РЕШЕНИЕ
№ 539
гр. София, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Д. Д
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д. Д Административно наказателно дело №
20211110212342 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на “ против Наказателно постановление № 11-0001583/10.08.2021
г., издадено от Директора на ДИТ-Ловеч, с което, на основание чл. 414, ал. 3 КТ, на
жалбоподателя била наложена имуществена санкция размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 63,
ал. 1 КТ.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за непрецизно описание на
нарушението и за несъответствие между АУАН и НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа
жалбата по съображенията, изложени в нея. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява. Счита НП за
законосъобразно и правилно, като взема отношение по направените от жалбоподателя възражения.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
1
Дружеството-жалбоподател стопанисва строителен обект – „жилищна сграда с гаражи и
подпорна стена – Перла парк“, находящ се в гр.
Дружеството (като работодател) имало сключен трудов договор от 05.07.2021 г.
(регистриран в НАП на 06.07.2021 г., в 13:37 ч.) с (работник), като допуснало същия на работа на
06.07.2021 г. в 12:00 ч. на строителния обект, без да му е връчено копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3 КТ.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля Ц.Ц.; АУАН; НП; разписка за връчване; протокол за оглед; декларация; обяснение;
трудов договор; справка от НАП; книга за инструктаж; справка от ТР; заповед за компетентност.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, по отношение
на описаната фактическа обстановка, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3
НПК, подробен анализ на доказателствата не е наложителен.
Предвид часа на подадена на уведомлението до НАП (13:37 ч. на 06.07.2021 г.), отнесено
към момента на проверката, касаеща (около 12:00 ч., видно от съдържанието на самата преписка),
в рамките на която работникът е заварен да полага труд, не позволява да бъде правен извод в
насока, обратна на закрепената в атакуваното наказателно постановление (няма как да е връчено
копие от уведомление, което все още не е било подадено).
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
2
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Не са налице твърдените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения. В АУАН
и НП се съдържат твърдения за всички обстоятелства, попадащи в предмета на доказване, като
коментираната разлика между АУАН и НП е изцяло терминологична и обхваща идентичен кръг
обстоятелства от състава на нарушението, подлежащи на доказване.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на 06..2021 г. Александър Ангелов е полагал труд в
обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, без да му е било връчено копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ.
Нарушението е формално, извършено чрез противоправно бездействие. Касае се за
ангажиране на административнонаказателна отговорност на юридическо лице, поради което и
коментиране на вина е неуместно, а по аргумент от разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ, налице е
императивна законова забрана за квалифициране на случая, като маловажен, без оглед
конкретиката на същия.
По размера на имуществената санкция
Съгласно нормата на чл. 414, ал. 3 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61,
ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за
всяко отделно нарушение. В конкретния случай, надлежни действия в изискуемата се по закон
насока са били предприети, едва в резултат на намесата на контролните органи, което предполага
размер на санкцията, над наложения минимален такъв, но доколкото производството е образувано
по негова жалба и предвид забраната reformatio in peius, подробни разсъждения в тази насока са
безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция, с оглед защитата
от юрисконсулт, жалбоподателят следва да поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата
3
на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва да бъде определен към минималния
по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ, а именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и, като такова,
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-0001583/10.08.2021 г., издадено от
Директора на ДИТ-Ловеч, с което, на основание чл. 414, ал. 3 КТ, на “била наложена имуществена
санкция размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 63, ал. 1 КТ
ОСЪЖДА “ да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата от 100 лева –
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4