№ 11506
гр. София, 11.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110141511 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от
„************ ***** (*********)“ *** искова молба против
***************************, с която са предявени искови претенции с правно
основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 92 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с
което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
7627,28 евро – две неплатени вноски с настъпил падеж на 01.03.2019г. и 01.04.2019г.,
по Договор за овърдрафт № ************/25.08.2014 г., трансформиран в договор за
кредит на вноски, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК 12.04.2019 г. до окончателно изплащане, 1729,36 евро
просрочена договорна лихва за периода от 02.03.2019 г. до 01.04.2019 г. и 801,55 евро
наказателна лихва за периода 01.03.2019 г. до 10.04.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 21267/2019 г.
по описа на СРС, 180-ти състав и в условията на евентуалност осъдителен иск с
правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 7627,28 евро, частичен иск от вземане в общ размер на 135 086,72 евро,
представляваща непогасена главница по Договор за овърдрафт №
************/25.08.2014 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК 12.04.2019 г. до окончателно изплащане.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е формулирал в условията на
евентуалност възражения за прихващане с негови насрещни вземания. Съдът намира,
че следва да остави исканията за съвместно разглеждане на възраженията за
прихващане в настоящото производство без уважение, доколкото изследването на
обстоятелствата, от които произтичат вземанията на ответника /с оглед изложените
твърдения/ ще затрудни процеса.
На основание чл. 211 ГПК ответникът *************************** е подал
насрещен иск, който отговаря на изискванията за редовност и предявеният иск е
1
допустим, поради което следва да бъде приет за съвместно разглеждане в настоящото
производство.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане възраженията за прихващане,
релевирани от ответника *************************** с негови насрещния вземания
за сумите както следва: 10 290,84 лв., представляваща незаконосъобразно събрана сума
по изп. д. № *************** по описа на *********************, с рег. ****** с РД
СГС; в условията на евентуалност 594,58 лв., представляваща претендирана
просрочена договорна лихва за периода 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г.,
незаконосъобразно събрана по изп.д. *************** по описа на
*********************, с рег. ****** с РД СГС; 100,31 евро, представляваща
претендирана наказателна лихва за периода от 01.02.2019 г. до 05.02.2019 г.,
незаконосъобразно събрана по изп.д. *************** по описа на
*********************, включително и сума в размер на законната лихва за периода
от 11.02.2019 г. до погасяване на сумата от 3732,52 лв.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения
насрещен иск от *************************** срещу „************ *****
(*********)“ ***.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по насрещния иск за
връщането му поради недопустимост, доколкото доводите изложени в отговора молба
са доводи по същество, отделно по въпроса „Допуска ли обективното ни материално
право присъждане обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите
лица?“ е образувано Тълкувателно решение № 1/2023г., по описа на ВКС.
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 25.08.2014
г. между страните е сключен Договор за овърдрафт № ************, по силата на
който е предоставил кредит в размер на 50 000 евро на 09.09.2014 г., при краен срок на
погасяване 09.09.2016 г. Твърди, че ответникът е кредитополучател, а Е. У. /управител
на ответното дружество/ солидарен длъжник. Излага, че ГЛП съгласно договора е
2
формиран като сбор от 6-месечен ********* + 5,5000 пункта надбавка, като 6-
месечният ********* се определял за всеки 12 месечен период и се фиксирал, а за
първия 12 месечен период размерът му се сочи, че е 0,2870 %. Освен изложеното,
съгласно договора, ГЛП се твърди, че не може да е по-нисък от 6,000 % на годишна
база. Сочи, че към Договора са приложими и ОУ. Твърди, че съгласно т. 5.2. от
Договора, при неизпълнение на ангажимента за многократно използване на
овърдрафта и/или при настъпили или вероятност да настъпят неблагоприятни промени
във финансовото състояние или правен статус на кредитополучателя, банката има
право да намали размера на предоставените средства по овърдрафта или едностранно
да преустанови усвояването на средства и да трансформира усвоената сума в
анюитетен кредит, в който случай кредитополучателят следва да погаси всички суми в
определен от банката срок. Сочи, че съгласно т.7.2 от Договора, кредитополучателят се
е задължил да поддържа по сметките си при банката оборот не по-нисък от 50 000
евро месечно, изчислени средномесечно на 6-месечна база. С анекс от 24.11.2014 г. към
Договора, се увеличил размера на овърдрафта на 100 000 евро, респ. и оборотът, който
кредитополучателят е следвало да поддържа също бил в размер на 100 000 евро. С
анекс от 24.09.2015 г. се твърди, че овърдрафтът е увеличен на 150 000 евро, като
останалите условия останали непроменени. С анекс от 29.08.2016 г. страните се
съгласили крайният срок за погасяване на задълженията да бъде променен от
09.09.2016 г. на 09.09.2019 г. Аргументира, че съгласно договореностите между
страните, банката има право да извършва мониторинг и да вземе решение да
преобразува договора за овърдрафт в кредит за вноски, което право твърди, че е
упражнил, за което ответникът бил уведомен на 27.11.2018 г. с изпращане на
уведомление по системата интернет банкиране. След описаното твърди, че длъжникът
е заплатил една вноска с падеж 01.01.2019 г. Аргументира, че длъжникът е изпаднал в
забава досежно вноските с падеж 01.03.2019 г. и 01.04.2019 г. Твърди, че е настъпил
падежът на цялото задължение, а в случай че се приеме, че не е налице
трансформация, съответно предсрочна изискуемост, излага, че е настъпил падежът на
овърдрафта на 09.09.2019 г. Сочи, че съгласно т.11 от ОУ, при неизпълнение на
задълженията, е дължима наказателна лихва, едновременно с редовната лихва и
фиксиран лихвен процент върху целия дълг по главницата, в размер на 5 % годишно.
В условията на евентуалност и в случай че се приеме, че не е налице
трансформация на овърдрафта в кредит на вноски, предявява осъдителен иск за сумата
от 7627,28 евро, частичен иск от вземане в общ размер на 135 086,72 евро, главница по
Договор за овърдрафт № ************/25.08.2014 г. При тези твърдения моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът
излага, че между страните е водено друго производство, по което е постановено
3
решение по т.д. № 694/2019 г. по описа на СГС, потвърдено с решение на САС по в.т.д.
229/2022 г. по описа на САС и недопуснато до касационно обжалване, като излага, че в
мотивите на влязлото в сила решение на СГС, е прието, че банката незаконосъобразно
е трансформирала овърдрафта в кредит за вноски. С оглед изложеното счита, че
ищецът претендира /по установителните искове/ суми по несъществуващо
правоотношение /договор за кредит на вноски/. Твърди, че с цитираното по-горе
решение е осъден да заплати сума в размер на 55 000 евро по Договора за овърдрафт,
като обръща внимание, че сумата не е конкретизирана по период и развива подробни
съображения в насока, че процесните суми, са присъдени на ищеца с решението по т.д.
№ 694/2019 г. по описа на СГС. Оспорва иска като неоснователен и в тази връзка
оспорва наличието на облигационни отношения, както и обявяването на кредита за
предсрочно изискуем. Оспорва да е получавал уведомление относно трансформацията
на овърдрафта, като освен това развива съображения в насока и че извършената от
ищеца трансформация е незаконосъобразна. Оспорва като незаконосъобразна и
едностранната промяна на лихвения процент. Подробно излага, че между страните не
е подписван договор за трансформация, като сочи, че писмената форма е
задължителна съгласно чл. 430 ТЗ. В тази връзка оспорва договора за кредит на вноски
като нищожен, а освен това счита за нищожни и клаузите относно лихвения процент
поради същите съображения. Оспорва да са настъпили и предпоставки за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, като твърди, че е извършвал плащания по договора
за овърдрафт, а освен това излага, че не е налице субективният елемент, а именно
достигането на волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, до него. Оспорва претенциите по размер и развива подробни съображения в
насока, че същите не са подкрепени с доказателства.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е предявил насрещен иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на „************
***** (*********)“ *** да му заплати сумата от 7 627,28 евро частичен иск от сума в
размер на 135 086,72 евро, представляваща претърпени неимуществени вреди,
вследствие включването на ищеца в ************* като длъжник с просрочени
задължения.
Ищецът по насрещния иск излага твърдения в насока, че „************ *****
(*********)“ ***, незаконосъобразно е трансформирал договора за овърдрафт в кредит
на вноски, както и незаконосъобразно е обявил кредита за предсрочно изискуем.
Последното обстоятелство сочи, че е заявено от „************ ***** (*********)“
*** за вписване в ************* през м. Януари 2019 г. Аргументира, че е разбрал за
незаконосъобразното трансформиране с получаване на покана за доброволно
изпълнение с изх. № 5004/27.02.2019 г., вследствие на което положил усилия да погаси
задълженията и кандидатствал за кредит пред друга банка, но поради включването му
в ************* като длъжник с просрочено задължение, му било отказано дори
4
разглеждането на документите за отпускане на нов кредит. При тези твърдения моли
съда да уважи предявения иск. При уважаване на основния и насрещния иск, прави
искане да бъде извършено прихващане до размера на по-малкия от тях.
С уточняваща молба /л.136/ и в изпълнение указанията на съда, ищецът по
насрещния иск е посочил, че претендира обезщетение за претърпени неимуществени
вреди.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба по
насрещния иск. Ответникът излага, че липсват доказателства относно твърдения от
страна на ищеца по насрещния иск „отказ от ново банково финансиране“. Оспорва
претенцията като недопустима и излага, че доколкото страните са обвързани от
договорни отношения, е изключена възможността ищецът по насрещния иск да
претендира вреди на извъндоговорно основание. Счита, че деликтна отговорност
могат да носят само физически лица. Оспорва да са налице елементите от фактическия
състав на чл. 49 ЗЗД. Твърди, че е нормативно задължен да събира и подава
информация за всички кредити на своите клиенти, поради което развива съображения
в насока, че не може да бъде ангажирана отговорността му. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са
по реда на чл. 422 ГПК искови претенции от „************ ***** (*********)“ ***
против *************************** с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ,
чл. 92 ЗЗД, както и осъдителен иск в условията на евентуалност с правно основание
чл. 430, ал. 1 ТЗ.
