№ 13239
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110150571 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В. А. М. е предявил срещу Б. И. И. осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 10 000 /десет хиляди/ лева, ведно със
законната лихва от 12.09.2023 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие увреждания, нанесени на 13.10.2019 г. в заведение „К..“,
находящо се в гр . София, ул.“А..“ № .. чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на
лицето, с които ответникът му причинил средна телесна повреда - престъпление по чл.131,
ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда
по НОХД № 15911/2022 г. по описа на СРС, НК, 13 състав, сумата 2028 лв., ведно със
законната лихва от 12.09.2023 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за
имуществени вреди вследствие същото деяние, както и искане за присъждане на законна
лихва върху обезщетенията до окончателното плащане.
В срока по чл.131 ГПК от ответника Б. И. И. не е депозиран отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже, че в резултат на посоченото в
исковата молба противоправно деяние на ответника е претърпял заявените неимуществени и
имущетвени вреди.
От фактическа страна:
От приетия по делото протокол се установява, че на 14.02.2023 г. СРС, НО, 13 състав,
е одобрил постигнато между страните споразумение за решаване на нохд № 15911/2022 г., с
което е признал Б. И. И. за виновен в това, че на 13.10.2019 г. в заведение „К..“, находящо се
в гр. София, ул. „А..“ № .. чрез нанасяне на удари с ръце и крак в областта на лицето на В.
А. М. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на носна пирамида;
фрактура на долна челюст на две места; отчупени фрагменти от върховите части на
1
короните на първи горен десен и първи долен ляв зъби, като тези травматични увреждания
са реализирали медико-биологичния признак счупване на челюст и деянието е извършено по
хулигански подбуди – осъществено е на обществено място, без да е бил провокиран или
предизвикан от В. М., без лични мотиви, при демонстрация на безнаказаност и
пренебрежение на установените от закона правила, които закрилят добрите нрави, без да
зачита личната неприкосновеност и достойнство – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр.
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като на ответника е било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от осем месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66,
ал. 1 НК за срок от три години.
По делото са приети още фактура и фискален бон от 15.10.2019 г. на името на ищеца,
издадени от УМБАЛСМ „..“, Отделение по лицево-челюстна хирургия за сумата от 2028 лв.
за комплект 1 бр. плака о 4 бр. винтове.
От приобщените материали по наказателното производство се установява, че на
13.10.2019 г. на ищеца е било издадено направление за хоспитализация, а съгласно
оперативен протокол (л. 150 от наказателното дело) на 16.10.2019 г. на същия е била
извършена едночасова операция за открито наместване на мандибуларна фрактура под обща
назална интубационна анестезия. На 17.10.2019 г. от лечебното заведение е била издадена и
епикриза (л. 160) с окончателна диагноза „закрито счупване на долна челюст“, съгласно
която ищецът е имал болничен престой от 13.10.2019 г. до 17.10.2019 г.
По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК, следва да бъде кредитирано. В заключението е посочено,
че по време на процесния инцидент ищецът е получил следните травматични увреждания:
контузия на носната пирамида; фрактура на долната челюст на две места и отчупване на
фрагменти от върховите части на короните на първи горен десен и първи долен ляв зъби.
При проверка в рентгенологичния архив на УМБАЛСМ „..“ ЕАД вещото лице е открило
рентгенографии на череп от 13.10.2019 г., 12.11 ч. в предно-задна и странична проекции, на
които се виждат счупвания в лявата страна на долната челюст. Според вещото лице
механизмът на получаване на тези увреждания е свързан с удари в областта на лицето с
ръцете и нанесена травма с коляно, като те могат да бъдат получени по описания в исковата
молба начин. Съгласно заключението оздравителният период включва оперативно лечение
на счупената долна челюст и фиксирането й с метални импланти, период на костно
зарастване, възстановяване на дъвкателната функция и изграждане на счупените зъби, като
средният срок за възстановяване е продължил около 70-80 дни.
По делото е разпитан свидетелят Д В Т, приятел на ищеца, очевидец на процесния
инцидент. Той свидетелства, че вечерта на 13.10.2019 г. е бил с ищеца в заведение „К..а“,
като късно вечерта ответникът „от нищото“ ударил ищеца, последният паднал на колене,
след което ответникът го ударил с коляно и с този удар счупил ченето на ищеца. В. бил в
безсъзнание 2-3 минути, целият бил в кръв, предните му долни зъби били 1-2 см изместени
пред останалите и от там течала кръв, след което приятелите му го качили в такси и го
прибрали. Ответникът не бил провокиран по никакъв начин. На следващия ден ищецът
отишъл в „П..“, където установили, че има счупване и му направили рентгенови снимки и
операция, поставили импланти в челюстта му. Възстановявал се над два месеца, като
първите седмици след операцията се хранел със сламка, не излизал от вкъщи, майка му се
грижела за него, правела му супи. Външно изглеждал много подут, лицето му било тройно
спрямо обичайните размери. През периода на възстановяването не можел да прави нищо,
стоял си вкъщи, защото не можел да говори. Изпитвал болки в челюстта при мърдане, не
издавал много звуци, в началото пишел на телефона си и показвал текста, защото не можел
да говори. Минали поне 3 месеца след случката преди да започне да дъвче, като ищецът
споделил със свидетеля, че трябва да се възстанови дъвкателната му функция преди да
премахнат имплантите.
От правна страна:
2
Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото
има последиците на влязла в сила присъда, а съобразно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност
и виновността на дееца. Следователно, по силата на сключеното от ответника Б. И.
споразумение, съдът приема, че по делото са установени извършването на деянието,
представляващо престъпление - причиняване на средна телесна повреда, изразяваща се в
контузия на носна пирамида; фрактура на долна челюст на две места; отчупени фрагменти
от върховите части на короните на първи горен десен и първи долен ляв зъби, като тези
травматични увреждания са реализирали медико-биологичния признак счупване на челюст и
деянието е извършено по хулигански подбуди, както и че това противоправно деяние е било
извършено от ответника виновно.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото
в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение в конкретния случай следва да се
вземе предвид обстоятелството, че ищецът е получил няколко травматични увреждания при
нанесен побой по хулигански подбуди, като за възстановяването му е била извършена
операция с поставяне на импланти в челюстта. От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че заради нараняванията е бил в болничен престой от
13.10.2019 г. до 17.10.2019 г. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът взе
предвид и обстоятелството, че нараняванията са били причинени при нанесена телесна
повреда по хулигански подбуди и то чрез нанасяне на удар не само с ръце, а и с коляно.
Съгласно приетото заключение по съдебно-медицинската експертиза, както и от
показанията на свидетеля Тодоров се установява, че ищецът се е възстановявал от
уврежданията около 3 месеца, като в началото не е можел да се храни и говори, не е излизал
и не е ходил и на работа.
С оглед на изложеното съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди е 10 000 лв., поради което предявеният иск
следва да бъде уважен в пълния предявен размер. Изцяло основателна е и претенцията му за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2028 лв., представляващо
стойността на заплатените от него разходи за плака и 4 бр. винтове във връзка с извършената
медицинска интервенция по наместване. Видно от приложените фактура и фискален бон,
тези разходи са били заплатени от ищеца и са били направени във връзка с нанесените
увреждания.
Като взе предвид датата на настъпване на процесния инцидент – 13.10.2019 г., съдът
намира за основателна и претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за забава,
като съгласно константната съдебна практика това обезщетение по исковете за обезщетение
от непозволено увреждане не представлява отделен иск, поради което не е необходимо
обособяването му по размер, както това е направено с исковата молба. Обезщетението за
забава върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдено от датата на
увреждането, а това върху обезщетението за имуществени вреди от датата на извършване на
разхода.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
3
бъдат присъдени разноски в размер на 2000 лв. платено в брой адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка
на Софийски районен съд и сумата от 781, 12 лв. разноски, от които 481, 12 лв. държавна
такса и 300 лв. възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „М,..“, бл. .., вх. В, ет. 4,
ап. .. да заплати на В. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „О..“, бл. ..., вх. Е, ет. 4,
...., на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва от
13.10.2019 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие увреждания, нанесени на 13.10.2019 г. в заведение „К..“, находящо се в гр
. София, ул.“А..“ № .. чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на лицето, с които
ответникът му причинил средна телесна повреда - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.
чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №
15911/2022 г. по описа на СРС, НК, 13 състав, сумата от 2028 лв., ведно със законната лихва
от 15.10.2019 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за имуществени
вреди вследствие същото деяние, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото
в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА Б. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „М,..“, бл. .., вх. В, ет. 4,
ап. .. да заплати в полза на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от
781, 12 лв., представляваща разноски по делото, от заплащането на които ищецът е бил
освободен.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4