Решение по дело №1135/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП, вр.чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на З. Д. Д., [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез пълномощник – адв. Н.В., против Заповед № 25-0436-000089/18.04.2025г. на Командир на отделение при ОД на МВР–Варна, 2 РУ, за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 18 месеца.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в противоречие с материално-правните разпоредби и процесуалните норми. Конкретно се излага, че оспорената ПАМ е издадена на основание чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП и при постановяването й органът не е съобразил, че по отношение на Д. вече има наложено административно наказание за същото нарушение с НП № 22-0324-000299/14.06.2022г. на Началника на РУ-Провадия, потвърдено от съда, поради което и съгласно чл.343б, ал.6 от НК лицето може да се преследва само по реда на НК. На изложените основания се твърди, че процесната заповед не може да породи правните последици, които цели, поради което е нищожна и следва да се явява нищожна. По същество се моли отмяна на заповедта.

В съдебно заседание, чрез пълномощника – адв.В., жалбата се подържа на изложените основания. По съществото на спора се моли нейното уважаване, доколкото на жалбоподателя Д. вече веднъж е била наложена ПАМ, а в последствие и втора такава за същото деяние, а законът в нормата на чл.343б ал.6 от НК е категоричен, че при повторен отказ да бъде проверен за алкохол и наркотични вещества, следва да се образува досъдебно производство.

Претендират се съдебно-деловодни разноски, съобразно представените доказателства.

Ответната страна – Командир на отделение при ОД на МВР–Варна, 2 РУ, в депозирано чрез процесуален представител - гл.ю.к. Г.Г. писмено становище, оспорва жалбата. Поддържа се, че събраните по делото доказателства установяват, че процесния индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган. Съставен е при спазване на процесуалните норми и в съответствие с материалния закон. Налице е отказ на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на алкохол. В този случай органът действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде ЗППАМ за изземване на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността. Сочи се, че действително свидетелството му е било отнето във връзка с предходно нарушение от 03.06.2022г., но срокът за изтърпяване на наказанието е бил изтекъл и към момента на процесното нарушение СУМПС е било върнато на Д.. Претендира се ю.к. възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт и пред надлежния съд. Видно от представените по делото доказателства, жалбоподателят е уведомен за процесната ПАМ на 05.05.2025г., а жалбата е подадена на 19.05.2024г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок. Предвид горното, същата се явява допустима за разглеждане.

По нейната основателност, съдът установи следното:

Представените по делото доказателства установяват, че на 18.04.2025г., около 07:18ч., в гр.Варна, на ул.“Студентска“, посока ул.“Мир“ жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ [рег. номер], собственост на Д. И. Д., като след спирането му от контролните органи, отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, сериен № ARNA-0170 за установяване употребата на алкохол в кръвта, измерена в издишания въздух. На лицето бил издаден Талон за медицинско изследване № 300641, което да се извърши в МБАЛ „Света Анна“ АД.

На З. Д. бил съставен АУАН № 1137885/18.04.2025г. за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП – отказ за проверка с техническо средство за употреба на алкохол.

С оспорената в настоящото производство Заповед № 25-0436-000089/18.04.2025г. за установеното нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и на осн. чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП, Началник сектор към ОД на МВР-Варна, 02 РУ, упълномощен със Заповед № 365з-8226/30.12.2021г., приложил спрямо З. Д. ПАМ – Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

От представените с преписката доказателства се установява, че след изискана информация от Началника на 02 РУ, от Изпълнителния директор на МБАЛ „Света Анна“ АД е постъпило писмо изх.№ 1185-1/29.04.2025г., съгласно което лицето З. Д. Д. не е регистрирано на процесната дата – 18.04.2025г. в журналите на МСО към лечебното заведение, за вземане на кръвна проба.

В хода на настоящото съдебно производство от ответната страна е представено издадено въз основа АУАН № 1137885/18.04.2025г. НП 25-0436-000427/04.08.2025г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.”б” от ЗДП. Актът е издаден в изискуемата от закона писмена форма, от материално и териториално компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП и с оглед представената по преписката /л.10/ Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на Директора на ОД на МВР - Варна, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

Оспорената ЗППАМ съдържа всички необходими реквизити заложени в изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч. фактически и правни основания. Постановена е след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Поради това съдът намира, че при издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Не се споделят възраженията на жалбоподателя за нарушение на чл.146 т.4 от АПК, изразяващо се в наличие на противоречие с материално правни разпоредби.

Временно отнемане на СУМПС на водач, съгласно чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, се извършва при едно от алтернативно посочените в нормата изпълнителни деяния, в т.ч. и отказ на водача да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В случая съдът, с оглед писмените доказателства приема за безспорно установено извършено от З. Д. нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, а оттук и правилно отнасяне на казуса към хипотезата на чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП. Кредитирайки писмените доказателства по делото, съдът приема за доказано, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, собственост на Д. Д., т.е. е имал качеството водач на МПС, както и че е отказал да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, сериен № ARNA-0170, което е достатъчно основание за постановяване на ПАМ, доколкото органът действа при условията на обвързана компетентност. Издаденият талон за изследване е в предписаната от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, форма. В него е отразено, че водачът е отказал да бъде изпробван с газовия анализатор, както и с медицинско и химическо изследване. Същият е подписан лично от жалбоподателя, не е оспорен и не са представени доказателства оборващи описаните в него факти, поради което се ползва с материалната доказателствена сила на официален документ.

Доказателствата по делото сочат, а и не се отрича, че жалбоподателят не се е явил в МБАЛ „Света Анна“ за даване на биологична проба за извършване на химическо изследване за установяване наличие или липса на алкохол в кръвта.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че предвид разпоредбата на чл.343б, ал.6 от НК спрямо него не може да бъде издавана ПАМ, тъй като с оглед предходно наложена санкция по чл.171т.1 б.“б“ от ЗДвП, подлежи на преследване по реда на НК. Тази разпоредба е относима и се прилага към забрана за едновременното ангажиране на административнонаказателна и наказателна отговорност за едно и също противоправно деяние, т. е. за прилагане на санкция по реда на ЗАНН и на наказание в производство по чл.343б, ал.3 от НК. В случая тези предпоставки не са налице. На първо място, видно от представените за сведение съдебни актове, а и след извършена служебна справка, съдът констатира, че с решение на ПРС по АНД 289/2022г., потвърдено с решение по КАНД № 920/2023г. е оставено в сила НП № 22-0324-000299/14.06.2022г. на Началника на РУ [населено място] при ОД на МВР гр.Варна, с което на З. Д., за нарушение на чл. 174 ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева и лишаване от управление на моторно превозно средство за срок от 24 месеца, за това, че на 03.06.2022г. е отказал да му бъде извършена проверка с тест с техническо средство „DRUGTEST 5000“ за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване с издаден талон № 121462 и със стикер № А049231. Т.е. в случая изобщо не се касае за същото деяние.

На второ място, това възражение е относимо и следва да се направи в производството по евентуалното оспорване на НП 25-0436-000427/04.08.2025г., предвид това, че се касае за различни по своя характер производства и нормата на чл.343б ал.6 от НП е относима именно към това, имащо административно-наказателен характер.

Принудителните административни мерки са такива на административна принуда, обективирана чрез властническо волеизявление, но нямат наказателно – правен характер, противно на изложеното в жалбата. Посредством превантивните такива, към която категория спада процесната, чиято цел е опазване на правовия ред, спрямо дееца се предприемат и прилагат нормирани ограничителни средства за въздействие, но не и наказателна репресия. Правно допустимо е прилагане на принудителна административна мярка едновременно с налагане на наказание за извършеното противоправно деяние, т. е. кумулиране на такава с мярка за ангажиране и реализиране на следващата се углавна юридическа отговорност, като това не води до нарушаване не принципа non bis in idem, тъй като ПАМ не е наказателна мярка. Приложената мярка е с превантивен характер – целяща да осуети възможността на дееца да извърши друго противоправно деяние от такъв характер и същата няма характера на административно наказание. Именно затова тя се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца, с което е съобразена и целта на закона. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне правно определен резултат – осигуряване безопасността при движението по пътищата, ограничаване и минимизиране броя на пътнотранспортните произшествия, опазване живота и здравето на участниците в пътното движение. Това въздействие върху субекта /с прилагане на мярка от категорията на процесната/ е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения в сферата на цитираните обществени отношения.

С оглед изложеното, съдът намира, че процесната ЗППАМ е законосъобразна. Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски. На основание чл.143 ал.3 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Варна, деловодни разноски – ю.к.възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 37 ал. 7 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

Съдът, на основание чл.172 ал. 2 от АПК

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. Д. Д., [ЕГН], от [населено място], [улица], против Заповед № 25-0436-000089/18.04.2025г. на Командир на отделение при ОД на МВР–Варна, 2 РУ, за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА З. Д. Д., [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на ОД на МВР – Варна сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.