РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. ХАСКОВО, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.А. Г.
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20215600500418 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 от ГПК.
Обжалва се от Х. Т. Х. решение №260242/ от 14.05.2021г. по
г.д. №2177/2021г. по описа на РС Хасково в частта, в която иска на Х. Т. Х.,
ЕГН ********** от с. ***, със съдебен адрес: гр. Хасково, ул. "Преслав" №
28, офис 4, чрез адвокат Н.Г. М. от АК-Хасково против „Монолит Транспорт“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. ***, със съдебен
адрес: гр. Пловдив, ул. „Сливница" № 6А, ет. 5, офис 9 е отхвърлен за
разликата над 720лева до пълния предявен размер от 35 000,00 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди,както и иска за сумата
от 2 200,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, вследствие на същата трудова злополука, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, се отхвърля.
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост, неправилност и
незаконосъобразност на постановеното решение Съдът не е отчел съотношението
1
на съпричиняване,като се заявява че жалбоподателят не е допринесъл за
увреждането в резултата на трудовата злополука.Необосновано съдът е занижил и
размера на обезщетението,което е твърде ниско за получената средна телесна
повреда.Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на
претенцията изцяло.
В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Хасковският окръжен съд след преценка на събраните по делото
доказателства и изводи на първоинстанционния съд приема за установено от
фактическа страна.
Производството пред Районен съд Хасково се е развило по иск
предявен от Х. Т. Х. против „Монолит транспорт“ООД *** за присъждане на
обезщетение от 35000лв. неимуществени вреди ,произходящи от трудова
злополука станала по време на изпълнение на трудови задължения на 26.07.2019г.
в ***,по силата на трудов договор с ответника №***г.
Установените факти по делото са наличието на трудово правоотношение
между страните, настъпилата злополука и получено увреждане, счупване с
изкълчване на първата фаланга на палец на десния крак и разкъсно контузна рана
между първи и втори пръст,изплатено от застраховател „Булстрад Виена
Иншурънс“ обезщетение в размер на 280лв.
При тези данни районният съд е квалифицирал предявените обективно
кумулативно съединени искове за присъждане на обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди като като такива по чл.200 от КТ и е счел,че иска за
присъждане на неимуществени вреди е частично основателен,а този за
присъждане на имуществени вреди неоснователен.
В преценката относно увреждането съдът е стъпил на заключението на
съдебно-медицинската експертиза и гласните доказателства , а относно размера
се е позовал на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД на база възрастта на
пострадалия,вида и характера и механизма на увреждането, продължителността
на възстановяване, причинените болки и страдания, провеждано лечение,липсата
на остатъчни увреждания,съобразил е и социално-икономическите условия и е
приел като справедлив еквивалент сумата от 5 000лв. При определяне на крайния
размер на така определеното обезщетение за неимуществени вреди съдът е
възприел довода на ответника за съпричиняване, като е определил
2
съотношението му на 80% принос на работника за настъпилата злополука.За този
си подход съдът е изходил от поведението на шофьора,който при извършване на
товаро-разтоварни дейности,влизащи в негови преки задължения, не е носил
обувки с метално бомбе,поради което е настъпило и самото
нараняване.Определил е действията на ищеца като груба небрежност.
Настоящата инстанция намира,че при определяне на
съпричиняването,съдът не е съобразил факта че работодателят по силата на
Закона за здравословни и безопасни условия на труд е имал задължението наред с
инструктажа на работника да му осигури и лични предпазни средства-в случая
обувки с метално бомбе,което не е сторено,а и в тежест на работодателя е да
установи този факт.Приетата от първоинстанционния съд груба небрежност не
съответства на фактическата обстановка. Съдът е не е отчел в необходимата
степен задължението на работодателя да осигури здравословни и безопасни
условия на труд и да снабди работника с необходимите лични предпазни средства
в случая обувки за извършването на товаро разтоварните дейности вменени на
работника,който по трудов договор е назначен като шофьор на тежко товарен
автомобил.Ето защо съдът намира в случая,че съпричиняването е в съотношение
50% за всяка от страните
Определеният от първоинстанционният съд размер на обезщетение
от 5000лв.настоящата инстанция намира за занижен и несъотвестващ на
понесените негативни последици от настъпилата трудова злополука.като
справедлив и съответстващ настоящата инстанция намира,че следва да се присъди
обезщетение от 8000лв.,което редуцирано с оглед приноса възлиза на 4000лв. и
след приспадане на изплатените 280лв.,сумата която работодателят следва за
заплати за неимуществените вреди настъпили в резултат на трудовата злополука е
3720лв.
Изложеното налага отмяна на решението за разликата над 720лв. до
3720лв.,в която част иска е отхвърлен,като се постанови друго, с което „Монолит
транспорт да бъдат осъдени да заплатят на Х.П.Х. още 3000лв. неимуществени
вреди, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от трудова
злополука,станала на 26.07.2019г. в ***,ведно със законната лихва считано от
датата на завеждане на иска 30.09.2020г.
По отношение на претенцията за имуществени вреди,която е
отхвърлена от районния съд,решението в тази част не следва да бъде
3
ревизирано.Изводите на първоинстанционния съд не се опровергават в
настоящото производство.
По разноските оглед уважения размер и направените от страните
разноски за двете инстанции „Монолит транспорт“ООД следва да заплати на
Х.П. Х. 191,31лв. разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважения
размер от 3720лв., а Х.П.Х. следва да заплати на „Монолит транспорт“ООД
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2815лв. съобразно
отхвърлената част от иска от 31280лв.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
Отменя решение №260242/ от 14.05.2021г. по г.д. №2177/2021г. по
описа на РС Хасково в частта, в която иска на Х. Т. Х., ЕГН ********** от с.
***, със съдебен адрес: гр. Хасково, ул. "Преслав" № 28, офис 4, чрез адвокат
Н.Г. М. от АК-Хасково против „Монолит Транспорт“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. ***, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул.
„Сливница" № 6А, ет. 5, офис 9 е отхвърлен за разликата над уважения
размер от 720лева до 3720лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от трудова злополука,станала на 26.07.2019г. в
***,вместо което постановява :
Осъжда „ Монолит Транспорт“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. ***,да заплати на Х. Т. Х., ЕГН ********** от с. ***
още 3000лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
трудова злополука,станала на 26.07.2019г. в *** ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
30.09.2020г. до окончателното й изплащане.
Осъжда „ Монолит Транспорт“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. ***,да заплати на Х. Т. Х., ЕГН ********** от с. ***
разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважения размер от 191,31лв.
Осъжда Х. Т. Х., ЕГН ********** от с. *** да заплати на „
Монолит Транспорт“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.*** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2815лв. съобразно
отхвърлената част от иска.
4
Потвърждава решението в останалата обжалвана част, в която иска на
Х. Т. Х., ЕГН ********** против „ Монолит Транспорт“ ООД, ЕИК ********* е
отхвърлен за разликата над 3720лв. до предявения размер от
35000лв.,представляващи неимуществени вреди,както и в частта за отхвърляне на
иска за имуществените вреди.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред Върховния съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5