Решение по дело №5080/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

София, 18.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

  Членове:   Пепа Тонева

                    Габриела Лазарова

при секретаря ………………………………………………………………………...…… и с участието прокурора ………………………………………………………….. като разгледа

докладваното от ………………………….съдия Михайлов…... ч.гр. д. № 5 080.. по описа

за 2019 г.,     и за да се произнесе съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7, вр.чл.78 от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила жалба от С.О.срещу отказа на ЧСИ А.П.да намали разноските по изпълнително дело № 20198490400131 по описа на същия. В жалбата са наведени доводи, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно. Твърди, че действията са незаконосъобразни, тъй като по делото е изпратена ПДИ и е изпратено само едно запорно съобщени. В тази връзка твърди, че адвокатско възнаграждение по т.2 на чл.10 от Наредбата е незаконосъобразно начислена, тъй като реално такива действия не са извършване. Твърди, че се дължи само възнаграждение за образуването на изпълнителното дело.  Твърди, че всички дължими суми са заплатена от С.О.веднага.  Твърди, че адвокатското възнаградение е прекомерно, с оглед липсата на фактическа и правна сложност. Ето защо моли съда да отмени отказа, като неправилен и незаконосъобразен и вместо него да се намалят размера на възнаграждението до 200 лв., а по отношение на пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и видът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира разноски в настоящето производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

                        Ответникът по жалбата В.Ф.М.редовно уведомен не взима становище по жалбата.

                        В писменото си становище ЧСИ А.П.твърди, че подадената жалба е неоснователна в една част, а в друга недопустима.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

               Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че изпълнително дело № 20198490400131 по описа на ЧСИ А.П., рег.№ 849 е образувано по молба на В.Ф.М., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.02.2019 г. от Софийски районен съд, Гражданско отделение, 41 състав, по гр.д. № 49 608/18 г.  за сумата от 1 521.56 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойност за поправка на щети по л.а. марка „Рено“, с рег. № ********, настъпили вследствие на падане на 31.01.2015 г., около 01.10 часа в гр. София, землището на с. Волуяк, бул. „Европа“, на 300 метра от магазин „Метро“, преди надлеза на ж.п. линия София-Банкя, в посока от гр. Сливница към гр. София на дърво, ведно със законната лихва от 31.03.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 453.69 лв., представляваща реализирани в производството разноски за тази съдебна инстанция.  

            Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че съдебния изпълнител е изготвил сметка, в която е начислил на основание т.9 сумата от 15 лв., на основание т.5 сумата от 20 лв. и на основание т.1 сумата от 20 лв., или общо сумата от 55 лв.

            Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по изпълнителното дело, че ПДИ е връчена на длъжника на 27.02.2019 г., като в нея са отразени, както дължимите суми по изпълнителния лист (вкл. начислената лихва), така и разноски за одвокатско възнаграждение в размер на 389.34 лв., 66 лв. разноски в изпълнението и 309.58 лв., представляваща такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

            Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че със запорно съобщение до „Общинска банка“ АД ЧСИ е наложил запор върху вземанията по сметки (левови и валутни), открити в банката от С.О.до посочения в съобщението размер.

            Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че длъжникът е подал възражение, като е поискал да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение, както и на пропорционалната такса по т.26. Не се спори, а се установява и от атакуваното постановление от 28.03.2019 г., постановено по същото изпълнително дело, че съдебния изпълнител е отказал да измени размера на разноските за приетото адвокатско възнаграждение и пропорционалната такса. Така изготвеното постановление е връчено на длъжника на 28.03.2019 г.

           От правна страна:

           При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

    Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва  постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и разноските по изпълнението. Видно от подадената жалба длъжникът в изпълнението обжалва определения размер на разноските в изпълнението, поради което настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба е процесуално допустима.

    Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. В изпълнителното производство кредиторът плаща авансови такси за образуване на делото и за поисканите изпълнителни действия, разноски за предприетите изпълнителни действия и възнаграждение за един адвокат. Ако тези разноски са направени от кредитора, съответната сума се събира от имуществото на длъжника и се възстановява на кредитора преди удовлетворяване на вземането му, а ако авансовите такси не са внесени от взискателя, съдебният изплънител събира съответната сума от имуществото на длъжника и я задържа за себе си, тъй като таксите по изпълнението са неговото възнаграждение. При изпълнение на задължения за парични вземания съдебният изпълнител събира и т.нар. окончателна такса, държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.), а частният - по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). Длъжникът отговаря за всчки тези разноски, защото не е платил преди предявяването на изпълнителния лист и така е дал повод за образуване на делото (вж. също решение № 82/08.05.2012 на ВКС, ІV ГО по гр. д. 1891/2010).

               По отношение частта от жалбата, с която се атакува отказа на съдебния изпълнител да намали разноските, събирани в изпълнението, съдът намира, че същата е основателна. Видно от изпратената покана за доброволно изпълнение, в която е обективирано разпореждането за разноски, същите са в размер на 66 лв., с вкл.ДДС. Към тази дата и предвид извършените действия се дължат разноски, с вкл. ДДС, както следва: т.9 сумата от 15 лв., на основание т.5 сумата от 20 лв. и на основание т.1 сумата от 20 лв., или общо сумата от 55 лв. без ДДС.

Безспорно, съгласно разпоредбата на т.26 от ТТР ЗЧСИ се събира за изпълнение на парично вземане се събира пропорционална такса върху събраната сума. В конкретния случай сумата, която подлежи на събиране е в размер на 2 131.72 лв., която съобразно правилата на т.26 дължимата такса е в размер на 190.54 лв. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че дължимите такси по т.26 от ТТР ЗЧСИ е сумата от 190.54 лв., поради което атакуваното разпореждане, с което е оставена без уважение молбата за изменение на разпореждането, с което са определени разноски е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, като се определят разноски по т.26 в размер на 190.54 лв.     

           По отношение на частта от жалбата, в която се оспорва отказа на ЧСИ да измени размера на претендираното адвокатско възнаграждение, с оглед произнасянето от ЧСИ, съдът намира, че жалбата е допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл.10 от Наредба № 1 от 19.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение за образуване на изпълнителното дело се дължат 200 лв. (т.1), а за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи ½ от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от същата наредба. Видно от доказателствата по делото с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил способ за събиране на вземането от ЧСИ – запор по банковите сметки. В случая по делото са представени доказателства, че взискателя е представляван в изпълнителното производство от адвокат, предвид на което в негова полза следва да бъде определено адвокатско възнаграждение. От доказателствата обаче се установява, че осъщественото от пълномощника на взискателите процесуално представителство, се изчерпва с подаването на молба за образуване на изпълнително дело, в която е посочен и способа за удовлетворяване. Други изпълнителни действия в случая, не са извършвани. Ето защо възнаграждението следва да бъде намалено до минималния размер от 200 лв.

           Ето защо съдът намира, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, като възнаграждението не следва да се присъжда.          

           Водим от гореизложеното съдът

 

 

 

Р   Е  Ш  И :

 

 

 

    ОТМЕНЯ по жалба на С.О.отказа на ЧСИ А.П.да намали разноските по изпълнително дело № 20198490400131  по описа на същия,  като незаконосъобразно и  вместо него постановява:

    ОПРЕДЕЛЯ разноски на взискателя В.Ф.М.по изпълнително дело № 20198490400131 по описа на ЧСИ А.П.сумата от 200 (двеста) лв. за адвокатски възнаграждение.

    ОПРЕДЕЛЯ дължими съгласно т. 26 от ТТР ЗЧСИ в размер на 190.54 (сто и деветдесет лв. и петдесет и четири ст.) лв.

                        Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване.  

 

 

            Председател:                                                          Членове: 1.

 

 

                                                                                                              2.