Р Е Ш Е Н И Е

№ 994

Гр. Велико Търново, 19.10.2018 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

           

            Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

 

При участието на секретаря Анита Бижева и в присъствието на прокурора ………., като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр. д. № 1809 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Ищецът П.И.Р. излага в исковата си молба, че на 27.09.2016 г. сключил с ответното дружество трудов договор № 4212/ 27.09.2016 г., като длъжността, която е заел е Стругар. Съгласно подписаният договор, същия е до завършване на определената работа. На 30.03.2017 г. около 11:20 ч. в производствен цех на дружеството, находящ се в гр. В. Търново, ул. „Магистрална" № 12, при монтиране на парен кран в производствено помещение, с ползване на подвижна стълба, последната се счупва /счупва се последно стъпало/, при което Р. пада и получава фрактура на петната кост. Получената травма се изразява в дислоцирана, полифрагментна фрактура на левия калканеус, причинала му временна неработоспособност за периода от 30.03.2017 г. до 10.09.2017 г. След настъпване на инцидента, ищецът е откаран в МОБАЛ „Стефан Черкезов" гр. В. Търново, където са проведени необходимите изследвания и консултации, след което е освободен за домашно лечение, предвид характера на фрактурата. Наложена му е гипсова имобилизация. На 07.04.2017 г. Директора на ТП - НОИ - София град е издал Разпореждане № 20565/ 07.04.2017 г, с което е приел декларираната злополука за трудова такава почл. 55, ал. 1 от КСО. Със Заповед № 4066/16.10.2017 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда - съкращаване на щата. Изпитаните болки, страдания и стрес по време на инцидента, както и след това са оставили негативен отпечатък върху съзнанието му. В периода на възстановяване се е чувствал непълноценен, тъй като е бил изцяло зависим от близките си, които са се грижили изцяло за него, включително и за поддръжката на личната му хигиена. Получената травма е причинила не само физически болки и страдания, но и психически такива. До настоящия момент изпитвал страх от високо, тъй като спомена от инцидента не е отминал, дори напротив  - всеки път когато му се налага да използва стълба, в него изплуват спомени от инцидента и по-конкретно от момента, в който е усетил как пада и съприкостновението с твърдия под. Полученото увреждане силно е ограничило дейностите, които може да извършва с използване на левия си крак, в оздравителния период. Моли по реда на настоящото производство съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в размер на 15000 лв., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането до окончателното им изплащане. Претендира разноските по делото.

Ответникът “Куадрант Бевъриджис” АД с.Лозен, обл. София не спори, че на 30.03.2017 г., възниква процесната трудова злополука, изразяваща се в дислоцирана полифрагментна фрактура на левият калканеус. Работодателят осъществил своето задължение и подал декларация за трудова злополука в НОИ с вх. № 401/06.04.2017 г., което води до издаване на разпореждане № 20565/07.04.2017 г. Счита размерът на претенцията за обезщетение на неимуществени вреди изключително завишен и несправедливо спекулативен. На 22.12.2016 г., работодателят - ответник сключва задължителна застраховка „трудова злополука" по полица № 711516041000140, съществувала в процесният период на получаване на травмата, както и през'целият период на болничния отпуск и осигурявала покритие на риска „трудова злополука" на пострадалия П.Р. като застахован по нея. С писмо с изх.№ 4419/03.07.2018. уведомил ищеца за възможността и законното му право да поиска обезщетение от застрахователя. Тъй като се касае за временна неработоспособност от трудова злополука следва да бъде изплатено обезщетение в размер на 10% от брутното трудово възнаграждение на служителя за 120 дни, която е приблизително 2 400 лв. за всички видове вреди. Разликата между претендираното в настоящия процес обезщетение и това, което следва да получи по справедлива пазарна оценка на риска пострадалото лице е повече от 62 пъти над предвиденото в застраховката. Според ищецът дискомфортът от обездвижване на крака в терапевтичния процес, болките и страданията при предизвикване на травмата и възстановяването й, както и пропуснатите ползи от евентуална съществуваща работоспособност в болничния период в никакъв случай не могат да бъдат изчислени на 15 000 лв. Като се има предвид, че брутната заплата на ищеца е била 602 лв., съвкупния размер на която за болничния период е приблизително 2 400 лв. и е пак много далеч от исковата сума от 15 000 лв. Моли искът да бъде отхвърлен в пълния му размер и да се присъдят направените разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Към 30.03.2007 г. ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество, като е заемал длъжността “стругар”. От приложената по делото декларация за трудова злополука № 3 от 05.04.2017 г., че на 30.03.2017 г. в 11.20 ч. при монтиране на парен кран в производствено помещение с ползване на подвижна стълба, ищецът е претърпял злополука, като последното стъпало на стълбата се е счупило и ищецът е контузил крака си.

            От представената медицинска документация се установява, че ищецът е бил в болничен от 31.03 до 13.04.2017г., поради счупване на петна кост. Болничният е продължен до 13.05.2017г., до 12.06.2017г. и до 11.08.2017г., като последният е до 10.09.2017г.

За изясняване характера на телесните увреждания, времетраенето на лечението и оздравителния период, по делото е изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице дава заключение, че получената травма е довела до нарушаване на анатомичната цялост на лявата петна кост на лявото стъпало и до нарушаване на клиничното му здраве. Проведено е лечение на ищеца – гипсова имобилизация и последващо домашно амбулаторно лечение с болнични до 10.09.2017г., за който период се очаква неговото възстановяване. Характера на травмата – носеща кост от опората на долния ляв крайник ще бъде съпътствано с неопределено дълго време от периодично появяващи се болки при продължително ходене и усилена физическа работа. Анатомичното възстановяване на лявата петна кост не кореспондира с клиничното оздравяване и неприятните субективни усещания от настъпилата травма. Последстивята от травмата на ищеца от 30.03.2017г. ще персистират неопределено дълго време, съпроводени с болка при промяна на времето и нарушения в правилната му походка, задълбочаващи се с напредване на възрастта му.

Свидетелката Румяна Русева – съпруга на ищеца, посочва, че след счупването на крака му, съпругът й изпитвал силни болки, като се наложило да взема болкоуспокояващи лекарства. Три месеца не е излизал от къщи, тъй като след махането на гипса е трябвало да ходи с патерици. И сега като повърви малко се появявал оток на крака му.

Приложена е по делото застрахователна полица № 0711516041000140 задължителна застраховка „трудова злополука” от 22.12.2016г. за работниците при ответното дружество. Според заключението на изслушаната съдебно икономическа експертиза, размерът на полагаемото  се застрахователно обезщетение по т.3.3 вр. т.2.2 по застрахователна полица № 0711516041000140 и съобразно дните отпуск за временна неработоспособност е 268.80 лв. Не се събраха доказателства да са изплащани на ищеца суми по горната застрахователна полица.

            При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ – за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука.     Безспорно се установи по делото трудовоправната връзка между ищеца и ответника, настъпването на злополука на 30.03.2017 г., имаща характер на трудова такава и причиняването на неимуществени вреди, изразяващи се претърпяване на болки и страдания, и увреда във функцията на долния ляв крайник с възстановителен период от около 5 месеца. Механизмът на настъпване на увреждането е изяснен напълно по делото. Същият подробно е описан в протокола и декларацията за трудова злополука, в медицинската документация, и не се оспорва от страните. Естеството на причинените физически увреждания се установи от медицинските документи и заключението на вещото лице, като последното дава изводите си на специалист за продължителността на оздравителния процес и крайните последици от злополуката. Съдът кредитира дадените заключения като компетентни и обосновани, годни въз основа на тях да бъдат формирани изводите на съда.

Съдът счита, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя за репариране на причинените неимуществени вреди на ищеца. С цитираната правна норма за разлика от отговорността на предприятията по реда на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД е възприет принципът на безвиновната отговорност на предприятието за вреди при трудова злополука и професионално заболяване, причинила временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника, независимо дали негов орган или друг работник имат вина за настъпването им.

Обезщетението за неимуществените вреди се определя по справедливост, като се изхожда от съвкупната преценка на обстоятелствата по делото, касаещи преживяните от ищеца болки и страдания, продължителността на оздравителния период, самата форма на лечение, последиците от увреждането за бъдещото здравословно състояние и др. В настоящия правен спор е установено, че е оздравителния период на счупването на петната кост на ищеца е било повече от 5 месеца, през който период същия е изпитвал силни болки, както и е бил в невъзможност да се движи без патерици. Освен това,  последствията от счупването ще персистират неопределено дълго време, като според вещото лице - съпроводени с болка при промяна на времето и нарушения в правилната му походка, задълбочаващи се с напредване на възрастта му. Следва да се има предвид и възрастта на ищеца, който е в трудоспособна възраст. С оглед изложеното, съдът намира, че обезщетение в размер на 12000 лв. би било справедливо и от естество да овъзмезди претърпените от ищеца неимуществени вреди.

С оглед на изложеното, съдът определя дължимото от ответника на ищеца обезщетение на 12000 лв. Именно до този размер следва да бъде уважен предявеният от ищеца иск, като сумата му се присъди ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 30.03.2017 г. до окончателното изплащане. За разликата до пълния претендиран размер от 15000 лв. искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Не се събраха доказателства за изплатено на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществените вреди от трудовата злополука, поради което и липсва основание за намаляване на дължимото от ответника обезщетение на основание чл.200, ал.4 от КТ.

Искането на пълномощника на ищеца адвокат Х.К., за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА, е неоснователно. В производството по делото ищецът е представляван от адвокат. В представеният от пълномощника договор за правна защита и съдействие /на л.67 от делото/ е отбелязано, че адвокатското възнаграждение за процесуално представителство е „безплатно”, без да е посочено конкретно основание от кръга на визираните в т.1-3 на чл.38, ал.1 от ЗА, при които законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита по делата. При тези обстоятелства не може да се приеме, че формалното позоваване на разпоредбата на чл.38 от ЗА е достатъчно, за да обоснове извод за възникнало в полза на процесуалния представител основание да претендира и получи възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ при предпоставките на чл.38 от ЗА. Поради това и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

При този изход на делото ответникът дължи заплащането на държавната такса от 480 лв. върху уважения размер на иска, от заплащането на която ищецът е освободен, както и 120 лв. възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “Куадрант Бевъриджис” АД  ЕИК ********* с.Лозен, обл. София, ЖК Логистичен център Лозен, ул. „Лозен" №6, да заплати на П.И.Р. с ЕГН ********** ***, сумата 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания, резултат от трудова злополука от 30.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.03.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения от иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния претендиран размер от 15000 лв., като неоснователен и недоказан в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ молбата на адвокат Х.К. за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА “Куадрант Бевъриджис” АД  ЕИК ********* с.Лозен, обл. София, ЖК Логистичен център Лозен, ул.Лозен №6, да заплати по сметка на ВТРС сумата 600 лв. /шестстотин лева/, държавна такса върху уважения иск и  направени разноски за вещо лице, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: