ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2644
гр. София, 10.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.Д. А.
като разгледа докладваното от А.Д. А. Административно наказателно дело №
20211110214955 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба на „********“ ООД срещу наказателно
постановление (НП) № 42-0002448/24.09.2021г., издадено от директора на РД „Автомобилна
администрация“, гр. София (РД „АА“), с което на жалбоподателя на основание чл. 83 от
ЗАНН, вр. с чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно
наказания – „имуществена санкция“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 19, ал. 1 от
Закона за автомобилните превози (ЗАатПр).
В предоставеното право на отговор е постъпило възражение/
становище от насрещната страна – на „*************“ ООД. Излагат се подробни
съображения за неоснователност на искането на изменение на решението в частта за
разноските.
Въззивното съдебно производство е приключило с постановено Решение №
480/30.01.2023г., с което съдът е отменил наказателното постановление № 42-
0002448/24.09.2021г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“, гр.
София, с което на жалбоподателя „***************“ ООД на основание чл. 83 от ЗАНН, вр.
с чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказания -
„имуществена санкция“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 19, ал. 4 от Закона за
автомобилните превози.
СРС е осъдил също така Изпълнителна агенция Автомобилна администрация да
заплати на жалбоподателя „*************“ ООД сумата от 360,00 лв., представляваща
възнаграждение за адвокатска защита.
Повод за настоящото произнасяне е молба от процесуалния представител на
жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските.
В АПК не е предвиден въпросът относно изменяне на решението в частта му за
разноските, с оглед на което субсидиарно приложение намира нормата на чл. 248 от ГПК.
Според чл. 248, ал.1 и ал. 3 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е
1
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните.
То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
С оглед на изложеното така депозираната молба за изменение на решението се явява
допустима, като депозирана от надлежна страна в срока за обжалване на въззиваното
решение. Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита /л.16 от
делото/, съдържащ в себе си разписка за заплащане на в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 360лв., която сума именно е била присъдена на жалбоподателя.
Действително, видно от материалите по делото Изпълнителна агенция „А*********
а*************“ – гр. София е направила своевременно възражение за прекомерността на
претендираното адвокатско възнаграждение още с изпращането на жалбата от 26.10.2021г.
от административнонаказаващия орган. Същевременно обаче претендирания размер на
адвокатското възнаграждение е в минималните размери, предвидени в разпоредбата на чл. 7,
ал.2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Видно от диспозитива на съдебния акт е налично осъждане за сумата от 360, 00 лв.,
поради което съдът намери, че е следвало да присъди адвокатско възнаграждение на
жалбоподателя в действително уговорения между страните и заплатен от жалбоподателя
размер именно в размер на 360,00 лв., каквото и е сторил.
Предвид всичко горепосочено искането за изменение на решението в частта за
разноските се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, на основание чл. 248, ал.1 ГПК, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за изменение на решението в частта за разноските
/наименована жалба/ с вх. №********21.02.2023г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Административен съд-гр.
2
София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основаният, предвидени в НПК
по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3