РЕШЕНИЕ
№…
гр.
Плевен, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на двадесет
и осми януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Ж.С. и в присъствието на
прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 988 по описа за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение № 1830/01.10.2019 г. по гр.д.№ 3339/2019
г. по описа на ПлРС е отхвърлен като неоснователен предявения иск с правно
основание чл.178, ал.1, т.2, вр. чл.179, ал.2 от ЗМВР, чл.9, ал.2 от НСОРЗ и чл.86 ЗЗД от С.Н.Б., чрез пълномощник, против ГД“ПБЗН“ към МВР, гр.София, с цена на
иска 1 744.68 лв.Осъден е на основание чл.78, ал.3 ГПК С.Н.Б. да заплати на
ГД“ПБЗН“ към МВР, гр.София, направените по делото разноски за юристконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.Осъден е на основание чл.78, ал.6 ГПК С.Н.Б.
да заплати в полза на ПлРС направените по делото разноски за възнаграждение на
вещо лице и държавна такса общо в размер на 150 лв.
Депозирана е въззивна жалба от С.Н.Б.,
чрез пълномощник, срещу решението по гр.д.№ 3339/2019 г. по описа на ПлРС,
което се обжалва изцяло.Излагат се доводи, че същото е неправилно поради
допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон.Прави се искане да се отмени изцяло същото, като бъдат
уважени предявените искове и бъдат заплатени направените съдебни разноски за
две инстанции.
За въззиваемата страна – ГД“ПБЗН“-МВР,
процесуалният представител изразява становище да се потвърди обжалваното
решение изцяло.
Въззивната
жалба е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и
допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата
инстанция приема за установено следното от фактическа страна.
Относно
изложеното във въззивната жалба, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила с оглед на обстоятелството, че няма изложени мотиви към
съдебния акт, като се позовава на чл.236, ал.2 ГПК, настоящата инстанция намира
следното.
Съдът следва,
въз основа на изложените фактически обстоятелства и петитума на исковата молба,
служебно да издири и приложи относимата към случая материалноправна норма.Той
дължи произнасяне в рамките на заявения от страните предмет , като в този
смисъл са и разясненията в ТР № 2/2011 от 29.02.2012 г. по тълк. дело №
2/2011 г. на ВКС, ОСГТК - само когато съдът се е произнесъл извън определения
от страните предмет на делото, неправилната
правна квалификация на иска е основание за обезсилване на решението и
връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.Когато, обаче,
съдът се е произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства и искания (както в случая),
но е била дадена неправилна правна квалификация на спорното
право, е допуснато нарушение на материалния закон.
Разпоредбата на
чл.178, ал.1, т.2 ЗМВР е приложима за допълнително възнаграждение на държавни
служители, каквото качество има възивникът, за изпълнение на специфични
служебни дейности, а т.3 - за такова за извънреден труд.Правилната правна
квалификация на предявения иск е чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР във вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР.Изложените мотиви от първоинстанционния съд са по така предявения иск.
Неоснователен е
доводът на въззиваемия, че въззивникът неправилно тълкува нормата на чл.187,
ал.3 ЗМВР, тъй като според него тя не определя нормалната продължителност на
нощния труд по ЗМВР.
Съгласно чл.187,
ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.Не може
да бъде споделено становището, че „8 часа дневно“ означава 8 астрономически
часа продължителност на работния ден, независимо от частта от денонощието, в
която е разположен работния ден - през деня или през нощта от 22.00 ч. до 6.00
ч.
Действително в
чл.136, ал.3 КТ е посочено „през деня“, а в чл.140, ал.1 КТ - „през нощта“.
Обстоятелството,
че и в специалния ЗМВР има разделение на „нощен“ и „дневен“ труд е разпоредбата
на чл.187, ал.3 ЗМВР, в която е посочено, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч.За положеният труд през
нощта се заплаща и допълнително възнаграждение по 0,25лв./час.
По действащото
трудово право дневно е работното време, при което трудът се полага през денната
част на денонощието, има по-дълга от
нощта продължителност - 16 часа, а нощно
е работното време, при което трудът се полага през нощната част на денонощието -
от 22.00 ч. до 6.00 ч.
И при двата вида
работно време: дневно (или денно) и нощно продължителността е по-кратка от
астрономическата.Продължителността на работния ден е установена с оглед на
дневната, а не на нощната част от денонощието (чл.136,
ал.3 КТ), като това следва да се приеме за установено и по
отношение на държавните служители на МВР-органи по пожарна безопасност и защита
на населението, каквото качество има въззивникът.В този смисъл не възприема
становището, обективирано в приложението по т.2 към отговора на въззиваемия.
Неоснователен в
този смисъл е и доводът на същия, че съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време (чл.187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по
ЗМВР (чл.187, ал.3)
е 8 часа:8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа:7
часа, което е равно на 1, 143.
Неоснователен е и
доводът на въззиваемия, че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на МВР,
тъй като по отношение на тях е действала друга уредба, в която липсва изрична
норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с
определен коефициент.
Процесния период
е от 23.05.2016 г. до 31.03.2019 г.
За
периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г., когато влиза в сила Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., се възстановява действието на Наредбата № 8121з-407/11.08.2014 г., според чл.31, ал.2 на която при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.В другите две Наредби, действали през
съответните периоди от време - Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. (отм.) няма норма, аналогична на тази на чл.31, ал.2.
В
чл.187, ал.3 ЗМВР е посочено също така, че „работните часове не могат да
надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период“, т.е. става въпрос за средно
работно време за 24-часов такъв, но това е различно от продължителността на работния
ден, която е определена по посочения начин - „8 часа дневно“, а не 8 часа в
денонощието.
Според
чл.188, ал.2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето от 22.00
часа до 6.00 часа се ползват със специалната закрила по КТ.
Въз
основа на гореизложеното съдът приема, че не може да бъде споделен доводът на
въззиваемия, че нормалната продължителност на дневното и нощното работно време
е еднаква - 8 часа. И ЗМВР регламентира нормалната продължителност на работното време за
работа при нормални условия на труд-дневното, което е общата мярка за труда и
на държавните служители-полицейски органи, поради което не може да не се
допуска трансформацията на положени часове
нощен труд в дневен с коефициент 1, 143 и не може да се приложи чл.26,
ал.1 от Наредбата от 29.07.2016 г. и
коефициент 1 (8:8).Ако наредба противоречи
на акт от по-висока степен се прилага по-високият по степен акт с оглед на
чл.15, ал.3 ЗНА.
На същото
основание следва да се приеме за неоснователно възражението на въззивника за
приложението на чл.9г от НРВПО за периода от време от 01.01.2018 г. до
30.06.2018 г. (ред.ДВ бр.41/2017 г. до изм.ДВ бр.58/2018 г.).Коефициентът 1, 143 произтича от регламентираната в
КТ различна нормална продължителност на дневното и на нощното работно време.
Въз
основа на гореизложеното съдът приема, че предявеният иск с правно основание
чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР във вр. чл.179, ал.1 ЗМВР е доказан по основание.
Относно
неговия размер, то от заключението на ВЛ Владов, което
съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че при часова
ставка в размер на 6.54 лв., то за преобразуваните от нощен в дневен труд, за
извънреден труд от 217 часа се следва сумата от 1 419.18 лв., която не е
заплатена от въззиваемия.
Въз
основа на гореизложеното съдът приема, че следва да бъде потвърдено решението в
обжалваната му част, в която е отхвърлен предявеният иск от въззивника срещу
въззиваемия, който настоящата инстанция приема с правно основание чл.178, ал.1,
т.3 ЗМВР във вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР, за сумата от 325.50 лв., представляваща
възнаграждение за положен 217 часа извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен
такъв за периода от 23.05.2016 г. до 31.03.2019 г.
Следва
да бъде отменено решението в обжалваната му част за разликата над 325.50 лв. до
претендираните 1 744.68 лв., т.е. за сумата от 1 419.18 лв. и вместо него
постановено ново по съществото на спора в тази му част.
Въз
основа на гореизложените фактически констатации и правни доводи съдът приема,
тъй като предявеният иск е доказан по основание и размер в посочената част, че
следва да бъде осъден въззиваемият на основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР във вр.
с чл.179, ал.1 ЗМВР да заплати на въззивника сумата от 1 419.18 лв.,
представляваща възнаграждение за положен 217 часа извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 23.05.2016 г. - 31.03.2019
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане
на делото -23.05.2019 г. до окончателното й изплащане.
Следва да бъде отменено
обжалваното решение и в частта за разноските.
При този изход на процеса следва
да бъде осъден въззиваемият да заплати в полза на ПлОС държавна такса в размер
на 85.15 лв., а в полза на ПлРС разноски за вещо лице в размер на 81.34 лв.
Дължими са и в полза на въззивника разноски по делото за
двете инстанции, каквито се претендират.Въззиваемият е направил възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца в първоинстанционното производство
адвокатско възнаграждение с оглед на
фактическата и правна сложност на спора по чл.78, ал.5 ГПК, което е
основателно.
Заплатеното адвокатско
възнаграждение е 600 лв., като с оглед на действителната фактическа и правна
сложност на делото, както и на обстоятелството, че делото е разгледано в едно
съдебно заседание, то дължимото такова
възлиза на 350 лв.
На основание чл.78, ал.8 ГПК е
дължимо и юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част на иска
37.31 лв.
Следва да бъде
осъден въззиваемият да заплати на въззивника разноски по делото по компенсация
за двете съдебни инстанции в размер на 312.69 лв.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1830/01.10.2019 г.
по гр.д.№ 3339/2019 г. по описа на Плевенски районен съд в обжалваната му част,
в която е отхвърлен като неоснователен предявеният иск от С.Н.Б., ЕГН **********, от гр.Плевен, ж.к.****,
бл.*, вх.*, ап.*, чрез адвокат В.В., против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ
И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО МВР, гр.София, ул.Пиротска №171А, за сумата от 325.50
лв.
ОТМЕНЯ решение № 1830/01.10.2019 г. по гр.д.№ 3339/2019
г. по описа на Плевенски районен съд в обжалваната му част, в която е отхвърлен
като неоснователен предявеният иск с правно основание чл.178, ал.1, т.2, вр. с
чл.179, ал.2 ЗМВР, чл.9, ал.2 НСОРЗ и чл.86 ЗЗД, от С.Н.Б., ЕГН **********, от
гр.Плевен, ж.к.****, бл.6, вх.Б, ап.1, чрез адвокат В.В., против ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО МВР, гр.София, ул.Пиротска
№171А, за разликата над 325.50 лв. до 1 744.68 лв., т.е. за сумата от 1 419.18
лв.; в обжалваната му част, в която е осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК С.Н.Б.,
ЕГН **********, от гр.Плевен, ж.к.****, бл.*, вх.*, ап.*, да заплати на ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО МВР, гр.София, ул.Пиротска
№171А, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лв., както и в обжалваната му част, в която е осъден на основание чл.78,
ал.6 ГПК С.Н.Б., ЕГН **********, от гр.Плевен, ж.к.****, бл.*, вх.*, ап.*, да заплати
в полза на ПлРС направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице и
държавна такса общо в размер на 150 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО В ТАЗИ МУ ЧАСТ
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.179,
ал.1 ЗМВР въззиваемия ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР,
гр.София, ул.Пиротска №171 А, да заплати на въззивника С.Н.Б., ЕГН **********,
от гр.Плевен, ж.к.****, бл.*, вх.*, ап.*, сумата 1 419.18 лв., представляваща
възнаграждение за положен 217 часа извънреден труд вследствие преобразуване на
нощен към дневен такъв за периода 23.05.2016 г. - 31.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото - 23.05.2019
г. до окончателното й изплащане.
Осъжда въззиваемия ГД“Пожарна безопасност и защита
на населението“ към МВР, гр.София, ул.Пиротска №171 А, да заплати в полза на
въззивника С.Н.Б., ЕГН **********, от гр.Плевен, ж.к.****, бл.*, вх.*, ап.*,
разноски по компенсация за двете инстанции в размер на 312.69 лв.
Осъжда въззиваемия ГД“Пожарна безопасност и защита
на населението“ към МВР, гр.София, ул.Пиротска №171 А, да заплати в полза на
Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 85.15 лв., а в полза на
Плевенски районен съд разноски за вещо лице в размер на 81.34 лв.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: