О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 148
гр. Перник, 19.04.2019 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 19.04.2019 г., в състав:
Съдия: Кристиан Петров
като
разгледа търг. дело № 00023 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК от
“Българо – американска кредитна банка“ АД срещу ЕТ „Ж.Т.-Пирин“ ЕИК *********
за установяване, че дължи: сумата 87 308,50 евро - главница по договор за банкова кредитна линия от *** и анекси към него, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 10.07.2008г. до изплащане на
вземането; сумата 4744,62 евро – лихва за периода 20.02.2008г. до 10.07.2008г.;
сумата 698,86 евро – лихва за периода 20.06.2008г. до 10.07.2008г.; сумата
2145,75 евро – лихва за забава за периода 20.02.2008г. до 10.07.2008г., за
които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 19183/2008 г. по описа на Софийски районен
съд. Ищецът излага доводи и за недопустимост на така образуваното исково
производство предвид допуснато процесуално нарушение от заповедния съд,
изразяващо с даване на указания по реда на чл. 415 от ГПК за предявяване на
установителен иск по чл. 422 от ГПК при изтекъл преклузивен срок за подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК.
Пернишкият окръжен съд, при проверка на исковата молба относно
допустимостта на предявените искове, приема следното:
Правото на иск по реда на чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на
общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване: 1/ издадена
заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от връчването на
заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК; 3/ спазване на срока за
предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал.
1 ГПК. Съдът по иска не е обвързан от констатацията на съда по заповедното
производство, че е подадено в срок възражение от длъжника срещу вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение, и дадените указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, а е длъжен служебно да провери абсолютните процесуални предпоставки, които
обуславят упражняване на иск по реда на чл. 422, ал. 1, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК /така т.10а от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК/.
Видно от
приложеното ч. гр. дело № 19183/2008 г. по описа на Софийски районен съд, по
силата на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 15.07.2008 г. по гр. д. №
19183/2008 г. по описа на СРС и изпълнителен лист от 15.07.2008 г., издадени и срещу
ЕТ „Ж.Т.-Пирин“ ЕИК ********* – ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата
от 87 308,50 евро - главница по договор за банкова кредитна линия от *** и анекси към него, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 10.07.2008г. до изплащане на
вземането; сумата 4744,62 евро – лихва за периода 20.02.2008г. до 10.07.2008г.;
сумата 698,86 евро – лихва за периода 20.06.2008г. до 10.07.2008г.; сумата
2145,75 евро – лихва за забава за периода 20.02.2008г. до 10.07.2008г., както и
сумата от 6212,08 лв., съставляваща направените съдебни разноски в заповедното
производство. Въз основа на така издаденото изпълнително основание е образувано
изпълнително дело № 20088130400545/2008 г. по описа на ЧСИ А.В., като поканата
за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника ЕТ „Ж.Т.-Пирин“ на
22.09.2008 г. /л. 14 от настоящото дело/. Въз основа на същата Заповед за
изпълнение от 15.07.2008 г. и изпълнителен лист от 15.07.2008 г. по гр. д. №
19183/2008 г. по описа на СРС, ищецът е образувал повторно изпълнително дело -
изп.дело № 20188130401496/2018г. по описа на ЧСИ А.В., по което отново е връчена
лично на длъжника ЕТ „Ж.Т.-Пирин“ покана за доброволно изпълнение и заповедта
за изпълнение на 11.01.2019 г. /л. 36 от заповедното дело/, но връчването се
оказва фактически повторно (след първото връчване на покана за доброволно
изпълнение от 22.09.2008 г.). Едва след повторното връчване на покана за
доброволно изпълнение и препис от издадената заповед за незабавно изпълнение-
длъжникът ЕТ „Ж.Т.-Пирин“ е подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК на 24.01.2019 г. и по указание на заповедния съд, в предвидения
в чл. 415, ал. 4 ГПК едномесечен срок, заявителят - ищецът е предявил
настоящите искове срещу длъжника - ответник по настоящото дело.
Настоящият състав
на съда намира, че длъжникът не може да подаде възражение срещу същата заповед
за изпълнение, която вече веднъж му е била връчена през 2008 г. от ЧСИ.
Заповедта за изпълнение вече е била стабилизирана и влязла в сила, поради това,
че в производството по изп.дело № 20088130400545/2008г. по описа на ЧСИ А.В. длъжникът
не е подал възражение. За спазване на срока е без значение висящността или
поредността на изп. дело, по което е осъществено връчването на заповедта за
изпълнение, защото това не засяга редовността на връчването. С оглед изричната
разпоредба на чл. 64, ал. 1 ГПК, извършеното от страната процесуално действие
(възражение) след срока не следва да бъде взето предвид от съда. Ето защо,
възражението не би могло да възпроизведе последиците на чл. 415, ал. 1 ГПК,
поради което заповедта е влязла в сила още през 2008 г. След като това е така,
предявеният установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е недопустим поради
липса на правен интерес, и производството следва да бъде прекратено.
Независимо, че липсва правен интерес, след като искът е предявен в изпълнение
на дадените указания по чл. 415, ал. 1 ГПК /въпреки липсата на възражение от
ответника – длъжник в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК/, то не е налице хипотезата
на чл. 415, ал. 5 ГПК и заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване, в
който смисъл е и ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. С оглед на всичко изложено е налице
хипотезата на чл. 130 ГПК, поради което и производството по делото следва да
бъде прекратено като недопустимо.
По разноските
Съгласно чл. 81 ГПК
съдът дължи произнасяне и по отношение разпределяне между страните на
отговорността за разноските, поискани и направени в настоящото производство.
В исковата молба ищецът
претендира и доказва разноски в исковото производство общо 4012,08 лв., от
които 3712,08. лв. – заплатена ДТ и 300 лв. – юрк. възнаграждение, които му се
дължат изцяло от ответника.
В случая ответникът не може да се ползва от чл. 78, ал. 4 ГПК, независимо, че делото се прекратява, тъй като това не е поради причина на ищеца, а напротив - поради подаване на възражение след законния срок, т.е. ответникът е дал повод за завеждане на исковото производство, поради което предвиденото в чл. 78, ал. 2 ГПК изключение от общото правило за възлагане на разноските също не намира приложение, при положение че резултатът от спора се дължи изцяло на поведението на ответника. На второ място – след като липсата/просрочването на възражение води до влизане в сила на заповедта за изпълнение (чл. 416 ГПК), то следва че оттеглянето на възражението има сходни последици с уважаването на иска (чл. 78, ал. 1 ГПК), поради което и поради тази причина на ответникът не се дължат разноски по исковото производство.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 130 ГПК производството по търг. дело № 00023/2019 г. по описа на Окръжен съд – Перник, като недопустимо.
ОБЯВЯВА за влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК от 15.07.2008 г. по гр. д. № 19183/2008 г. по описа на Софийски
районен съд, с която е разпоредено и ЕТ „Ж.Т. - Пирин“ ЕИК *********, ***, да заплати на “Българо – американска кредитна банка“ АД,
ЕИК *********, гр. София, ул. Кракра № 16, сумата от 87 308,50 евро - главница по договор за предоставяне на
банков кредит от *** и анекси към него, ведно със законовата лихва от 10.07.2008г.
до окончателното изплащане на задължението, просрочена лихва от 4744,62 евро за
периода от 20.02.2008г. до 10.07.2008г., дължима лихва от 698,86 евро за
периода от 20.06.2008г. до 10.07.2008г., дължима лихва за забава от 2145,75
евро за периода от 20.02.2008г. до 10.07.2008г. и направените по делото
разноски в размер на 6212,08 лв.
ОСЪЖДА ЕТ „Ж.Т. - Пирин“ ЕИК *********, ***, да заплати на “Българо – американска кредитна банка“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул. Славянска № 2, сумата 4012,08 лв. - разноски в исковото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването на страните.
След
влизане в сила на определението, ч. гр. дело № 19183/2008 г. по описа на СРС да
се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в
сила определение.
Съдия: