П Р И С Ъ Д А

 

№ ……………………

Гр. София, 22.03.2019 г.

 

 

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ

                                  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1. С.А.

                                                                                 2. Г.Т.

 

            при секретаря Елка Григорова и в присъствието на прокурора Ивайло Занев, като разгледа НОХД  № 288/2017 г. и въз основа на закона и доказателствата по делото,

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимият П.Я.М. (P. J. M.) - гражданин на САЩ, роден на *** г., в Ню Джърси, САЩ, притежаващ паспорт с  № ******, живущ в САЩ, Флорида ******, Сателайт Бийч, ул. „******, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че :

            За периода от 14.05.2009 г. до 31.03.2010 г., в гр. София, в условията на продължавано престъпление, като изпълнителен директор и законен представител на регистрираното в Република България търговско дружество „В.Е.У.“ АД, ЕИК ******, със седалище в гр. ******, избегнал установяване и плащане на данъчни задължения на посоченото дружество в особено големи размери, по смисъла на чл. 93, т. 14 от НК, а именно общо в размер на 1 293 026.99 лв. (един милион двеста деветдесет и три хиляди двадесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки), като не подал съответните данъчни декларации пред Национална агенция по приходите - Териториална дирекция - гр. София (ТД на НАП София), офис Надежда, както следва :

            1. На 14.05.2009 г., като не подал справка - декларация по чл. 125 от Закона за данък добавена стойност ЗДДС) пред ТД на НАП София, офис Надежда, избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери, а именно данък добавена стойност (ДДС) за данъчен период м. април 2009 г., в размер на 440 742.80 евро, съответстващи на 862 017.99 лв. (осемстотин шестдесет и две хиляди и седемнадесет лева и деветдесет и девет стотинки) по курса на БНБ, произтичащи от извършена продажба на седем недвижими имота с нотариален акт  № 21, т. ІІ, рег.  № 0700, н. д.  № 0208/09.04.2009 г. на нотариус В.Б.и издадена фактура  № **********/09.04.2009 г. от „В.Е.У.“ АД с данъчна основа 4 310 089.95 лв. и ДДС - 862 017.99 лв. ;

            2. На 31.03.2010 г., като не подал годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) пред ТД на НАП гр.София, офис Надежда, избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери, а именно корпоративен данък за данъчен период 2009 г., в размер на 431 009 (четиристотин тридесет и една хиляди и девет) лева, произтичащи от реализирана печалба през 2009 г., в размер на 4 310 089.95 лева от извършена продажба на седем недвижими имота с нотариален акт  № 21, т.ІІ, рег.  № 0700, н. д.  № 0208/09.04.2009 г. на нотариус В.Б.и издадена фактура № **********/09.04.2009 г. от „В.Е.У.“ АД - престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", за срок от ТРИ ГОДИНИ, чието изпълнение отлага, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

            ОТХВЪРЛЯ предявения по делото граждански иск от гражданския ищец Министъра на финансите, срещу подсъдимия П.Я.М. (P. J. M.), с правно основание чл. 45, вр. чл. 52, вр. чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, за причинени имуществени вреди, в размер на 1 293 026.99 лв. (един милион двеста деветдесет и три хиляди двадесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки).

            ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, П.Я.М. (P. J. M.), със снета по делото самоличност, да заплати направените по делото разноски, в размер на 2 044.13 лв. (две хиляди четиридесет и четири лева и тринадесет стотинки), от които 754.68 лв. (седемстотин петдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки) в полза на държавата, по сметка на СДВР, а 1 289.45 лв. (хиляда двеста осемдесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки) – в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд, както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, по 5 (пет) лева държавна такса за издаване на всеки един изпълнителен лист, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд.

 

            ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес, пред Апелативен съд - София.

 

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : …………………………..

 

 

                                                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1. ……………………….

 

                                                                                                  2. ……………………….

 

 

 

Мотиви към присъда по НОХД  № 288/2017 г. по описа на СГС-НО, 20-ти с-в

 

 

НОХД  № 288/2017 г. е образувано в Софийски градски съд (СГС) по внесен от Софийска градска прокуратура (СГП) обвинителен акт по досъдебно производство  № 184/2014 г. по описа на СО - СГП, пр. пр.  № 8954/2013 г. по описа на СГП, срещу П.Я.М. (Р.J.М.) за това, че :

            За периода от 14.05.2009 г. до 31.03.2010 г., в гр. София, в условията на продължавано престъпление, като изпълнителен директор и законен представител на регистрираното в Република България (Р. България) търговско дружество „В.Е.У.“ АД, ЕИК ******, със седалище в гр. ******, избегнал установяване и плащане на данъчни задължения на посоченото дружество в особено големи размери, по смисъла на чл. 93, т. 14 от НК, а именно общо в размер на 1 293 026.99 лв. (един милион двеста деветдесет и три хиляди двадесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки), като не подал съответните данъчни декларации пред Национална агенция по приходите – Териториална дирекция – гр. София (ТД на НАП София), офис „Надежда“, както следва :

            1. На 14.05.2009 г., като не подал справка – декларация по чл. 125 от Закона за данък добавена стойност ЗДДС) пред ТД на НАП София, офис „Надежда“, избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери, а именно данък добавена стойност (ДДС) за данъчен период м. април 2009 г., в размер на 440 742.80 евро, съответстващи на 862 017.99 лв. (осемстотин шестдесет и две хиляди и седемнадесет лева и деветдесет и девет стотинки) по курса на БНБ, произтичащи от извършена продажба на седем недвижими имота с нотариален акт  № 21, т. ІІ, рег.  № 0700, н. д.  № 0208/09.04.2009 г. на нотариус В.Б.и издадена фактура  № **********/09.04.2009 г. от „В.Е.У.“ АД, с данъчна основа 4 310 089.95 лв. и ДДС – 862 017.99 лв. ;

            2. На 31.03.2010 г., като не подал годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) пред ТД на НАП София, офис „Надежда“, избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери, а именно корпоративен данък за данъчен период 2009 г., в размер на 431 009 (четиристотин тридесет и една хиляди и девет) лева, произтичащи от реализирана печалба през 2009 г., в размер на 4 310 089.95 лева от извършена продажба на седем недвижими имота с нотариален акт  № 21, т. ІІ, рег.  № 0700, н. д.  № 0208/09.04.2009 г. на нотариус В.Б.и издадена фактура  № **********/09.04.2009 г. от „В.Е.У.“ АД – престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

            С разпореждането на съдията – докладчик от 13.04.2017 г. делото е насрочено за разглеждане по реда на Глава ХХVІІ от НПК, но с оглед изричното волеизявление на защитата на подсъдимия, направено в разпоредително заседание, проведено на 20.06.2018 г. и обстоятелството, че производството се провежда в условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в“ от НПК, а именно в отсъствие на подс. М., делото е протекло по ред на Глава ХХ от НПК.

            Подсъдимият П.Я.М. (Р.J.М.) се защитава от упълномощен защитник – адв. Ж.Ж., САК.

            Производството по отношение на подсъдимото лице се провежда в условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в“ от НПК, а именно в отсъствие на подсъдимия П.Я.М. (Р.J.М.), който е редовно уведомен чрез упълномощения си защитник, намира се извън пределите на Република България – в САЩ, и не се явява без да посочи уважителна причина за това.

            В хода на съдебното производство участва и конституираният в процесуалното качество на граждански ищец по делото – министърът на финансите, като представител на държавата, чрез свой упълномощен представител.

            В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението, така както е формулирано с обвинителния акт. Пледира, че по делото е доказано, че на 09.04.2009 г. процесното дружество - „В.Е.У.“ АД, представлявано от подсъдимия, е осъществило търговска сделка – продажба на седем броя урегулирани поземлени имоти (УПИ) в местността „Малинова долина“, гр. София, за общата сума от 2 203 714 евро без ДДС. Посочва, че сумата е била преведена от представител на дружеството – купувач, в лицето на „Ф. И.Б.“ ЕАД, в деня на изповядване на сделката пред нотариус, т.е. на 09.04.2009 г., по банковата сметка на продавача, открита в „ОББ“ АД. Акцентира, че към 09.04.2009 г., а и след тази дата, продажбата на процесните седем броя УПИ се е явявала облагаема сделка (доставка), по аргумент от чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, доколкото, от една страна, предмет на сделката са били именно УПИ, по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ), които не са били апортирани нито в капитала на дружеството – продавач, нито са били предмет на апорт в капитала на дружеството – купувач, а от друга, дружеството – продавач е било данъчно задължено лице, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС. Изтъква, че със сключване на договора за продажба, за подс. М., като изпълнителен член на Съвета на директорите на дружеството – продавач, е възникнало задължението да подаде в срок до 14.05.2009 г. включително справка – декларация по чл. 125 от ЗДДС пред ТД на НАП – София, както и задължението да внесе по сметка на същата ТД на НАП, в същия срок, сума в размер на 440 742.80 евро, с левова равностойност от 862 017.99 лева, съставляваща 20% ДДС върху облагаемата данъчна основа по сделката, която не е подлежала нито на прихващане, нито на приспадане. Последното обосновава с липсата на реализирани от дружеството „В.Е.У.“ АД за цялата 2009 г., извън посочената сделка от 09.04.2009 г., други търговски сделки като купувач/получател, поради което не е имало право да ползва данъчен кредит. Намира за безспорно установено, че до 14.05.2009 г., а и след тази дата, подсъдимият не е подал справка – декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и не е внесъл дължимата сума за ДДС за сделката, с което обективно е избегнал установяване и плащане на данъчно задължение по ЗДДС, явяващо се в особено големи размери. Счита за доказано, че за цялата 2009 г., извън сделката от 09.04.2009 г., и извън задължението за плащане на ДДС по тази сделка, дружеството „В.Е.У.“ АД не е реализирало разходи от друга търговска дейност, поради което намира, че прихода от тази продажба без ДДС, в размер на 2 203 714 евро, е подлежал на деклариране и облагане с 10% корпоративен данък по ЗКПО, в срок до 31.03.2010 г., но до тази дата, а и след това, подс. М., в качеството си на изпълнителен директор на задълженото лице „В.Е.У.“ АД, не е подал, лично или чрез пълномощник, ГДД по ЗКПО пред ТД на НАП София, и не внесъл сумата от 431 009 лева, дължима като корпоративен данък за данъчната 2009 г. Изтъква, че по делото е установено, че нито от страна на подс. М., нито от негов пълномощник, е било правено волеизявление до ТД на НАП София за реализиране на право по чл. 70, ал. 1 от ЗКПО, т. е. за приспадане от дължимия за 2009 г. корпоративен данък на данъчни загуби, формирани през предходни годишни периоди за „В.Е.У.“ АД, в периода от създаването му през 2005 г. до края на 2008 г. Навежда доводи, че с невнасянето на сумата от 431 009 лева, от обективна страна, подсъдимият е избегнал установяване и плащане на друго данъчно задължение, наред с данъчното задължение по ЗДДС, а именно корпоративен данък, надвишаващ с повече от 35 пъти минималния праг за особено големи размери, установен в чл. 93, т.14 от НК. Сочи, че от субективна страна подсъдимият е съзнавал, че като изпълнителен член на Съвета на директорите на данъчно задълженото лице „В.Е.У.“ АД, с бездействието си, проявено в рамките на инкриминирания период 14.05.2009 г. – 31.03.2010 г., е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения, в общ размер на 1 293 026.99 лева. Счита, че от субективна страна, подсъдимият е искал да избегне установяването и плащането на данъчното задължение. Обосновава извода си, на първо място, с факта, че подс. М. е влязъл като изпълнителен член в борда на директорите на „В.Е.У.“ АД, в края на 2007 г., в качеството си на представител на мажоритарния акционер в това дружество – американската компания „У.И.“ ООД, регистрирана в щата Вирджиния, САЩ, на която е бил директор, респективно квалифицирано лице, което е можело да осъществява оперативно управление в търговски дружества, било е компетентно да управлява дружества, създадени с цел инвестиции в строителството, продажба и отдаване под наем на имоти, и да контролира счетоводната дейност на такива търговски дружества, а също така по професия е бил икономист. На второ място, с това, че като изпълнителен член, подсъдимият не е упълномощавал друго лице да го представлява при осъществяване на оперативната търговска дейност на дружеството, включително да го представлява пред данъчните власти в Р. България, а и изборът му на изпълнителен член в Съвета на директорите на „В.Е.У.“ АД в края на 2007 г. е бил направен именно с оглед необходимостта той лично да представлява компанията пред нотариуси, пред данъчни и пред общински служби, във връзка със сключването на предварителни и окончателни договори по продажбата на процесните седем броя УПИ в квартал „Малинова долина“, гр. София, както и във връзка с продажбата на други имоти, които са били разположени в район Искър, но те не са били урегулирани и за тях не се е дължало ДДС. На трето място, с това, че подсъдимият е бил наясно, че по въпросната сделка се е дължало ДДС, тъй като в нотариалния акт, удостоверяващ сключването ѝ, изрично е посочено, че определената обща сума за покупко - продажбата на седемте броя УПИ, в размер на 2 203 714 евро, е без включен ДДС, от което прави извод, че сделката се е приемала от страните по договора за облагаема доставка по ЗДДС, а и предвид присъствието на преводач намира, че няма съмнение, че на страните по сделката е било разяснено и от нотариуса, че сделката е облагаема. На четвърто място, с това, че на 14.07.2009 г., т. е. само три месеца след сключване на сделката за процесните седем броя УПИ, подс. М., като представител на „В.Е.У.“ АД и в качеството му на изпълнителен директор, и във връзка с изпълнение на решение на Общото събрание на акционерите от месец ноември 2007 г., се е явил в нотариалната кантора на нот. Ц.С., където е сключил втора сделка за продажба на останалите четири недвижими имота – земеделски земи, собственост на „В.Е.У.“ АД, разположени в землището на район „Искър“, в близост на Аерогара София, на „С.К.Д.“ ЕООД, представлявано от британския гражданин Р.Л.Б.. В нотариалния акт, удостоверяващ сключването на тази сделка не е било посочено, дали сделката е със или без ДДС, тъй като неин предмет са били неурегулирани ПИ, поради което продажбата не се е явявала облагаема доставка, по смисъла на чл. 45 от ЗДДС. На пето място, с това, че на 13.10.2009 г. същият е завел в СГС - Търговско отделение иск срещу купувача по сделката „Ф. И.Б.“ АД, с цена на иска 862 017.99 лева, съставляваща неплатено ДДС по сделката, който иск е бил уважен от съда, като решението е влязло в сила на 20.03.2013 г., а на 21.03.2013 г. е цедирал вземането спрямо „Ф. И.Б.“ АД на друга американска компания, в лицето на „И. К.“, за сумата от 70 000 евро. Намира, че договорът за цесия е бил фиктивен, тъй като към 21.03.2013 г. задължението на „Ф. И.Б.“ АД към „В.Е.У.“ АД е било в общ размер на 1 091 000 лева, съставляващо сбора от главницата по дължимо ДДС от сделката и натрупаните лихви, и това задължение е било 8 пъти по-голямо от цената на цесията – 70 000 евро, а и в цесионния договор изрично е било отбелязано, че сумата от 70 000 евро е дължима при поискване от цесионера. Предлага подс. М. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като при определяне на наказанието се съобразят като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало и отдалечеността назад във времето на извършеното престъпление, а като отегчаващи – продължаваният характер на престъплението и фактът, че фискът е бил ощетен с невнасяне на данъчно задължение в общ размер на 1 293 026.99 лева, надхвърлящо почти 108 пъти минималния праг за данъци в особено големи размери, установен в чл. 93, т. 14 от НК. Предлага на подсъдимия да бъде определено наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно „лишаване от свобода“, в размер около средния, предвиден в закона, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, както и конфискация на част от имуществото на виновния. Пледира да бъде уважен предявеният и приет за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск от министъра на финансите.

            Гражданският ищец – министърът на финансите, като представител на държавата, чрез процесуалния си представител – юрк. О., се присъединява към становището на представителя на държавното обвинение. Намира, че от събраните по делото писмени доказателствени средства по безспорен и категоричен начин се установява, че подс. П.Я.М., в качеството си на изпълнителен директор и законен представител на „В.Е.У.“ АД, не е подал справка – декларация по чл. 125 от ЗДДС пред ТД на НАП София на 14.05.2009 г., като по този начин е избегнал установяване и плащане на ДДС в особено големи размери – в размер на 440 742.80 евро, съответстващи на 862 017.99 лева, произтичащи от извършена продажба на седем недвижими имота. Изтъква, че на 31.03.2010 г. подс. М. не е подал и ГДД по чл. 92 от ЗКПО пред ТД на НАП София, като по този начин е избегнал установяване и плащане на корпоративен данък за данъчен период 2009 г. в размер на 431 009 лева. Намира предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск за изцяло доказан по основание и размер, поради което желае, с оглед установения общ размер на нанесените щети от престъпната дейност на подсъдимия, на основание чл. 45, вр. чл. 52, вр. чл. 86 от ЗДДС, подс. П.Я.М. да бъде осъден да заплати обезщетение за причинените имуществени вреди на държавата, в общ размер на 1 293 026.99 лв.

            Защитникът на подсъдимото лице – адв. Ж., САК, намира обвинението за недоказано. Изтъква, че по делото е установено по безспорен начин, че през процесния период подзащитният му е бил член на Съвет на директорите на „В.Е.У.“ АД, както и представител на дружеството, извършило сделка с процесните седем имота. Намира за установено и това, че няма подадена справка – декларация по ЗДДС за данъчния период, включващ сделката, не е бил начислен или внесен ДДС и няма подадена годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2009 г., в която да е отразен приходът на дружеството. Въпреки това, намира, че не са налице предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия, поради липса на изискуемия от закона „пряк“ умисъл за извършване на престъплението. В тази насока посочва, че в периода 2005 г. – 2008 г. дружеството е сключило трудови и граждански договори със св. К.И., която е имала пълномощно да управлява и представлява дружеството, в това число и да сключва договори за текущо счетоводно обслужване. Посочва, че такъв договор е бил сключен от св. К.И., от името на дружеството „В.Е.У.“ АД, с дружество „В.2000“ ЕООД, като св. И. преупълномощила представителя на „В.2000“ ЕООД да подава всякакви счетоводни документи, в т. ч. и справки – декларации по ЗДДС. Изтъква, че за непосредствено предхождащите инкриминирания период от време данъчни периоди, а именно от м. януари до м. март 2009 г., справки – декларации по ЗДДС от името на „В.Е.У.“ АД са били надлежно подавани, като по делото липсват доказателства за знанието на подсъдимия относно прекъсването на счетоводното обслужване от м. април 2009 г. Акцентира на показанията на св. Е., че през същия период са осъществени контакти между Д.К.и св. Е. за възлагане на счетоводството на дружеството на друго лице, както и че св. Е. провел три разговора с подсъдимия във връзка с подписване на пълномощно от негова страна и че такова пълномощно е било изпратено на електронната поща на св. Е.. Като довод в тази насока, защитата визира и показанията на свидетелите С. и П., че водещо положение в дружеството е имал Д.К., който определял какво да се прави в дружеството, а подсъдимият имал подчинено положение спрямо него. Изтъква, че подсъдимият бил избран да представлява дружеството като „сламен човек“, като реално извършители на дейността на дружеството и лицата, вземащи решения, били Д.К.и св. К.И.. В тази насока, акцентира върху обстоятелството, че св. И. е получила сумата от 50 000 евро, както и това, че на общото събрание на дружеството, на което са взети решения за продажба на УПИ, Д.К.е действал като председател на Съвета на директорите, а останалите лица – само като негови членове. Намира, че по делото не е установено, от субективна страна, наличието на знание от страна на подсъдимия за липсата на реално осъществено счетоводно обслужване. Посочва, че нито едно от последващите датата 09.04.2009 г. действия от името на дружеството, изтъкнати от представителя на държавното обвинение, не е осъществено от подсъдимия, а от негови пълномощници. Излага, че годишната данъчна декларация по ЗКПО за акционерните дружества се изготвя след приемане на баланс и отчет на приходите и разходите и извършен одит от лицензиран одитор, което действие може да бъде извършено единствено и само от колективния орган, а именно от Съвета на директорите, а не еднолично, от който и да е от неговите членовете, били те изпълнителни или не. Преценява предявения граждански иск за просрочен, като счита, че е погасен по давност в края на м. април 2015 г., до която дата данъчната администрация не е предприела никакви действия спрямо подсъдимия и в този смисъл желае същият да бъде отхвърлен, като неоснователен.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи на доказване, съобразявайки доводите и възраженията на страните, обсъдени и преценени при спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 от НПК, намира за установено следното :

 

            От фактическа страна :

 

            „В.Е.У.“ АД е било регистрирано с решение  № 1 от 31.05.2005 г. по ф. д.  № 6430/2005 г. на Софийски градски съд – Фирмено отделение   (СГС – ФО), със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село“, кв. „**********и с предмет на дейност : експертно – консултантска дейност в областта на транспортната и спедиторска дейност, транспортен мениджмънт и логистика, изработване и търговия с програмни продукти в страната и в чужбина, консултантска дейност по инвестиционни проекти, извършване на търговия и услуги в страната и чужбина, сделки с недвижими имоти, маркетингова и рекламна дейност в страната и чужбина, търговско представителство, посредничество на български и чуждестранни лица в страната и чужбина, участие в други дружества или в тяхното управление, приватизационни сделки, участие в концесионни проекти и всякакви други дейности, разрешени от действащото българското законодателство, при спазване на всякакви действащи лицензионни, регистрационни или други изисквания. Дружеството е било регистрирано за неопределен срок и е с капитал 50 000 (петдесет хиляди) лева, разделен в 10 000 обикновени налични поименни акции с право на глас, номинална стойност от по 5 (пет) лева всяка една, които към деня на учредяването били разпределени, както следва : „У.И.“ ЛТД, с едноличен собственик и акционер Д.С.К., притежавало 9 999 обикновени поименни акции, на обща стойност 49 995 лева от капитала на дружеството, а св. К.И.Б. – една обикновена поименна акция, на стойност 5 лева.

            Дружеството било регистрирано със Съвет на директорите в състав : Н.Ч.– гражданин на Румъния – зам. - председател, Д.С.К. – гражданин на САЩ – председател, и св. К.Б.И.. Дружеството се управлявало и представлявало от изпълнителния член св. К.Б.И.. Според устава на дружеството, същото се представлявало пред трети лица от Съвета на директорите или от изпълнителния(те) директор(и) според това, което реши Съветът на директорите. Извършването на отделни действия от името на дружеството, било предвидено да може да се възлага на отделен член на Съвета на директорите и/или на трети лица от Съвета на директорите или от изпълнителния(те) директор(и).

            На 26.01.2006 г. св. К.И., в качеството ѝ на изпълнителен директор на дружеството, сключила договор за консултантски услуги и представителство с дружеството „В.2000“ ЕООД, по силата на който последното дружество приело да осъществява счетоводно обслужване на дружеството.

            През 2006 г. дружеството „В.Е.У.“ АД започнало да изкупува недвижими имоти – урегулирани и неурегулирани поземлени имоти (ПИ) на територията на гр. София, като целта на акционерите била вкарване на неурегулираните поземлени имоти в регулация, получаване на виза за проектиране, подготовка на терените за строеж на жилищни сгради и тяхното застрояване, с цел продажба на построените имоти.

            Така, с нотариален акт  № 199, том І, рег.  № 2096, дело  № 175 от 09.05.2006 г. на нот. А.Л., дружеството „В.Е.У.“ АД придобило от „Л.– Т 95“ ООД недвижим имот, представляващ поземлен имот (ПИ)  № 1210 от кв. 14 по плана на гр. София, район „Студентски“, местността „Малинова долина“, целият с площ от 6 302 кв. м., при граници по скица : урегулиран поземлен имот (УПИ)  № І – за общинско строителство, УПИ  № ІV – за общинско жилищно строителство и дом за възрастни хора, УПИ  №   ІІІ – за парк, за който съгласно ЗРП м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ – одобрен с решение  № 696 по протокол  № 118/13.09.2007 г., т. 9 на СОС, е отреден УПИ, съставляващ парцел VІ-1210, м. „Малинова долина“, в кв. 38, м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ по плана на гр. София, целият с площ 4 741.43 кв. м., при съседи по скица : улица, улица, УПИ І – 1404, УИ ІV – 1684 и УПИ V – 1825.

            С нотариален акт  № 200, том І, рег.  № 2097, дело  № 176 от 09.05.2006 г. на нот. А.Л., дружеството „В.Е.У.“ АД придобило от „Л.– Т 95“ ООД недвижим имот, представляващ ПИ  № 1712 от кв. 14 по плана на гр. София, район „Студентски“, местността „Малинова долина“, целият с площ 2 403 кв. м., при граници по скица : ПИ  № 1858, ПИ  № 1350, ПИ  № 1683, ПИ  № 1438 и ПИ  № 1711, за който, съгласно ЗРП м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ – одобрен с решение  № 696 по протокол  № 114/19.07.2007 г., т. 6 на СОС, поправен с решение  № 851 по протокол  № 117/13.09.2007 г., т. 9 на СОС, е отреден УПИ, съставляващ парцел ХІІ-1712, м. „Малинова долина“, в кв. 32, м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ по плана на гр. София, целият с площ 1 859.36 кв. м., при съседи по скица : улица, УПИ ХІІІ – 130, УПИ VІІ – 2089, УПИ VІІІ – 1438 и УПИ ХІ – 1964.

            С нотариален акт  № 71, том ІІ, рег.  № 2620, дело  № 241 от 05.06.2006 г. на нот. А.Л., дружеството „В.Е.У.“ АД придобило от „Л.– Т 95“ ООД недвижим имот, представляващ ПИ  № 1404 от кв. 14 по плана на гр. София, район „Студентски“, местността „Малинова долина“, целият с площ по нотариален акт от 1 380 кв. м., а по скица с площ от 1 397 кв. м., при граници по скица : ПИ  № 1210, ПИ  № 1227, ПИ  № 1585, ПИ  № 1964, ПИ  № 1438 и ПИ  № 1825, за който, съгласно ЗРП м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ – одобрен с решение  № 696 по протокол  № 114/19.07.2007 г., т. 6 на СОС, поправен с решение  № 851 по протокол  № 117/13.09.2007 г., т. 9 на СОС, е отреден УПИ, съставляващ парцел І-1404, м. „Малинова долина“, в кв. 38, м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ по плана на гр. София, целият с площ 1 042.46 кв. м., при съседи по скица : улица, улица, УПИ ІІ за трафопост и УПИ VІ – 1210.

            С нотариален акт  № 72, том ІІ, рег.  № 2621, дело  № 243 от 05.06.2006 г. на нот. А.Л., дружеството „В.Е.У.“ АД придобило от „Л.– Т 95“ ООД недвижим имот, представляващ ПИ  № 1711 от кв. 14 по плана на гр. София, район „Студентски“, местността „Малинова долина“, целият с площ по нотариален акт от 1 113 кв. м., а по скица с площ от 1 117.07 кв. м., при граници по скица : ПИ  № 858, ПИ  № 1712, за който, съгласно ЗРП м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ – одобрен с решение № 696 по протокол  № 114/19.07.2007 г., т. 6 на СОС, поправен с решение  № 851 по протокол  № 117/13.09.2007 г., т. 9 на СОС, е отреден УПИ, съставляващ парцел Х-1711, м. „Малинова долина“, в кв. 32, м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ по плана на гр. София, целият с площ 838,88 кв. м., при съседи по скица : улица, УПИ ХІ – 1964, УПИ VІІІ – 1438 и УПИ ІХ – 1683.

            С нотариален акт  № 73, том ІІ, рег.  № 2622, дело  № 243 от 05.06.2006 г. на нот. А.Л., дружеството „В.Е.У.“ АД придобило от „Л.– Т 95“ ООД недвижим имот, представляващ ПИ  № 1350 от кв. 14 по плана на гр. София, район „Студентски“, местността „Малинова долина“, целият с площ по нотариален акт от 1 126 кв. м., а по скица с площ от 1 183 кв. м., при граници по скица : от двете страни улица и ПИ  № 1712, за който, съгласно ЗРП м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ – одобрен с решение  № 696 по протокол  № 114/19.07.2007 г., т. 6 на СОС, поправен с решение  № 851 по протокол № 117/13.09.2007 г., т. 9 на СОС, е отреден УПИ, съставляващ парцел ХІІ-1350, м. „Малинова долина“, в кв. 32, м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ по плана на гр. София, целият с площ 899.38 кв. м., при съседи по скица : улица, УПИ ХІV – 3674, УПИ ІІ – 1266, УПИ VІІ – 2089 и УПИ ХІІ – 1712.

            С нотариален акт  № 174, том ІІ, рег.  № 3261, дело  № 327 от 04.07.2006 г. на нот. А.Л., дружеството „В.Е.У.“ АД придобило от „Л.– Т 95“ ООД недвижим имот, представляващ ПИ  № 1683 от кв. 14 по плана на гр. София, район „Студентски“, местността „Малинова долина“, целият с площ 731 кв. м., при граници по скица : ПИ  № 1350, ПИ  № 1712, ПИ  № 1266, за който, съгласно ЗРП м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ – одобрен с решение  № 696 по протокол  № 114/19.07.2007 г., т. 6 на СОС, поправен с решение  № 851 по протокол  № 117/13.09.2007 г., т. 9 на СОС, е отреден УПИ, съставляващ парцел ІХ-1683, м. „Малинова долина“, в кв. 32, м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ по плана на гр. София, целият с площ 554,46 кв. м., при съседи по скица : улица, улица, УПИ   Х – 1711 и УПИ VІІІ – 1438.

            Дружеството придобило и четири имота в землището на с. Бусманци, общ. Искър, Столична община.

            Също през 2006 г., акционерите в дружеството „В.Е.У.“ АД започнали да търсят лице, което да се заеме със стартиране на процедурите по регулация на поземлените имоти, изваждане на виза за проектиране и подготовка на документите за строеж. В тази връзка, на неустановена по делото дата през 2006 г., св. К.И. запознала Д.К.със св. С.С., който към този момент се занимавал със строителни дейности, чрез представляваното и управлявано от него дружество „Б.И.П.“ ЕООД.

            Между Д.К.и св. С.С. била постигната договорка последният да се заеме с подготовка и осъществяване на строителството на придобитите от „В.Е.У.“ АД поземлени имоти. Срещу това, К. приел да прехвърли 49 % от акциите на „В.Е.У.“ АД на св. С., които С. следвало да заплати на К. на неустановена по делото стойност. К. и св. С. взели решение за промяна в Съвета на директорите на „В.Е.У.“ АД, като от същия да бъдат заличени Н.Ч.и К.И., а вместо тях от страна на „У.И.“ ЛТД да вземе участие в Съвета на директорите лицето К.Х.Д., а от страна на „Б.И.П.“ ЕООД – св. Е.М.П. – близък приятел на св. С..

            В изпълнение на постигнатата договорка, на 29.12.2006 г. „У.И.“ ЛТД прехвърлило на „Б.И.П.“ ЕООД 4 900 броя акции от капитала на „В.Е.У.“ АД, на стойност 24 500 лева, които съставлявали 49 % от капитала на дружеството.

            На 09.01.2007 г. било проведено и извънредно общо събрание на дружеството, на което постигнатата договорка между К. и св. С. била обективирана в решения на общото събрание на акционерите на дружеството. По-конкретно, взето било решение за преместване на седалището и адреса на управление на дружеството в гр. София, район „Нови Искър“, ул. „****** Н.Ч., Д.С.К. и К.Б.И. ; за вписване на нов Съвет на директорите в състав Д.С.К., гражданин на САЩ - председател, С.Х.С., К.Х.Д. - гражданин на САЩ - заместник-председател, и Е.М.П. ; и за вписване като изпълнителен член (изпълнителен директор) на С.Х.С.. С договор за възлагане на управление от 09.01.2007 г., дружеството възложило на св. С. да го представлява пред трети лица. Св. К.И. останала ангажирана по граждански договор с дружеството, като основно превеждала на К. от и на български език.

            Промените по партидата на дружеството били вписани в Търговския регистър с решение  № 2 от 06.04.2007 г. на СГС – ФО, постановено по ф. д.  № 6430/2005 г. С решението било вписано преместване на седалището и адреса на управление в гр. София, район „Нови Искър“, ул. „******.“  № 20 ; заличаване като членове на Съвета на директорите на Н.Ч., Д.С.К. и К.Б.И. ; вписване на нов Съвет на директорите в състав Д.С.К., гражданин на САЩ - председател, св. С.Х.С., К.Х.Д. - гражданин на САЩ - заместник-председател, и св. Е.М.П. ; вписване като изпълнителен член (изпълнителен директор) на св. С.Х.С.. Вписано било обстоятелството, че дружеството се представлява от св. С.Х.С..

            Междувременно, дружеството придобило още един имот в местността „Малинова долина“. С нотариален акт  № 18, том І, рег.  № 1001, дело  № 17 от 23.01.2007 г. на нот.Р.Д., дружеството „В.Е.У.“ АД придобило от лицата С.Й.В., С.К.В., И.Я.В.и С.Е.В.недвижим имот, представляващ ПИ  № 1964 от кв. 14 по плана на гр. София, район „Студентски“, местността „Малинова долина“, целият с площ по нотариален акт от 1 432 кв. м., а по скица с площ от 1 430 кв. м., при граници по скица : ПИ  № 711, ПИ  № 1438, ПИ  № 1404 и ПИ 1858, за който, съгласно ЗРП м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ – одобрен с решение  № 696 по протокол  № 114/19.07.2007 г., т. 6 на СОС, поправен с решение  № 851 по протокол  № 117/13.09.2007 г., т. 9 на СОС, е отреден УПИ, съставляващ парцел ХІ-1964, м. „Малинова долина“, в кв. 32, м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ по плана на гр. София, целият с площ 1 082.60 кв. м., при съседи по скица : улица, улица, УПИ ХІІ – 1712, УПИ VІІІ – 1438 и УПИ Х – 171.

            След като св. С. поел оперативното управление на дружеството, възложил счетоводното обслужване на същото на св.Б.Г., която представлявала и управлявала счетоводна къща „Я.К.“ ЕООД. Свидетелят Г. осъществявала счетоводно обслужване и на други дружества, управлявани и представлявани от св. С.. Свидетелят Г. изготвяла годишни данъчни декларации по ЗКПО на „В.Е.У.“ АД и изготвила и подала в ТД на НАП – София, офис „Надежда“, СД по ЗДДС за данъчни периоди м. януари – м. март 2008 г.

            През 2007 г. взаимоотношенията между Д.К.и св. С. се влошили. Поводът за това било желанието на К. да продаде придобитите от „В.Е.У.“ АД недвижими имоти, поради разрастващата се икономическа криза в САЩ и държавите от Западна Европа. Свидетелят С. не желаел дружеството да продава имотите, тъй като възнамерявал да осъществи строителство на терените.

            След влошаване на взаимоотношенията между акционерите, К. предложил на св. С. да напусне оперативното управление на дружеството и като изпълнителен директор да бъде назначено трето лице, а именно негов познат – подс. П.Я.М., който бил и с икономическо образование. Свидетелят С. се съгласил и на проведено извънредно общо събрание на дружеството на 30.11.2007 г. общото събрание взело решение в тази насока.

            С решение  № 3 от 10.12.2007 г. на СГС – ФО, постановено по ф. д.  № 6430/2005 г., били вписани промени по партидата на „В.Е.У.“ АД, както следва : вписване като член на Съвета на директорите на подс. П.Я.М. – гражданин на САЩ ; заличаване като изпълнителен член на св. С.Х.С. ; вписване като изпълнителен член (изпълнителен директор) подс. П.Я.М..

            Дружеството се представлявало от подс. П.Я.М., съгласно договор за възлагане на управление от 30.11.2007 г. В това си качество, подсъдимият имал задължението, произтичащо от т. 1.2. от раздел І, „Предмет на договора. Представителство“, от договор за възлагане на управление от 30.11.2007 г. да осъществява „…контрола на цялостната дейност на дружеството във всичките и аспекти, включително, но не само, материалното снабдяване, финансите, счетоводната отчетност, информационните технологии, управление на персонала и всички други дейности, свързани с предмета на дейност на дружеството“.

            На свое заседание от 03.04.2007 г., Съветът на директорите на „В.Е.У.“ АД взел решение да продаде собствените на дружеството недвижими имоти.

            В изпълнение на решението относно дружествените имоти от 03.04.2007 г., същите били обявени за продажба. Желание за закупуване на имотите било изразено от „Ф. И.Б.“ ЕАД, с едноличен собственик на капитала св. С.С., който също изкупувал имоти в района с инвестиционна цел. Между К. и подс. М., от една страна, и св. С., от друга, били проведени преговори, в хода на които била постигната устна договорка дължимите данъци по сделката да бъдат заплатени само от дружеството – продавач.

            С нотариален акт  № 21 от 09.04.2009 г., том II, рег.  № 0700, дело  № 0208/2009 г. на нот. В.Б., вписана под  № 302 в регистъра на Нотариалната камара, „В.Е.У.“ АД, действащо чрез изпълнителния си директор подс. П.Я.М., продал на „Ф. И.Б.“ ЕАД седем свои урегулирани поземлени имота в местността „Малинова долина“ общо за сумата от 2 203 714 евро без ДДС, с равностойност 4 310 089.95 лева, както следва :

            - ПИ  № 1210 от кв. 14 по плана на гр. София, район „Студентски“, местността „Малинова долина“, целият с площ от 6 302 кв. м., при граници по скица : УПИ  № І – за общинско строителство, УПИ  № ІV – за общинско жилищно строителство и дом за възрастни хора, УПИ  № ІІІ – за парк, за който, съгласно ЗРП м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ – одобрен с решение  № 696 по протокол  № 118/13.09.2007 г., т. 9 на СОС, е отреден УПИ, съставляващ парцел VІ-1210, м. „Малинова долина“, в кв. 38, м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ по плана на гр. София, целият с площ 4 741.43 кв. м., при съседи по скица : улица, улица, УПИ  І – 1404, УИ ІV – 1684 и УПИ V – 1825 ;

            - ПИ  № 1404 от кв. 14 по плана на гр. София, район „Студентски“, местността „Малинова долина“, целият с площ по нотариален акт от 1 380 кв. м., а по скица с площ от 1 397 кв. м., при граници по скица : ПИ  № 1210, ПИ  № 1227, ПИ  № 1585, ПИ  № 1964, ПИ  № 1438 и ПИ  № 1825, за който, съгласно ЗРП м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ – одобрен с решение  № 696 по протокол  № 114/19.07.2007 г., т. 6 на СОС, поправен с решение  № 851 по протокол  № 117/13.09.2007 г., т. 9 на СОС, е отреден УПИ, съставляващ парцел І-1404, м. „Малинова долина“, в кв. 38, м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ по плана на гр. София, целият с площ 1 042.46 кв. м., при съседи по скица : улица, улица, УПИ ІІ за трафопост и УПИ VІ – 1210 ;

            - ПИ  № 1964 от кв. 14 по плана на гр. София, район „Студентски“, местността „Малинова долина“, целият с площ по нотариален акт от 1 432 кв. м., а по скица с площ от 1 430 кв. м., при граници по скица : ПИ  № 711, ПИ  № 1438, ПИ  № 1404 и ПИ  № 1858, за който, съгласно ЗРП м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ – одобрен с решение  № 696 по протокол  № 114/19.07.2007 г., т. 6 на СОС, поправен с решение  № 851 по протокол  № 117/13.09.2007 г., т. 9 на СОС, е отреден УПИ, съставляващ парцел ХІ-1964, м. „Малинова долина“, в кв. 32, м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ по плана на гр. София, целият с площ 1 082.60 кв. м., при съседи по скица : улица, улица, УПИ ХІІ – 1712, УПИ VІІІ – 1438 и УПИ Х – 171 ;

            - ПИ  № 1683 от кв. 14 по плана на гр. София, район „Студентски“, местността „Малинова долина“, целият с площ 731 кв. м., при граници по скица : ПИ  № 1350, ПИ  № 1712, ПИ  № 1266, за който, съгласно ЗРП м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ – одобрен с решение  № 696 по протокол  № 114/19.07.2007 г., т. 6 на СОС, поправен с решение  № 851 по протокол  № 117/13.09.2007 г., т. 9 на СОС, е отреден УПИ, съставляващ парцел ІХ-1683, м. „Малинова долина“, в кв. 32, м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ по плана на гр. София, целият с площ 554.46 кв. м., при съседи по скица : улица, улица, УПИ Х – 1711 и УПИ VІІІ – 1438 ;

            - ПИ  № 1712 от кв. 14 по плана на гр. София, район „Студентски“, местността „Малинова долина“, целият с площ 2 403 кв. м., при граници по скица : ПИ  № 1858, ПИ  № 1350, ПИ  № 1683, ПИ  № 1438 и ПИ  № 1711, за който, съгласно ЗРП м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ – одобрен с решение  № 696 по протокол  № 114/19.07.2007 г., т. 6 на СОС, поправен с решение  № 851 по протокол  № 117/13.09.2007 г., т. 9 на СОС, е отреден УПИ, съставляващ парцел ХІІ-1712, м. „Малинова долина“, в кв. 32, м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ по плана на гр. София, целият с площ 1 859.36 кв. м., при съседи по скица : улица, УПИ ХІІІ – 130, УПИ VІІ – 2089, УПИ VІІІ – 1438 и УПИ ХІ – 1964 ;

            - ПИ  № 1350 от кв. 14 по плана на гр. София, район „Студентски“, местността „Малинова долина“, целият с площ по нотариален акт от 1 126 кв. м., а по скица с площ от 1 183 кв. м., при граници по скица : от двете страни улица и ПИ  № 1712, за който, съгласно ЗРП м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ – одобрен с решение  № 696 по протокол  № 114/19.07.2007 г., т. 6 на СОС, поправен с решение  № 851 по протокол  № 117/13.09.2007 г., т. 9 на СОС, е отреден УПИ, съставляващ парцел ХІІ-1350, м. „Малинова долина“, в кв. 32, м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ по плана на гр. София, целият с площ 899.38 кв. м., при съседи по скица : улица, УПИ ХІV – 3674, УПИ ІІ – 1266, УПИ VІІ – 2089 и УПИ ХІІ – 1712 и

            - ПИ  № 1711 от кв. 14 по плана на гр. София, район „Студентски“, местността „Малинова долина“, целият с площ по нотариален акт от 1 113 кв. м., а по скица с площ от 1 117.07 кв. м., при граници по скица : ПИ  № 858, ПИ  № 1712, за който, съгласно ЗРП м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ – одобрен с решение  № 696 по протокол  № 114/19.07.2007 г., т. 6 на СОС, поправен с решение  № 851 по протокол  № 117/13.09.2007 г., т. 9 на СОС, е отреден УПИ, съставляващ парцел Х-1711, м. „Малинова долина“, в кв. 32, м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ по плана на гр. София, целият с площ 838.88 кв. м., при съседи по скица : улица, УПИ ХІ – 1964, УПИ VІІІ – 1438 и УПИ ІХ – 1683.

            Дружеството – купувач – „Ф. И.Б.“ ЕАД, заплатило цената по сделката по банков път, като сумата от 2 203 714 евро била преведена същият ден по банковата сметка на „В.Е.У.” АД в „ОББ“ АД, с IBAN ***. Това било отразено и в нотариалния акт. Останала неплатена от купувача сума, в размер на 440 742.80 евро, с левова равностойност 862 017.99 лева, представляваща ДДС по сделката.

            Дружеството – продавач – „В.Е.У.” АД, издало на  дружеството – купувач фактура за извършената сделка  № **********/09.04.2009 г., на обща стойност 5 172 107.94 лева, от които 4 310 089.95 лева стойност на сделката и 862 017.99 лева - ДДС. Издадената фактура била отразена в дневника за продажби на „В.Е.У.” АД за м. април 2009 г.

            „В.Е.У.“ АД било регистрирано по ДОПК в ТД на НАП София, офис „Надежда“, считано от 03.06.2005 г. Дружеството било регистрирано и по ЗДДС, считано от 15.09.2005 г. до 11.08.2009 г., когато регистрацията му била прекратена по инициатива на органа по приходите.

            Тъй като „В.Е.У.“ АД било регистрирано по ЗДДС, за същото било възникнало задължение да подава ежемесечно, до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася,  справка – декларация (СД) по ЗДДС, придружена от съответните дневници за покупки и продажби, водени в дружеството. Задължението произтичало от разпоредбите на чл. 125, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от ЗДДС (ред. ДВ, бр. 108 от 2006 г.) : „(1) За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124... (3) Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период. (5) Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.“. В СД по ЗДДС, в клетка 01, данъчно задълженото лице следвало да посочва общия размер на данъчната основа за облагане с данък добавена стойност (ДДС), а в клетка 20 - начисления ДДС за съответния данъчен период. Посочените данни в СД по ЗДДС следвало да се формират на база реална стойност по реално извършени сделки, коректно отразени в съответните дневници за покупки и продажби, които регистрираното по ЗДДС лице е било длъжно да води.

            Извършената продажба на недвижимите имоти съставлявала облагаема сделка, по смисъла на ЗДДС, като дължимият ДДС бил изискуем от дружеството  – продавач. Независимо от факта, че определената като дължима сума по ЗДДС не била платена от дружеството – купувач, за дружеството – продавач било възникнало задължение да включи издадената фактура в дневника си за продажби за посочения данъчен период, в който е възникнало данъчното събитие – за м. април 2009 г., както и да включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в СД по ЗДДС, да подаде СД по ЗДДС в ТД на НАП София до 14.05.2009г. и да заплати размера на начисления за данъчния период ДДС, възлизащ на сумата от 862 017.99 лева, тъй като дружеството нямало други сделки през отчетния период, към бюджета.

            Въпреки законовото задължение в тази насока, до изтичане на срока по чл. 125, ал. 5 от ЗЗД, а именно до 14.05.2009 г., „В.Е.У.“ АД, не подало СД по ЗДДС за м. април 2009 г., нито чрез своя изпълнителен директор и представляващ подс. М., нито чрез друго лице. Като не подал изискуемата по ЗДДС справка – декларация, подсъдимият избегнал установяването и плащането на данъчните задължения на дружеството за данък добавена стойност за м. април 2009 г., в размер на 862 017.99 лева.

            Тъй като до 13.10.2009 г. дружеството – купувач – „Ф. И.Б.“ ЕАД, не заплатило на дружеството – продавач дължимия по фактура  № 1/09.04.2009 г. ДДС, в размер на 862 017.99 лева, на тази дата „В.Е.У.“ АД предявило иск срещу „Ф. И.Б.“ ЕАД за заплащане на сумата от 862 017.99 лева, представляваща неплатена част от продажната цена (дължимото ДДС) по договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт  № 21, т. ІІ, рег.  № 0700, н. д.  № 0208/09.04.2009 г. на нот. Б.. За разглеждане на исковата молба било образувано търговско дело (т. д.)  № 1749/2009 г. по описа на СГС – ТО, VІ – 7 състав. С решение  № 114 от 21.01.2011 г., постановено по търговско дело  № 1749/2009 г. на СГС – ТО, VІ – 7 състав, потвърдено с решение  № 1983 от 19.12.2011 г. по т. д.  № 1942/2011 г. по описа на Софийски апелативен съд – Гражданска колегия, (САС – ГК), ІІІ-ти състав, „Ф. И.Б.“ ЕАД било осъдено за заплати на „В.Е.У.“ АД сумата от 862 017.99 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 13.10.2009 г., до окончателното заплащане на сумата и разноски по водене на делото, в размер на 34 480.72 лева.

            За събиране на вземането, установено с влязъл в сила съдебен акт, било образувано изпълнително дело  № 20118590400515 по описа на ЧСИ С.С., с кредитор „В.Е.У.“ АД и длъжник – „Ф. И.Б.“ ЕАД. На 21.03.3013 г., „В.Е.У.“ АД цедирало вземането си към „Ф. И.Б.“ ЕАД на „И. К.“, за цена от 70 000 евро, дължима при поискване.

            За „В.Е.У.“ АД съществувало и задължение до 31.03.2010 г. в град София, ТД на НАП София, офис „Надежда“, да подаде Годишна данъчна декларация (ГДД), съгласно чл. 92 ЗКПО, ал. 1 : „Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък“, и ал. 2 „Годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице“, като за данъчно облагаемия период 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г. данъчните задължения на дружеството били в общ размер на 431 009 (четиристотин тридесет и една хиляди и девет) лева.

            Тази сума се формирала от извършена продажба на седемте недвижими имота с нотариален акт  № 21, т. ІІ, рег.  № 0700, н. д.  № 0208/09.04.2009 г. на нот. В.Б., на дружеството „Ф. И.Б.“ ЕАД, както следва :

            - ПИ  № 1210 от кв. 14 по плана на гр. София, район „Студентски“, местността „Малинова долина“, целият с площ от 6 302 кв. м., при граници по скица : УПИ  № І – за общинско строителство, УПИ  № ІV – за общинско жилищно строителство и дом за възрастни хора, УПИ  № ІІІ – за парк, за който, съгласно ЗРП м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ – одобрен с решение  № 696 по протокол  № 118/13.09.2007 г., т. 9 на СОС, е отреден УПИ, съставляващ парцел VІ-1210, м. „Малинова долина“, в кв. 38, м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ по плана на гр. София, целият с площ 4 741.43 кв. м., при съседи по скица : улица, улица, УПИ  І – 1404, УИ ІV – 1684 и УПИ V – 1825 ;

            - ПИ  № 1404 от кв. 14 по плана на гр. София, район „Студентски“, местността „Малинова долина“, целият с площ по нотариален акт от 1 380 кв. м., а по скица с площ от 1 397 кв. м., при граници по скица : ПИ  № 1210, ПИ  № 1227, ПИ  № 1585, ПИ  № 1964, ПИ  № 1438 и ПИ  № 1825, за който, съгласно ЗРП м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ – одобрен с решение  № 696 по протокол  № 114/19.07.2007 г., т. 6 на СОС, поправен с решение  № 851 по протокол  № 117/13.09.2007 г., т. 9 на СОС, е отреден УПИ, съставляващ парцел І-1404, м. „Малинова долина“, в кв. 38, м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ по плана на гр. София, целият с площ 1 042.46 кв. м., при съседи по скица : улица, улица, УПИ ІІ за трафопост и УПИ VІ – 1210 ;

            - ПИ  № 1964 от кв. 14 по плана на гр. София, район „Студентски“, местността „Малинова долина“, целият с площ по нотариален акт от 1 432 кв. м., а по скица с площ от 1 430 кв. м., при граници по скица : ПИ  № 711, ПИ  № 1438, ПИ  № 1404 и ПИ  № 1858, за който, съгласно ЗРП м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ – одобрен с решение  № 696 по протокол  № 114/19.07.2007 г., т. 6 на СОС, поправен с решение  № 851 по протокол  № 117/13.09.2007 г., т. 9 на СОС, е отреден УПИ, съставляващ парцел ХІ-1964, м. „Малинова долина“, в кв. 32, м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ по плана на гр. София, целият с площ 1 082.60 кв. м., при съседи по скица : улица, улица, УПИ ХІІ – 1712, УПИ VІІІ – 1438 и УПИ Х – 171 ;

            - ПИ  № 1683 от кв. 14 по плана на гр. София, район „Студентски“, местността „Малинова долина“, целият с площ 731 кв. м., при граници по скица : ПИ  № 1350, ПИ  № 1712, ПИ  № 1266, за който, съгласно ЗРП м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ – одобрен с решение  № 696 по протокол  № 114/19.07.2007 г., т. 6 на СОС, поправен с решение  № 851 по протокол  № 117/13.09.2007 г., т. 9 на СОС, е отреден УПИ, съставляващ парцел ІХ-1683, м. „Малинова долина“, в кв. 32, м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ по плана на гр. София, целият с площ 554.46 кв. м., при съседи по скица : улица, улица, УПИ Х – 1711 и УПИ VІІІ – 1438 ;

            - ПИ  № 1712 от кв. 14 по плана на гр. София, район „Студентски“, местността „Малинова долина“, целият с площ 2 403 кв. м., при граници по скица : ПИ  № 1858, ПИ  № 1350, ПИ  № 1683, ПИ  № 1438 и ПИ  № 1711, за който, съгласно ЗРП м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ – одобрен с решение  № 696 по протокол  № 114/19.07.2007 г., т. 6 на СОС, поправен с решение  № 851 по протокол  № 117/13.09.2007 г., т. 9 на СОС, е отреден УПИ, съставляващ парцел ХІІ-1712, м. „Малинова долина“, в кв. 32, м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ по плана на гр. София, целият с площ 1 859.36 кв. м., при съседи по скица : улица, УПИ ХІІІ – 130, УПИ VІІ – 2089, УПИ VІІІ – 1438 и УПИ ХІ – 1964 ;

            - ПИ  № 1350 от кв. 14 по плана на гр. София, район „Студентски“, местността „Малинова долина“, целият с площ по нотариален акт от 1 126 кв.м., а по скица с площ от 1 183 кв. м., при граници по скица : от двете страни улица и ПИ  № 1712, за който, съгласно ЗРП м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ – одобрен с решение  № 696 по протокол  № 114/19.07.2007 г., т. 6 на СОС, поправен с решение  № 851 по протокол  № 117/13.09.2007 г., т. 9 на СОС, е отреден УПИ, съставляващ парцел ХІІ-1350, м. „Малинова долина“, в кв. 32, м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ по плана на гр. София, целият с площ 899.38 кв. м., при съседи по скица : улица, УПИ ХІV – 3674, УПИ ІІ – 1266, УПИ VІІ – 2089 и УПИ ХІІ – 1712 и

            - ПИ  № 1711 от кв. 14 по плана на гр. София, район „Студентски“, местността „Малинова долина“, целият с площ по нотариален акт от 1 113 кв. м., а по скица с площ от 1 117.07 кв. м., при граници по скица : ПИ  № 858, ПИ  № 1712, за който, съгласно ЗРП м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ – одобрен с решение  № 696 по протокол  № 114/19.07.2007 г., т. 6 на СОС, поправен с решение  № 851 по протокол  № 117/13.09.2007 г., т. 9 на СОС, е отреден УПИ, съставляващ парцел Х-1711, м. „Малинова долина“, в кв. 32, м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ по плана на гр. София, целият с площ 838.88 кв. м., при съседи по скица : улица, УПИ ХІ – 1964, УПИ VІІІ – 1438 и УПИ ІХ – 1683.

            Имотите били продадени от „В.Е.У.“ АД, чрез изпълнителния директор на дружеството – подс. М., на „Ф. И.Б.“ ЕАД, общо за сумата от 2 203 714 евро без ДДС, равняваща се на сумата от 4 310 089.95 лева по курса на БНБ, получена напълно от продавача преди подписване на нотариалния акт. За извършената сделка „В.Е.У.“ АД издало фактура  № **********/09.04.2009 г. за посочената сума.

            Към 31.03.2010 г., печалбата от стопанска дейност подлежала на облагане със ставка от 10% (десет процента). При това, „В.Е.У.“ АД, чрез законния си представител – подс. М., следвало да декларира и заплати в полза на държавния бюджет сумата от 431 009 лева, равняваща се на 10 % от печалбата за данъчния период, тъй като през същия дружеството не било извършвало друга стопанска дейност, респективно не извършвало разходи за дейността си.

            В срок до 31.03.2010 г., подсъдимият не подал в ТД на НАП - София, офис „Надежда”, ГДД по чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО. С това подс. П.Я.М. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения от страна на “В.Е.У.” АД, а именно дължим корпоративен данък за данъчния период 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г., в размер на 431 009.00 (четиристотин тридесет и една хиляди и девет) лева, произтичащи от реализирана печалба през 2009 г., в размер на 4 310 089.95 лева от извършена продажба на седемте недвижими имота, с нотариален акт  № 21, т. ІІ, рег.  № 0700, н. д.  № 0208/09.04.2009 г. на нот. В.Б.и издадена фактура  № **********/09.04.2009 г. от „В.Е.У.“ АД.

            Подсъдимият П.Я.М. (Р.J.М.) е гражданин на САЩ, роден на *** г., в Ню Джърси, САЩ, притежаващ паспорт с  № ******, живущ в САЩ, Флорида ******, Сателайт Бийч, ул. „******.

            Същият е неосъждан.

 

            По доказателствата :

 

            Описаната в обвинителния акт фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства, закрепени в писмените доказателства, гласните и писмени доказателствени средства и способите на доказване – експертизи, а именно : гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите В.С.В. (л. 212/гръб – л. 215/гръб от съдебното производство и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (т. 6, л. 25), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), М.П.Б. (л. 260 – л. 263 от съдебното производство), С.Х.С. (л. 264 – л. 267 от съдебното производство), Е.В.Е. (л. 268 – л. 272 от съдебното производство и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (т. 6, л. 267), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), Б.Г.Г. (л. 272 – л. 275 от съдебното производство и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (т. 6, л. 263 – л. 265), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), Е.М.П. (л. 295 – л. 297/гръб от съдебното производство), В.Н.А. (л. 301/гръб – л. 302/гръб от съдебното производство и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (т. 9, л. 35 – л. 37), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК), К.Б.И. (л. 302/гръб – л. 307/гръб от съдебното производство), С.С. (л. 332 – л. 335 от съдебното производство и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (т. 6, л. 36 – л. 40), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК) ; писмени доказателствени средства и писмени доказателства - заверено електрофотографско (ксерографско) копие на договор за продажба на вземане от 21.03.2013 г., сключен между „В.Е.У.“ АД, в качеството му на цедент, и „И. К.“, в качеството му на цесионер (т. 8, л. 26 – л. 29 от досъдебното производство), писмо от ЧСИ С. по изпълнително дело  № 20118590400515, изх.  № 21-03932/11.12.2013 г. (т. 1, л. 18 от досъдебното производство), писмо от Национална агенция по приходите (НАП), изх.  № 92-00-1358#1/14.12.2013 г. (т. 1, л. 20 от досъдебното производство), писмо от Агенция по вписванията (АП), изх.  № 1248/27.11.2013 г., ведно със заверени електрофотографски (ксерографски) копия на съдебни решения, постановени по ф. д.  № 6430/2005 г. по описа на СГС – ФО и документи по партидата на „В.Е.У.“ АД (т. 2, л. 1 – 185 и т. 3, л. 1 – 243 от досъдебното производство), писмо от ТД на НАП – София, офис „Надежда“, изх.  № 13-44-00-605/22.04.2014 г., ведно със заверени електрофотографски (ксерографски) копия на ревизионен акт (РА)  № **********/08.01.2010 г. на ТД на НАП – гр. София, от извършена ревизия на „В.Е.У.“ АД, с приложени към него ревизионен доклад (РД), съобщения по чл. 32 от ДОПК и протоколи (т. 4, л. 1 – л. 99  от досъдебното производство), писма от ТД на НАП – София, офис „Надежда“, изх.  № 13-11-00-12/20.08.2014 г., изх.  № 13-11-00-30/17.12.2014 г., изх.  № 13-11-00-2/20.05.2015 г., изх.  № 13-11-004/25.05.2015 г. и изх.  № 13-11-00-5/11.06.2015 г., ведно с приложение – заверени електрофотографски (ксерографски) копия на СД по ЗДДС за периода 01.01.2009 г. – 31.03.2009 г., дневник покупки, дневник продажби и протоколи за приемане на декларации и дневници – последните две с приложения (т. 6, л. 47, л. 56, л. 239, л. 241 – л. 244 и л. 246 – л. 262 от досъдебното производство), писма от НАП, изх.  № 24-13-902/05.12.2014 г. и изх.  № 11-00-973/18.12.2014 г. (т. 6, л. 52 и л. 55 от досъдебното производство), писмо от ГД на НАП – София, изх.  № 11-00-973#5/20.01.2015 г. (т. 6, л. 57 от досъдебното производство), писмо от СГС – Стара архива, арх.  № 4975/2013/24.09.2014 г., ведно със заверени електрофотографски (ксерографски) копия на решение от 21.01.2011 г., по т. д.  № 1749/2009 г. на СГС – ТО, VІ-7 състав, решение от 19.12.2011 г., по т. д.  № 1942/2011 г. на САС – ГК и определение от 20.03.2013 г., по т. д.  № 587/2012 г. на ВКС (т. 6, л. 60 – 69 от досъдебното производство), писмо от СГС – Обща архива, арх.  № 4975/2013/14.10.2014 г., ведно със заверено електрофотографско (ксерографско) копие на фактура  № **********/ 09.04.2009 г., издадена от „В.Е.У.“ АД, с получател „Ф. И.Б.“ ЕАД (т. 6, л. 74 от досъдебното производство), писмо от СО – район „Студентски“ (т. 6, л. 93 – л. 94 от досъдебното производство), уведомление от ЧСИ С. по изпълнително дело  № 20118590400515, изх.  № 21-03434/28.11.2014 г. (т. 6, л. 97 от досъдебното производство), писмо от „Ф. И.Б.“ ЕАД, вх.  № 3805/29.09.2014 г. по описа на СО при СГП, ведно със заверени електрофотографски (ксерографски) копия на банкови извлечения за движение по банковата сметка на дружеството, извлечения от сметки 401 и 402 от счетоводството на дружеството, инвентарна книга за м. декември 2009 г. и суифт от 31.05.2012 г. за извършено плащане към сметка на ВКС (т. 6, л. 116 – л. 130 от досъдебното производство), справка от АП - Служба по вписванията (СВ), по партидата на „В.Е.У.“ АД, ведно с незаверени електрофотографски (ксерографски) копия на  нотариални актове (т. 6, л. 175 – л. 225 от досъдебното производство), в т. ч. и нотариален акт за продажба на недвижими имоти  № 21, т. ІІ, рег.  № 0700, дело  № 0208/2009 г. от 09.04.2009 г. (т. 6, л. 185 – л. 191 от досъдебното производство), заверени електрофотографски (ксерографски) копия от документи, удостоверяващи движение по банковите сметки на „В.Е.У.“ АД, разкрити в „Юробанк И Еф Джи България“ АД и „ОББ“ АД (т. 7 от досъдебното производство), писмо от ЧСИ С. по изпълнително дело  № 20118590400515, изх.  № 03621/17.12.2014 г., ведно със заверени електрофотографски (ксерографски) копия от документи по изпълнителното дело (т. 8, л. 9 – л. 31 от досъдебното производство), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на протокол от заседание на съвета на директорите на „В.Е.У.“ АД от 24.05.2005 г. (л. 285 – л. 286 от съдебното производство), на банково извлечение от сметка на „В.Е.У.“ АД от 10.04.2009 г., съставляващо суифт трансфер и дебитно известие за преведена сума в размер на 50 000 евро от 10.04.2009 г., придружено с дебитно известие за начислена комисионна за посочения трансфер (л. 287 – л. 289 от съдебното производство) на консултантски договор за представителство от 26.01.2006 г., сключен между „В.Е.У.“ АД и „В.2000“ ЕООД (л. 290 – л. 293 от съдебното производство), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на констативен протокол от нот. Пиринка Петрова от 03.04.2009 г. (л. 349 от съдебното производство), протокол от 11.10.2011 г. по гр. д.  № 18006/2010 г. по описа на СРС (л. 354 от съдебното производство), материали по гр. д.  № 31531/2009 г. на СРС и заповед за изпълнение по чл. 410 по гр. д.  № 31531/2009 г. на СРС ГО-ІІ, 67 състав (л. 355 – л. 359 от съдебното производство), трудов договор  № 1/01.07.2005 г., сключен между „В.Е.У.“ АД и К.И. и допълнително споразумение към него (л. 360 – л. 361 от съдебното производство), споразумение от 04.10.2011 г., сключено между „В.Е.У.“ АД и К.Б.И. (л. 362 от съдебното производство) и специално пълномощно от К.Б.И. за Ангел С. Р. от 2011 г. (л. 363 от съдебното производство), справка за съдимост на подс. М. (л. 61 от досъдебното производство) и способ на доказване – заключение на съдебно – счетоводна експертиза (т. 9, л. 26 – л. 34 от досъдебното производство).

            В посочената доказателствена съвкупност не фигурират писмени доказателства, гласни и писмени доказателствени средства и способи на доказване, които да не са относими към предмета на доказване по наказателното производство.

            Съдът не се ползва при изграждането на фактическите си изводи от справки от МВР – СДВР, ПРБ - НСлС, СДВР – сектор „БДС”, НОИ, докладни записки, писма, постановления на разследващия орган и на прокурора, декларации, сметки за направени разходи, пР.ки и констативни протоколи за пР.аване по телефона, защото същите касаят хода на провежданото наказателно производство, а не изясняват обстоятелства от него.

            Изложената по-горе, приета за установена фактическа обстановка, макар и по – подробна и прецизна от описаната в обвинителния акт, по съществото си съответства с нея, най-вече досежно инкриминираните факти. Не са възведени нови съставомерни такива, които да съставляват съществено изменение на обвинението. Направените от съда допълнения и конкретизации по никакъв начин не засягат съставомерните за съответните инкриминирани деяния, приети за доказани фактически твърдения на държавното обвинение. По-подробното описание на хронологията на събитията се налага, от една страна, за по-голяма яснота и прецизност на изложението, а от друга, с оглед действителното установяване на тези факти в хода на съдебното следствие. Следва да се отбележи, че повечето от тях са били известни и на прокуратурата, към момента на приключване на разследването в досъдебната фаза на процеса, но не са намерили отражение в обвинителния акт.

            Събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателства, изводими от посочените по-горе гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства, включително и приобщените по предвидения за това процесуален ред от досъдебната фаза на процеса, както и способ на доказване – експертиза, подкрепят безспорно изложената фактическа обстановка.

            Така, настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията на свидетелите В.В. и М.Б. – органи по приходите към ТД на НАП - София, снети в хода на съдебното следствие и тези на св. В., депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред. Това съдът направи, като прецени, че същите са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно и кореспондират с писмените доказателствени средства, приобщени по делото, а именно ревизионен акт  № **********/16.11.2009 г. и ревизионен доклад, по отношение на „В.Е.У.“ АД, ведно с приложения към него. Показанията на тези свидетели са напълно еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви в основната си част, поради което и съдът не намира основание да не ги кредитира. Действително, установява се, че свидетелите не са в състояние да пресъздадат пред съдебния състав своите възприятия, относно ревизирания от същите период в дейността на „В.Е.У.“ АД, но това добре се обяснява с изминалия сравнително продължителен период от време между възприемане на фактите и обстоятелствата, за които свидетелите дават показания, и депозиране на свидетелските им показания пред съда, както и с обстоятелството, че във връзка с изпълнение на служебните им задължения свидетелите извършват ежедневно сходни дейности, поради което е напълно възможно да не могат да възпроизведат в пълнота и цялост възприятията си, относими към извършена данъчна проверка близо осем години по-рано. Установява се и това, че показанията на св. В., в частта им, в които същият сочи, че проверяваното лице не е издавало фактура за извършената на 09.04.2009 г. покупко – продажба на недвижими имоти, се оборват от наличната по делото, под формата на заверено електрофотографско (ксерографски) копие, фактура  № **********/09.04.2009 г., издадена от „В.Е.У.“ АД, с получател „Ф. И.Б.“ ЕАД (т. 6, л. 74 от досъдебното производство). Това обстоятелство, обаче, не разколебава изводите на решаващия първоинстанционен съд по отношение на обективността и добросъвестността на този свидетел. И това е така, тъй като показанията му, в обсъждания по-горе смисъл, добре се обясняват с това, че при извършване на данъчната ревизия на органите по приходите не са били представени каквито и да било счетоводни документи от счетоводството на проверяваното лице, в какъвто смисъл са показанията на този свидетел в друга тяхна част, поради което и е напълно обяснимо св. В. да не е установил наличието на издадена фактура от дружеството – продавач. Констатираните непълноти и противоречия в показанията на св. В. бяха преодолени чрез приобщаване на показанията му, депозирани в хода на досъдебното производство, като същите по никакъв начин не разколебаха извода за пълна кредитируемост на показанията на този свидетел, снети пред СГС. Въз основа на показанията на тези свидетели, преценено в съвкупност с отразеното в ревизионния доклад и ревизионния акт, обективиращи резултатите от извършената ревизия на „В.Е.У.“ АД и заключението на назначената и изготвена съдебно – счетоводната експертиза, която съдът прецени, че следва изцяло да кредитира, като отговарящо в пълнота и точно на поставените ѝ въпроси и извършена от вещо в съответната област на науката лице, за което липсват каквито и да е основания за съмнение в неговата обективност и компетентност, съдебният състав установи фактите и обстоятелствата, свързани със задължението на дружеството да подаде СД по ЗДДС за данъчен период м. април 2009 г., както и бездействието на подсъдимия, в качеството му на представляващ дружеството, по отношение на законовото му задължение, произтичащо от императивната законова разпоредба на чл. 125 от ЗДДС.

            От особено съществено значение за изясняване на обективната истина по делото се яви анализът на показанията на свидетелите С.С. и Е.П. – членове на Съвета на директорите на „В.Е.У.“ АД към процесния период от време. Настоящият съдебен състав намира, че въпреки че дават показания относно факти и обстоятелства, сравнително отдалечени във времето – визирайки взаимоотношенията между акционерите най-късно към м. април 2009 г., тези свидетели имат относително запазен спомен за фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват. Показанията им са в основни линии еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с доказателствената съвкупност и в частност – с показанията на св. К.И.. Поради това и бяха кредитирани от съда и поставени в основата на изводите му по фактите, наред с останалите доказателствени средства. По-конкретно, показанията на тези свидетели послужиха на съда да установи фактите и обстоятелствата, свързани с встъпването на свидетелите С. и П. като членове на съвета на директорите в дружеството, финансовите отношения между св. С. и Д.К.и подс. М., взаимоотношенията между Д.К.и подс. М., влошаването на взаимоотношенията между съдружниците в дружеството и поводът за това. Показанията на свидетелите С. и П. в нито една тяхна част не се оборват или разколебават от останалите, събрани по делото доказателствени средства, от което се налага единствено възможния извод, че пред съда тези свидетели изнасят обективно, безпристрастно и добросъвестно възприетите от тях обстоятелства. Това обуславя ползването на показанията им от съда, при формиране на изводите му по фактите. За пълнота, настоящият съдебен състав дължи да посочи, че показанията на св. С. по отношение на обстоятелството, че до продажбата на процесните имоти дружеството „В.Е.У.“ АД не е развивало търговска дейност, кореспондират изцяло с показанията на св. И. и със заключението на съдебно – счетоводната експертиза, поради което и съдът намери, че няма пречка да ги кредитира и в тази им част.

            СГС намира, че няма пречка да кредитира с доверие и показанията на св. К.И., като прецени, че същите в основни линии – по отношение на интересуващите производството факти и обстоятелства, кореспондират по несъмнен и категоричен начин с показанията на свидетелите С. и  П. – досежно дейността на дружеството и влошаването на взаимоотношенията между членовете на съвета на директорите на същото, с отразеното в нотариален акт  № 21, т. ІІ, рег.  № 0700, н. д.  № 0208/09.04.2009 г. на нот. В.Б.– по отношение на присъствието на тази свидетелка при изповядване на сделката, и с писмените доказателствени средства – по отношение на представителната власт на свидетелката до 09.01.2007 г., упълномощаването на дружеството „В.2000“ ЕООД да осъществява счетоводно обслужване на „В.Е.У.“ АД и присъствието ѝ на общите събрания на дружеството, поради което и следва да се приеме, че свидетелката депозира показанията си обективно, безпристрастно и добросъвестно. Прави впечатление, че св. И. също не е в състояние да възпроизведе пред съда редица факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, но, според съда, това добре се обяснява с изминалия изключително продължителен период от време между периода на възприемане на фактите и обстоятелствата, за които свидетелката дава показания – в периода 2005 г. – 2009 г., и датата на разпита ѝ пред съда – 20.11.2018 г. Въпреки това, показанията на тази свидетелка, в контекста на събраните и посочени по-горе гласни и писмени доказателствени средства, послужиха на съда за формиране на изводите му досежно дейността на „В.Е.У.“ АД.

            Настоящият съдебен състав се довери и на показанията на св. С.С. – едноличен собственик на капитала на „Ф. И.Б.“ ЕАД към 09.04.2009 г., като прецени, че същите са единни, вътрешно непротиворечиви, не се оборват от останалите, събрани по делото, доказателствени източници, а напротив си с тях. В частност, кореспондират с отразеното в нотариален акт  № 21, т. ІІ, рег.  № 0700, н. д.  № 0208/09.04.2009 г. на нот. В.Б., по отношение на извършената покупко – продажба на недвижими имоти, предмета на сделката и страните по същата, и с отразеното в писмените доказателствени средства и заключението на съдебно – счетоводната експертиза – по отношение на заплатената продажна цена на имотите от дружеството - купувач. Този свидетел също не е в състояние да възпроизведе пред съда редица факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, но, според съда, това добре се обяснява, както при св. И., с изминалия изключително продължителен период от време между периода на възприемане на фактите и обстоятелствата, за които свидетелят дава показания – 09.04.2009 г., и датата на разпита му пред съда – 22.02.2019 г., и не разколебава безусловно налагащия се извод, че показанията му са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно и няма пречка да бъдат кредитирани като истинни. Тази непълнота беше преодоляна по съответния процесуален ред – чрез приобщаване на показанията на св. С., снети на досъдебната фаза на производството. Тук е мястото да се посочи, че съдът констатира не само непълноти, но и противоречие в показанията на св. С., снети в хода на съдебното следствие и пред органа на досъдебното производство, по въпроса сключван ли е бил предварителен договор между страните по сделката по въпроса, кое дружество ще плати дължимите данъци, което на самостоятелно основание наложи приобщаване на показанията на свидетеля, депозирани в хода на досъдебното производство. Въпреки това, съдът намери, че както пред съда, така и на досъдебното производство, свидетелят полага максимални усилия да допринесе за изясняване на обективната истина, а не депозира необективни или недобросъвестни показания, а разминаването помежду им се дължи на значителната темпорална отдалеченост между разпитите му на двете фази на производството. В тази насока, съдът отчете и обстоятелството, че свидетелят депозира показания за неизгодни за него факти, а именно съществуващата устна уговорка с представляващите „В.Е.У.“ ЕАД за незаплащане на дължим ДДС от страна на дружеството – купувач. По отношение на това обстоятелство, настоящият съдебен състав кредитира показанията на св. С., в обсъжданата част, снети в хода на досъдебното производство, като прецени, че същите са депозирани сравнително по-скоро след възприемане на интересуващите производството факти и обстоятелства – на 17.04.2014 г.

            Настоящата инстанция в основни линии кредитира показанията на св.Б.Г., снети в хода на съдебното следствие и тези, депозирани в досъдебната фаза на производството и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, като прецени, че те са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно. Констатираната невъзможност на свидетелката да възпроизведе пред съда част от възприетите от нея факти и обстоятелства, интересуващи производството, се дължи на изминалия значителен период от време между периода, в който св. Г. е осъществявала счетоводното обслужване на дружеството и датата на разпита ѝ пред съда. Въз основа на показанията на тази свидетелка, съдът установи познанството и със св. С. и ангажимента да осъществява счетоводно обслужване на представляваните и управлявани от него дружества, а като съобрази показанията ѝ и отразеното в постъпилите по делото справки от ТД на НАП София, офис „Надежда“, установи съпричастността ѝ към подаване на справки – декларации по ЗДДС от името на „В.Е.У.“ АД за данъчни периоди м. януари – м. март 2009 г.

            СГС не намери основание да не кредитира с доверие и показанията на св. Е.Е., като депозирани с нужната добросъвестност и обективност и кореспондиращи с писмените доказателствени средства, събрани по делото. Въз основа на показанията на този свидетел, съдът установи фактите и обстоятелствата, свързани с водените през лятото на 2009 г. между него и подс. М. и К. преговори за това, представляваното от св. Е. дружество „И.П.“ ООД да поеме счетоводното обслужване на  „В.Е.У.“ АД, както и причините, поради които не се стигнало до подписване на договор в тази насока.

            При формиране на изводите си по фактите, съдът се довери и на показанията на св. В.А., депозирани в хода на съдебното следствие, касателно факта на издаване на фактура от страна на    дружеството – продавач „В.Е.У.“ АД, на дружеството – купувач „Ф. И.Б.“ ЕАД, и включването на издадената фактура в дневника за продажби на дружеството. Съдебният състав съобрази, че същите кореспондират по несъмнен и категоричен начин с писмените доказателствени средства и по-конкретно с приложената по делото, под формата на заверено електрофотографско (ксерографско) копие, фактура от 09.04.2009 г. и заключението на съдебно – счетоводната експертиза в същия смисъл.

            Съдът кредитира като достоверни и относими към предмета на доказване по делото, съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК, и останалите писмени доказателства и писмени доказателствени средства по делото, изрично посочени от него в началото на доказателствения му анализ като такива, върху които основава фактическите си изводи.

При формиране на изводите си по фактите, съдебният състав кредитира изцяло и ползва и способа на доказване – съдебно – счетоводна експертиза, като съобрази, че същото е относимо към предмета на доказване по делото, отговаря ясно, точно и в пълнота на поставените му въпроси и е дадено от вещо в съответната област на науката лице, за което липсват каквито и да е основания за съмнения в неговата безпристрастност, обективност и компетентност. Така, въз основа на експертното заключение (т. ІХ, л. 26 – л. 34 от досъдебното производство), съдът установи размера на установените приходи на „В.Е.У.“ АД за 2009 г., размера на дължимия данък по ЗДДС за данъчен период м. април 2009 г. и размера на дължимия данък по ЗКПО за данъчен период 01.01. – 31.12.2009 г.

            В заключение, следва да се посочи, че събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателства, изводими от посочените по-горе гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства, включително и приобщените по предвидения за това процесуален ред от досъдебната фаза на процеса, както и способ на доказване – експертиза, подкрепят безспорно изложената фактическа обстановка. Между същите не се констатират съществени противоречия, които да налагат по-подробното им и задълбочено обсъждане, по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.

            По изложените аргументи, съдът прие, че следва именно въз основа на нея да гради своите правни изводи.

 

            От правна страна :

 

Съдът намира, че при така установената фактическа обстановка, подс. П.Я.М. (Р.J.М.) е осъществил, от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК така, както то е формулирано от прокуратурата в обвинителния акт.

            Непосредствен обект на извършената от подсъдимия престъпна деятелност са обществените отношения, свързани с нормалното и законосъобразното функциониране на данъчната система на държавата. Чрез инкриминираните в посочената материално – правна разпоредба на чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК действия пряко се въздейства върху конституционно закрепеното задължение на гражданите да заплащат определените със закони данъци. От своя страна, данъкът представлява публично държавно вземане, установено на базата на задължителност, безвъзмездност и безвъзвратност, като неговото реализиране е гарантирано с държавна принуда. На това публично субективно право на държавата съответства задължението на гражданите, закрепено в чл. 60, ал. 1 от Конституцията, за заплащане на данъци и такси, установени със закон, съобразно своите доходи и имущество.

            1. На първо място, от обективна страна, подс. М. е бил изпълнителен директор и законен представител, на регистрираното в Р. България търговско дружество „В.Е.У.” ЕООД, ЕИК ******, което е било регистрирано по ДОПК и ЗДДС. В това си качество, същият е имал задължението да подава периодично – ежемесечно, съгласно разпоредбите на ЗДДС, до 14 май на месеца следващ този, за който се подава, СД, към които част са, съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗДДС (ППЗДДС), съответните дневници за покупки и продажби на представляваното от него дружество. В тези дневници е следвало да бъдат истинно вписани всички издадени и получени от дружеството фактури за извършени и получени доставки (услуги). Съдържимото се в дневниците е трябвало да се нанесе в кореспондиращ вид в съответните графи (клетки) и раздели на формуляра на СД. Задължението произтичало от разпоредбите на чл. 125, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от ЗДДС (ред. ДВ, бр. 108 от 2006 г.) : „(1) За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124... (3) Заедно със справка-декларацията по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период. (5) Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.“.

            Видно от събраните по делото доказателствени източници, за данъчен период 01 – 30.04.2009 г. подс. М. следвало в срок до 14.05.2009 г. да подаде справка – декларация по ЗДДС, в която да отрази резултата от данъчния период. За посочения данъчен период, подс. М. следвало да декларира ДДС за внасяне в размер на 440 742.80 евро, съответстващи на 862 017.99 лв. по курса на БНБ, произтичащи от извършена продажба на седем недвижими имота с нотариален акт  № 21, т. ІІ, рег.  № 0700, н. д.  № 0208/09.04.2009 г. на нот. В.Б.и издадена фактура  № **********/09.04.2009 г. от „В.Е.У.“ АД, с данъчна основа 4 310 089.95 лв. и ДДС – 862 017.99 лв.

            Престъпно, обаче, подс. М. не подал изискуемата по закон справка – декларация. Изпълнителното деяние подсъдимият осъществил чрез бездействие – неподаване на СД по ЗДДС, въпреки възникналото правно задължение за действие – подаване на декларация в срок до 14.05.2009 г. По този начин е реализирал и престъпния резултат, предвиден в хипотезиса на това резултатно престъпление – избягване плащането на дължимо данъчно задължение, в размер на 440 742.80 евро, съответстващи на 862 017.99 лв. (осемстотин шестдесет и две хиляди и седемнадесет лева и деветдесет и девет стотинки) по курса на БНБ дължим данък добавена стойност.

            Налице е и квалифициращият частен съставомерен елемент „особено големи размери” на ал. 3 на чл. 255 от НК. Особеното големите размери на престъплението също са безспорно доказани, както от наличната в материалите по делото в значителен обем, пряко относима към предмета на доказване, писмена доказателствена съвкупност, така и от способа на доказване – съдебно - счетоводна експертиза. Съгласно легалното определение, дадено в нормата на чл. 93, т. 14, пр. 2 от НК, данъци в особено големи размери са тези, надхвърлящи дванадесет хиляди лева. В настоящия случай, категорично доказаната сума, за която, чрез инкриминирано от обвинението неподаване на СД по чл. 125 от ЗДДС,  подсъдимият е избегнал плащането на данъци, е 440 742.80 евро, съответстващи на 862 017.99 лева (осемстотин шестдесет и две хиляди и седемнадесет лева и деветдесет и девет стотинки) по курса на БНБ – сума, надхвърляща над 71 пъти законово предвидения критерий.

            От субективна страна, престъплението е осъществено от подс. М. чрез единствено възможната за конкретния инкриминиран състав форма на вина – пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършваното от него, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял настъпването им. Извод относно интелектуалния и волеви момент на умисъла на подсъдимия, съдът формира, като съобрази следното :

            На първо място, към датата на осъществяване на изпълнителното деяние, визирано в състава на престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК, подс. М. е бил изпълнителен директор и представляващ дружеството „В.Е.У.“ АД и в това си качество същият е имал задължението, произтичащо от т. 1.2. от раздел І, „Предмет на договора. Представителство“, от договор за възлагане на управление от 30.11.2007 г., да осъществява „…контрола на цялостната дейност на дружеството във всичките и аспекти, включително, но не само, материалното снабдяване, финансите, счетоводната отчетност, информационните технологии, управление на персонала и всички други дейности, свързани с предмета на дейност на дружеството“. Подсъдимият е имал задължението да осъществява общо ръководство и контрол върху дейността на дружеството с грижата на добър стопанин. Действително, установява се, че към процесната дата счетоводното обслужване на дружеството е било осъществявано от св.Б.Г., която е изготвила и подала СД по ЗЗДС за предходните три данъчни периода, но това не изключва отговорността на подс. М. за всяко ненадлежно изпълнение или неизпълнение на задълженията на дружеството, доколкото същият е натоварен от дружеството с правомощия по общ контрол върху всички аспекти на дейността му. Вярно е и това, че по делото не са събрани доказателства в насока подсъдимият да е бил уведомяван от св. Г., че същата няма да изготви СД по ЗДДС за м. април 2009 г., респективно че не е изготвена и подадена такава декларация, но именно по силата на общото задължение на подсъдимия да осъществява „…контрола на цялостната дейност на дружеството във всичките и аспекти“, следва да се приеме, че същият е имал задължението да следи за спазване на законодателството, включително данъчното, от изрично натоварените с тази дейност лица. Същият е имал и обективната възможност да стори това, доколкото по делото се установява, от изисканата и приета справка от ГД „Гранична полиция“ (л. 344 от съдебното производство), че в периода 08.05.2009 г. – 09.05.2009 г. е бил в страната. Ирелевантно в тази насока е възражението на защитата на подсъдимия, че водеща роля в дружеството имало лицето Д.С.К., доколкото именно в тежест на подсъдимия, а не на К., е било възложено оперативното управление на дружеството и това обстоятелство е било добре известно на М., като страна по договора за управление от 30.11.2007 г.

            На второ място, подс. М. е бил лице с икономическо образование (вж. т. 3, л. 92 от досъдебното производство) и като такъв е имал нужната професионална подготовка да осъществява оперативното управление и представителството на дружеството пред трети лица, в т.ч. и да осъществява контрол върху счетоводното и данъчното отчитане на дружеството или сам да го извършва. Допълнителен довод в тази насока е обстоятелството, че подсъдимият не е упълномощавал трети лица да осъществяват счетоводното и данъчното отчитане на дружеството, от което следва извод, че същият не е имал необходимост от знанията и уменията на други лица. Формирания по-горе извод ни най-малко не се разколебава от обстоятелството, че през лятото на 2009 г. подс. М. провел преговори със св. Е. за счетоводно обслужване на дружеството, доколкото, от една страна, тези преговори са се състояли в период следващ този, в който е било дължимо подаването на СД по ЗДДС за м. април 2009 г., а от друга – видно от показанията на този свидетел договор между страните не е бил подписан.

            На трето място, видно от събраните по делото писмени доказателствени средства, за данъчни периоди 01.01.2009 г. – 31.03.2009 г. представляваното от подс. М. дружество е подавало справки – декларации по ЗДДС, от което следва извод, че подсъдимият е имал знание относно задължението на дружеството, произтичащо от разпоредбите на чл. 125 от ЗДДС. Такъв еднозначен извод произтича и от показанията на св. С., видно от които, в хода на преговорите между него, като представител на „Ф. И.Б.“ ЕАД, от една страна, и подс. М. и лицето Д.К., от друга, е обсъждан въпросът за заплащането на дължимите данъци, като представителите на дружеството – продавач са поели ангажимент пред св. С., макар и в противоречие с изискванията на закона, да поемат данъчната тежест от предстоящата покупко – продажба на имоти.

            На четвърто място, в тази насока следва да се посочи, че в нотариален акт  № 21, т. ІІ, рег.  № 0700, н. д.  № 0208/09.04.2009 г. на нот. В.Б., изрично е посочено, че заплатената от дружеството – купувач сума е без ДДС, като за съда не възникна съмнение, че доколкото св. М. - подписал нотариалния акт като представляващ дружеството, е бил придружаван при изповядване на сделката от св. К.И., текстът на нотариалния акт, включително и в обсъжданата част, му е бил преведен и известен.

            На пето място, извод за това, че подсъдимият е имал знание относно задължението на дружеството, произтичащо от разпоредбите на чл. 125 от ЗДДС, следва и от обстоятелството, че същият собственоръчно е подписал издадената от „В.Е.У.“ АД фактура  № **********/09.04.2009 г., на обща стойност 5 17 207.94 лева, видно от съдържанието на която, ясно са отграничени данъчната основа в размер на 4 310 089.95 лева и 862 017.99 лева ДДС.

            И най-после, такъв извод следва и от обстоятелството, че на 13.10.2009 г., представляваното от подс. М. дружество предявило в СГС - Търговско отделение, иск срещу купувача по сделката „Ф. И.Б.“ АД, с цена на иска 862 017.99 лева, съставляваща неплатено ДДС по сделката, който иск е бил уважен от съда, като решението е влязло в сила на 20.03.2013 г.

            Преценен в съвкупност, кореспондиращия си доказателствен обем, доказва с факти от обективната действителност субективния факт на съзнаване, от една страна, на неправомерността на извършването от подсъдимото лице (интелектуалната страна), от друга, на извършването му, въпреки това съзнаване (волевия аспект) и от трета – и съставомерната, инкриминирана цел - избягване плащането на дължимите данъци, в особено големи размери.

            2. На второ място, от обективна страна, подс. М., в качеството му на изпълнителен директор и законен представител на „В.Е.У.“ АД, е имал задължението да подава ТД на НАП София, офис „Надежда”, годишна данъчна декларация съгласно чл. 92 ЗКПО, ал. 1 : „Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък“, и ал. 2 „Годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице“.

            През данъчната 2009 г. дружеството осъществило сделки по продажба на следните недвижими имоти:

            - ПИ  № 1210 от кв. 14 по плана на гр. София, район „Студентски“, местността „Малинова долина“, целият с площ от 6 302 кв. м., при граници по скица : УПИ  № І – за общинско строителство, УПИ  № ІV – за общинско жилищно строителство и дом за възрастни хора, УПИ  № ІІІ – за парк, за който, съгласно ЗРП м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ – одобрен с решение  № 696 по протокол  № 118/13.09.2007 г., т. 9 на СОС, е отреден УПИ, съставляващ парцел VІ-1210, м. „Малинова долина“, в кв. 38, м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ по плана на гр. София, целият с площ 4 741.43 кв. м., при съседи по скица : улица, улица, УПИ  І – 1404, УИ ІV – 1684 и УПИ V – 1825 ;

            - ПИ  № 1404 от кв. 14 по плана на гр. София, район „Студентски“, местността „Малинова долина“, целият с площ по нотариален акт от 1 380 кв. м., а по скица с площ от 1 397 кв. м., при граници по скица : ПИ  № 1210, ПИ  № 1227, ПИ  № 1585, ПИ  № 1964, ПИ  № 1438 и ПИ  № 1825, за който, съгласно ЗРП м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ – одобрен с решение  № 696 по протокол  № 114/19.07.2007 г., т. 6 на СОС, поправен с решение  № 851 по протокол  № 117/13.09.2007 г., т. 9 на СОС, е отреден УПИ, съставляващ парцел І-1404, м. „Малинова долина“, в кв. 38, м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ по плана на гр. София, целият с площ 1 042.46 кв. м., при съседи по скица : улица, улица, УПИ ІІ за трафопост и УПИ VІ – 1210 ;

            - ПИ  № 1964 от кв. 14 по плана на гр. София, район „Студентски“, местността „Малинова долина“, целият с площ по нотариален акт от 1 432 кв. м., а по скица с площ от 1 430 кв. м., при граници по скица : ПИ  № 711, ПИ  № 1438, ПИ  № 1404 и ПИ  № 1858, за който, съгласно ЗРП м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ – одобрен с решение  № 696 по протокол  № 114/19.07.2007 г., т. 6 на СОС, поправен с решение  № 851 по протокол  № 117/13.09.2007 г., т. 9 на СОС, е отреден УПИ, съставляващ парцел ХІ-1964, м. „Малинова долина“, в кв. 32, м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ по плана на гр. София, целият с площ 1 082.60 кв. м., при съседи по скица : улица, улица, УПИ ХІІ – 1712, УПИ VІІІ – 1438 и УПИ Х – 171 ;

            - ПИ  № 1683 от кв. 14 по плана на гр. София, район „Студентски“, местността „Малинова долина“, целият с площ 731 кв. м., при граници по скица : ПИ  № 1350, ПИ  № 1712, ПИ  № 1266, за който, съгласно ЗРП м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ – одобрен с решение  № 696 по протокол  № 114/19.07.2007 г., т. 6 на СОС, поправен с решение  № 851 по протокол  № 117/13.09.2007 г., т. 9 на СОС, е отреден УПИ, съставляващ парцел ІХ-1683, м. „Малинова долина“, в кв. 32, м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ по плана на гр. София, целият с площ 554.46 кв. м., при съседи по скица : улица, улица, УПИ Х – 1711 и УПИ VІІІ – 1438 ;

            - ПИ  № 1712 от кв. 14 по плана на гр. София, район „Студентски“, местността „Малинова долина“, целият с площ 2 403 кв. м., при граници по скица : ПИ  № 1858, ПИ  № 1350, ПИ  № 1683, ПИ  № 1438 и ПИ  № 1711, за който, съгласно ЗРП м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ – одобрен с решение  № 696 по протокол  № 114/19.07.2007 г., т. 6 на СОС, поправен с решение  № 851 по протокол  № 117/13.09.2007 г., т. 9 на СОС, е отреден УПИ, съставляващ парцел ХІІ-1712, м. „Малинова долина“, в кв. 32, м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ по плана на гр. София, целият с площ 1 859.36 кв. м., при съседи по скица : улица, УПИ ХІІІ – 130, УПИ VІІ – 2089, УПИ VІІІ – 1438 и УПИ ХІ – 1964 ;

            - ПИ  № 1350 от кв. 14 по плана на гр. София, район „Студентски“, местността „Малинова долина“, целият с площ по нотариален акт от 1 126 кв.м., а по скица с площ от 1 183 кв. м., при граници по скица : от двете страни улица и ПИ  № 1712, за който, съгласно ЗРП м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ – одобрен с решение  № 696 по протокол  № 114/19.07.2007 г., т. 6 на СОС, поправен с решение  № 851 по протокол  № 117/13.09.2007 г., т. 9 на СОС, е отреден УПИ, съставляващ парцел ХІІ-1350, м. „Малинова долина“, в кв. 32, м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ по плана на гр. София, целият с площ 899.38 кв. м., при съседи по скица : улица, УПИ ХІV – 3674, УПИ ІІ – 1266, УПИ VІІ – 2089 и УПИ ХІІ – 1712 и

            - ПИ  № 1711 от кв. 14 по плана на гр. София, район „Студентски“, местността „Малинова долина“, целият с площ по нотариален акт от 1 113 кв. м., а по скица с площ от 1 117.07 кв. м., при граници по скица : ПИ  № 858, ПИ  № 1712, за който, съгласно ЗРП м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ – одобрен с решение  № 696 по протокол  № 114/19.07.2007 г., т. 6 на СОС, поправен с решение  № 851 по протокол  № 117/13.09.2007 г., т. 9 на СОС, е отреден УПИ, съставляващ парцел Х-1711, м. „Малинова долина“, в кв. 32, м. „Малинова долина, части 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та“ по плана на гр. София, целият с площ 838.88 кв. м., при съседи по скица : улица, УПИ ХІ – 1964, УПИ VІІІ – 1438 и УПИ ІХ – 1683.

            В резултат на това, същото реализирало печалба през данъчния период 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г. в размер на 2 203 714 евро без ДДС, с левова равностойност 431 089.95 лева. Към 31.03.2010 г. печалбата от стопанска дейност подлежала на облагане със ставка 10%. При това, за дружеството възникнало задължение да подаде годишна данъчна декларация в ЗКПО, в която да отрази данъчния финансов резултат на „В.Е.У.“ АД за 2009 г. и дължимия корпоративен данък за същия данъчен период, който бил в общ размер на 431 009 (четиристотин тридесет и една хиляди и девет) лева.

            Вместо да изпълни задължението си по закон, подсъдимият бездействал, като в законоустановения срок - до 31.03.2010 г., не подал в ТД на НАП София, офис „Надежда”, годишна данъчна декларация, съгласно чл. 92 от ЗКПО, за финансовата 2009 г., и по този начин не декларирал и не заплатил дължим корпоративен данък, във връзка с осъществената сделка за продажба на недвижими имоти. С това подсъдимият избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на посоченото дружество по ЗКПО в размер на 431 009 лв.

            Налице е и квалифициращия частен съставомерен елемент „особено големи размери” на ал. 3 на чл. 255 от НК. Особено големите размери на престъплението също са безспорно доказани, както от наличната в материалите по делото в значителен обем, пряко релеватна към предмета на доказване, писмена доказателствена съвкупност, така и от способа за доказване – съдебно – счетоводна експертиза. Съгласно легалното определение, дадено в нормата на чл. 93, т. 14, пр. 2 от НК, данъци в особено големи размери са тези, надхвърлящи дванадесет хиляди лева. В настоящия случай, категорично доказаната сума, за която чрез инкриминирано приспадане на неследващ се данъчен кредит подсъдимият е избегнал плащането на данъци, е 431 009 лева – сума, надхвърляща над 35 пъти законово предвидения критерий.

            От субективна страна, престъплението е осъществено от подс. М. чрез единствено възможната за конкретния инкриминиран състав форма на вина – „пряк“ умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършваното от него деяние, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял настъпването им. Подсъдимият е имал съзнанието, че следва да подаде ГДД по ЗКПО за данъчната 2009 г., в която да отрази данъчния финансов резултат на управляваното от него дружество и дължимия корпоративен данък. Съзнавал е, че бездейства, въпреки задължението му за действие и по този начин не начислява и не декларира дължимия данък по ЗКПО в гореупоменатия размер. За да формира изводите си в този смисъл, съдът съобрази, от една страна, че подс. М., както вече се посочи, е имал икономическо образование и е бил компетентен в областта на представителството и оперативното управление на юридически лица с подобен предмет на дейност, поради което и не е считал да необходимо да упълномощава трето лице с оперативното управление или счетоводното обслужване на дружеството – подробни съображения в каквато насока вече бяха изложени по-горе, а от друга – че видно от показанията на св. Б.Г., представляваното от подсъдимия дружество е подавало ГДД по ЗКПО за данъчната 2008 г., от което несъмнено се установява, че подсъдимият е бил наясно със задължението му като представляващ дружеството по чл. 92 от ЗКПО.

            Съдът намира, че е налице и усложнението по чл. 26, ал. 1 от НК. Престъпната дейност на подс. М. обхваща две отделни, еднотипни деяния, извършени през непродължителни периоди от време – в рамките общо на десет месеца (14.05.2009 г. - 31.03.2010 г.). Всяко едно от тези деяния е осъществено чрез бездействие, като поотделно, покрива всички частни, съставомерни признаци на един и същ престъпен състав. И двете деяния са обединени от еднакво субективно отношение, в неговите интелектуални и волеви рамки, на подсъдимия към защитимия от закона обект на засягане, по отношение на непосредствения предмет на престъпно посегателство и начина на извършване на последното. Същото важи и за съставомерната цел, която е налична и в двете инкриминирани деяния. Последните са извършени при еднородна фактическа обстановка при което последващите се явяват, от субективна и обективна страна, продължение на предшестващите. Поради изложеното, съдът намира, че деянията съставляват едно – единно, продължавано престъпление.

            Предвид изложеното, съдът намери обвинението, повдигнато срещу подс. М., за безспорно доказано, поради което и на основание чл. 303, ал. 2 от НПК, призна подс. П.Я.М. (Р.J.М.) за виновен в това, че :

            За периода от 14.05.2009 г. до 31.03.2010 г., в гр. София, в условията на продължавано престъпление, като изпълнителен директор и законен представител на регистрираното в Република България търговско дружество „В.Е.У.“ АД, ЕИК ******, със седалище в гр. ******, избегнал установяване и плащане на данъчни задължения на посоченото дружество в особено големи размери, по смисъла на чл. 93, т. 14 от НК, а именно общо в размер на 1 293 026 .99 лв. (един милион двеста деветдесет и три хиляди двадесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки), като не подал съответните данъчни декларации пред ТД на НАП София, офис „Надежда“, както следва :

            1. На 14.05.2009 г., като не подал справка - декларация по чл. 125 от ЗДДС пред ТД на НАП София, офис „Надежда“, избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери, а именно ДДС за данъчен период м. април 2009 г., в размер на 440 742.80 евро, съответстващи на 862 017.99 лв. (осемстотин шестдесет и две хиляди и седемнадесет лева и деветдесет и девет стотинки) по курса на БНБ, произтичащи от извършена продажба на седем недвижими имота с нотариален акт  № 21, т. ІІ, рег.  № 0700, н. д.  № 0208/09.04.2009 г. на нот. В.Б.и издадена фактура  № **********/09.04.2009 г. от „В.Е.У.“ АД с данъчна основа 4 310 089.95 лв. и ДДС – 862 017.99 лв. ;

            2. На 31.03.2010 г., като не подал ГДД по чл. 92 от ЗКПО пред ТД на НАП София, офис „Надежда“, избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери, а именно корпоративен данък за данъчен период 2009 г., в размер на 431 009 (четиристотин тридесет и една хиляди и девет) лева, произтичащи от реализирана печалба през 2009 г., в размер на 4 310 089.95 лева от извършена продажба на седем недвижими имота с нотариален акт  № 21, т. ІІ, рег.  № 0700, н. д.  № 0208/09.04.2009 г. на нот. В.Б.и издадена фактура  № **********/09.04.2009 г. от „В.Е.У.“ АД – престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

            Като причини за извършване на деянието, съдът отчете ниското правно съзнание на подсъдимия и стремежът му да облагодетелства представляваното от него юридическо лице, за сметка на държавния бюджет.

 

            По наказанието :

 

            За извършеното от подс. П.Я.М. (Р.J.М.) престъпление, санкционната част на материално – правната наказателна норма на чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до осем години и „конфискация” на част или на цялото имущество на виновния.

            При определяне на вида и размера на наказанието, съдът отчете смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства за подс. М.. В настоящият случай, съдът намери, че спрямо подсъдимия не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, по смисъла на чл. 55 от НК, обуславящи приложението на посочената материално – правната разпоредба, поради което същото бе определено при общите условия на чл. 54 от НК.

            Приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК се обуславя от две кумулативно предвидени в наказателния закон предпоставки – да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, от една страна, а от друга – и най-лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко спрямо конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител.

            Смекчаващите обстоятелства характеризират деянието като такова със значително по-ниска обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят, предвиждайки наказанието за съответното престъпление. Тогава неговото налагане и в най-ниския възможен предел би било едно ненужно репресиране на виновния. Като е отчел това и следвайки идеята за използване на минимум наказателна принуда в борбата с престъпността, както и по хуманни съображения, действащият НК урежда специално тази хипотеза в чл. 55. Цитирана разпоредба се прилага по отношение на всички видове престъпления – както на визираните в общите състави, така и при осъществен специален състав. Тя предвижда три възможности за случаите, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко като реакция срещу дадено конкретно престъпление - определяне наказанието под най-ниския предел ; замяна на предвиденото наказание с по-леко по вид или неналагане от съда на по-лекото наказание, което законът предвижда, наред с наказанието „лишаване от свобода“.

            Основание за използване на посочените възможности е наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които е извършено престъплението. Под „изключително обстоятелство“ следва да се разбира такова, което е оказало много и необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието. Съдебната практика приема, че макар и в закона да е употребено множествено число, за приложението на чл. 55 от НК е достатъчно и наличието само на едно, изключително по своя характер, смекчаващо обстоятелство. Многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния брой и които също оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен характер, но именно защото са много като количество, те в съвкупност значително намаляват обществената опасност на престъплението.

            В конкретиката на настоящия случай, при анализа на всички горепосочени обстоятелства, следва да се приеме, че не са налице многобройни, нито дори и едно изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, при което и най-лекото, предвидено в закона наказание, да се явява прекомерно тежко. Налице са предпоставките за определяне на следващото се на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК и в пределите, предвидени от законодателя за извършеното престъпление.

            Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете чистото му съдебно минало, младата му възраст към момента на извършване на деянията и продължителния период, изминал от довършване на престъплението (31.03.2010 г.) до постановяване на крайния съдебен акт на тази инстанция – близо девет години, който не се дължи на некоректно процесуално поведение на подсъдимото лице. Същият, съобразно и константната в това отношение съдебна практика на върховната инстанция (ВС и ВКС), както и на ЕСПЧ, винаги, когато не е резултат от съзнателно процесуално поведение на наказателно – преследваното лице, следва да се отчита като смекчаващо вината обстоятелства, като относителната му тежест нараства в правопропорционална зависимост от изминалия период от време. Същевременно, нито броят, нито естеството на последните мотивират приложението на чл. 55 от НК, защото не могат да се определят нито като многобройни, нито пък някое от тях или всички те в съвкупност се отличават с изключителност по начин, който би мотивирал съда да приеме, че и най-лекото, предвидено в закона наказание за това престъпление, би се оказало несъразмерно тежко.

            Като отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство, настоящият съдебен състав отчете особено високият размер на съставомерния престъпен резултат – общо в размер на 1 293 026.99 лева, надвишаващ многократно необходимото за осъществяване на квалифициращото обстоятелство „особено големи размери”.

            Съдът не взе предвид, при индивидуализация на наказанието на подсъдимия, обстоятелството, че престъплението е осъществено при условията на продължавана престъпна дейност, като прецени, от една страна, че се касае до приложение на институт от Общата част на НК, уреден в императивна наказателно – правна норма и в този смисъл съобразяването на приложението му би се явило в противоречие със закона – чл. 56 от НК, а от друга – като отчете, че подсъдимият е осъществил минимално изискуемия от закона броя деяния – две такива, обуславящи приложението на института по чл. 26 от НК, поради което и не е налице количествен критерии при приложението на продължаваното престъпление (значителен брой деяния, надхвърлящ необходимото за приложението на института), който да бъде съобразяван при определяне на наказанието.

            При определяне на наказанието, съдът съобрази особено високата степен на обществена опасност на деянието и не толкова високата степен на лична опасност на дееца.

            При така изложеното и прието за установено, съдът прие, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. Затова санкцията бе индивидуализирана при условията на чл. 54 от НК, в размер на минимума, предвиден в санкционната част на материално – правната норма на чл. 255, ал. 3 от НК, а именно в размер на три години лишаване от свобода.

            Съдът прецени, че не следва да наложи на подсъдимия М. кумулативно предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл. 255, ал. 3 от НК наказание „конфискация“, тъй като не установи имущество, принадлежащо на подсъдимия, което да подлежи на конфискация.

            Съдът прецени, че в конкретния случай са налице и материално - правните предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер и размерът на наложеното наказание (ненадвишаващо три години) очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна норма. Съдът намира също, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага същото да бъде изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на така определеното наказание „лишаване от свобода“. В подкрепа на този извод се явяват данните за личността на подс. М. и по-конкретно трудовата му ангажираност, положени усилия за добиване на констатираната професионална квалификация и пр., разкриващи го в положителна светлина. За да се изпълнят целите на специалната и генералната превенция в този случай не е необходимо оказване на въздействие от по-интензивен тип чрез въдворяването на подсъдимия в място за лишаване от свобода. Това, заедно с изложеното по-горе, обосновава извод, че за постигането на целите на наказанието и предимно за поправянето на подсъдимото лице не е необходимо то да изтърпи ефективно наложеното му наказание, което обуславя прилагането на института на условното осъждане, като законосъобразно и справедливо решение, още повече, че ефективно изтърпяване на определеното наказание „лишаване от свобода“ е законосъобразно само при положение, че в противен случай не биха се постигнали цените на наказанието. В този смисъл, съдът намира, че ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, в конкретиката на настоящия случай, не би обслужило целите на закрепените в нормата на чл. 36, ал. 1 от НК желани последици на наказанието, а по-скоро би било проява на възмездие, което не е в обхвата на целения от законодателя резултат от налагането на наказанието.

            Визираните в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК цели на наказанието сочат, че същото следва да осигури, по възможно най-ефективен и приемлив за обществото и личността на осъдения начин, едновременно поправително, превъзпитателно и предупредително действие върху осъденото лице и превантивно и предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. Осъществяването на тези цели обхваща въздействие и върху личността на дееца, и върху охраната на обществения интерес. В конкретния случай, според становището на съда, не се налага изолирането на подсъдимия от обществото в местата за лишаване от свобода и откъсването му от обичайната му социална среда. Общественият интерес не налага, а и личността на самото подсъдимо лице не оправдават социалната му дезинтеграция. Евентуална такава би се явила разрешение, непропорционално на извършеното престъпление, което би излязло извън законноустановените цели на наказанието, би ги надхвърлило и изопачило. При подсъдимия не са формирани престъпни навици; настоящата му инкриминирана проява е с инцидентен характер. С оглед личността му, законоустановените цели на наказателната репресия са постижими и без ефективното изтърпяване на наказанието. В тази връзка е необходимо да се отчете, че самият факт на обвинението и на провеждания наказателен процес, на осъждането и на налагането на наказание, е от естество да окаже върху подсъдимия и върху останалите граждани достатъчно интензивно репресивно и възпитателно - поправително въздействие. При това, предоставеният изпитателен срок на условно осъждане притежава и силно възпиращо - превантивна функция, изразяваща се в латентната възможност за привеждане в изпълнение на наложеното наказание в случай, че подсъдимият в рамките на определения му изпитателният срок извърши ново престъпление. Съдът намира това обстоятелство за достатъчно обвързващо за подсъдимото лице, в контекста на наложеното му наказание, както и силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно поведение, в аспекта на необходимостта от спазване на законите.

            Воден от изложените до тук съображения, съдът отложи, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“, за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на изпитателния срок, съдът съобрази личностовите данни на подсъдимия, като едновременно с това отчете обстоятелството, че законодателят изрично свързва ролята на условното осъждане с преобладаващото му значение за поправяне на подсъдимия, като въз основа на това прие, че именно такъв размер отлагателен срок, равен на максималния, ще окаже в най-голяма степен поправително и продължително  възпитателно - превантивно въздействие върху подсъдимото лице и останалите членове на обществото.

            Вземайки предвид всички посочени по-горе обстоятелства, съдът намира, че така определеното наказание е справедливо и съответно на обществената опасност на конкретните деяние и деец, отговаря в най-пълна степен на изискванията на наказателната репресия и на принципите на българското наказателно законодателство, както и в пълна степен би изпълнило визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на специална превенция, като същевременно определянето му в рамките, посочени в закона, не се явява несъразмерно тежко и се явява достатъчно за осигуряване поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и оказване на предупредително въздействие върху него и върху останалите членове на обществото.

 

            По гражданския иск :

 

            В хода на проведеното на 20.06.2018 г. открито разпоредително заседание, по реда на раздел четвърти от глава осма на НПК, срещу подс. М. е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от министъра на финансите, като представител на държавата, за причинени имуществени вреди в размер на 1 293 026.99 лева (един милион двеста деветдесет и три хиляди лева и деветдесет и девет стотинки) от престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

            Съгласно чл. 45 от Закона на задълженията и договорите (ЗЗД), всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Предвидената отговорност по ЗЗД е деликтна. Нейният източник в наказателния процес (деликта) винаги е инкриминираното с обвинителния акт поведение на подсъдимото лице (действие или бездействие), с което е осъществен съставът на възведеното престъпно деяние. Самата вреда съвпада с причинения от престъплението вредоносен резултат и представлява неблагоприятна и нежелана промяна в патримониума на увредения (когато става въпрос за имуществени вреди), в случая държавата. С оглед признаването на подсъдимия за виновен в извършването на престъпленията по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, съдебният състав намери, че искът по чл. 45 от ЗЗД е доказан по основание и размер, тъй като съставомерните за престъпленията с посочената правна квалификация последици обуславят основателността на иска. Размерът му е също така безспорно доказан, с оглед заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, което съдът намира за обосновано и напълно го кредитира, като кореспондиращо и съответстващо на наличния писмен доказателствен материал.

            Същевременно, съдът намери, че не са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия за извършения от него деликт, по съображения, че гражданският иск, макар и допустим, е погасен по давност. Правото да се ангажира гражданската отговорност на подсъдимото лице за причинените в резултат на престъпното деяние вреди не е неограничено от гледна точка на срок за упражняването му. Това разрешение се налага с оглед да не съществува несигурност в правния мир неоправдано продължителен период от време. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. За вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца (чл. 114, ал. 3 от ЗЗД). Съгласно константната съдебна практика на върховната съдебна инстанция, към която настоящата инстанция изцяло се солидаризира, за „откриване на дееца“ се счита датата на извършване на деянието, когато деецът е известен на пострадалия по безспорен начин (индивидуализирал се е по някакъв начин пред него) (решение  № 377/29.11.2013 г. на ВКС, ІІ н. о.). В конкретния по делото случай, доколкото личността на задълженото лице – подс. М., в качеството му на изпълнителен директор и представляващ „В.Е.У.“ АД, е била предварително известна на органите по приходите – същият е бил надлежно оправомощен да представлява дружеството и това е било отразено по партидата на същото, следва да се приеме, че началния момент на давностния срок по чл. 114, ал. 3 от ЗЗД е датата на довършване на инкриминираната продължавана престъпна дейност – 31.03.2010 г. Гражданският иск е предявен от министъра на финансите на 19.03.2018 г. (л. 195 от съдебното производство), или повече от пет години от отриване на дееца. Иначе казано, още към момента на предявяване на иска, както правилно сочи и защитата на подсъдимия, същият е бил погасен, поради изтичането на предвидената в закона давност – изтекла на 31.03.2015 г.

            Предвид изложеното, съдът отхвърли предявения по делото граждански иск от гражданския ищец Министъра на финансите, срещу подсъдимия П.Я.М. (Р.J.М.), с правно основание чл. 45, вр. чл. 52, вр. чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, за причинени имуществени вреди, в размер на 1 293 026.99 лв. (един милион двеста деветдесет и три хиляди двадесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки).

            За пълнота, настоящата инстанция дължи да отбележи, че дори искът да беше предявен по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК – „Който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение“, същият отново би бил погасен, поради изтичането на предвидената в закона – чл. 171, ал. 1 от ДОПК, давност, съответно на 01.01.2016 г.

 

            По разноските :

 

            С оглед признаването на подсъдимия П.Я.М. (Р.J.М.) за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът го осъди да заплати направените по делото разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК. Тези разноски са в размер на 2 044.13 лв. (две хиляди четиридесет и четири лева и тринадесет стотинки), от които 754.68 лв. (седемстотин петдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки) следва да бъдат заплатени в полза на държавата, по сметка на СДВР, а 1 289.45 лв. (хиляда двеста осемдесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки) – в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд.

            Съдът осъди подсъдимия, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, да заплати и по 5 (пет) лева държавна такса за издаване на всеки един изпълнителен лист, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд, в случай на липса на доброволно изпълнение и необходимост от образуване на принудително такова.

 

            Така мотивиран, съдът постанови присъдата си по НОХД  № 288/2017 г. по описа на СГС - НО, 20-ти състав.

 

 

 

 

СЪДИЯ : …………………………………….