Присъда по дело №554/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 17
Дата: 23 юли 2020 г. (в сила от 8 август 2020 г.)
Съдия: Анна Петкова Донкова Кутрова
Дело: 20195320200554
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 август 2019 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№ .....................

 

гр. Карлово, 23.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд                         ІI наказателен състав,

на двадесет и трети юли                            две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова

                                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. А.Н.

                                                                                        2. М.Т.    

 

при секретаря Красимира Божакова

при участието на прокурора Кирил Мавродиев

като разгледа докладваното от съдията

наказателно общ характер дело № 554 по описа за 2019 г.,

 

П Р И С Ъ Д И:

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия Т.С.Т. *** на ***г., с адрес за призоваване в страната гр***, с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че в  периода от месец септември 2017г. до месец  август 2018г., при условията на продължавано престъпление, с пет отделни деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, като отделните деяния са извършени през непродължителни  периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да  набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у различни лица и с това им причинил имотна вреда в размер на 3970/ три хиляди деветстотин и седемдесет лева, както следва:

- На неустановена дата през месец септември 2017г. в с. с.В.Л. с цел  да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Р.Г.Г. ЕГН ********** *** и с това му причинил имотна  вреда в размер на 300 лева;

- На неустановена дата през месец юни 2018г. в с. К.., оБл. П.. с цел  да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у К.Ч.Н. ЕГН ********** *** и с това й  причинил имотна  вреда в размер на 270 лева;

- На неустановена дата през месец юли 2018г. в с.П..е, обл.Пловдив с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Ф.Т.А. ЕГН ********** *** и с това на неустановена дата през месец юли 2018г. в с. И., обл. П.му причинил имотна вреда в размер на 650 лева;

- На неустановена дата през месец юли 2018г. в с.И., обл. П.с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у С.К.А. ЕГН ********** *** и с това му причинил имотна  вреда в размер на 2250 лева;

- На неустановена дата през месец август 2018г. в гр.С.., обл.П.. с цел  да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Ф.Т.А. ЕГН ********** *** и с това му причинил имотна вреда в размер на 500 лева, поради което и на основание чл. 209 ал.1 във вр. чл.26 ал.1 от НК във вр. с чл. 58а ал. 1  във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание на подсъдимия лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Обявява, на основание чл. 310 ал. 2 от НПК, че мотивите ще бъдат изготвени в срока по чл. 308 ал. 2 от НПК.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ПОС.

 

                                                         

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

                                                                                   

       2.

К.Б.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда по НОХД  № 554 по описа на Карловския районен съд за 2019год.

 

Районна Прокуратура – Карлово е повдигнала обвинение против подсъдимия Т.С.Т. за това, че в  периода от месец септември 2017г. до месец  август 2018г., при условията на продължавано престъпление, с пет отделни деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, като отделните деяния са извършени през непродължителни  периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да  набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у различни лица и с това им причинил имотна вреда в размер на 3970/ три хиляди деветстотин и седемдесет лева, както следва:

- На неустановена дата през месец септември 2017г. в с. К. обл. П. с цел  да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Р.Г.Г. ЕГН ********** *** и с това му причинил имотна  вреда в размер на 300 лева;

- На неустановена дата през месец юни 2018г. в с. К. обл. П. с цел  да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у К.Ч.Н. ЕГН ********** *** и с това й  причинил имотна  вреда в размер на 270 лева;

- На неустановена дата през месец юли 2018г. в с. П. обл. П.с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Ф.Т.А. ЕГН ********** *** и с това на неустановена дата през месец юли 2018г. в с. И., обл. П.му причинил имотна вреда в размер на 650 лева;

- На неустановена дата през месец юли 2018г. в с.И., обл. П.с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у С.К.А. ЕГН ********** *** и с това му причинил имотна  вреда в размер на 2250 лева;

- На неустановена дата през месец август 2018г. в гр.С.., обл.П.. с цел  да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Ф.Т.А. ЕГН ********** *** и с това му причинил имотна вреда в размер на 500 лева- престъпление по  чл. 209 ал.1 във вр. чл.26 ал.1 от НК.

  Представителят на Районна прокуратура – Карлово поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимия да се определи наказание за престъплението в размер на една година лишаване от свобода, което да бъде отложено с изпитатален срок от три години.

В наказателния процес  не бяха конституирани лица в качеството на граждански ищец и частен обвинител.

 Подсъдимият Т. С.. Т. се е признал за виновен по обвинението, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК изцяло е признал фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявил, че не желае да се събират доказателства за тях. На основание чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е обявил, че така направеното самопризнание ще се ползва при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В последната си дума подсъдимият изразява съжаление и критичност, моли да му се наложи по- малко по наказание лишаване от свобода. Защитникът на подсъдимия  – адвокат П. моли за наказание лишаване от свобода под минимума, предвиден за престъплението.

Съдът като обсъди на основание чл. 14 и чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК всички събрани по делото доказателства – самопризнанието на подсъдимия, дадено в съдебно заседание, подкрепено от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК протоколи за разпит на на свидетелите Г.Г.Г., Р.Г.Г., В.П.В., В.И.Н., К.Ч.Н., А.С.М., К.С.С., Ф.Т.А., С.К.А., А. и В.П.В., справка АИС БДС, справка за пътуване на лице, документи за регистрация, протокол за доброволно предаване, постановление за връщане на веществени доказателства,  справка АИС БДС,  справка за лице установен извършител на престъпление, справка от ТП ДГС К.., справка от ТП ДГС К..,  телеграма за ОДИ, справка за пътуване на лице, характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия, намери за установено следното:

Подсъдимият Т.С.Т. с ЕГН ********** *** на ***г***. ***.

Пострадалият Р.Г.Г. от около 10 години работел в Ш.. за период от по 3-4 месеца в годината. През останалото време живеел в с. В.Л. обл. П. ул. ...През ***г. св.Р.Г.  и св.К.С.-Г.закупили каравана марка „К..“ от Ш...През лятото на ***г. я докарали в Б.. и я поставил в двора на къщата си.Същата не била регистрирана.Впоследствие св.Г. решил да я продаде.Същият намерил клиенти и решил да я регистрира в КАТ.Караваната имала всички необходими документи за регистрация.През месец септември **г. бащата на св.Р.Г.- св.Г.. Г. се видял с подсъдимия Т.Т. *** пред сградата на КАТ.Двамата се познавали отдавна. Т. му казал,че редовно регистрирал коли в КАТ-П...Тогава св.Г.. Г. му казал,че имал каравана за регистрация и го попитал дали може да му помогне при регистрацията. Подсъдимият  се съгласил. Двамата се уговорили Т. да дойде в дома на Г. и да се разберат относно регистрацията на караваната.На неустановена дата през месец септември **г. вечерта подсъдимият посетил дома на Г., находящ се в с.В.Л. обл. П..Там Т. се уговорил със св.Р.Г.,че за сумата от 300 лева щял да извърши регистрацията на караваната.Св.Р.Г. предал на Т. сумата от 300 лева и документите на караваната. Подсъдимият  му заявил,че след няколко дни щял да вземе караваната от дома му и да я регистрира в КАТ-П...В действителност Т. нямал намерение да регистрира въпросната каравана марка „К..“.След като изминали  няколко дни св.Р.Г.  и св.Г.. Г. започнали да звънят на мобилния телефон на подсъдимия, но той всеки път им заявявал, че на следващия ден ще дойде и ще вземе караваната.Впоследствие започнал все по рядко да отговаря на техните обаждания и накрая сменил мобилния си номер.Впоследствие св.Р.Г. няколко пъти срещал Т. и го молел да му върне парите и документите на караваната, но той всеки път му казвал, че на следващия ден щял да му донесе документите, но това така и не се случило. На **. около **часа св.А.. М.-инспектор в РУ на МВР-гр.К..срещнал в индустриалната зона на града Т..Св.М.. преди това бил търсил подсъдимия по повод връчване на призовка във връзка с извършвана проверка в РУ на МВР-гр.К... Т. предал найлонов плик на св.М...В плика били документите за собственост, които св.Р.Г. му бил дал за регистрацията на караваната.Св.М. предал с протокол за доброволно предаване за нуждите на досъдебното производство следните документи:2бр. документи на английски език– сертификат на английски език със заглавие „NATIONAL CARAVAN COUCIL SERTIFICATE“ и разписка на английски език.Впоследствие горепосочените документи били върнати на св.К.. С. С..-Г..-съпруга на пострадалото лице.Т. така и не върнал на пострадалия Р.Г. сумата от 300лева.

 В края на месец юни 2018г. около 13:30-14:00 часа пострадала К.Ч.Н. и съпруга й св.В.И.Н. били излезли в двора на къщата си, находяща се в с.К..,обл.П..,ул.“..“№...Св.Н. чула,че на дворната врата се звъняло.Отворила врата и видяла,че пред вратата стоял Т.Т..В този момент дошъл при тях й св.В.Н.Тримата се заприказвали и той им обяснил,че бил закъсал за гориво и нямало с какво да прибере жена му, която била болна.Св.Н. забелязала,че действително в автомобила на Т. се намирала жена му, която лежала на задната седалка. Подсъдимият поискал от св.Н. сумата от 20/двадесет/ лева за гориво.Св.Н. съжалила Т. и му дала исканата сума.След два дни Т. отново посетил дома на св.Н..На двора били св.Н. и св.Н... Т. им заявил, че работел в горското в гр.К.. и можел да уреди евтини дърва за огрев. Т. казал на св.Н., че дървата стрували по 27лева за кубик.Докато говорили подсъдимият взел мобилния си телефон, въвел някакви цифри и се направил, че говори по него. Започнал да говорил по мобилния си телефон, като казал казал:„Има една наша жена, която има нужда от по-евтини дърва за огрев.“, след което затворил телефона и казал на св.Н.,че за да закупи тези дърва трябвало да му даде сумата от 270 лева.Тази сумата тя трябвало да я даде веднага, за да можел той да й уреди дървата.Св.Н. влязла в дома си и след малко излязла на двора отново и дала на Т. сумата от 270лева.Това станало в присъствието на св.В.Н. Подсъдимият й казал, че отивал при шефа на горското и от там щял да й донесе квитанция за дървата.След като Т. си тръгнал от дома на св.Н. със сумата от 270 лева и тя повече не го видяла.

Пострадалият Ф.Т.А. живеел със семейството си в къща,находяща се в с.Х.Д., обл. П. ул.. №..През зимата семейството му се отоплявало на дърва.През месец юли 2018г. докато св.А. *** се запознал с подсъдимия Т.. Той предлагал дърва за огрев на хора от селото.Същият заявил на пострадалия А., че доставял дърва за огрев и му предложил да му достави дърва за огрев на цена от 50 лева за кубик. Понеже цената се сторила изгодна на пострадалия А.,същият попитал колко ще му струва да му докара 10 кубика дърва. Т. му отвърнал, че с транспорта всичко щяло да му струва 650 лева.Пострадалият А. се съгласил и двамата се разбрали, когато св.А. събере необходимата сума да се свърже с Т. на телефон №** Подсъдимият казал на св.А., че след като получи парите в срок не по късно от седем дни ще  му докара дървата в дома му. След около една седмица пострадалият А. събрал сумата от 650 лева и се обадил на Т.. Последният му казал, че се намира до ЖП гарата в с. И., обл. П.понеже колата му била развалена и го помолил да дойде при него.Пострадалият А. заедно със св.С.А. отишъл на посоченото място с личния си автомобил.След като пристигнал на посоченото място, пострадалият видял Т. да стои до спрял лек автомобил „Форд Мондео“, сив на цвят, с десен волан. Т. бил вдигнал предния капак на автомобила.Същият обяснил на св.А. и св.А.,че двигателя на колата е спрял.С Т. била и жена на видима възраст около 55 години,с руса коса,която се представила за негова жена. Т. поискал от пострадалия А. сумата от 650 лева и му обещал, че след най-много шест дни щял да му докара 10 кубика дърва за огрев в двора на къщата му. Пострадалият А. му дал сумата от 650 лева в присъствието на св.А..След това св.А. и Т. се заприказвали.Св.А. преди това бил разказал за евтините дърва на св.А..Св.А. поискал от Т. да му докара и на него 40 кубика дърва за огрев. Подсъдимият му поискал сумата от 2250 лева за 40 кубика дърва.Св.А. се съгласил и му дал сумата от 2250 лева. Т. му обещал,че най-късно след 10дни ще му докара дървата в селото.След това св.А. и св.А. си тръгнали.

На неустановена дата през месец август подсъдимият Т.. се обадил на мобилния телефона на св.А. и му казал, че освен неговорите 10 кубика дърва бил закупил още дърва за сумата от 500 лева, които щял да кара на някакъв друг човек, но той се бил отказал и му предложил да му ги продаде.Т. му казал, че се намира на паркинг в гр.С.., обл.П.. до входа на В.М.З. С...Предложил му, ако иска да ги купи, да отиде до въпросния паркинг и да му даде сумата от 500 лева.Св.А. се съгласил и заедно със двама свои приятели от с.Х.Д. - св. А. А. и св.А.Я.отишъл до въпросния паркинг. Там на място св.А. дал на Т. сумата от 500лева. Т. му обещал, че след няколко дни щял да му докара всички дърва. След няколко дни св.А. се обадил на Т. и го попитал какво става с дървата, а  Т. му отговорил, че камионът, с който карал дървата се е развалил и щял да му ги докара след около седмица.След една седмица св.А. отново позвънил на Т., но телефонът му бил изключен. Впоследствие св.А. многократно звънял на Т.,но телефонът му бил винаги изключен. Подсъдимият Т. нито докарал въпросните дърва,нито върнал получените от св.А. парични средства.

Св.А. също звънял на Т. след като минали десет дни от предадената от него сума, но мобилният му телефон бил изключен. Впоследствие св.А. многократно се опитвал да се свърже с  Т. по телефона, но телефонът бил постоянно изключен. Подсъдимият Т. нито доставил въпросните 40 кубика дърва за огрев на св.А., нито му върнал сумата от 2250 лева.  

Така описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.374, ал.4 от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира напълно свидетелските показания на свидетелите Г.Г.Г., Р.Г.Г., В.П.В., В.И.Н., К.Ч.Н., А.С.М., К. С. С-Г., Ф.Т.А., С.К.А., А.С.А. и В.П.В.. Показанията на тези свидетели съдът възприема като логични, последователни и в съответствие помежду си и със събраните по делото писмени доказателства. В съдебно заседание подсъдимият прави пълно признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, което е съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса. Така признанието на подсъдимия намира опора, както в гласните, така и писмените доказателства.

В рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива противоречия и непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт относно фактическите констатации на същия, които са обосновани и правилни. При тези доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на повдигнатото му с обвинителния акт престъпление по чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, тъй като в  периода от месец септември 2017г. до месец  август 2018г., при условията на продължавано престъпление, с пет отделни деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, като отделните деяния са извършени през непродължителни  периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да  набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у различни лица и с това им причинил имотна вреда в размер на 3970/ три хиляди деветстотин и седемдесет лева, както следва:

- На неустановена дата през месец септември 2017г. в с. К. цел  да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Р.Г.Г. ЕГН ********** *** и с това му причинил имотна  вреда в размер на 300 лева;

- На неустановена дата през месец юни 2018г. в К. цел  да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у К.Ч.Н. ЕГН ********** *** и с това й  причинил имотна  вреда в размер на 270 лева;

- На неустановена дата през месец юли 2018г. в с. П. обл. П.с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Ф.Т.А. ЕГН ********** *** и с това на неустановена дата през месец юли 2018г. в с. И., обл. П.му причинил имотна вреда в размер на 650 лева;

- На неустановена дата през месец юли 2018г. в с.И., обл. П.с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у С.К.А. ЕГН ********** *** и с това му причинил имотна  вреда в размер на 2250 лева;

- На неустановена дата през месец август 2018г. в гр.С.., обл.П.. с цел  да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Ф.Т.А. ЕГН ********** *** и с това му причинил имотна вреда в размер на 500 лева.

От обективна страна престъплението измама засяга обществените отношения, свързани със собствеността.

Изпълнителното деяние се изразява в две форми – деецът да е възбудил заблуждение (създал невярна представа у адресата) или поддържал заблуждение (утвърждавал вече създадена такава представа) в определено лице – адресат на измамата.  По делото е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна страна и двете форми на изпълнителното деяние – възбудил е и  поддържал възбуденото заблуждение. Вследствие на невярната представа, пострадалите му предали суми с пари, за да регистрира каравана и да докара дърва. Подсъдимият е съзнавал, че с действията си възбужда и поддържа заблуждение у адресата– той не е лице, свързано с дърводобива, нито е притежавал такива, нито имал намерение да регистрира караваната. С поведението си е възбудил и поддържал заблуждението на пострадалите, за да се разпоредят със сумите, предмет на престъплението, а той самият да получи имотна облага, която не му се следва. Вторият задължителен елемент от състава на престъплението измама е налице – пострадалите са извършили действия на разпореждане с пари, размерът на които е установен по несъмнен начин, а и не е спорен в производството по делото. Подсъдимият е нанесъл на пострадалите имотна вреда, която е пряка и непосредствена последица от измамливите му действия и представлява престъпния резултат на престъплението, за което е предаден на съд.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици, които съдът извежда от действията на подсъдимия. Съдът намира за установена в производството и специалната користна цел – допълнителен субективен признак на престъплението – деянието е извършено с цел подсъдимият да набави за себе си имотна облага, като сумата е получена от него.

Предвид изложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 209 ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

Осъществената престъпна дейност на подсъдимия се квалифицира по чл. 26, ал. 1 от НК, като продължавана, тъй като е извършили пет отделни деяния, характеризиращи се самостоятелно по време, място, обстановка. Те, поотделно осъществяват състави на престъплението „измама”. Във времево отношение са извършени в непродължителен период едно след друго и при еднородна обстановка. За извършването им са взети петотделни решения от подсъдимия, но при еднородна обстановка. Предвид това последващото деяние от обективна и субективна страна се явява продължение на предшествуващото, а деятелността му се квалифицира като продължавано престъпление при наличието на горепосочените предпоставки.

Относно определяне на наказанието от подсъдимия, съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и предвид императивността на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, определи същото при условията на чл.58а вр. с чл. 54 НК. Досежно индивидуализацията на наказанието съдът се съобрази с конкретно вмененото на подсъдимия деяние, като взе предвид размера на причинените от деянието вреди. При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид, че за престъплението по чл. 209 ал. 1 от НК е предвидено налагането на наказание лишаване от свобода от една до шест години.

С оглед спазване принципа на индивидуализация на наказанието съдът отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Престъплението  е “тежко” по смисъла на закона престъпление, с висока степен на обществена опасност. Подсъдимият не може да се счете за личност с висока степен на обществена опасност. Същият не е осъждан и е с добри характеристични данни, признава вината си, изразява съжаление за извършеното, оказал е съдействие за разкриване на обективната истина, семейно ангажиран е, съпругата му, за която полага грижи е инвалид. Затова съдът за това престъпление определи на подсъдимия наказание в минималния предвиден размер при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно една година лишаване от свобода. При приложението на чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде извършено намаляване на наказанието с една трета, т. е. след посочената редукция полученото наказание е лишаване от свобода за срок от осем месеца, на което именно съдът осъди подсъдимия Т.. Така определеното наказание съдебният състав счита за справедливо и способстващо за изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК и по-специално ще се въздейства превъзпитателно и възпиращо спрямо подсъдимия към извършване на престъпни деяния  в бъдеще.

По отношение изтърпяването на  така определеното наказание съдебният състав е на становище, че не следва да постанови реалното изтърпяване за подсъдимия. Същият не е бил осъждан на лишаване от свобода към момента на извършване на престъплениято и са налице формалните основания на чл.66, ал.1 от НК, като съдът счита, че не се налага за поправянето му да се постанови реално изтърпяване на наказанието. При съобразяването на посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът счете, че подходящият изпитателен срок следва да е три години.

По изложените мотиви  Съдът постанови присъдата си.

                                                                    

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

К.Б.