ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, ……… 2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІ „Е” въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
разгледа докладваното от съдия Сантиров ч. гр. д. № 13187 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по подадена от ответника по делото – С.У.“Св. К.О.”, чрез пълномощника си - адв. И.М., с надлежно учредена представителна власт по делото, частна въззивна жалба срещу Решение № 152335 от 27.06.2019 г., постановено по гр. д. № 22189/2018 г. по описа на СРС, 88 състав, в частта, имаща характер на определение, с която е уважена молбата на ищеца по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на Решение от 14.05.2019 г. в частта за разноските и е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК допълнително сумата от 770,00 лв., представляващи разноски в заповедните производства по гр.д. № 90023/2017 г. поописа на СРС, 88 състав и гр.д. № 90423/2017 г. по описа на СРС, 88 състав.
В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Поддържа се, че неправилно в мотивите е посочено, че не е взел становище по молбата за изменение на решението в частта за разноските, тъй като такова е било подадено един ден преди изтичане на срока, но първоинстанционният съд се е бил произнесъл. Изтъква се, че неправилно е допълнил решението в частта за разноските, с оглед ниската правна и фактическа сложност и еднотипните заповедни производства, като водещо следва да е материалният интерес по делото, аргументирайки с разпоредбата на чл. 2, вр. чл. 7 от НМРАВ, тъй като се касаело за защита на идентични интереси. Позовава се на Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединените дела С-427/2016 г. и С-428/201г. Сочи, че своевременно е направил възражения за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Моли съдът да отмени решението в обжалваната част и присъди направените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът по молбата – „Р.“ ООД, чрез пълномощника си – адв. И.И., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал отговор, с който оспорва същата по подробно изложените съображения.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. чл. 259, ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното Решение № 152335 от 27.06.2019 г., постановено по гр. д. № 22189/2018 г. по описа на СРС, 88 състав, имащо характер на определение в обжалваната част, е уважена молбата на ищеца по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на Решение от 14.05.2019 г. постановено по гр. д. № 22189/2018 г. по описа на СРС, 88 състав, в частта за разноските и С.У.“Св. К.О.” е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК допълнително сумата от 770,00 лв., представляващи разноски в заповедните производства по гр.д. № 90023/2017 г. поописа на СРС, 88 състав и гр.д. № 90423/2017 г. по описа на СРС, 88 състав.
Съгласно задължителните указания за органите на съдебната власт дадени в т. 11г от Тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Имайки предвид, че предмет на производството по гр. д. № 22189/2018 г. по описа на СРС, 88 състав, е установяване на парични вземания, които „Р.“ ООД има към С.У.“Св. К.О.” по 3 заповедни производства, по които са били издадени заповеди за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, а именно по гр.д. № 89980/2017 г. по описа на СРС, 88 състав; по гр.д. № 90023/2017 г. по описа на СРС, 88 състав; и по гр.д. № 90423/2017 г. по описа на СРС, 88 състав, то противно на поддържаното в жалбата разноските за адвокатско възнаграждение по всяко едно от развилите се заповедни производства следва да се определят по правилото на чл. 7, ал. 2 НМРАВ. Всяко от посочените заповедни производства макар и между същите страни, има самостоятелно, различно основание, поради което разглеждането им в едно исково производство в съответствие с разпоредбата на чл. 213 ГПК не води до извод, че съдът следва да определи разноските за адвокатско възнаграждение в заповедните производства, изхождайки от общия интерес по заповедните производства.
Ето защо като е изменил Решение от 14.05.2019 г. постановено по гр. д. № 22189/2018 г. по описа на СРС, 88 състав, в частта за разноските и С.У.“Св. К.О.” е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК допълнително сумата от 770,00 лв., представляващи разноски в заповедните производства по гр.д. № 90023/2017 г. поописа на СРС, 88 състав и гр.д. № 90423/2017 г. по описа на СРС, 88 състав, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Следва да се отбележи, че присъденото адвокатско възнаграждение по двете заповедни производства е в минималния по смисъла на чл. 7, ал. 2 НМРАВ размер на адвокатското възнаграждение, като е отчетено, че същото се дължи с начислен ДДС, тъй като пълномощникът на заявителя – адв. И. е представил доказателства за регистрация по ДДС. Не е допуснато нарушение на разрешението дадено в Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединените дела С-427/2016 г. и С-428/201г., тъй като същите са определени в минимален размер при отчетане на правната и фактическа сложност на делата.
Не рефлектира върху правилността на обжалвания съдебен акт, фактът че първоинстанционният съд в нарушение на процесуалния закон се е произнесъл преди изтичане на срока за отговор по молбата.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК определението не подлежи на обжалване.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 152335 от 27.06.2019 г., постановено по гр. д. № 22189/2018 г. по описа на СРС, 88 състав, в частта, имаща характер на определение, с която е уважена молбата на ищеца по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на Решение от 14.05.2019 г. в частта за разноските и е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК допълнително сумата от 770,00 лв., представляващи разноски в заповедните производства по гр.д. № 90023/2017 г. поописа на СРС, 88 състав и гр.д. № 90423/2017 г. по описа на СРС, 88 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: