Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 28.12.2018
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в
публичното заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ В.
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8036 по описа за 2015 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.240, ал. ЗЗД,
чл.240, ал.2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и при условията на евентуалност - иск по
чл.55, ал., пр. първо ЗЗД.
Ищецът
Г. ***, с ЕГН **********, твърди в исковата молба, че е предоставил паричен
заем на ответника „Т.Г.” ЕАД ***, ЕИК ********, както следва:
1.
Сума в размер на 420 000 лева по Договор за паричен заем от 05.01.2012 г. със
срок за погасяване - 28.12.2014 г. и срещу възнаграждение в размер на 3 %
годишна лихва върху заемната сума. Посочва, че паричните средства са били
предадени на заемополучателя с девет броя платежни нареждания по банковата му
сметка, а именно: 90 000 лева - на
23.01.2012 г., 10 000 лева - на
27.01.2012г., 9 600 лева - на 31.01.2012г., 19 240 лева - на 06.03.2012 г., 67 790 лева -
на 07.03.2012 г., 40 050 лева - на 07.11.2012 г., 5 300 лева - на 05.12.2012г., 99 000 лева - на
20.12.2012 г. и 55 590 лева - на 21.12.2012 г.;
2.
Сума в размер на 15 000 лева, предадена на 09.12.2013 г. с платежно нареждане
по банковата сметка на ответника срещу 3 % годишна възнаградителна лихва.
3.
Сума в размер на 15 000 лева, предадена на същата дата - 09.12.2013 г. с ново
платежно нареждане по банковата сметка на ответника срещу 3 % годишна
възнаградителна лихва.
4.
Сума в размер на 59 950 лева, предадена на 21.12.2011 г. с платежно нареждане
по банковата сметка на ответника.
Твърди,
че и до днес ответното дружество не е върнало заемните суми, макар същите да са
станали изискуеми, нито е заплатило уговорената възнаградителна лихва, поради
което предявява срещу „Т.Г.” ЕАД
кумулативно съединени искове, както следва:
1. Искове с правно основание чл. 240, ал.
1 33Д за връщане на предоставени по договори от 05.01.2012 г. и 09.12.2013 г. в
пълен размер, а за сумата, предадена на 21.12.2011г. – предявява частичен иск в
размер на 10 000 лева от 59 950 лева;
2. Искове с правно основание чл. 240, ал.
2 ЗЗД за заплащане на дължимата възнаградителна лихва в общ размер 36795,02,
както следва:
- 9300 лева - 3 % възнаградителна лихва
върху сумата от 90000 лева за периода 24.01.2012г,-16.06.2015г.;
- 1030.83 лева - 3 % възнаградителна
лихва върху сумата от 10000 лева за периода 27.01.2012г.-16.06.2015г.;
- 986.40 лева - 3 % възнаградителна
лихва върху сумата от 9600 лева за периода 31.01.2012г.-16.06.2015г.;
- 1920.79 лева - 3 % възнаградителна
лихва върху сумата от 19240 лева за периода 06.03.2012г.-16.06.2015г.;
- 6762.05 лева - 3 % възнаградителна
лихва върху сумата от 67790 лева за периода 07.03.2012г.-16.06.2015г.;
- 3177.30 лева - 3 % възнаградителна лихва
върху сумата от 40050 лева за периода 07.11.2012г.-16.06.2015г.;
- 1948.10 лева - 3 % възнаградителна
лихва върху сумата от 25300 лева за периода 05.12.2012г.-16.06.2015г.;
- 7499.25 лева - 3 % възнаградителна
лихва върху сумата от 99000 лева за периода 20.11.2012г.-16.06.2015г.;
- 4206.30 лева - 3 % възнаградителна
лихва върху сумата от 55590 лева за периода 21.12.2012г.-16.06.2015г.;
- 693.75 лева - 3 % възнаградителна
лихва върху сумата от 15000 лева за периода 09.12.2013г.-16.06.2015г.;
- 693.75 лева - 3 % възнаградителна
лихва върху сумата от 15000 лева за периода 09.12.2013г.-16.06.2015г.
3. Иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 19853.87 лева - обезщетение за забавено изпълнение
на парично задължение за периода 29.12.2014 г. - 16.06.2015г. върху сумата от
420 000 лева, както и лихва за забава по чл. 86, ал.1 ЗЗД върху търсените по
т.1 и т.2 суми от датата на исковата молба до окончателното плащане.
4. При условията на евентуалност ищецът
предявява срещу ответника иск по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на търсените
с т. 1 суми като получени без основание.
В
срока по чл.133 ГПК ответникът „Т.Г.” ЕАД е подал писмен отговор, в който
оспорва предявените искове изцяло. Твърди, че дружеството не е сключвало
посочения договор за заем и не е получавал по заемно правоотношение парични
суми. Изразява довод за недействителност на договора за заем от 05.01.2012 г.,
поради липса на съгласие, като твърди неавтентичност на подписа на
представляващия заемополучателя В.Р.— изпълнителен директор на „Т.Т.” ЕАД към
датата на процесния договор и към настоящия момент. Оспорва съдържанието на
договора, както и подписа на заемодателя Г.Д.Г. върху него. Оспорва
съдържанието и подписа на представените с исковата молба Аналитичен регистър на
сметка 152/5 към 31.12.2011г. и към 21.12.2012г. и на съдържанието на ГФО към
31.12.2012г.
В
постъпилата по делото допълнителна искова молба, ищецът заявява, че ще се
ползва от всички оспорени от ответника документи, но че не разполага с оригинал
на същите, поради това, че се намират в архива на ответното дружество. Не прави
нови доказателствени искания. В отговор на
допълнителната искова молба ответникът заявява, че поддържа доводите и
доказателствените искания в първоначалния отговор.
В
съдебно заседание страните поддържат изразените тези.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Представеният по делото
Договор за паричен заем от 05.01.2012 г. е изключен от писмените доказателства
на основание чл. 183 ГПК, ето защо съдът не обсъжда обективираните в него
изявления по отношение на заемно правоотношение между страните.
По делото са приети
Приложение към Годишен финансов отчет на „Т.г.“ ЕАД към 31.12.2012 г., в т. 10
на който е отразено задълженията на предприятието да включват заеми, сред които
спрямо Г.Д.Г. – за сумата от 426000 лв., както и лихви в размер на 50000 лв. по
общо посочените заеми. Изявление за дължимост на сумата от 426425 лв. на
основание договор за заем е отразено и в Инвентаризационен опис на сметка
„Получени дългосрочни заеми“ към 31.12.2012 г. По отношение допуснатото
оспорване на подписана на изпълнителния директор В.Р.вещото лице по
Съдебно-графологична експертиза дава заключение, че същите са положени от В.С.Р..
В съдебно заседание експертът посочва, че доколкото екпертизата е изготвена за
копие на документи, не може да каже дали са положени саморъчно в документите
или са пренесени чрез техническо средство.
За установяване
твърденията на ищеца сумите да са предадени на ответното дружество по делото са
приети 9 броя Авизо за суми, съвпадащи по размер, дата на извършване на превода
и основание „заем“ с твърденията на ищеца в исковата молба.
В приетата и неоспорена
Съдебно-счетоводна експертиза вещото лице посочва, че на 21.12.2011 г. по
банкова сметка ***в. с посочено основание „заем“ и същата е осчетоводена по
сметка 152 „Получени дългосрочни заеми“. През 2012 г. от ответника към ищеца са
извършени плащания в общ размер 50095 лв. Размерът на невъзстановената сума от
ответника към ищеца е 9855 лв. В периода 23.01.2012 г. до 21.12.2012 г. по
банкова сметка *** в общ размер 416570 лв. от наредител Г.Г. с посочено
основание „заем“. Получената сума е осчетоводена от ответника по сметка 152
„Получени дългосрочни заеми“ и видно от инвентаризационен опис към 31.12.2012
г. е фигурирала като крайно салдо. Няма извършени плащания от страна на
ответното дружество, поради което сумата от 416570 лв. продължава да фигурира
по сметка 152 „Получени дългосрочни заеми“ като невъзстановен заем към Г.Г. към
месец юни 2016 г. Размерът на претендираната възнаградителна лихва, изчислена
върху всяка една от сумите, съставляващи сбора от 416570 лв., е в общ размер
36285,08 лв. За периода 29.12.2014 г. – 16.06.2015 г. обезщетението за забава,
изчислено върху сумата от 29.12.2015 г., е 19691,72 лв. Вещото лице посочва, че
на 09.12.2013 г. с две референции от Г.Г. по сметка на ответника са постъпили
суми х 15000 лв. с посочено основание „заем“, като всяка една от тези суми е
осчетоводена по сметка 152 „Получени дългосрочни заеми“. В счетоводството на
ответника няма данни за извършени плащания и сумите продължават да фигурират в
сметка 152 като невъзстановени заеми към Г.Г. към месец юни 2016 г. За всяка
една от тези суми размерът на претендираната възнаградителна лихва за периода
10.12.2013 г. до 16.06.2015 г. е 683,01 лв. Експертът отразява, че в
счетоводството на ответника по сметка 496 „Разчети по лихви“ по партидата на Г.Г.
към месец юни 2016 г. са осчетоводени лихви в общ размер 39858,69 лв., което
съответства на сбора от възнаградителните лихви. В тази част съдът не кредитира
експертизата. Видно от заключителната част на експертизата осчетоводените
възнаградителни лихви са в общ размер 37651,10 лв. Липсват мотиви защо
експертът приема общият размер на осчетоводените лихви от 39858,69 лв. да
съответства на сбора от възнаградителните лихви, доколкото не е отразено по
отношение на заемното правоотношение от 21.12.2011 г. да е осчетоводена
конкретна сума като възнаградителна лихва, за коя част от получената в заем
сума и за кой период същата е начислена. Вещото лице посочва, че счетоводството
на ответното дружество по отношение на процесните заемни суми е водено редовно
и съгласно изискванията на Закона за счетоводството.
Съдът намира, че въз основа
на комплексна преценка на събраните по делото доказателства може да се направи
извод за наличие на твърдяните от ищеца правоотношения по 4 договора за заем.
Договорът е реален, поради което последиците настъпват с изпълнение на поетото
от заемодателя задължение за предаване в собственост на заетата сума.
Установява се, че по договор от 21.12.2011 г. ищецът е предоставил на ответника
сумата от 59950 лв., по договор от 05.01.2012 г. – сумата от 416570 лв., както
и по договори от 09.12.2013 г. – двукратно сума от 15000 лв. Макар Договор за
паричен заем от 05.01.2012 г. да е изключен от приетите по делото писмени
доказателства, въз основа извършеното осчетоводяването на получените суми от
ответника съдът приема, че на основание чл. 301 ТЗ ответникът е обвързан от
тези действия по сключване на договорите, тъй като те са му станали известни
много преди получаване на препис от исковата молба и доказателствата, а именно
най-късно в момента на постъпване по банков път на сумите, а не се твърди, нито
доказва да е оспорил тези действия. Тъкмо обратното осчетоводявайки получените
суми ответникът извънсъдебно с конклудентни действия признава фактите относно
сключването на договорите за заем и получаването на сумите.
Следователно съдът
намира за установено наличието на договорно правоотношение от 21.12.2011 г. за
сумата от 59950 лв., два договора от 09.12.2013 г. за сумите от 15000 лв.,
както и договор от 05.01.2012 г. за сумата от 416570 лв. Установява се, че по
първото заемно правоотношение на ищеца е върната част от заетата сума – 50095
лв. и дължима остава сумата от 9855 лв. Не се установява връщане на сумите от
416570 лв., както и на двете суми по 15000 лв. За тези суми предявените искове
с правно основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ЗЗД са основателни.
Съгласно разпоредбата на
чл. 240, ал. 2 ЗЗД заемателят дължи възнаградителна лихва само ако това е
уговорено писмено. По вече изложените съображения макар да не се представя
писмено обективирано съглашение за дължимост на лихва в претендиран от ищеца
размер, вещото лице по приетата счетоводна експертиза сочи ответникът да е
осчетоводил като дължими суми в общ размер на 39858,69, като сумата от 37651,10
лв., съответстващи на възнаградителните лихви по договорите от 09.12.2013 г. и
договорът от 05.01.2012 г. По делото не се твърди и не се установява наличието
на заемни правоотношения извън процесните, към които да се отнесе сумата като
дължима. Ето защо съдът приема за основателна претенцията за заплащане на
договорна лихва в размер на х 683,01 лв. по отношение на двата договора за заем
от 09.12.2013 г. за периода 09.12.2013 г. – 16.06.2015 г., както и по отношение
на договор за заем от 05.01.2012 г. договорна лихва в общ размер 36285,08 лв.
за периода до 16.06.2015 г.
По делото не са
представени доказателства, въз основа на които да се направи извод за
постигнато съглашение към кой момент за ответното дружество възниква задължение
за връщане на дължимата сума. Ето защо претенциите с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на законна лихва за забава в общ размер 19853,87 лв. върху
главницата от 420000 лв. се явява изцяло неоснователна.
По вече изложените
съображения, доколкото съдът приема за основателни претенциите за връщане на предоставени
суми по заемно правоотношение, не са налице процесуалните предпоставки за
произнасяне по евентуално предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
Предвид изхода на спора
право на разноски имат двете страни. При съобразяване на възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът определя същото въз основа на
сбора от претенциите - 518036,39 лв., по
отношение на която сума минималният размер съгласно чл. 7, ал. 2, 4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 11890,73 лв.,
съответно ½ от сумата в рамките на обезпечителното производство. Ето
защо неоснователно е възражението на ответното дружество за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Представените към списъка за разноски
доказателства за плащане на общо претендираното адвокатско възнаграждение от
14600 лв. са за сумата от 9938 лв.
Заплатените държавни такси и разноски са в размер на 21782 лв. Така
съобразно уважената част от исковете на ищеца се дължат разноски в общ размер
на 30134 лв.
От страна на ответника не е
представен списък за разноски. В договор за правна защита и съдействие с адв. Б.
е посочено заплащане на сумата от 3500 лв. адвокатско възнаграждение. В
представения договор за правна защита и съдействие с АДД „Б. и Трандов“ е
посочено договореното адвокатско възнаграждение от 19286,61 лв. да се заплати
по банков път. Не е представено преводно нареждане. Така въз основа на
доказаните разноски на ответника следва да се изплати, съобразно отхвърлената
част от исковете, разноски в размер на 195 лв.
Поради което Софийският
градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Т.Г.“ ЕАД, ЕИК*********да заплати
на Г.Д.Г., ЕГН ********** както следва:
1. На основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
-
сумата
от 416570 лв. – дължима по договор
за заем от 05.01.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 19.06.2015 г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 420000 лв.;
-
сумата
от 9855 лв. – дължима по договор за
заем от 21.12.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 19.06.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, която сума е частично претендирана – 10000
лв. от общо дължимата сума от 59950 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
10000 лв.;
-
сумата
от 15000 лв. – дължима по договор за
заем от 09.12.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 19.06.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата;
-
сумата
от 15000 лв. – дължима по договор за
заем от 09.12.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 19.06.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата.
2. На основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД:
-
сумата
от 36285,08 лв. – общ размер на
договорна лихва за периода до 16.06.2015 г. дължима върху главницата от 416570
лв., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от общо 36795,02 лв.;
-
сумата
от 683,01 лв. - договорна лихва за периода 09.12.2013 г. –
16.06.2015 г. дължима по на договор за заем от 09.12.2013 г. за сумата от 15000
лв., като отхвърля иска до пълния предявен размер от 693,75 лв.;
-
сумата
от 683,01 лв. - договорна лихва за периода 09.12.2013 г. –
16.06.2015 г. дължима по на договор за заем от 09.12.2013 г. за сумата от 15000
лв., като отхвърля иска до пълния предявен размер от 693,75 лв.;
-
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 30134
лв., представляваща разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Д.Г., ЕГН **********
срещу „Т.Г.“ ЕАД, ЕИК*********иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от
19853,87 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължимо върху
главницата от 420000 лв. по договор за заем от 05.01.2012 г. за периода 29.12.2014
г. – 16.06.2015 г.
ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН ********** да заплати на „Т.Г.“
ЕАД, ЕИК*********на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 195 лв. – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
чрез връчване на препис на страните.
СЪДИЯ: