№ 3578
гр. София, 22.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110163332 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
В молба вх. № 1443/03.01.2025 г., подадена от името на ЗК „........” АД,
ЕИК ........, е обективирано искане за изменение на решение №
23370/27.12.2024 г., постановено по гр.д. № 63332/2024 г. по описа на СРС,
ГО, 160 с-в, в частта за разноските, като бъде намалено присъденото в полза
на „........” АД, ЕИК ........ адвокатско възнаграждение в исковото производство
по гр.д. № 63332/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в и в заповедното
производство по ч.гр.д. № 44140/2024 г., по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Насрещната страна в производството изразява становище по
направеното, искане, като излага съображения за неоснователност на
искането.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по
разпределение на отговорността за разноски в производството по гр.д. №
63332/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, настоящият съдебен състав
1
намира, че е сезиран с искане за изменение на решението в частта за
разноските.
Искането е направено в законоустановения срок, от легитимирана страна
и се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, същото се явява неоснователно.
В мотивите на решение № 23370/27.12.2024 г., постановено по гр.д. №
63332/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, съдът е изложил съображения
относно разпределението на отговорността за разноски в производството,
съобразно изхода на спора, като е обсъдил и направеното от името на
ответника възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Същевременно,
съдът не намира, че са налице основания за ревизиране на обективираното в
горепосоченото решение произнасяне.
Претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в исковото
производство пред СРС е в минималния предвиден размер, съгласно чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с включен ДДС. По делото се ангажираха доказателства за
регистрация по ЗДДС на процесуалните представители на ищцовото
дружество. Същевременно по делото са предприети активни процесуални
действия, от името на ищцовото дружество, чрез процесуалните му
представители, обуславящи правото за присъждане на адвокатско
възнаграждение. Действително делото не се характеризира с фактическа и
правна сложност, поради което и съдът намира, че в полза на ищеца се дължи
адвокатско възнаграждение в минималния размер, предвиден за съответния
вид работа, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, какъвто е именно и претендирания от ищеца.
Претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в заповедното
производство е в минималния предвиден размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с включен ДДС. По делото се ангажираха доказателства за
регистрация по ЗДДС на процесуалните представители на ищцовото
дружество. Същевременно по делото са предприети активни процесуални
действия, от името на ищцовото дружество, чрез процесуалните му
представители, обуславящи правото за присъждане на адвокатско
възнаграждение. Действително делото не се характеризира с фактическа и
правна сложност, поради което и съдът намира, че в полза на ищеца се дължи
адвокатско възнаграждение в минималния размер, предвиден за съответния
вид работа, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, какъвто е именно и претендирания от ищеца.
Още повече, че от ответника не е депозирана частна жалба срещу заповедта за
изпълнение /издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 44140/2024 г.,
по описа на СРС, II ГО, 160 състав/, което е допълнителен довод за
неоснователност на възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че искането с
2
правно основание чл. 248 ГПК, инкорпорирано в молба вх. № 1443/03.01.2025
г., подадена от името на ЗК „........” АД, ЕИК ........, с което се иска допускане
изменение на решение № 23370/27.12.2024 г., постановено по гр.д. №
63332/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, в частта за разноските, се явява
неоснователно и следва да се отхвърли.
Воден от горното, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за изменение на решение №
23370/27.12.2024 г., постановено по гр.д. № 63332/2024 г. по описа на СРС,
ГО, 160 с-в, в частта за разноските, инкорпорирано в молба вх. №
1443/03.01.2025 г., подадена от името на ЗК „........” АД, ЕИК .........
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Настоящото определение е неразделна част от решение №
23370/27.12.2024 г., постановено по гр.д. № 63332/2024 г. по описа на СРС,
ГО, 160 с-в.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3