С решение № 422 от 20.04.2011г. по гр.д. № 5859/ 2010г. по описа на ВТРС са отхвърлени предявените от П. П. Г. от гр.В. против „С.” Е.-В.Т. искове за заплащане на сумата 750,55 лв., представляваща обедняването на Г. за сметка на търговското дружество, измерено с неполучена рента за времето от стопанската 2005/ 2006г. до 04.11.2010г. за земеделски имот с площ 15,011 дка в м.”Варна могила Златията” в землището на с.Крушовица, обл. В.-имот № 061027, както и сумата 26,50 лв.-лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба 28.12.2010г. до окончателното изплащане, като неоснователни. Против това решение е постъпила въззивна жалба от П. П. Г. от гр.В.. Атакува решението като сочи, че същото е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон по изложени за това доводи. Счита, че неправилно районният съд не му е указал, че не сочи доказателства за твърдението си, че ответното дружество е ползвало земеделската земя. Счита за неправилно приетото от съда становище, че предявеният иск е недоказан, като сочи, че за да бъде осъществен съставът на чл.59 от ЗЗД не е необходимо да доказва действителното ползване на земеделската земя, щом е факт наличието им в договора за преаренда. Моли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд и да уважи предявените искове. Претендира разноски. В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба. В съдебно заседание пълномощникът на същия адв.Косев оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на ВТРС като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото от районния съд и не намира за нужно да я възпроизвежда. Пред въззивната инстанция са събрани нови доказателства по реда на чл.266 ал.3 от ГПК. Видно от приетото като доказателство по делото писмо № 05-2-061/ 76 от 14.10.2011г. на Държавен фонд „Земеделие”, Разплащателна агенция, е, че процесният имот-парцелът с кадастрален № 40200-061-027 по плана на с.Крушовица е заявяван за подпомагане от „С.” Е. за кампания 2007г. и за кампания 2008г. със заявления съответно УИН 04/ 160507/ 04221 и УИН 04/ 300508/ 13924. Ответникът по жалба е оспорил верността на този документ и е открито производство по чл.193 от ГПК. Във връзка с оспорването ответникът по жалба е ангажирал следните доказателства: постановление за отказ да се образува наказателно производство от 01.04.2008г. на РП-Оряхово, Заповед № 611 от 05.10.2009г. на Кмета на Община Мизия, с която се одобрява проектът за разпределение на ползването на земите по масиви в с.Крушовица за стопанската 2009/ 2010г. между собствениците и ползвателите; споразумение по чл.37 в ал.1 от ЗСПП и чл.73 ал.2 от ППЗСПЗЗ от 24.09.2007г. между собствениците и ползвателите на масиви за ползване на земеделски земи в землището на с.Крушовица, обл.В.; Заповед № 205 от 15.04.2008г. на Кмета на Община Мизия, с която е одобрен проектът за разпределение на ползването на земите по масиви в с.Крушовица за стопанската 2008/ 2009г. между собствениците и ползвателите; Заповед № 441/ 14.07.2008г. на Кмета на Община Мизия, с която е одобрен проектът за разпределение на ползването на земите по масиви в с.Крушовица за стопанката 2008/ 2009г. между собствениците и ползвателите. По отношение на постановлението на РП-Оряхово-същото е постановено по жалба на „С.” Е.-В.Т. срещу частни земеделски стопани и фирми, обработващи земеделски земи в землището на с.Крушовица, за това, че последните са засели обработваеми продуктивни масиви в размер на 1000дка, в землището на с.Крушовица с ползвател жалбоподателя: както жалбата, така и постановлението и констатациите в него касаят 1000 дка земеделска земя в с.Крушовица, но от никъде не е видно, че процесният имот се включва в тези 1000 дка, за които се отнасят констатациите. По отношение на цитираните Заповеди на Кмета на Община Мизия-чрез същите се установява само, че са одобрени посочените проекти за разпределение между собствениците и ползвателите, но този факт не оборва установеното от оспореното писмо на Държавен фонд „Земеделие”-че ответникът по жалба е заявил за подпомагане процесния имот, който факт налага извода, че същият го е ползвал и обработвал през стопанските 2007/ 2008г. и 2008/ 2009г. Наличието на споразумения между собствениците и ползвателите не установява ползване на процесния имот от друго лице, не от ответника по жалба. От друга страна, жалбоподателят не е ангажирал доказателства за това, че земеделската му земя е обработвана и ползвана от ответника по жалба през 2005, 2006, 2009 и 2010г. Фактът, че имотът му фигурира в договора за преаренда, сключен между „Янко” ООД-с.Галиче и „С.” Е.-В.Т., не означава, че този имот е предаден от арендатора на преарендатора. Разпоредбата на чл.6 ал.4 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ сочи, че арендуваният обект на договора се предава по опис, подписан от страните по договора едновременно със сключването му. В случая не е налице предаване на имотите по опис, а описването им в договора е по отношение уговорките досежно плащането, и не представлява изискуемия от ЗАЗ опис. Предвид на това, несъстоятелно е становището на жалбоподателя, че не е необходимо да доказва действителното ползване на земеделските земи щом е факт наличието им в договора за преаренда. С оглед на изложеното, съдът счита, че предявеният иск по чл.59 от ЗЗД е основателен и доказан за неоснователно обогатяване от страна на ответника по жалба за сметка на жалбоподателя само за 2007г. и 2008г. Този извод се налага въз основа на цитираното по-горе доказателство-писмо на Държавен фонд „Земеделие”, Разплащателна агенция, от което се установява, че ответникът по жалба е заявил за подпомагане процесния имот, който факт дава основание да се приеме, че същият го е ползвал и обработвал през стопанските 2007/ 2008г. и 2008/ 2009г. Ангажираните от ответника по жалба доказателства не оборват този установен факт, поради което следва да се приеме, че оспорването не е доказано. Настъпило е обогатяване от страна на ответника по жалба за сметка на жалбоподателя за двете стопански години, изразяващо се в размера на рентата, която е следвало да получи жалбоподателят, а именно: по 10лв. на декар годишно, за 15, 011 дка, общо 300,22 лв. Този размер съдът определя на база приетия като доказателство по делото договор за преаренда, цитиран по-горе, от който е видно, че определената цена на арендата е 10 лв. на декар годишно. С оглед изложеното съдът счита, че следва решението на районния съд да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът по чл.59 от ЗЗД за сумата 300,22 лв., като в частта, с която е отхвърлен искът за разликата от 300,22 лв. до 750,55 лв. решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Следва да бъде осъден ответникът по жалба да заплати на жалбоподателя сумата 300,22 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-27.12.2010г. Досежно иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД: искът е основателен и доказан, но за периода от 11.11.2010г.-датата на връчване на нотариалната покана на ответника по жалба, до 23.12.2010г.-датата на предявяване на иска. Изчислена чрез ЕПИ „On-line”-калкулатори, същата възлиза на 3,65 лв. Предвид на това, следва да се уважи искът за лихва за забава в този размер. С оглед на това следва решението на ВТРС да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД само за сумата 3,65 лв., като за разликата от тази сума до 26,50 лв. следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Следва да бъде осъден ответникът по жалба да заплати на жалбоподателя сумата 3,65 лв. лихва за забава. При този изход на делото следва решението на ВТРС да бъде отменено и в частта за разноските-само за разликата от 205,84 лв. до 338 лв. предвид разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК. Следва да бъде осъден ответникът по жалба да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото за двете инстанции съразмерно уважената част от исковете-общо в размер на 59,44 лв. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПРИЗНАВА че оспорването на писмо изх.№ 05-2-061/ 76 от 14.10.2011г. на Държавен фонд „Земеделие”, Разплащателна агенция, не е доказано. ОТМЕНЯ решение № 422 от 20.04.2011г. по гр.д. № 5859/ 2010г. по описа на Великотърновски районен съд, с което са отхвърлени предявените от П. П. Г. от гр.В. против „С.” Е.-В.Т. искове: по чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата 750,55 лв.-само в частта до размера на сумата 300,22 лв., и по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата 26,50 лв. лихва за забава-самов частта до размера на сумата 3,65 лв., както и в частта, с която е осъден П. П. Г. от гр.В. да заплати на „С.” Е.-В.Т. разноски по делото в размер на 338 лв.-само в частта за разликата от 205,84 лв. до 338 лв., вместо което постановява: ОСЪЖДА „С.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.В.Т., „Промишлена зона „Дълга лъка-Мелница”, да заплати на П. П. Г. от гр.В., ул.”К. Б.” № 15, В.А, А.3, ЕГН *, сумата 300,22 лв., представляваща обедняването на Г. за сметка на търговското дружество, измерено с неполучена от него рента за 2007г. и за 2008г. за земеделски имот с площ 15,011 дка в м.”Варна могила Златията” в землището на с.Крушовица, обл.В.-имот № 061027, както и сумата 3,65 лв. лихва за забава върху главницата от 300,22 лв. за периода 11.11.2010г. до 23.12.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.12.2010г. до окончателното изплащане на сумата. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част. ОСЪЖДА „С.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.В.Т., „Промишлена зона „Дълга лъка-Мелница”, да заплати на П. П. Г. от гр.В., ул.”К. Б.” № 15, В.А, А.3, ЕГН *, разноски по делото пред двете инстанции общо в размер на 59,44 лв. Решението не подлежи на касационно обжалване. Председател: Членове: |