Определение по дело №558/2015 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 401
Дата: 26 август 2015 г.
Съдия: Ангел Маврев Момчилов
Дело: 20155140200558
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 юли 2015 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                              Град Кърджали, 02.11.2015 година

 

Кърджалийският районен съд в закрито заседание на втори ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                                               

след като се запозна с приложеното НОХД №558 по описа за 2015 година на Районен съд Кърджали, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.306, ал.2 във вр. с ал.1, т.4 от НПК.

Делото е водено срещу Р.Р.М.. С Постановление за назначаване на защитник от 15.05.2015г. на РУП - Кърджали като защитник на подсъдимия Р.Р.М. е бил назначен адв.Паньо Р., който е бил определен и предложен за назначаване като защитник.

По делото е постъпило писмо от Националното бюро за правна помощ, с което се уведомява съда, че за ползваната от осъдения Р.Р.М. защита по реда на ЗПП по делото на назначения по този закон защитник адв.Паньо Р. е било изплатено възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева въз основа на решение №КЖ-66-1-25391/2015 от 06.10.2015 година. Тези разноски не са били включени в рамките на постановената по делото присъда, тъй като към датата на постановяването й от съда, не е бил определен все още този хонорар на назначения защитник. Тази сума следва да се вмени в тежест на осъдения, като на основание чл.189, ал.3 от НПК същият следва да я заплати по сметка на НБПП.

По изложените съображения и на основание чл.189, ал.3 от НПК във вр. с чл.39 от ЗПрП, съдът

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСЪЖДА Р.Р.М. с ЕГН *********** да заплати  направените по НОХД №558 по описа за 2015 година на Районен съд Кърджали разноски за възнаграждение на защитник в размер на 300 /триста/ лева по сметка на НБПП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от получаване на препис от същото пред Окръжен съд – град Кърджали по реда на глава ХХІІ от НПК.

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

Съдържание на мотивите

 

МОТИВИ към присъда по НОХД №558/2015г.

Подсъдимият Р.Р.М. *** е предаден на съд за извършено престъпление по чл.346, ал.2, т.1, предл. II и т.2, предл. III, във вр. с ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, подробно описано по време начин и място в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен, като изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти по смисъла на чл.371, т.2 от НПК. Изразява съжаление за случилото се. Лично и чрез назначения му служебен защитник пледира за минимално наказание.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за установена фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На 10.05.2015г. подс.М. се обадил на св.Ф.Ф. ***, когото познавал от престоя си в затвора и го помолил да го вземе от района на с.Корен, общ.Хасково, като обяснил, че бил закъсал с лек автомобил. Свидетелят се съгласил, след което се отправил към посоченото населено място, като при приближаването си пресрещнал Р.Р., който се движел пеша. На въпроса, къде е автомобила подсъдимият отвърнал, че ще бъде прибран от негови роднини. Двамата се отправил към гр.Хасково като в следващите няколко дни, включително и на 12.05.2015г. се срещали няколкократно. Вечерта на посочената дата св.Ф. се прибрал в дома си и приел инжекционно силни болкоуспокояващи медикаменти, в следствие на което изпаднал в дълбок сън. Междувременно Р.М. се отправил към паркираният пред жилището на свидетеля лек автомобил „Опел Корса" с ДК Х 56 11 ВВ, собственост на Л.Ш.Ф. *** – съпруга на св.Ф., който се ползвал съвместно от двамата съпрузи. Подсъдимият бил наясно с факта, че механизмът на стъклото на предната лява врата на автомобила е повреден, като натиснал с ръцете си стъклото на вратата на водача, което от натиска се плъзнало надолу. През образувалия се отвор М. освободил заключващия механизъм на вратата, след което влязъл в превозното средство. Издърпал проводниците на контактния ключ и давайки ги на късо запалил двигателя, след което привел автомобила в движение и се отправил към с.Опълченско, общ.Кърджали. След пристигането си в населеното място продължил да ползва превозното средство, като отишъл до с.Воловарци и по-късно се придвижил в посока с.Петлино, използвайки т.нар. черен път. В близост до населеното място попаднал на разкалян и неравен участък, при което автомобилът преустановил движението си. Подсъдимият пренощувал в МПС и на сутринта се отправил пеша към гр.Кърджали, изоставяйки автомобила с отключени врати.

 На 14.05.2015г. Ф.Ф. констатирал обстоятелството, че паркираният пред жилището му лек автомобил „Опел Корса" с ДК Х 56 11 ВВ, собственост на съпругата му, е изчезнал, за което уведомил полицията. Междувременно се обидил на свой приятел св.К.Д., с когото обиколили паркингите в гр.Хасково, на които се съхранявали вдигнатите от неразрешените места за паркиране автомобили. Тъй като му била известна склонността на Р.М. да отнема противозаконно МПС, свидетеля се опитал да се свърже с него по телефона. В края на деня Ф.Ф. успял да осъществи контакт с подсъдимия, който първоначално отрекъл да има нещо общо с липсата на горе цитирания автомобил, но в последствие заявил, че изоставил автомобила край гр.Кърджали и ще заведе свидетеля на мястото. Ф. и Д. се придвижили до гр.Кърджали и след като се срещнали с Р.М. били спрени за проверка и от полицията на кръстовището между ул.“Заводска“ и ул.“Мара Михайлова“ в гр.Кърджали. По-късно подсъдимият отвел свидетелите и разследващите органи на мястото, където бил изоставен лекия автомобил „Опел Корса" с ДК Х 56 11 ВВ -  на черен път между селата Воловарци и Петлино, общ.Кърджали, като на МПС бил извършен оглед от служители на ОД на МВР – Кърджали, а Р.М. бил задържан за срок от 24 часа, като предал да разследващия полицай 1бр. контактен ключ за лек автомобил „Опел“, за който съобщил, че е отрил в отнетото МПС.

В хода на разследването лекият автомобил „Опел Корса" с ДК Х 56 11 ВВ бил върнат на Л.Ш.Ф. *** с постановление на наблюдаващия прокурор.

Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда на основание чл.371, т.2 от НПК, с оглед признанието на подсъдимия, което изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, включ. протокол за оглед на местопроизшествие от 14.05.2015г., протокол за оглед на веществено доказателство от 29.06.2015г., показанията на свидетелите Ф.Ф., Л.Ф., К.Д., както и заключението на вещото лице В.Д..

От заключението на вещото лице Д. се установява, че противозаконно отнетата вещ е на стойност 884лв.

Предвид изложеното съдът намира за установено по несъмнен начин, че подсъдимият Р.Р.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.346, ал.2, т.1, предл. II и т.2, предл. III, във вр. с ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК и следва да бъде признат за виновен и осъден за това, че в периода от 11.05.2015г. до 13.05.2015г. в гр.Хасково, при условията на повторност, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство  - лек автомобил „Опел Корса" с ДК Х 56 11 ВВ на стойност на 884лв., от владението на Л.Ш.Ф. ***, без нейното съгласие и с намерение да го ползва, като автомобилът е оставен без надзор на черен път между селата Воловарци и Петлино, общ.Кърджали.

Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е и е целял настъпването на обществено опасните последици. Същото следва да се квалифицира като осъществено при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, предвид обстоятелството, че към периода на осъществяване на настоящето престъпно деяние Р.М. е осъждан с влязла в сила Присъда №60/24.06.2011г. по НОХД №564/2011г. на РС-Хасково /в сила от 11.07.2011г./ за извършено престъпление по чл.346, ал.2, т.1, т.2, т.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.28, ал.1 от НК. 

При определяне на наказанието и базирайки се на двата основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК – законност и индивидуализация на наказанието, съдът прецени:

Обществената опасност на престъплението е от среден характер предвид на осъществения престъпен резултат /884 лв./;

Обществената опасност на подсъдимия е ниска от една страна с оглед тежкото му материално положение, съдействието му за разкриване на обективната истина, младостта му и изразеното съжаление за стореното; и завишена от друга предвид обремененото му съдебно минало, респ. многобройните му осъждания за извършени престъпления против собствеността и лошите му характеристични данни.

При тези данни съдът намира, че на подсъдимия Р.М. следва да се наложи наказание, при превес смекчаващите отговорността обстоятелства /като такива съдът отчита стойността на отнетата вещ, тежкото материално положение на дееца, младостта му, съдействието му за разкриване на обективната истина на досъдебното производство, цялостното му процесуално поведение и изразеното съжаление за стореното/, в размер под средния на предвиденото в разпоредбата на чл.346, ал.2 от НК наказание „лишаване от свобода”, именно наказание “лишаване от свобода” за срок от 36 месеца.

Предвид В тази връзка съдът намира, че определеното наказание по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК се явява по-благоприятно за дееца от такова по реда на чл.58а, ал.1 от НК във вр. с чл.373, ал.2 от НПК, поради което  е налице хипотезата на чл.58а, ал.4 от НК. С оглед обстоятелството, че М.М. е осъждан на наказание „лишаване от свобода” за извършено престъпление от общ характер и предвид императивния характер на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК така наложеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от „закрит” тип, на основание чл.65, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗИНЗС.

При този изход на делото следва подсъдимият да заплати по сметка на КРС направените по делото разноски в размер на 30лв., представляващи възнаграждение на вещото лице.

Съдът намира, че така наложеното наказание, по вид, размер и режим на изтърпяване напълно отговаря на извършеното и ще осъществи целите на личната и генерална превенция на закона.      

 

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

                                                        Председател: