Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………
гр. Варна, …………..2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, ХХІ-ви състав, в открито съдебно заседание проведено на осми юни две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН КОЛЕВ
при
участието на секретаря Добринка Долчинкова и прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдия Стоян Колев административно дело № 60 по описа
за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, вр. чл. 203 АПК.
С
решение № 17704/27.12.2019г. по адм.д.№ 1095/2018г. Върховният административен
съд е отменил решение №2030/15.11.2017 г. по адм. д. №3391/2016 г. на
Административен съд Варна и е върнал делото за ново произнасяне от друг състав
на същия съд при съобразяване със съдържащите се в мотивите на същия съдебен
акт указания относно тълкуване и прилагане на закона.
Предмет на делото е предявен от А.И.З., Т.Д.С.
и С.Д.Б., чрез процесуалния им представител адв. С. *** за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
в общ размер от 57 250 лв., изразяващи се в лишаването им от правото да
използват съсобствения им недвижим имот - реална част от 301 кв.м. от ПИ *** по плана на кв. „******”, гр. ******,
идентичен с ПИ с идентификатор № ********** по
кадастралната карта на район *********, гр. *****, която се ползва за второстепенна улица, без
да е проведено необходимото за това отчуждаване от страна на община – Варна
/съгласно изменение на иска, направено в открито съдебно заседание на
17.10.2017г. с участието на другите страни/. Вредите се претендират като
резултат от незаконосъобразната според ищците Заповед № 64/22.04.1998г. на
кмета на община Варна, с която е одобрено ЧИРП в кв. * и кв. ** по плана
на кв. ****** за имоти и парцели, подробно
описани в същата заповед, предвиждаща отреждането на частта от 301 кв.м. за
улица и, евентуално от незаконосъобразното фактическо действие и/или
бездействие на служителите на ответника да приложат на място уличната
регулация, след като проведат надлежно отчуждаване на терена в полза на ищците.
В решението си за връщане на делото,
Върховният административен съд е приел, че решението
е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, довели от своя страна и до противоречието му с материалноправните
разпоредби. Прието е, че решението е постановено по нередовна искова молба,
доколкото, въпреки направените уточнения, нито в първоначалната искова молба,
нито в уточнителната такава е посочен период, за който се претендират вредите с
посочени начална и крайна дати. Съдът не е изложил мотиви както относно
допустимостта, така евентуално - относно основателността на исковата претенция
за вреди от посочената от ищците като първа, главна, основна /а не евентуална/
материалноправна предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ - твърдяната за незаконосъобразна, но неотменена по административен или
съдебен ред Заповед № 64/22.04.1998г. на съответния административен орган при
община - Варна, с която се одобрява ЧИРП. Прието и че АС- Варна в нарушение на
задължението си да се произнесе по всички, наведени с исковата молба фактически
твърдения, на които се основава исковата претенция и в нарушение на изискването
да обсъди всички, събрани по делото доказателства - поотделно и в тяхната
цялост, не се е произнесъл по всички форми на твърдените от ищците фактически
действия и бездействия на общинските служители, от които претендират вредите
при условията на евентуалност, и не е обсъдил всички, събрани в тази връзка
доказателства по делото. Административният съд се е позовал избирателно само на
част от изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза /само на
методите за определяне размера на дължимото обезщетение/, без да обсъди
по-съществената част от същата - отговорът на вещото лице по т. 1 от
заключението - обстоятелството, че процесните 301 кв.м. действително се ползват
за улица, че трасето на предвидената по план улица между кв. * и кв. ** по плана на гр. *****, кв. ****** е реализирано на място и представлява път без
изпълнена трайна настилка, но с изпълнени подземни комуникации- видими на терен
канализационни шахти и ел. табла на границата на поземлените имоти към улицата.
След като фактически улицата /вкл. и за собствените на ищците 301 кв.м./ е
реализирана на място, без да е проведено
отчуждителното производство за тези 301 кв.м. и без да е изплатено дължимото на
ищците обезщетение по отчуждаването, е налице незаконосъобразно фактическо
действие от страна на служителите на община Варна по фактическо изграждане на
улица/полагане на подземни комуникации, монтиране на ел. табла и т.н./ в
нарушение на разпоредбата на §22, ал. 1, т. 1, б. ”в” от ЗР на ЗУТ- преди
регулацията да е приложена. Подобно
незаконосъобразно фактическо действие като основание за исковата
претенция е наведено от ищците в уточнителната им молба от 21.02.2017 г., но
въобще не е обсъдено от съда в мотивите на съдебния му акт. Цитираните
допуснати от АС-Варна съществени нарушения на съдопроизводствените правила
обуславят неправилност на съдебното решение.
В решението си за
връщане на делото, Върховният административен съд е дал указания относно новото
разглеждане на делото съдът да се произнесе при съобразяване със съдържащите се
в решението указания по тълкуване и прилагане на закона.
В исковата молба и
уточняващите я такива ищците налагат твърдения, че със Заповед №
1849/05.06.2007г. на Кмета на Община Варна е предвидено отчуждаване на част от
ПИ *** по плана на кв. “*****“,
гр. ******, идентичен с поземлен имот с идентификатор № **************
по КК на гр. ******, район „*******“ с площ от 297 кв.м.
Улицата е проведена на място, като останалите 356 кв.м. ид.ч. не са били отчуждени,
но въпреки това се ползват от ответника за второстепенна улица, в съответствие
с отразения в КК начин на трайно ползване, с вече реално отчуждените 297 кв.м.
Твърди се още, че в периода от 2006г. до настоящия момент пред Община Варна
многократно е заявявано да бъде довършена процедурата по ЧИРП, като бъде
отчуждена и останалата част от поземления имот. Според отговорите на Община
Варна /писмо изх. № АГУП14600993ПР-013ВА от 09.04.2015г. на Дирекция „Общинска
собственост, икономика и стопанска дейност“/, искането за принудително отчуждаване
по реда на ЗОС не е обект от първостепенно значение по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗОС, поради което не може да бъде удовлетворено.
След указания на съда
за отстраняване на нередовности в исковата молба, с такава д. № 1866/05.02.20г.
същите сочат, че началният момент на увреждане е 22.04.1998г. - датата на
издаване на заповед № 64/22.04.1998г., а крайният момент е датата на завеждане
на исковата молба - 28.12.2016г. В молбата е посочено, че фактическите
действията от страна на община Варна се изразяват в това, че в КККР на район „*******”
те и ответника са вписани като съсобственици в поземлен имот с идентификатор №*************,
като по този начин ищците са лишени от възможността да ползват тяхната
неотчуждена част от поземленият имот. Действие от страна на община Варна е и
прокарването на пътя на място, който представлява част от пътната
инфраструктура на кв. ******, като има изпълнени
подземни комуникации- видими на терен канализационни шахти и ел. табла на
границата на поземлените имоти към улицата. След като фактически улицата /вкл.
и за собствените на ищците 301 кв. м./ е реализирана на място, без да е
проведено отчуждителното производство за тези 301 кв. м. и без да е изплатено
дължимото на ищците обезщетение по отчуждаването, е налице незаконосъобразно
фактическо действие от страна на служителите на община Варна по фактическо
изграждане на улица /полагане на подземни комуникации, монтиране на ел. табла и
т.н./ в нарушение на разпоредбата на §22, ал. 1, т. 1, б. ”в” ЗР на ЗУТ - преди
регулацията да е приложена. Излагат, че бездействието от страна на община Варна
се изразява в това, че след като е издадена заповед №64/22.04.1998 г. е
следвало преди да реализира прокарването на второстепенна улица да извърши
процедурата по принудително отчуждаване по ЗОС. Това не го е направила и в
настоящият момент имота се ползва свободно от всички за второстепенна улица,
като по този начин ищците са лишени от възможността да ползват имота си по
предназначение, доколкото същият не е отчужден. Поддържат оплакването, че
вредата е причинена и от фактически действия на длъжностни лица от общинската
администрация - Директор на Дирекция „ОСИСД” изразяващ се в отказа да бъде
отчужден процесният имот и да бъде заплатено дължимото обезщетение. Заявяват,
че не разполагат с доказателства, че заповед № 64/22.04.1998 г. на община Варна
е отменена, като не
навеждат такива твърдения. Желаят да бъде прогласена за нищожна заповед
№64/22.04.1998 г. на община Варна съвместно с разглеждане на иска за
обезщетение.
В съдебно заседание, проведено
при предходното разглеждане на делото на 17.10.2017г. ищците чрез процесуалния
си представител са направили искане за изменение на иска, като същият се счита
претенцията предявена за обезщетение в размер на 57250 лева съответно за площта
от 301 кв.м, като съответно за размера над 57250 лева и за разликата от 301 до
356 кв.м. искът е оттеглен. В проведеното по настоящото адм. дело съдебно
заседание от 08.06.2020 г. исковата претенция се поддържа от ищците в размера
след извършеното изменение. Процесуалният им представител – адв. С. уточнява,
че поддържа исковете на първоначално повдигнатите основания – действия и
бездействия на общинската администрация. Нищожност на заповед с №64/22.04.1998
г. на Община Варна, с която е одобрен ЧИРП, като основание за настъпването на
вредите се поддържа от ищците само в условията на евентуалност, при условие, че
не бъдат установени незаконосъобразни действия или бездействия от страна на
служителите на ответника.
Ответникът
по делото Община Варна, чрез упълномощения си процесуален представител
юрисконсулт Ц., оспорва изцяло по основание и размер предявеният иск.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр. Варна дава заключение за неоснователност на предявения
иск, поради което счита, че следва да бъде отхвърлен изцяло.
Административен
съд - Варна, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за
установено от фактическа страна
следното:
Между страните по
делото не е спорно, че с решение № 1307 от 03.01.2006 г. на Общинска служба по
земеделие и гори - гр. Варна се възстановява правото на собственост на
наследниците на И. Г.
Д. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници върху НИВА от 1.020 дка.,
находяща се в строителните граници на ********, в местност „****
*****”, като възстановената част от имота с площ от 1,020
дка., представлява части от УПИ***-***,
***, кв. * - 155 кв. м., УПИ**
- 100
кв. м., УПИ*, кв. 2 - 35 кв.м. и УПИ***-***,
кв. ** - 60 кв.м. и улична регулация с площ от 670
кв.м.
Не се спори и че
протокол за въвод във владение № 2/30.01.2006г. от представител на Община Варна
наследниците на И. Г.
Д. са
въведени във владение на имота, възстановен с решение № 1307/03.01.2006г. на
ОСЗГ Варна с изрично уточняване, че имотът с площ от 1020кв.м представлява две
части, и въводът се касае само част с площ от 960 кв. м., от които 155 кв. м.
попадат в УПИ ****** в кв. *, 100 кв. м. попадат
в УПИ **в кв. *, 35 кв. м. попадат в
УПИ * в кв. * и 670 кв.
м. попадат в
улична регулация.
С удостоверение за
наследници изх. №1392/23.03.2016 г. на р-н „Приморски” при Община Варна се
установява, че ищците А.И.З., Т.Д.С. и С.Д.Б. са единствени наследници на И.
Г. Я. - поч. на 13.11.1985
г. С декларация от 03.11.2016 г. С.Д.Б. декларира, че имената И.
Г. Я. и И.
Г. Д. са имената на едно и също лице.
Със заповед № 64/22.04.1998
г. на Община Варна и одобрено ЧИРП, с което 670 кв.м. от възстановения имот с
решение № 1307 от 03.01.2006 г. на Общинска служба по земеделие - гр. Варна са
отредени за „улица”. Според отразеното в протокол №2 за въвод във владение на
имоти в Община Варна с №ЗАО-1562 от 08.02.2006 г., тази отредена част
представлява поземлен имот с идентификатор №***********
по кадастралната карта одобрена със Заповед №РД-18-92/14.10.2008 г. на
Изпълнителния Директор на АГКК и Заповед №КД-14-03-1415/18.10.2010 г. на
Началника на СГКК-Варна, с площ от 653 кв.м., с начин на трайно ползване-за второстепенна
улица, при съседи: **********; ***********; ************; *************;
***********; *************.
Със Заповед
№1849/05.06.2007 г. на Кмета на Община Варна се отчуждава част от ПИ ***,
по плана на кв. ********, гр. *******,
идентичен на поземлен имот с идентификатор № ********
по кадастралната карта на р-н Приморски с площ от 297 кв.м.
С писмо на Дирекция
„Общинска собственост, икономика и стопанска дейност” с изх. № АГУП14600993ПР-013ВА
от 09.04.2015 г. по заявление на единия от ищците е отговорено, че искането му за
принудително отчуждаване по ЗОС не е предвидено в годишната програма за
разпореждане с имоти – общинска собственост, т.к. не се явява обект от
първостепенно значение по смисъла на чл. 21. ал. 1 ЗОС, поради което и не може
да бъде открита процедура по отчуждаване на имота му.
За установяване
твърденията на ищците относно фактическото реализиране на спомагателната улица
и стойността на имота по пазарни цени при първоначалното разглеждане на делото
е била допусната и изслушана комбинирана съдебна експертиза. С оглед на това,
че същата е обективно и всестранно извършена, както и с оглед заявените становища
на страните, изразено в съдебното заседание на 08.06.2020 г. съдът я кредитира
за годно доказателство по делото.
От заключението на
вещото лице се установява, че със Заповед № Р-15/13.02.1997г. на Кмета на
Община Варна е попълнена кадастралната основа на имоти в кв. *
и кв. ** по плана на кв. ******
в т.ч. и имот № ***, части от който попадат в кв. *
и кв. **. Със Заповед № Р-64/22.04.1998г. се одобрява Частично
изменение на регулационния план за имоти и парцели в кв. *
и кв. ** по плана на кв. *****,
така както е показано на проекта с червен и син цвят. Видно от графичната част
към одобрената заповед, улицата между кв. *
и кв. ** е с о.т. *** - о.т. 52 - о.т. 33
( в действителност о.т.52) в която попада част от имот пл. № ***.
С решение № 1307/03.01.2006г. ОСЗГ Варна възстановява правото на собственост на
наследниците на И. Г.
Д. върху
нива от 1,020 дка, находяща се в строителните граници на гр. *****,
кв. *****, местността ******** част от които с площ
от 670кв.м попадат в улична регулация, съгласно скица № 2335/07.11.2005г. и
удостоверение № АУ-27922 от 11.11.2005г. издадени от Община Варна, отдел
„Кадастър и регулация". С протокол за въвод във владение № 2/30.01.2006г.
с представител на Община Варна наследниците на И.
Г. Д. са въведени във владение на имота,
възстановен с решение № 1307/03.01.2006г. на ОСЗГ Варна с изрично уточняване,
че имотът с площ от 1020кв.м представлява две части, и въводът се касае само
част с площ от 960кв.м, от които 155 кв. м. попадат в УПИ *****
в кв. *, 100 кв. м. попадат в УПИ **в
кв. *, 35 кв. м. попадат в УПИ *
в кв. * и 670 кв. м. попадат в улична регулация. Със заповед №
РП-62/07.03.2006г. на Кмета на район „Приморски" при Община Варна е
одобрено попълването на кадастралната основа на имоти пл. №№ *****
и ***** в кв. * по плана на кв. ******.
Отразените в кадастралната основа имоти са съответни на частите, посочени в Протокол
за въвод № 2/30.01.2006г., като частта попадаща в улична регулация е отразена в
кадастралната основа с пл. № ****. На основание влязъл
в сила ПУП одобрен със заповед N2 64/22.04.1998г. за изграждане на улица с о.т.
319-о.т. 52, между кв. * и кв. **
по плана на „******" е издадена заповед № 1849/05.06.2007г. на Кмета на
Община Варна за отчуждаване на част от ПИ № ***
с площ от 297кв.м. Отчуждената част от ПИ
№ *** /идентичен на ПИ № *****
съгласно одобреното попълване на КП 2006г./ отразена с тъмно син цвят на скица
№1978/08.06.2004г., презаверена на 06.11.2006г. и 18.04.2007г., издадена от
служба „КиР” при Община Варна. В действащата кадастрална карта на гр. Варна,
одобрена със заповед № РД- 18092/14.10.2008г. на ИД на АГКК, последно изменена
със заповед № КД-14-03- 1415/18.10.2010г. на Н-к СГКК Варна, ПИ ****
има площ от 653 м2, трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин
на трайно ползване - второстепенна улица, собственост на ********* - Община
Варна, ид. част от 297кв.м от правото на собственост съгласно Заповед №
1849/05.06.2007г., издадена от Община Варна и на И. Г. Д., няма
данни за ид.
части, с документ
- Решение на ПК
по чл. 15, ал.
1, т. 1 ЗСПЗЗ (чл.18
ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ) за
възстановяване правото на
собственост в стари
реални граници №
155, том 16, тег. №
5103, дело 3746/16.03.2006г.,
издаден от АВ Варна.
При извършен оглед на
място вещото лице установяват, че трасето
на улицата между кв. * и кв. **
по плана на гр. *****, кв. ******
е реализирано на място и представлява път без изпълнена трайна настилка.
Изпълнени са подземни комуникации - видими на терен канализационни шахти и ел.
табла монтирани на границата на поземлените имоти към улицата. Улицата е с
административен адрес „Св. Мина".
От направената
справка в Община Варна и приложените по делото доказателства, вещото лице е
установило, че след съвместяване на трасето на уличната регулация, одобрена със
Заповед № 34/17.04.1989г. и кадастралната карта, няма съвпадение на контура на
ПИ ******* отразен в КК по въвода във владение с
действащата регулация. ПИ ******* по КК е с площ от
653кв.м, като в границите му попадат 601 кв.м от улицата по одобрената улична
регулации, от които през 2007г. са отчуждени 297кв.м. и остават неотчуждени 601
кв.м. Стойността на частта от ПИ ************** с площ от 301 кв.м
попадащи в улична регулация, определена по метода на инвестиционната стойност е
57 250 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, които
вреди следва да са реално причинени и да са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице -
чл. 4 ЗОДОВ. Следователно за да подлежи на разглеждане предявен иск на това
основание, следва да е налице твърдение в исковата молба за причинени вреди,
изложение в какво се изразяват същите, от кой незаконосъобразен акт, съответно от
кое действие или бездействие произтичат.
Както с
исковата молба, така и в хода на съдебното производство ищците твърдят, че
претърпените от тях вреди са в причинно следствена връзка с незаконно
бездействие на общинската администрация от една страна да предприеме отчуждителна
процедура за имота им и извършени, или допуснати от тази администрация
фактически действия по фактическото реализиране на уличното трасе, от които
ищците да търпят вреди. В чл. 203, ал. 1 АПК законодателят е предвидил
възможност за предявяване и разглеждане на исковете за обезщетение, когато те
са причинени от незаконни действия или бездействия на администрацията, като в
този случай сезираният съд преюдициално се произнася по незаконосъобразността на
действието или бездействието. Въз основа на изложеното съдът приема, че
предявената искова претенция е процесуално допустима.
Въз основа
на възприетата фактическа обстановка съдът приема, че от страна на длъжностните
лица към ответната община е извършено прокарване на път в имота собственост на
ищците, като с това фактически са отнети 301 кв. м. ид.ч. от собствеността им,
без да извърши отчуждаване до този момент. Така към настоящия момент върху
процесния имот е изградена "второстепенна улица", в съответствие с
предвижданията на ЗРП и същия се ползува като такава и за този имот не е
изплатено равностойно парично обезщетение преди осъществяване на мероприятието.
Налице са фактически действия, изразяващи в отнемане на имот за обществено
ползване, не по установения ред и незаплащане на равностойно парично обезщетение.
Предпоставка за отчуждаване на даден имот е влязъл в сила ПУП. Съгласно чл. 110
от ЗУТ, с ПУП съответните имоти се урегулират като такива, предназначени за
обекти публична собственост., както и за улична мрежа и алеите, по силата на
чл. 112, ал. 2, т. 9 от ЗУТ, какъвто е процесния случай. Въз основа на влезлия
в сила ПУП недвижимите имоти на физически и юридически лица могат да се
отчуждават по реда на ЗДС и ЗОбС за обекти публична собственост на държавата и
общината за изграждане и реконструкция на транспортната техническа
инфраструктура, преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения,
в т.ч. улици, като разпоредбата на чл. 209, ал. 4 от ЗУТ разписва, че частта от
поземления имот се счита отчуждена от деня на изплащане на паричното обезщетение.
Видно от материалите по делото не са налице данни това да се е случило.
Специалният
закон за устройство на територията не регламентира преки и фактически действия,
които да са вменени на кмета на общината, но такива са налице в приложното поле
на ЗОбС. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗОбС разписва, че недвижими имоти или
части от тях - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат
отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да
бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен
устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска
собственост или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на
обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има
влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както
и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно
парично или имотно обезщетение. Предпоставка за отчуждаване на имот за общински
нужди е предварително и равностойно парично обезщетение или обезщетяване с друг
равностоен имот. Това навежда до извоза, че в случая е налице бездействие на
административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт и същото се
изразява в непровеждане на отчуждително производство по отношение на 301 кв. м.
ид. ч. от имот, заявен като собственост на ищците. Налице са всички
предпоставки за извършване на отчуждителното производство, а именно влязъл в
сила ПУП-ЗРП, предвиждащ изграждане на процесната улица и след предварително и
равностойно парично обезщетение и действието е следвало да се извърши от кмета
на общината. Чрез своето бездействие изразяващо се в непровеждане на процедура
по отчуждаване, която е бил длъжен да проведе преди да осъществи мероприятието
е нарушен материалния закон, тъй като липсват индиции за предварително и
равностойно парично обезщетение или обезщетяване с друг равностоен имот. Ето
защо в случая се касае за неизпълнение на задължения, изразяващи се в
неоснователно бездействие на общината, произтичащи от закон, съставляващо
незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 204, ал. 4 от АПК. От заключението
на вещите лица се установи, че прокарването на улицата на практика е извършено,
като на място макар да няма реализирана трайна асфалтова настилка, но с
изпълнени подземни комуникации- видими на терен канализационни шахти и ел.
табла на границата на поземлените имоти към улицата. Същата дори фигурира с
административен адрес – „*******“ (т. 1 от
експертизата), като за прокарването
ѝ са включени собствените на ищците 310 кв. м., без да е извършено
отчуждаване от общината и без да е изплатено обезщетението, т.е. налице са
действия и бездействия по отнемане без правно законово основание. Тези
фактически действия и бездействия на общината по отнемане на имота за прокарване
на улицата са незаконосъобразни, защото не са извършени по предвидения в закона
ред чл. 21, ал. 1 от ЗОбС. Реализираното мероприятие, съгласно предвижданията
на ПУП за реализация ул. „*******“,
досежно имота на ищците е следвало да бъде извършено едва след провеждане на
отчуждително производство и заплащане на дължимото обезщетение. В чл. 21, ал. 1
ЗОбС, отнасяща се до принудително отчуждаване на имоти-частна собственост, за
общински нужди изрично е регламентирано, че общината придобива правото на
собственост върху определената част от съответния имот след предварително и
равностойно парично или имотно обезщетение, едва след което общината става
собственик и на реализираната върху тази част от имота улица. Подобно е и разрешението
предоставено от заключителната разпоредба на § 22, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗР на
ЗУТ, съгласно която подробният устройствен план се счита за приложен с
изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства. Това означава, че
мероприятието по прокарване на улицата е осъществено, без да са извършени
действия по отчуждаване и изплащане на обезщетението. Безспорно установен факт е,
че такова обезщетяване в пари или чрез равностоен имот фактически до настоящия момент не е
извършвано.
С оглед на изложеното
неоснователното бездействие на ответника, насложено върху фактическите действия
по прокарване на трасето на ул. „******“ съставлява отчуждаване
без изплащане на обезщетение за процесната част от имота на ищците, които са
регламентирани като дължими фактически действия по силата на нормативни актове
- на чл. 14, ал. 1 ЗУТ, чл. 110 и чл. 112, ал. 2, т. 9 ЗУТ, чл. 205 и чл. 209,
ал. 4 ЗУТ, както и на § 22, ал. 1, т. 1, б. „в“ от ЗР на ЗУТ и неоснователни
бездействия по чл. 21, ал. 1 ЗОбС и които са във връзка с управленчески
правоотношения, сочи на наличие на причинна връзка между тях и претендираната
вреда. На основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4 ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. При разбирането за преки вреди, че това са само тези, които са
типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат,
т.е. които са следствие от увреждането, безспорно е, че в случая са настъпили
за ищците преки имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба в
следствие на противоправно отнемане, без изплащане обезщетение за процесния
имот, резултат от незаконосъобразни действия и бездействия и за пропуснати
ползи - неосъщественото увеличаване на имуществото на ищците, т.е. лишаването им
от облаги от ползването му по предназначение. Освен това вредите са и
непосредствени, защото са настъпили по време и място, следващо противоправния
резултат. Причинната връзка между вредата и неоснователното бездействие на
общината /общинската администрация/, което не е преустановено и към настоящия
момент е в неизвършването на действия, произтичащи от нормативен акт и които
административният орган е длъжен да извърши по силата на закона.
Реализираното
мероприятие, съгласно предвижданията на ПУП за прокарване на ул. "******"
е следвало да бъде извършено едва след провеждане на отчуждително производство
и заплащане на обезщетение, регламентирано в чл. 21, ал. 1 от ЗОбС. Вземането
за обезщетение за вреди възниква след признаване по законен ред на
незаконността на акта, действието или бездействието. Когато вредите са настъпили,
както от фактическите действия по прокарване на уличното трасе, така и от бездействия,
както е прието в процесния случай, обезщетението за тях може да се иска след
признаването им за незаконни, което се установява и в производството по
обезщетяване. Изискуемостта на вземането по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и при
безспорния факт, че в процесния случай неоснователното бездействие на общината
не е преустановено и към настоящия момент, като същите поначало се оспорват
безсрочно - чл. 256, ал. 1 АПК, то общината отговаря за репарирането на
причинените вреди, чиято отговорност е включена с изменението на ЗОДОВ /Д.В.бр.30/2006
г./ в сила от 12.07.2006 г., т.е. общината отговаря, съгласно действащата след
изменението на закона и към настоящия момент правна уредба. Общината като ЮЛ е
пасивно легитимирана да отговаря за репарирането на причинените на ищците
имуществени вреди от неоснователни фактически действия и бездействия, които е
била длъжна да извърши по задължение, пряко произтичащо от нормативен акт. В
случая е налице и причинна връзка между неоснователното бездействие и
причинените вреди от бездействието на ответника, тъй като посредством своето
бездействие ищецът е бил лишен от възможността да получи равностойно парично
обезщетение съответстващо на отнетия му имот. Моментът, от който вземането
става изискуемо в този случаи е моментът на преустановяването на
неоснователното бездействие.
Законодателната воля
възприета в ЗОбС И ЗУТ е отчуждаването да се извърши преди започване на
строителството от съответния етап. По силата на чл. 22 от ЗОбС Кметът на
общината възлага изготвянето на оценките на имотите, предвидени за отчуждаване,
на независими лицензирани оценители, които изготвят оценките по пазарни цени. По
делото липсват данни за периода през който е извършено фактическото прокарване
на улицата, в чието трасе е включен и имотът на ищците, поради което меродавен
за датата към която следва да се отнесе пазарната оценка е тази на завеждане на
иска. С оглед на това и като взе в предвид съдебно оценителната експертиза,
неоспорена от страните съдът намира, че искът за обезщетение в размер на
пазарната стойност на имота от 301 кв. м. е доказан в поддържания размер от
57 250.00 лева и съответно следва да се уважи, като основателен.
В изложеният смисъл
по сходен случай е постановеното Решение № 5327 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 8178/2014 г., III о.
Нищожността на
заповед с №64/22.04.1998 г. на Община Варна, с която е одобрен ЧИРП, като
основание за настъпването на вредите се поддържа от ищците само в условията на
евентуалност, предвид което при наличие на установени по делото незаконосъобразни
действия и бездействия от длъжностните лица при Община Варна, съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
При този изход на
спора се дължи произнасяне относно направените разноски. Същите съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК са в общ размер на 5365,00 лева и представляват
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие в размер на 5000,00 лв., 300 лв. за допусната съдебна експертиза и
65,00 лв. за държавни такси. От страна на ответника е направено възражение по
смисъла на чл. 48, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищците.
Произнасяйки се по
искането с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът във всички случаи е длъжен
да съобрази правната и фактическа сложност на производството по делото. В
случая съобразно минималния размер на възнаграждението, изчислено по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ( в редакцията ѝ към 05.12.2016 г), а именно
сумата 5000,00 лв. (материалният интерес е 57 250.00 лв.), съдът приема, че
възражението за прекомерност е основателно, тъй като претендираният размер на
адвокатското възнаграждение е 5000,00 лева надхвърля два пъти минималния такъв
от 2247,50 лв., а делото не се характеризира със съществена правна и фактическа
сложност. Поради това, отчитайки факта, че по делото са разменени книжа,
събрани са и анализирани писмени доказателства и е изслушано заключение на вещо
лице, както и че самото дело е разглеждано повторно, размерът на адвокатския
хонорар на ищеца следва да се приеме за прекомерен и да се редуцира до сумата
от 3000,00 лева.
С оглед изхода на
делото Община Варна дължи на ищците разноски, които са в размер на 3365,00
лева.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Варна,
представлявана от И. П.
– кмет да заплати на А.И.З., Т.Д.С. и С.Д.Б. сумата в размер на 57 250.00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат от
неоснователни действия и бездействия на длъжностни лица при Община Варна.
ОСЪЖДА Община Варна,
представлявана от И. П.
– кмет да заплати на А.И.З., Т.Д.С. и С.Д.Б. разноски в размер на 3365,00 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от обявяването му на страните.
Административен
съдия: