Р Е Ш Е Н И Е
№ 1944
гр. Пловдив, 22 октомври 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ
състав, в открито заседание на двадесет и четвърти септември , през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ИВАН СПИРОВ, като разгледа
докладваното от председателя к. а. н.
дело № 1778 по описа а 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационна жалба от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София към Министерство на
правосъдието, чрез старши юрисконсулт - Т.Ч., против Решение № 816 от 20.04.2021
г., постановено по адм. д. №2733 по описа за 2020 г. на Административен съд –
Пловдив, II – ри състав , в частта, с която ГД „ИН“ – София е осъдена да
заплати на С.С. с ЕГН **********,***,
понастоящем се в Затвора – гр.Пазарджик обезщетение за причинени неимуществени
вреди, както следва: в затвора гр.Пловдив в периода от 19.09.2019г. до
03.05.2020г. включително в размер на 900 лева, ведно със законна лихва от
04.05.2020г., до окончателното изплащане на сумата и в ареста гр.Смолян за
периода от 02.07.2020г. до 01.09.2020г. включително в размер на 500 лева, ведно
със законна лихва от 02.09.2020г., до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът счита, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че административният съд
не е съобразил действителната фактическа обстановка, съответно не са установени
по категоричен начин реално претърпени вреди и причинната връзка между
поведението на администрацията и настъпването на неимуществени вреди за ищеца.
Оспорва се и преценката на съда за конкретния размер дължимото за вредите
обезщетение. Иска се съдебният акт да
бъде отменено в осъдителната му част и да бъде постановено решение, с което
искът да бъде изцяло отхвърлен, респ. решението да бъде отменено за присъденото
обезщетение в размер над 500 лева.
Образувано е по касационна жалба от С.С.
, чрез адв. С. против горното СР в отхвърлителната му част.
Касаторът С. счита, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, като твърди , че пред
административният съд е доказал
твърденията си и е следвало искът да бъде уважен в пълен размер.
Ответникът по първата касационна жалба, чрез
пълномощника си адвокат адвокат С., в писмена защита от 21.09.2021 г. /л.28/
поддържа жалбата си против решението и оспорва жалбата на ГДИН. Цитира практика
на ЕС по правата на човека по делата „Нешков и други срещу България“, „Иванов и
други срещу България“, „Чобанов и Койрушки срещу България“, „Йорданов и
Джелебов срещу България“.
Ответникът по втората касационна
жалба, не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбите
са неоснователни.
По допустимостта на касационните жалби, съдът счита че и двете са подадени в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което се явяват ДОПУСТИМИ.
От фактическа страна съдът установи, че Административен съд - Пловдив е разгледал по
реда на глава единадесета от АПК във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искова
молба предявена от С.Н.С., ЕГН **********,***, понастоящем в Затвора – Пловдив,
срещу ответника Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ - София,
ул.”Н. Столетов”№21 с претенция за присъждане на обезщетение в размер на 40 000
лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, за
понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на администрациите в
затвора гр.Пловдив и ареста - гр.Смолян, както следва: до 04.05.2020г. в
Затвора гр.Пловдив и от 01.07.2020г. в продължение на 3 месеца в ареста Смолян.
В исковата молба е посочено, че
неимуществените вреди се изразяват в обида, възмущение, стрес, притеснения и
психологически дискомфорт. По отношение на периода, в който ищецът е пребивавал
в затвора Пловдив се твърди, че е бил в пренаселени килии с под 3 кв.м. нетна
жилищна площ с лоша хигиена, както и че е имало дървеници, хлебарки и гризачи.
Твърди се още, че през цялото време на изтърпяване на наказанието в килиите
нямало течаща топла и студена вода и санитарен възел. Ищецът посочва, че е
страдал от хроничен колит, анемия, вътрешни и външни хемороиди, гастрит, които
заболявания правили условията в затвора още по-непоносими. Претенциите на ищеца по отношение на ареста в
гр.Смолян са за пренаселеност на килиите, липса на условия за раздвижване и
наличието на дървеници, хлебарки и гризачи. Твърди се още, че е имал болки в
зъбите и рамото, а е нямало лекар и зъболекар. Прави оплаквания за наличието на
влага и мухъл, както и че тоалетната е била изградена наполовина и била в
килията. Претендирал е и разноски по
делото в размер на 10 лв. за държавна такса.
В хода на съдебното дирене по ад. № 2733/2020г. съдът е събрал множество доказателства от
страна на ГД “Изпълнение на наказанията“, касаещи престоя на ищеца, за
условията на пребиваване , като е разпитан и посочен от ищеца свидетел –Г.Б.И.,
за условията в ареста в гр. Смолян.
При така установената фактическа
обстановка, административният съд намерил, че искът е процесуално допустим и
частично основателен, а конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди съдът определил при съблюдаване изискването на
чл.52 от ЗЗД.
В решението си админ.съд е приел, че
не става ясно в какво точно е оплакването на С.,*** няма условия за
раздвижване, като в тази връзка е кредитирана
докладната записка на командира на отделение в ареста Смолян, според
която на лицето е осигуряван ежедневен престой на открито /без събота и неделя/
с времетраене минимум 60 мин.
Съдебния състав е счел за напълно
основателен иска в частта относно наличието на дървеници, хлебарки и гризачи,
само на територията на затвора Пловдив, но не и на територията на ареста в
Смолян. Не са доказани твърденията на ищеца за наличието на мухъл, както и не
става ясно и какво точно е оплакването на С.,*** няма условия за раздвижване.
Не е доказано и и оплакването на
ищеца, че имал болки в зъбите и рамото и не е лекуван своевременно, като от
събраните по делото доказателства не се установява С. да е поискал нито устно,
нито писмено да му бъде извършен медицински преглед и такъв да му е отказан.
В крайна сметка съдът е приел ,
че е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на
наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото,
относно пренаселеността на помещенията в
затвора гр.Пловдив за периода от 19.09.2019г. до 03.05.2020г. включително и в
ареста гр.Смолян за периода от 02.07.2020г. до 01.09.2020г. включително, и
относно наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в ареста гр.Смолян за
периода от 02.07.2020г. до 01.09.2020г. включително, които водят до извода, че
ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС.
Също така съдът е посочил , че при
осъществяване на правно - регламентирана дейност, длъжностните лица от
администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията” са нарушили и изискването по
чл.2, т.3 от ЗИНЗС, без по делото да има данни за извършени умишлени действия
или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия, до унизително отношение, уронващо човешкото достойнство.
Съдът е съобразил и разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС, според
която в случаите по ал.1 (държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията
в резултат на нарушения на чл.3), настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определен при съблюдаване
изискванията на чл.52 от ЗЗД (по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ), съгласно
която размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
по справедливост. Съгласно чл.284, ал.2 от ЗИНЗС в случаите по чл.3, ал.2 съдът
взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. Понятието "справедливост" е морално -
етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието.
Справедливостта е морално-етична категория и включва съотношението между
деянието и възмездието.
Посочено е също така , че вредите, които следва да се обезщетят на ищеца имат компенсаторен
характер и размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените
неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида,
изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на
засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия
стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не
бъде средство за неправомерно обогатяване.
Съдът е отчел и обстоятелствата,
съставляващи проявления на незаконосъобразната административна дейност и
периода на исковата претенция - времето, през което ищецът е пребивавал в
затвора гр.Пловдив в пренаселени помещения, което е 228 дни и времето, през
което ищецът е пребивавал в ареста гр.Смолян в пренаселени помещения и с
наличие на хлебарки, дървеници и гризачи, което е 62 дни. Съобразно горното и на осн. чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, е счел, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди на
ищеца, за неимуществените вреди настъпили от пренаселеността на помещението в
затвора Пловдив възлиза на 900 лева, а за неимуществените вреди настъпили от
пренаселеността на помещението в ареста Смолян, както и наличието на дървеници
и хлебарки възлиза на 500лева.
От правна страна.
По отношение на въведените в обстоятелствената
част на касационните жалби и възражения,
съдът е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота доказателства по
делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, съдът е направил
обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по
ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
Правилен е извода на административния
съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са
налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения
иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия
при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет
на исковата молба.
Първоинстанционният съд е дал ясен и
конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз
основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният
извод, че частично са доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които
обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
приложимия закон. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е
издирил информация, от значение за правилното установяване на фактите по
делото, като съобразно съдържанието и обосновано е формирал правните си изводи.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определен при съблюдаване
изискването на чл. 52 от ЗЗД, с оглед на всички установени по делото факти и
обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна
дейност се е отразила на увреденото лице.
Според Доклада за стандарти на
Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или
унизително отнасяне или наказание, относно жилищната площ на задържан в
затворническите институции, от нетната площ се изключва единствено площта на
санитарния възел. В тая връзка обоснован се явява изводът на админ. съд, че на лишеният
от свобода през релевантния период се дължи справедливо обезщетение, за
неимуществените вреди настъпили от пренаселеността на помещението в затвора
Пловдив от 900 лева, а за
неимуществените вреди настъпили от пренаселеността на помещението в ареста Смолян,
както и наличието на дървеници и хлебарки
от 500лева.
Неоснователни са възраженията на ГД
"Изпълнение на наказанията", че по делото не са били доказани реално
претърпените вреди, които да са били в резултат на бездействията на
администрацията в затвора, поради което по делото не следва да се счита
установено настъпването на неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не
е необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни
последици върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да
се установи самия факт на нечовешко и унизително отношение, от което
автоматично следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Неоснователни са доводите в
касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която
е определен размерът на дължимото обезщетение. При преценката си съдът е
преценил естеството и характерът на причинената вреда не само от гледна точка
на увредения, но и съобразно конкретните факти, от които е произтекла вредата и
общите принципи за справедливост. В случая правилно са преценени конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се
претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца.
Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията, при които пребивава
в Затвора – Пловдив, както и в ареста в гр. Смолян.
Изложеното до тук налага да се
приеме, че в обжалваната част решението на първоинстанционния съд като валидно,
допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Това от своя страна
обосновава извод за неоснователност на касационната жалба.
Водим от горното Административен съд
Пловдив, ХІХ състав ,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 816 от 20.04.2021 г., постановено
по адм. д. №2733 по описа за 2020 г. на Административен съд – Пловдив, II – ри
състав , в частта, с която ГД „ИН“ – София е осъдена да заплати на С.С. с ЕГН **********,***, понастоящем се в
Затвора – гр.Пловдив обезщетение за причинени неимуществени вреди, както
следва: в затвора гр.Пловдив в периода от 19.09.2019г. до 03.05.2020г.
включително в размер на 900 лева, ведно със законна лихва от 04.05.2020г., до
окончателното изплащане на сумата и в ареста гр.Смолян за периода от
02.07.2020г. до 01.09.2020г. включително в размер на 500 лева, ведно със
законна лихва от 02.09.2020г., до окончателното изплащане на сумата.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :