Р Е Ш Е Н И Е № 813
гр. Пловдив, 05.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на пети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Цвета Василева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 11536 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл.405, ал.1 КЗ, предявен от „Абсолют плюс” ЕООД – гр. Пловдив против ЗК „Лев
Инс” АД – гр. София, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
9000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” № *******от
05.12.2016 г., за настъпило застрахователно събитие – пожар на лек автомобил
Нисан Х Трейл с рег. № *******на дата 06.05.2017 г. в село *******, община *******,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
23.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищцовото дружество твърди, че с
ответника сключили договор за имуществено застраховане „Каско” № *******от
05.12.2016 г. със застраховано имущество лек автомобил Нисан Х Трейл с рег. № *******и
застрахователна сума в размер на 9000 лв. Посочва, че МПС-то било застраховано
при същия застраховател, но за други, предходни периоди, а именно: по полици от
11.12.2015 г. и от 17.12.2014 г., като застрахователните периоди се покривали
без прекъсване. По време на действие на предходните договори били извършвани
множество огледи на автомобила и били издавани „талони” от застрахователя,
подробно описани по номера и дати в исковата молба. Последното заснемане на
МПС-то било извършено при оглед на 20.01.2017 г. в рамките на застрахователния
периода от 17.12.2016 г. до 16.12.2017 г. по повод на оглед при завеждане на
щета, но изплащането на обезщетение било отказано поради липса на „талон” за
оглед на автомобила.
Ищецът твърди, че на 06.05.2017 г. в 00,16 часа след
полунощ избухнал пожар в застрахования лек автомобил, който бил паркиран в село
*******, на улицата пред дома на ******* на ищеца – К. Х., ****. Пожарът бил
забелязан незабавно от *******, който уведомил органите на служба „Пожарна
безопасност и защита на населението” към МВР, като до пристигането на
пожарникарите предприел необходимите действия по ограничаване на пожара, като
използвал пожарогасител. След пристигане на пожарникарите пожарът бил изцяло
изгасен. В резултат на пожара изгоряла цялата предна част на автомобила, в това
число всички части на двигателя, преден мост, скоростна кутия, табло за
управление, предни седалки, предно стъкло, предни врати, предни огледала,
предни гуми, предни калници, предна броня и решетка, преден капак над двигателя
и други, а запазени били заден мост, задно окачване и задни гуми, задна багажна
врата, задни седалки. ******* на ищеца К. Х. уведомил незабавно ответното
дружество сутринта на 06.05.2017 г., а на първия работен ден – 08.05.2017 г.,
посетил и центъра за завеждане на щети на застрахователя в гр. Пловдив, но
завеждане на щета било отказано, а попълненият формуляр не бил приет, с
обяснения, че липсвала служебна бележка от служба „Пожарна безопасност и защита
на населението” към МВР. На 11.05.2017 г. било издадено уведомително писмо от
Районна служба ПБЗН в гр. *******, като ******* на ищеца представил този
документ на застрахователя. С писмо вх. №****/ 07.07.2017 г. застрахователят
отказал изплащането на обезщетение по заведената на 12.05.2017 г. щета № ****(пожар)
на основание, че не е налице „талон” за оглед на автомобила, както и че не е
спазен 24-часовият срок за уведомяване чрез лично явяване в офиса на
застрахователя. Ищецът отново подал искане за изплащане на застрахователно
обезщетение по щетата с вх. № ****/ 09.08.2018 г., където изтъкнал
невъзможността за спазване на 24-часовия срок за уведомяване чрез лично
явяване, поради факта, че денят на застрахователното събитие, както и
следващият били почивни дни. С писмо изх. № ****/ 27.08.2018 г. застрахователят
отново отказал изплащане на обезщетение, като изтъкнал същите причини. Ищецът
поддържа, че се дължало застрахователно обезщетение в размер на 9000 лв., тъй
като били спазени всички законови и договорени между страните изисквания за
завеждане на щетата, а непредставянето за оглед на МПС на следвания ден, се
дължало на обективни причини, които не можело да се вменят в негова вина.
Поддържа, че било налице и изискуемото заснемане на автомобила, но при огледа
на 20.01.2017 г. застрахователят не издал талон. Налице била тотална щета по
смисъла на чл.390, ал.2 КЗ на застрахованото имущество, настъпила в резултат на
застрахователно събитие. Предвид изложените твърдения, моли за уважаване на
предявения иск и за присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника ЗК „Лев инс” АД – гр. София, със становище
за неоснователност на предявения иск. Сочи, че ищецът не бил изпълнил
задължението си да прекрати регистрацията на застрахованото МПС, за да се
приемело, че е налице тотална щета. Затова намира, че за ответника не е
възникнало задължението за заплащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че
по застрахователния договор № *******не било започнало застрахователното
покритие на застрахования автомобил, тъй като не бил извършен оглед на
автомобила, както се изисквало в т.17 от Общите условия към договора. Отказът
да изплати обезщетение обосновава с разпоредбата на чл.408 КЗ, като счита, че
неизпълнението на задължението за оглед и заснемане на процесното МПС, било значително
с оглед интереса на застрахователя, защото препятствало преценката за
техническата му изправност и възможността за възникване и улесняване на
възникналия пожар, увеличаване на нанесените щети и др. Възразява срещу размера
на претендираното обезщетение от 9000 лв., тъй като автомобилът не бил погинал
изцяло, а части от него били запазени. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
С определение № 11376/ 14.10.2019 г., постановено по делото и влязло в законна сила, съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото в частта му по отношение на предявения от ищеца против ответника иск за заплащане на лихви за забава за периода от настъпване на застрахователното събитие до датата на подаване на исковата молба – 22.05.2019 г. Поради това предмет на разглеждане по настоящото дело е предявеният иск за главницата и законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
За
уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 405, ал.1 КЗ, следва да са се проявили в обективната
действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а
именно: 1. наличие на валидно застрахователно правоотношение между страните по
договор за имуществено застраховане, който да е действал по време на
реализиране на пожара – 06.05.2017 г.; 2. настъпване на покрит застрахователен
риск; 3. претърпени от застрахованото лице имуществени вреди, които се
изразяват в тотална щета на МПС-то; 4. пряка и непосредствена причинна връзка
между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; 5. размера на
вредите. В доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК е установяване на посочените обстоятелства.
По
делото се установява, че между страните е сключен договор за застраховка
„каско“, обективиран в застрахователна полица № *******от 05.12.2016 г. с обект
на застраховката лек автомобил Нисан Х Трайл с рег. № *******и застрахователна
сума в размер на 9000 лв. Сключеният договор за застраховка е със срок на
действие от 17.12.2016 г. до 16.12.2017 г. Уговорена е застрахователна премия в
размер на 485,52 лв., за която няма спор по делото, че е платена от ищцовото
дружество. От този момент – заплащането на застрахователната премия, съгласно
чл.351, ал.3 КЗ застрахователното покритие е започнало, което означава, че договорът
е влязъл в сила и е породил за страните съответните права и задължения, в това
число и задължението на застрахователя да заплати обезщетение за покритите от
застраховката рискове.
Съдът
не възприема доводите на ответника, че неизпълнението на задължението за
представянето на МПС-то за оглед и заснемане препятства влизането в сила на
процесния договор. В този смисъл е налице последователна съдебна практика,
която приема, че неизпълнението на предвидено в застрахователния договор изискване
за представяне на автомобила за оглед и заснемане, само по себе си не се
отразява на влизането в сила на застрахователния договор по имуществена
застраховка „каско“, щом цялата дължима премия или първата вноска от нея, при
разсрочено плащане, са надлежно престирани и приети от застрахователя. В този
смисъл – решение № 147/ 06.02.2017 г. по т.д. № 2481/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 30/ 28.04.2017 г. по т.д. № 2334 по
описа за 2015 г. на ВКС, II т.о. и др.
Поради това, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение
по договор за застраховка „Каско“ със срок на действие от 17.12.2016 г. до
16.12.2017 г.
По
делото се установява от ангажираните писмени доказателства – изисканата справка
от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. *******,
както и от гласните доказателства – свидетелските показания на свидетеля
очевидец К. А. Х., че в нощта на 05.05.2017 г. срещу 06.05.2017 г. в село *******,
община ******* застрахованият лек автомобил се е запалил. Като предполагаема
причина за пожара ******* на районната служба посочват „запалване на
двигателния отсек от късо съединение“ – статистически лист за пожар, л.68 от
делото. По отношение на така установения механизъм на реализиране на
застрахователното събитие страните не спорят. Установява се също, че доколкото
инцидентът е настъпил в почивен ден – нощта срещу 06.05.2017 г. (официален
празник), представител на ищцовото дружество е уведомил застрахователя в първия
работен ден, но тъй като се е налагало представяне на допълнителни документи –
удостоверение от службата по пожарна безопасност и защита на населението,
МПС-то е представено на дата 12.05.2017 г. На тази дата е съставено
опис-заключение и е заведена щета под № 0015-1001-17-407181.
Съгласно
чл.403, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахованият е
длъжен в срок от 7 работни дни от
узнаването за настъпилото застрахователно събитие да уведоми застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг
подходящ срок. Ответникът оспорва застрахованият да е спазил уговорения в
договора 24-часов срок от настъпването на събитието за уведомяване на
застрахователя. Съдът намира, че макар законът да дава възможност страните да
уговорят и друг срок освен законовия от 7 работни дни, то следва този срок да е
подходящ с оглед обстоятелствата на случая. При настоящите фактически
обстоятелства, а именно – застрахователно събитие, настъпило на официален
празник – 06.05.2017 г. петък, почивен ден, последвало от още два почивни дни –
събота и неделя, поставеният от застрахователя срок от 24 часа се явява на
практика неосъществим. Застрахованият, дори и да прояви максималката грижа, не
би могъл по обективни причини да изпълни задължението си да представи МПС-то в
офис на застрахователното дружество в рамките на 24 часа от ранните часове на
06.05.2017 г. Освен това при преценка дали уговореният между страните срок е
подходящ не без значение е и поставеният от законодателя срок, който се отмерва
в работни дни. Затова съдът приема,
че приложение в случая следва да намери законовата норма. Представител на
ищцовото дружество е представило МПС-то и оглед реално е извършен на 12.05.2017
г., т.е. на четвъртия работен ден след инцидента. По този начин застрахованият
е изпълнил задължението си по чл.403, ал.1 КЗ.
На следващо място, страните спорят по
отношение на това дали застрахователят има право да откаже изплащането на
застрахователно обезщетение поради неизпълнение на договорено задължение за
представяне на МПС-то за оглед и заснемане. След завеждането на щетата с писмо
от 07.07.2017 г. застрахователят е отказал изплащането на обезщетение поради
неизпълнение на задължението по т.14 от ОУ за уведомяване на застрахователя в
24-часов срок от инцидента за неговото настъпване, както и нарушение на т.17 от
ОУ – непредставяне на МПС-то за оглед към датата на сключване на договора за
неговото заснемане и издаването на талон за това. Последвал е и повторен отказ
съгласно писмо от 27.08.2018 г. По този начин ответното дружество е упражнило
правото си да откаже застрахователно обезщетение, на основание чл.408, ал.1,
т.3 КЗ. Съгласно цитираната разпоредба застрахователят може да откаже плащане
на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор
от страна на застрахования, което е значително
с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело
до възникване на застрахователното събитие. В доказателствена тежест на
застрахователя при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154 ГПК е
да установи не само неизпълнение на задължение по договора, но и факта, че това
неизпълнение е значително с оглед неговия интерес. За да е значително, то
трябва да е такова по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху
размера на риска, върху обхвата и размера на вредите или възпрепятства
доказването им, т.е. без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за
застрахователя да осъществява дейността си. Преценката във всеки случай е
конкретна и е изключително правомощие на решаващия съд. В този смисъл е налице
обилна съдебна практика на ВКС – решение № 102 от 02.10.2012 г., по т.д. № 615
по описа за 2011 г. на ВКС, решение № 32 от 11.08.2014 г. по т.д. № 1262 по
описа за 2013 г. на ВКС, II т.о., решение
30/ 28.04.2017 г. по т.д. № 2334 от 2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 124/ 04.08.2015 г. по т.д. № 440 по
описа за 2014 г. на ВКС, I т.о., решение
№ 207 от 13.01.2017 г., постановено по т.д. № 3394 по описа за 2015 г. на II т.о., ВКС, решение № 147/ 06.02.2017 г., постановено
по т.д. № 2481 по описа за 2015 г. на ВКС, II т.о. и др.
В случая, застрахователят не доказа да са
налице основанията, въз основа на които би могъл да упражни правото си да
откаже заплащането на застрахователно обезщетение. На първо място, както се
изясни и по-горе съдът не приема да е налице нарушение на задължението за
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие,
доколкото уговореният между страните срок от 24 часа се явява неподходящ с
оглед обстоятелствата по конкретния случай. Освен това, дори и това
задължението да беше изпълнено така, както е уговорено, то не би рефлектирало
по никакъв начин върху обхвата и размера на вредите и тяхното доказване. Това е
така, доколкото в кратно време (от около 10-15 минути) след възникване на
пожара, на място е пристигнал екип на службата по пожарна безопасност и защита
на населението, който е установил причината за пожара и я е удостоверил в
съставените писмени документи. Отделно от това, ответникът не доказа пряка
причинна връзка между неизпълнението на това задължение и настъпването на
застрахователното събитие.
До същия извод съдът стига и по
отношение на твърдяното неизпълнение на задължението за представяне на МПС-то
за оглед и заснемане след подписването на застрахователния договор. Както се
посочи по-горе съдебната практика еднопосочно приема, че фактът дали МПС-то е
представено за оглед не е от значение за влизане в сила на застрахователния
договор. Съдържанието и вида на това задължение изключват те да са от
категорията, считани за съществени с оглед интереса на застрахователя, освен
ако последният докаже наличие на причинна връзка между неизпълнението на тези
конкретни задължения и настъпване на застрахователното събитие, по повод на
което се претендира обезщетението, респективно обема на вредите и възможността
за тяхното установяване. Застрахователното дружество не доказа посочените
обстоятелства, поради което съдът приема, че неизпълнението на посочените
договорни задължения не е съществено с оглед интереса на страната.
Поради това застрахованият има право на
застрахователно обезщетение. Съгласно чл.386, ал.2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Размерът на застрахователното обезщетение се
определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото,
съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определено по пазарната му стойност. Обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.
203, ал. 2 КЗ – отм.), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 203, ал. 3 КЗ -
отм). В този смисъл решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г.,
I т. о., ТК, решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК.
В случая, от изготвената по делото
автотехническа експертиза се установява, че стойността на ремонтно
възстановителните дейности необходими за възстановяване на увредения автомобил
надвишава 70 на сто от действителната му стойност, поради което е налице
„тотална щета“. Затова при определяне на размера на дължимото обезщетение
следва да се имат предвид разпоредбите на чл.390, ал.1 и ал.2 КЗ, които
регламентират именно т.нар. „тотална щета” и отговорността на застрахователя
при реализирането на това застрахователно събитие.
Съгласно
чл. 390, ал. 1 КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като
тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България,
застрахователят изисква от потребителя на застрахователна услуга удостоверение
от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство, с което е отбелязано, че прекратяването на
регистрацията е поради настъпила тотална щета. В практика на ВКС последователно
се приема, че изпълнението на административната процедура обуславя плащането, а
не установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от застрахователя
може да бъде доброволно (без да е налице съдебно производство) или в изпълнение
на влязло в сила съдебно решение. И в двата случая, изпълнението/
неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред
застрахователя на доказателства за това, има значение за началния момент на
забавата, но не и за основателността на претенцията за главница. В този
смисъл решение № 44/02.06.2015 г. по т.д. № 775/2014 г. на ВКС, т.о., решение №
59/ 12.06.2015 г. по т.д. № 1256/2014 г. на ВКС, II т.о.