Предявен е насрещен иск от *************************** срещу
„************ ***** (*********)“ *** с правно основание чл. 45 ЗЗД.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на
ответника съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че между страните е сключен Договор за овърдрафт от 25.08.2014, по
силата на който ищецът е предоставил кредит в размер на 50 000 евро на 09.09.2014 г.,
при краен срок на погасяване 09.09.2016 г.; че с анекс от 24.11.2014 г. към Договора, е
увеличен размерът на овърдрафта на 100 000 евро; че с анекс от 24.09.2015 г.
овърдрафтът е увеличен на 150 000 евро; че с анекс от 29.08.2016 г. е изменен крайният
срок за погасяване на задълженията от 09.09.2016 г. на 09.09.2019 г.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти –
По иска с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно
5
наличието на действително правоотношение по Договор за овърдрафт от 25.08.2014 г.,
изменен с последващи Анекси; обстоятелството, че ответникът е усвоил твърдения от
ищеца кредит в размера, посочен в исковата молба; уговорената между страните
възнаградителна лихва и непогасеният размер; настъпване на предпоставки за
трансформиране на договора за овърдрафт в договор за кредит на вноски, в това число
и настъпване на предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и
достигане на изявления в този смисъл до ответника.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно, че
част от съдържанието на договора е клауза предвиждаща заплащане на наказателна
лихва; датата на изпадане на ответника в забава, както и размера на задължението за
наказателна лихва за процесния период.
УКАЗВА на ответника, че при доказване на горепосочените факти, в негова
доказателствена тежест е да докаже погасяване на задълженията, в това число и
наведените с отговора на исковата молба възражения.
По предявения в условията на евентуалност осъдителния иск с правно
основание чл. 430, ал. 1 ТЗ
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно
наличието на действително правоотношение по Договор за овърдрафт от 25.08.2014 г.,
изменен с последващи Анекси; обстоятелството, че ответникът е усвоил твърдения от
ищеца кредит в размера, посочен в исковата молба; настъпване на изискуемостта на
вземанията.
УКАЗВА на ответника, че при доказване на горепосочените факти, в негова
доказателствена тежест е да докаже погасяване на задълженията, в това число и
наведените с отговора на исковата молба възражения.
По насрещния иск с правно основание чл. 45 ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца (***************************) че в негова тежест е да
докаже по делото пълно и главно, наличието на осъществен фактически състав по чл.
45 от ЗЗД.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 21267/2019 г. по описа на СРС, 180-ти
състав.
ДА СЕ ИЗИСКА информация от председателя на 30-ти състав на СРС, за
страните, предмета и етапа на производството по гр.д. 22626/2019 г. по описа на СРС,
30-ти състав.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
6
делото.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от ***********************************, копия от
документите, представени от „************ ***** (*********)“ ***, с които банката е
заявила за вписване в БНБ – ЦКР, ***************************, като длъжник с
просрочени задължения, както и копие от последния отчет, представен от
„************ ***** (*********)“ *** за размера на последното задължение на
***************************.
УКАЗВА на *********************************** че изисканите документи
следва да бъдат представени в едноседмичен срок от получаване на писмото, като в
противен случай ще му бъде наложена глоба по реда на чл. 405 ЗСВ в размер от
50,00лв. – до 2000,00лв.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със следните въпроси:
1/ Усвоена ли е сума по кредита от ***************************, ако е
усвоена на коя дата и в какъв размер ?
2/ Какъв е размерът на извършените плащания по процесния договор и каква
част от тях са отнесени за погасяване на главница, договорна лихва и др.?
3/ Какъв е непогасеният размер /ако има такъв/ на вземанията за главница,
договорна лихва и др. по договора за кредит, като заключението следва да се
изготви в следните варианти:
3.1. При отчитане на преструктурирането (трансформация на договора за
овърдрафт в договор за кредит за вноски) към дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и към дата на изготвяне на заключението ?
3.2. При отчитане на договореностите между страните съгласно договора за
овърдрафт, изменен с последващи анекси, към дата на изготвяне на заключението ?
при депозит в размер 500.00 лв., платими от ищеца в 1-седмичен срок от получаване
на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице **********************, тел. ***********, като
вещото лице да се уведоми поставените му задачи и да се призове след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях
ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
7
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 23.05.2025 г. от 10.00часа,
за които дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, като същите могат да изразят становище и да
ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8