РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. Дупница, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Миглена С. Кавалова Шекирова
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско
дело № 20211510102547 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, район Възраждане, ул. „Рачо
Петков Казанджията“ № 4-6 чрез адвокат А.К. - САК срещу Р. С. ИЛ., ЕГН **********,
адрес: гр. ***.
Ищецът твърди, че на 01.02.2008 г. в гр. Дупница е сключен договор за потребителски
кредит № FL351921 между „Юробанк И Еф Джи България” АД, в качеството му на
кредитор и ответника качеството му на кредитополучател. По силата на договора
кредиторът предоставил на кредитополучателите паричен кредит в размер на 10 000 лв. -
сумата е усвоена от ответника (банково бордеро с № 1969121/01.02.2008 г.). С подписването
на договора ответникът се е задължили да погасява задължението си по кредита на 120
месечни вноски ежемесечно, считано от 01.03.2008г., включващи главница и лихва в размер
на 116, 11лв. за първите шест месеца от срока на договора и 120, 34 лв. - за всяка следваща
година до края на срока на договора. Крайният срок за издължаване на кредита е с дата
01.02.2018г. Годишният процент на разходите по разрешения кредит е 8, 28 %. За усвоения
кредит кредитополучателят заплаща на банката през първите шест месеца от срока на
издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 7%, а за всяка следваща
година до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателят дължи на банката
годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на „Юробанк и Еф Джи
България” АД за потребителски кредит за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка в размер на - 0, 400 пункта. Към момента на сключване на
настоящия договор БЛП на ПБ АД за потребителски кредити е в размер на 8, 250 %. След
усвояване на кредита, длъжникът не е изпълнил задължението си да заплаща месечните си
вноски, като останала непогасена сума по кредита в общ размер на 10 356, 09 лв., от които
главница 9 099, 40 лв., договорна лихва 1 256, 99 лв., а в настоящето производство ищецът
претендира сумата в размер на 1 822, 79 лв., представляваща част от дължима и изискуема
главница в общ размер на 9 099, 40лв., дължима за периода 01.11.2016г.-01.02.2018г. На
основание сключен Договор за възлагане на вземания на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и
1
приложенията към него между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК ********* и „ЕОС
Матрикс” ЕООД, с ЕИК *********, задължението на ответника Р.С. И. с ЕГН **********,
произтичащо от договор за потребителски кредит FL351921/01.02.2008г. било изкупено от
ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД и до длъжника било изпратено уведомление, че кредитор
спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, като
писмото било върнато в цялост с отбелязана причина за неполучаването „лицето е в
чужбина“. „ЕОС МАТРИКС” ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземанията
си по договора чрез подаване на заявление до Районен съд - Дупница за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, било образувано частно гражданско дело № 2182/2021 г.
по описа на Районен съд - Дупница, по което е издадена заповед за парично изпълнение,
срещу която ответникът Р. С. ИЛ. е подал възражение, поради което моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че по договор за потребителски кредит №
FL351921 от 01.02.2008 г. ответникът му дължи сума в размер на 1 822, 79 лв.,
представляващи част от неизплатена главница в общ размер на 9 099, 40 лв., както и
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез адв. З.Г. от АК –
Кюстендил, в който отговор се изразява становище за неоснователност на предявените
искове по подробно изложени съображения в отговора. Прави се възражение за погасяване
на претендираното вземане по давност на основание чл. 110 ЗЗД.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхна
съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено
следното от фактическа страна:
От приетите по делото доказателства - Договор за потребителски кредит № FL351921
от 01.02.2008 г., и Банково бордеро с № 1969121/01.02.2008 г., е видно, че между „Юробанк
И Еф Джи България” АД в качеството му на кредитор и Р. С. ИЛ., ЕГН **********, адрес:
гр. *** в качеството му на кредитополучател е сключен договор за паричен кредит в размер
на 10 000 лв. със срок за погасяване 120 месеца.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и
приложенията към него между „Юробанк България“ АД с ЕИК ********* и „ЕОС Матрикс“
ЕООД, с ЕИК *********, задължението на Р. С. ИЛ., ЕГН **********, произтичащо от
сключения Договор за потебителски кредит № FL351921 от 01.02.2008г. е изкупено от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД – ищецът в настоящото производство.
От представеното по делото пълномощно е видно, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
чрез изпълнителния си директор и прокуриста си, е упълномощил „ЕОС Матрикс“ ЕООД да
уведоми от името на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД всички длъжници по всички вземания на
дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, които дружеството е
цедирало, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г.
Изпратено е уведомление до ответника в процеса за настъпилата цесия по отношение
задължението му към „Юробанк България“ АД, което е върнато с отбелязване, че лицето е в
чужбина.
Прието е заключение на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице Ц.В.., неоспорено от страните, от което се установява, че на
Радовслав Сашев И. е отпуснат кредит от „Юробанк И Еф Джи България“ АД, с размер 10
000 лв. и за периода от 01.03.2008г. до 22.04.2010г. кредитополучателят е извършвал
плащания в размер на 2 493, 20 лв., от които: 899, 87 лв. платена главница, 1 534, 54 лв.
платена лихва и 58, 79лв. платена наказателна лихва и такси. На 23.04.2010г. ответникът е
преустановил плащанията си по Договор за потребителски кредит FL 351912 от
01.02.2008г., сключен между него и „Юробанк И Еф Джи България“ АД и след тази дата не
са внасяни суми за захранване на банкова сметка BG 07 BPBI 1061 0202 02, за периода до
18.01.2016г. Установява се, че размерът на задължението към 31.12.2015г. - датата на
цесията, разбито по пера (главница, просрочена главница, договорна лихва, наказателна
лихва, такса обслужване на разплащателната сметка и т.н.) е: задължение за главница в
2
размер от 9 100, 13лв., от които 8 418, 24 лв. редовна главница и 681, 89 лв. просрочена
главница; задължения за лихви в размер 1 256, 99 лв., от които 507, 51 лв. лихва на редовна
главница и 749, 48 лв. лихва на просрочена главница, и просрочени лихви в размер на 1 083,
50 лв. Размерът на дължимата законна лихва върху претендираниата главница според
експертизата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 23.12.2021г. до 18.05.2022г. е 369, 03 лв. Вещото лице сочи, че
няма извършени плащания от ответника по сметката на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
след 18.01.2016г. – датата на цесията.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 240, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Ответникът прави възражение с правно основание чл. 110 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже изпълнение на
задължението на първоначалния кредитор по договора за кредит, както и размера на
претенциите си. В случая ищецът следва да докаже и обстоятелството, че е правоприемник
на първоначалния кредитор по договор за продажба и прехвърляне на вземания, въз основа
на чиито правни последици обосновава активната си процесуална легитимация.
Ответникът следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи,
правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи, от които
черпи изгодни за себе си правни последици.
Исковете – предмет на производството са допустими – предявени са в срока по чл.
415 ГПК от активно легитимирана страна.
По отношение основателността на същите:
Възражението за недължимост и на претендираните с исковата молба суми поради
това, че цесията е непротивопоставима на длъжника, тъй като е ненадлежно уведомен за
цесията – съдът намира за неоснователно. Задължението за съобщаване по чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД цедентът може да извърши както лично, така и чрез трето лице от една страна, от друга
страна константната практика на ВКС сочи, че връчването на исковата молба представлява
уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане.
Неоснователно е и възражението на ответника за погасяване на вземането по давност.
Процесното вземане за главница произтича от договор за потребителски кредит,
разновидност на общата фигура на договора на заем, а за вземания, произтичащи от договор
за заем, се прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от
ЗЗД. По отношение началния момент на давността следва да се съобрази разпоредбата на чл.
430, ал. 1 от ТЗ, съгласно която с изтичане на срока по кредита кредитополучателят е
длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва, като ако не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става изискуемо след изтичане
на уговорения срок. От този момент започва да тече давността по чл. 114 от ЗЗД, като
приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. Кредитът е станал изцяло
изискуем с изтичане падежа за внасяне и на последната погасителна вноска на 01.02.2018 г.
