Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 13.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.ЕВ
БОРЯНА ГАЩАРОВА
при участието на секретаря Цветанка
Павлова като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова
в. гр. д. № 83 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 213/05.12.2019 г.,
постановено по гражданско дело № 590/2018 г. по описа на РС – Самоков, на
основание чл. 79 ЗЗД, жалбоподателят - „К.“
ЕООД, е осъден да заплати на „Г.9.“ ЕООД, сумата от 5 400 лева,
представляваща цена по договор за покупко-продажба на култиватор, 3м, „ОРХАЙ“
от 23.04.2018 г., като искът е отхвърлен за осъждане на „К.“ ЕООД да заплати и мораторна лихва, считано от 05.05.2018 г. Първоинстанционният
съд е отхвърлил насрещния иск на „К.“
ЕООД, с правно основание чл. 61 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
срещу „Г.9.“ ЕООД, за заплащане на сумата от 1 500 лв.
представляващи реализирани разноски за съхранение на вещта, ведно със законна
лихва от датата на подаване на отговора на исковата молба, като неоснователен.
Присъдени са разноски.
Срещу постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника, сега въззивник – „К.“ ЕООД, представлявано от управителя Г. К., чрез
пълномощника адв. Е.А. – САК, в която са изложени конкретни
оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че не е сключил договор за
доставка на селскостопанска машина – култиватор, 3м, „ОРХАЙ“, нито е
упълномощавал друго лице за това. Счита, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение. Твърди, че е неправилен извода
на съда, че управителят на дружеството е дал съгласие за сключване на процесния договор. Моли въззивната
инстанция да отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК по
делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца в първоинстанционното производство. В
отговора са изложени множество доводи, обосноваващи тезата, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява лично, явява се
процесуалният му представител по пълномощие адв. Е.А. – САК. Прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, явява се
процесуалният му представител по пълномощие – адв. К.
- САК, която поддържа отговора на въззивната жалба.
Съдът намира, че фактическата
обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно и
изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се
възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл.
259 от ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието, и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци, като служебно следи единствено за неприложение от страна на първоинстанционния съд на императивна материалноправна
норма, каквото нарушение настоящият състав на съда не констатира при
постановяване на обжалваното решение. В случая не е налице и задължение за съда
да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото, съобразно
задължителните за органите на съдебната власт указания, дадени в т. 1 от
тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът,
намира въззивната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно
основание чл. 79 от ЗЗД.
Между страните по делото не е
спорно, че те са търговски дружества, респективно, процесната
сделка е търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ.
По делото е приобщен договор за покупко-продажба с
дата 23.04.2018 г., с продавач „Г.9.“ ЕООД и отразен купувач фирма „К.“ ЕООД. Предмет на договора е
покупко-продажба на ССМ култиватор, 3м, „Орхай“.
Приобщен е и приемо-предавателен протокол с дата
23.04.2018 г., както и фактура с № 015/23.04.2018 г. с отразен доставчик въззиваемото дружество и получател въззивника
за сумата от 5 400 лева с включен данък добавена стойност.
В първоинстанционното
производство са изслушани заключенията на две съдебно-почеркови
експертизи. От заключението на съдебно-почеркова
експертиза, протокол № 6/23.02.2019 г., се установява, че подписите положени от
името на Г. П. К. във фактура с № 015/23.04.2018 г., договор за покупко-продажба с дата
23.04.2018 г. и приемо-предавателен протокол с дата 23.04.2018 г., не са
положени приложени от Г. П. К. (л. 52-57 от гр.д. № 590/2018 г.).
От протокол № 10 за извършена съдебно-почеркова експертиза с дата 01.04.2019 г. се
установява, че подписите в графа „купувач“ в договор за покупко-продажба с дата 23.04.2018 г. и приемо-предавателен протокол с дата 23.04.2018 г., са положени от
П. Г.ев К..
В случая процесния
договор е сключен между търговски дружества, поради което дали подписът,
положен за едно от дружествата е на посоченото в договора лице, касае въпроса
за наличието на представителна власт на лицето, направило изявление от името на
дружеството. По делото не са ангажирани доказателства, че П. Г.ев К. е представлявал дружеството – въззивник,
поради което настоящият съдебен състав приема, че действията по сключване на
договор за покупко-продажба и приемане на стоката са извършени без
представителна власт.
Тъй като ненадлежно представляваният
е търговец, законът не изисква изрично
потвърждаване, а то се счита за извършено чрез
бездействие – потвърждаването се презумира,
ако търговецът не се противопостави веднага след узнаването (чл. 301 от ТЗ). За
да се приложи законовата презумпция на чл. 301 от ТЗ е необходимо сключената
сделка да се квалифицира като търговска съобразно въведените в чл. 286 ТЗ
критерии, както и да липсва противопоставяне от страна на търговеца на извършените от негово име, без
надлежно учредена представителна власт, действия. Законодателят е предвидил, че за да се
преодолее извършеното от ненадлежен пълномощник действие, е необходимо
противопоставянето да се извърши веднага след узнаването му или от узнаването
на факти за извършени действия, от които може да се направи категоричен извод,
че те са предприети за реализиране на права или изпълнение на задължения по
дадена търговска сделка.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели Й. М., служител във фирма „Г.9.“ ЕООД и П.
Г.ев К., син на въззивника,
се установява, че на 23.04.2018 г., когато е докарана процесната
селскостопанска машина, на място, по време на получаването ѝ, са били Г. К.
и П. К., като същата е оставена в склад на фирма „К.“ ЕООД.
Моментът,
към който ненадлежно представляваният търговец следва да възрази, да се
противопостави на извършените от негово име действия по сключване на търговска
сделка, е свързан с надлежното узнаване на съответното действие. От приобщените
гласни доказателствени средства се установява, че въззивникът е разбрал за процесния
договор за покупко-продажба на 23.04.2018 г., момента на доставка на
селскостопанската машина. За да се изключи приложението на въведената от
законодателя презумпция по чл. 301 от ТЗ, е необходимо търговецът, на когото се
противопоставя тази презумпция - въззивника, да
установи при условие на пълно главно доказване, че своевременно е възразил
срещу съответното действие – срещу сключване на договора и приемането на
стоката, обективирано
в приемателен протокол.
В
настоящият случай, не са ангажирани никакви доказателства, че въззивникът е възразил в момента на узнаване за извършените
от негово име действия. Напротив, фактическото прибиране в склад на въззивника на веща, обажданията към фирмата доставчик да
смени хидравличния център на селскостопанския култиватор, смяната му и оставянето
ѝ отново в склад на въззивника, представляват
обстоятелства, сочещи на липса на противопоставяне на сключен договор за
покупко-продажба.
Предвид
гореизложеното, законосъобразно първоинстанционният
съд е приел, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение.
Не основателно е възражението,
изложено във въззивната жалба, че неправилно и необосновано първоинстанционният
съд е приел че оспорването на договора за покупко-продажба не е доказано. Дори
когато се касае за същинско оспорване автентичността на документ, обективиращ действия на ненадлежен пълномощник на
търговеца, това само по себе си не е основание за отричане на валидността на
сключената сделка или правните последици на съответното фактическо действие,
нито пък е основание за изключване на презумпцията по чл. 301 от ТЗ. В тази
насока е и задължителната за съдилищата практика на Върховния касационен съд на
Р. България – решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., ІІ т.о.,
решение № 109 от 07.09.2011 г. по т.д. № 465/2010 г. и др.
Решението
на първоинстанционния съд относно насрещния иск на въззивника срещу въззиваемия, с
правно основание чл. 61 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, се обжалва от въззивника, с бланкетна жалба, в
която е посочено, че обжалваното решение е неправилно, като не са изложени от
жалбоподателя никакви твърдения за конкретни пороци на същото, нито конкретни
оплаквания относно фактическите и правни изводи на съда. По подадена бланкова въззивна жалба, в която не са посочени конкретни и изрични
пороци на обжалваното решение и при липса на допуснато от първоинстанционния
съд нарушение на императивна материалноправна норма е
недопустимо извършване на цялостна проверка правилността на обжалваното първоинстанционно решение от въззивния
съд (в този смисъл решение № 172/10.04.2017 г. на ВКС, I г.о.).
Поради гореизложените съображения,
настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл
искане, в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени направените от него разноски.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие с дата
22.01.2020 г., от който се установява, че е договорено и заплатено
възнаграждение в размер на 1000 лева (л. 37-38 от в.гр.д. № 83/20г.).
Въззивникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 5 от ГПК.
Настоящият съдебен състав, като отчете, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, че е проведено едно с.з. пред въззивния
съд, цената на предявения иск, намира, че действително заплатеният от
дружеството размер на адвокатско възнаграждение от 1000 лв. е прекомерен,
поради което следва да бъде намалено до 500 лева.
Воден от горното, Софийският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 213/05.12.2019 г.,
постановено по гражданско дело № 590/2018 г. по описа на РС – Самоков.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, да
заплати на „Г.9.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 500
(петстотин) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.