Предвид изложените принципни постановки,
наведеното в писмения отговор възражение, че ищецът не е изпълнил задължението
си да представи удостоверение за прекратена регистрация на МПС-то, не може да
се отрази на задължението на застрахователя по имущественото застраховане. Отделно
от това, макар ищецът да не се е снабдил с удостоверение, по делото са
представени оригиналите на свидетелство за регистрация част I и част II – л. 40 и 41
от делото, на които е отразено прекратяването на регистрацията поради
унищожаване на МПС-то при пожар или природно бедствие.
По отношение на размера на вредите,
съдът кредитира заключението на САТЕ, прието по делото като неоспорено от
страните. Съгласно него средната пазарна стойност на автомобила към датата на
настъпване на застрахователното събитие (06.05.2017 г.) е 7154 лв. До тази
суми, която се покрива и от застрахователното обезщетение, ищецът има право да
претендира. От нея обаче следва да се приспадне стойността на запазените части
на автомобила след инцидента. В смисъл, че при „тотална щета” се приспадат
запазените части на увредения автомобил е налице съдебна практика на ВКС –
решение № 65/ 09.07.2013 г. по гр.д. № 865/2012 г. на ВКС, решение №165/
24.10.2013 г. по т.д. № 469/ 2012 г. на ВКС.
Съгласно заключението на САТЕ запазените
части са на обща стойност от 14966,11 лв., закупени като нови. Доколкото обаче
автомобилът, респективно и частите му, са амортизирани, вещото лице дава два
варианта за реализирането на тези части на пазара, а именно – при 50 % от
стойността им – 7483 лв., и при 70 % от стойността им – 4490 лв. Вещото лице
прави извода, който съдът приема като обективен и компетентен, че доколкото
ищцовото дружество не е специалист в областта на търговия с части на автомобили
втора употреба, то няма как той самостоятелно да реализира посочените стойности
на запазените части. Затова единственият възможен вариант е продажба в цялост
на увреденото МПС при цена не повече от 15 % от неговата пазарна стойност, или
1073 лв. Именно последната сума следва да се приспадне от претендираното
обезщетение, или както е заключил и експертът, размерът на причинените вреди
възлиза на сумата от 6080 лв. До тази сума подлежи на уважаване предявения иск.
За разликата до пълния претендиран размер от 9000 лв. искът подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
Като законна последица от уважаване на
предявения иск е присъждането на законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 23.05.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете
страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищцовото дружество има право на разноски
съразмерно с уважената част от иска. Съгласно списък на разноските по чл.80 ГПК, ищецът претендира и е доказал заплащането на разноски в общ размер от 1260
лв., от които следва да се присъди сумата от 851,20 лв. Ответникът на основание
чл.78, ал.3 ГПК има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска,
или сумата от 34 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе" №
67А да заплати на „Абсолют плюс“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Люботрън“ № 5-7 на основание чл.405, ал.1 КЗ сумата
от 6080 лв. (шест хиляди и осемдесет
лева), представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” № *******от
05.12.2016 г., за настъпило застрахователно събитие – пожар на лек автомобил
Нисан Х Трейл с рег. № *******на дата 06.05.2017 г. в село *******, община *******,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
23.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от общо 851,20 лв.
(осемстотин петдесет и един лева и двадесет стотинки) – съдебноделоводни
разноски в производството съразмерно с уважената част от иска, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата от уважения размер от 6080 лв.
до пълния предявен размер от 9000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Абсолют плюс“ ООД, ЕИК:
********* да заплати на „Лев Инс“ АД, ЕИК: ********* сумата от 34 лв. (тридесет и четири лева) –
съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.