Това е и датата спрямо която следва да се прецени дали е изтекла предвидената в закона
погасителна давност за процесното вземане. Видно от приложеното към делото ч.гр. дело №
2182/2021г. по описа на РС – Дупница, заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, с депозирането на което кредиторът е предприел действия за събиране на
вземането си е предявено преди изтичане на давностния срок, което заявление за издаване
на заповед за изпълнение е равняващо се на предявяване на иск за вземането.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Настоящият състав на съда, като съобрази
3
предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията на сключения договор,
намира за неоснователни доводите на ответника, че процесният договор не отговоря на
изискванията за действителност съобразно чл. 22 ЗПК. Договорът е сключен в писмена
форма и в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 11 ЗПК. Посочени са индивидуализиращи
данни за страните, размера на получената сума, общия размер, който потребителят следва да
върне, лихвен процент, размерът, броят, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. В процесния договор не са налице форматиране на текста или
разлики в големината на шрифта, на който той е съставен, които да затрудняват правилното
възприемане на информацията или да въвеждат в заблуждение потребителя. От факта, че
потребителят е подписал договора, следва че той е имал физическата възможност да
възприеме съдържанието му /да го прочете/, съответно е дал информирано съгласие за
сключването му. В противен случай е имал възможността и е следвало да откаже да
подпише договора. В конкретния случай правата и интересите на кредитополучателя не са
нарушени, тъй като договорът е сключен в писмена форма, по разбираем и ясен начин,
приложените копия са четливи. Изрично в него е посочена сумата за усвояване на кредита,
лихвения процент, броя на вноските и на падежа на всяка една от тях. Ответникът освен
това е правил плаюания по него, т.е. разбирал всички негови клаузи. При това са
неоснователни възраженията на ответника за недължимост на претенцията към него от
страна на ищеца в тази насока.
Предвид горните съображения на съда и не доказване на плащане от страна на
ответни на претенцията срещу нея, предявените искове се явяват основателни и доказани и
следва да се уважат (основателен се явява и акцесорния такъв за лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата).
По разноските:
Предвид изхода от делото, на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се следват
сторените разноски в настоящото производство и в заповедното такова – по ч. гр.дело №
2182/2021г. по описа на РС – Дупница, както следва: в настоящото производство в размер на
236, 46 лева, от които 36, 46 лева за държавна такса и 200, 00 лева за възнаграждение за
вещо лице, а по заповедното производство – 36, 46 лева за държавна такса. На основание
чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да внесе по сметка на РС – Дупница сумата от 250,
00 лева за доплащане за възнаграждение за вещо лице, каквото задължение му е вменено от
съда в проведеното по делото открито съдебно заседание на 31.05.2022г., но и към момента
на постановяване на настоящото решение, не е изпълнено от него.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ГПК и
чл. 79, ал. 1 и 86 ЗЗД, че Р. С. ИЛ., ЕГН **********, адрес: гр. *** дължи на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, район Възраждане, ул. „Рачо
Петков Казанджията“ № 4-6, сумата от 1 822, 79 лева - част от неизплатена главница в общ
размер на 9 099, 40 лв. по сключен на 01.02.2008 г. в гр. Дупница договор за потребителски
кредит № FL351921 между „Юробанк И Еф Джи България” АД в качеството му на кредитор
и Р. С. ИЛ., ЕГН **********, адрес: гр. ***, вземането по който договор прехвърлено на
ищеца в настоящото производство с договор за продажба и прехвърляне на вземания от
18.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –01.11.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 2182/2021г. по описа на РС - Дупница.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р. С. ИЛ., ЕГН **********, адрес: гр.
4
*** да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, район
Възраждане, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6 направените разноски в настоящото
производство в общ размер на 236, 46 лева, както направените разноски в заповедното
производство по ч. гр.дело № 2182/2021г. по описа на РС – Дупница в размер на 36, 46 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, район Възраждане, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6 да весе по
сметка на РС - Дупница сумата в размер на 250, 00 лева, представляваща доплащане за
оконачтелно определеното възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Кюстендил с въззивна жалба в
двуседмичен срок от получаване на съобщение от страните, че е изготвено ведно с препис от
него.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5