОСЪЖДА П. Г. Ц. и Г. П. Ц. да заплатят на ЗД „Евро Инс” АД, на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, сумата от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4