№ 3138
гр. София, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. П.
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. П. Административно
наказателно дело № 20241110207241 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е. Д. Д., ЕГН ********** чрез неговия
упълномощен процесуален представител – адв. С. П. от САК срещу
наказателно постановление № VI-82/27.04.2024 г., издадено от Николай А.
Нотов – зам.-началник на 01 РУ СДВР, с което на основание чл. 25, ал. 1 от
Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни
мероприятия /ЗООРПСМ, обн. в ДВ бр. 96 от 29.10.2004 г., в сила от
30.11.2004 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1
000,00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 21, т. 7 ЗООРПСМ.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, както и за
некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна
отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и внесена
държавна такса.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. С. П. от САК, с пълномощно по делото, която
1
поддържа жалбата и изложените в нея подробни съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл. юрк.
Борислав Страхинов, с представено пълномощно, който оспорва жалбата и
пледира за потвърждаване на оспореното НП, в каквато насока изтъква
конкретни доводи. В допълнение са постъпили и писмени бележки от гл. юрк.
Деляна И.а. Отправена е молба за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № VI-
82/27.04.2024 г., съставен от Я. А. Т. – полицейски инспектор при 01 СДВР и в
присъствието на В.А.С. и Л.С.Л. – свидетели при съставянето на акта е
констатирано, че на 27.04.2024 г., около 15:50 часа, в гр. София, преди
провеждането на футболната среща с начален час 16:15 часа между отборите
на ПФК „ЦСКА-София“ и ПФК „Левски-София“ на национален стадион
„Васил Левски“, находящ се на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 38, при
извършването на пропускателен режим в сектор „Б“, КПП № 3, е установено,
че жалбоподателят Е. Д. е извършил проява на спортно хулиганство по
смисъла на ЗООРПСМ, носейки 1 бр. маска, пришита към качулката на връхна
дреха, и при нейното използване би могло да се прикрие лицето му и да се
затрудни неговото разпознаване.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 21, т. 7
2
ЗООРПСМ, като след съставянето му препис от същия е връчен лично на
Д..
Въз основа на съставения акт е издадено атакуваното наказателно
постановление № VI-82/27.04.2024 г. от Николай А. Нотов – зам.-началник на
01 РУ СДВР, с което на основание чл. 25, ал. 1 ЗООРПСМ, при цялостно
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя Е.
Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000,00
/хиляда/ лева за нарушение на чл. 21, т. 7 ЗООРПСМ.
Препис от наказателното постановление е връчен лично на
въззивника Д. на 28.04.2024 г., видно от инкорпорираната в санкционния акт
разписка, а жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна
инстанция, е депозирана в законоустановения 3-дневен срок чрез наказващия
орган на 02.05.2024 г. /първият последващ присъствен ден/, видно от
поставения печат върху същата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай атакуваното наказателно постановление следва
да бъде отменено на формално основание, поради наличието на допуснато
съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, довело
закономерно до накърняване правото на защита на жалбоподателя Д..
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗООРПСМ за извършени противообществени
прояви по този закон органите на МВР с полицейски правомощия съставят акт
3
за установяване на нарушението в съответствие с изискванията на ЗАНН, като
видно от разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от посочения нормативен акт
наказателното постановление за издава от началника на районното
управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено
от него длъжностно лице. По делото няма спор, че твърдяната хулиганска
проява е осъществена в район „Средец“ на СО, който попада в рамките на
територията, обслужвана от 01 РУ СДВР, както и че актосъставителят и
наказващият орган са част от посоченото ведомство, видно от представените
удостоверения. Същевременно заместник-началникът на 01 РУ СДВР не е
ангажирал доказателства за оправомощаването му от началника на
съответното районно управление, въпреки отправеното искане от съда с
разпореждането за насрочване на делото в очертаната насока, което пък
мотивира извод, че същият не е разполагал с правомощия да санкционира
привлеченото към отговорност лице.
Липсата на компетентност, независимо от нейните разновидности –
материална, персонална, териториална или по време, представлява хипотеза,
граничеща с недопустим административен произвол. Органите на
изпълнителната власт могат да упражняват функциите си дотолкова,
доколкото това е предвидено в съответния нормативен или издаден въз основа
на него административен акт. Напускайки тези рамки, действията им се
окачествяват като незаконосъобразни и представляват неправомерно
вмешателство в чужда правна сфера.
Визираният драстичен процесуален порок представлява самостоятелно
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а това
поначало не налага аналитичното обсъждане на доказателствените материали
и последващата преценка по същество дали твърдяното административно
нарушение е налице.
Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че напълно споделя проведеното в жалбата казуално
граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 21, т. 7 ЗООРПСМ, което
според адв. П. води до извод за изначална обективна несъставомерност.
Употребеният от законодателя глагол „носенето“ в ед. ч., ср. р., членуван,
страдателно причастие е ограничен единствено до значението „облечен съм,
обут съм с нещо, имам върху себе си нещо за облекло“ /в този смисъл вж.
4
Онлайн речник на българския език, т. 6/, имайки предвид използвания съюз
„и“, който предпоставя кумулативното изискване носенето на маски и
действията за прикрИ.е на лицето или на части от него обективно да водят до
затрудняване на разпознаването. До същия тълкувателен резултат се
достига и при систематическото тълкуване на чл. 21, т. 9 и т. 11 ЗООРПСМ,
където е проведено отчетливо разграничение между „носенето“ на оръжие и
предмети, които могат да се използват като оръжие; боеприпаси; спрейове със
защитен газ, с разяждащи или с оцветяващи вещества; сигнални ракети,
взривни устройства, пиротехнически изделия и други общоопасни средства,
отделни техни съставки; наркотични и други упойващи вещества, както и
други вещества и предмети, които могат да бъдат опасни за живота и здравето
на околните със значението на „имам, държа нещо или някого в ръце, на гръб,
на рамо или по друг начин и се движа с него, та го премествам от едно място
на друго“, респективно „имам на разположение, държа нещо у себе си в даден
момент или обикновено, винаги, постоянно“ /в този смисъл вж. Онлайн
речник на българския език, т. 1 и т. 5/, както и „изпозлването“ на изброените
вещи, предмети и вещества. При това положение, след като нормотворецът не
е намерил за необходимо да диференцира „носенето“ на маски, като
упражняване на фактическа власт върху посочения предмет /подобно на чл.
21, т. 9 ЗООРПСМ/ от „използването“ им по предназначение чрез тяхното
поставяне /аналогично на чл. 21, т. 11 ЗООРПСМ/, то повече от очевидно в
конкретиката на настоящия казус жалбоподателят Д. е санкциониран за
извършено приготовление към административно нарушение по чл. 21, т. 7
ЗООРПСМ, което винаги е ненаказуемо /арг. от чл. 9, ал. 1 ЗАНН/, имайки
предвид, че самото държане на маската по никакъв начин не би могло да
затрудни разпознаването на лицето.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснато съществено
процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на
въззивника, като отделно от това е налице и некоректно приложение на
материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и
5
незаконосъобразно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, имайки предвид изрично отправеното
искане в очертаната насока. От представения договор за правна зашита и
съдействие е видно, че жалбоподателят Д. е заплатил в брой парична сума в
размер на 500,00 лева, представляваща възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство от адв. С. П. от САК, поради което СДВР
следва да бъде осъдена заплати същата в пълния претендиран размер.
Декларативно възражение за прекомерност, релевирано от юрк. Страхинов на
етапа на съдебните прения, е неоснователно, имайки предвид размера на
наложената санкция, проведените четири открити съдебни заседания, обема
на доказателствения материал, в т.ч. изготвена експертиза, наложили
обсъждането им. Що се отнася до претенцията за присъждане на внесената
държавна такса в размер на 10,00 лева, същата не би могла да бъде
удовлетворена, тъй като в ЗАНН не е предвидено задължение за заплащането
на такава за разглеждане на въззивната жалба, а недължимо платената следва
да се върне по искане на заинтересованата страна /арг. от чл. 4б от Закона за
държавните такси/.
Предвид изхода на делото, СДВР следва да бъде осъдена да заплати
по банковата сметка на СРС и извършените по делото разноски в размер на
600,00 лв. за изготвената съдебнотехническа експертиза, както и сумата от
5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 във вр. с ал. 2, т.
1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № VI-82/27.04.2024
г., издадено от Николай А. Нотов – зам.-началник на 01 РУ СДВР, с което на
основание чл. 25, ал. 1 от Закона за опазване на обществения ред при
провеждането на спортни мероприятия /ЗООРПСМ, обн. в ДВ бр. 96 от
29.10.2004 г., в сила от 30.11.2004 г./ на жалбоподателя Е. Д. Д., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1
6
000,00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 21, т. 7 ЗООРПСМ, като неправилно
и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Столична дирекция на
вътрешните работи да заплати на Е. Д. Д., ЕГН ********** извършените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 /петстотин/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. С. П. от САК за
присъждане на внесената по банковата сметка на СРС държавна такса в
размер на 10,00 /десет/ лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати по
банковата сметка на Софийски районен съд извършените по делото разноски в
размер на 600,00 /шестстотин/ лева, както и сумата от 5,00 /пет/ лева за
служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7