Р
Е Ш Е Н И Е
№172
гр.
Перник, 21.10.2022 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд-Перник, в публично съдебно заседание, проведено на тридесети септември през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
Слава Георгиева
при
съдебния секретар Е. В.** и с участието на прокурор А. А.** от Окръжна
прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева
административно дело № 253 по описа за 2022 година на Административен съд-
Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във вр. с чл. 1, ал. 1, във вр. с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано
е по искова молба на „***Г“
ООД с ЕИК: **, представлявано от законния си представител В.Б.Б., със седалище и адрес на управление: гр. С.*** чрез
адвокат А.И. *** срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи-Перник, със седалище и адрес: гр.П., ул. „***“ № 1. Ищецът претендира
присъждане на имуществени вреди, в размер на 420 лева, представляващи заплатена
„глоба“ по Електронен фиш за налагане на глоба Серия К, № 4799853, издаден от
ОД на МВР-П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
влизане в сила на решението на Административен съд-П. до заплащането ѝ.
Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски.
В
проведеното съдебно заседание на 30.09.2022 година ищецът редовно призован не
се явява и не изпраща представител. В постъпила молба от пълномощника на ищеца
се поддържат исковите претенции и се иска да се уважат, както и да се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответникът
по иска–Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, за
представител изпраща юк. З.В.***. Поддържа отговора по исковата молба и пледира
същата да се отхвърли като неоснователна. Иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В
проведеното съдебно заседание на 30.09.2022 година, прокурор А. А. от Окръжна
прокуратура–Перник, намира, че искът е основателен и доказан. Предлага исковата
претенция да се уважи.
Административен съд-Перник, след като обсъди
релевираните с исковата молба основания и доводи на страните и прецени
събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от ГПК във вр. с
чл. 144 от АПК, намира за установено следното от правна и фактическа страна:
С
електронен фиш Серия К, № 4799853 /л. 9/, издаден от ОД на МВР-П.** за извършено
нарушение на чл. 21 ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на ищеца е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева. Във фиша е указано, че
на основание чл. 189, ал. 9 от ЗДвП при доброволно заплащане на глобата в
14-дневен срок от датата на получаване на писмото с обратна разписка се дължи
70% от нейния размер, т.е сумата от 420 /четиристотин и двадесет/ лева.
Електронния
фиш за налагане на глоба е обжалван с жалба № УРИ-433200-77155 от 16.07.2021
година. Образувано е АНД № 1256/2021 година по описа на Районен съд-П.**. С Решение № 13 от
05.01.2022 година постановено по делото електронния фиш серия К, № 4799853,
издаден от ОД на МВР-Перник е потвърден. Решението на Районен съд-Перник е
обжалвано с касационна жалба с вх. № 772 от 07.03.2022 година. Образувано е
КАНД № 41/2022 година по описа на Административен съд-Перник. С Решение № 57 от
06.04.2022 година постановено по делото е
отменено Решение № 13 от 05.01.2022 година на Районен съд–П. и е отменен
Електронен фиш, серия К, № 4799853. Решението на Административен съд-П. е
окончателно и е влязло в сила на 06.04.2022 година.
На
21.07.2021 година, в 14-дневния срок за
доброволно плащане ищецът е заплатил 70%
от нейния размер, т.е сумата от 420 /четиристотин и двадесет/ лева, видно от
платежно нареждане от същата дата /л. 10/.
С
представения по делото отговор на исковата молба, поддържан изцяло в съдебно
заседание, ответникът заявява, че исковата претенция е недопустима и
неоснователна. Не оспорва основателността на вземането, но основния аргумент е,
че е налице специален ред по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, което води до
невъзможността в конкретния казус да бъде приложен редът за обезщетение на
имуществени вреди, предвиден в ЗОДОВ. В подкрепа на това се позовава на писмо с
рег. № 8121р-17736/ 19.10.2020 година по описа на МВР, издадено от главния
секретар на МВР до директорите на ОДМВР и СДВР относно уеднаквяване работата в
структурите на МВР, в които се извършват дейностите по ръчно отразяване и
редактиране на плащания на глоби по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и
Кодекса за застраховането /КЗ/ и възстановяване на недължимо внесени суми.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
Искът е
допустим, като подаден от процесуално легитимирана страна. Съгласно чл. 203,
ал. 1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за
обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административните органи и длъжностни лица. Ответникът е пасивно
легитимиран, съгласно наведените от ищеца твърдения в исковата молба относно
наличието на претендирани права в качеството му на юридическо лице по чл. 37,
ал. 2 от ЗМВР. Спазено е и правилото на чл. 204, ал. 1 от АПК, тъй като вредите
се претендират от отменен по съдебен ред електронен фиш. Съгласно
задължителните указания, които са дадени с ТП № 2 от 19.05.2015 година на ВКС и
ВАС по т.д. № 2/2014 година и по- конкретно в т. 1, делата за искове за вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по
налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на
разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните
съдилища. Нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява правните последици на
фиша с тези на наказателното постановление. Административният съд е родово и
местно компетентен да разгледа спора, съобразно правилото, регламентирано в
разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ.
Разгледан
по същество, искът е основателен.
Исковете
за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи
и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава 11 от АПК, съгласно чл.203 от АПК. В настоящият казус се претендират вреди, които са причинени в резултат на
Електронен фиш за налагане на глоба, който е бил отменен с влязло в сила
решение на Административен съд-Перник, което решение е влязло в сила на
06.04.2022г. Процесният електронен фиш е издаден от ответника по делото, а
именно- ОД на МВР-Перник, който е юридическо лице. Следователно искова молба е
редовна, като предявена от надлежната страна по силата на чл. 204, ал. 1 от АПК, тъй като става въпрос за административен акт, който е бил отменен по
съответния ред срещу ответник по смисъла на чл. 205 от АПК, а в случая това е
ОД на МВР-Перник.
С оглед
решаването на настоящият казус са от значение и две разпоредби, които са
регламентирани в ЗОДОВ. На първо място чл. 1, ал. 1 от цитирания закон гласи,
че „Държавата и общините отговарят за вреди, причинени на гражданите и юридическите
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техните органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност, както
и за вреди, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или
обявени за нищожни подзаконови нормативни актове“, а съгласно чл. 4 от същия
нормативен акт „Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали да причинени виновно от длъжностното лице“.
В
конкретния случай претенцията се основава на това, че е налице един отменен
като незаконосъобразен електронен фиш и от тази отмяна се претендира настъпване
на имуществени вреди, които представляват заплатени 70% от размера на
наложената глоба с електронния фиш, който е бил отменен като незаконосъобразен.
За да
бъде уважена претенцията, с депозираната от ищеца искова молба на първо място е
необходимо актът, който е бил отменен като незаконосъобразен да е бил в изпълнение
на административната дейност. В настоящият случай, по безспорен начин бе
установено, че издаденият електронен фиш, който по своята характеристика се
приравнява на наказателно постановление, е последица от изпълнението на
нормативно възложените задължения и упражняване на административно наказателна
компетентност и чийто адресат се явява ищецът по настоящото производство е
отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. Изпълнението на
тези задължения по своята същност представлява една административна дейност и
издадения електронен фиш се явява един властнически акт, който е издаден от
административен орган и въпреки, че поражда административнонаказателни
последици, същият е резултат от санкционираща административна дейност. От тук следва,
че първата предпоставка, която е визирана в чл. 204, ал. 1 от АПК е налице, а
именно налице е отменен по съдебен ред като незаконосъобразен административен
акт, който е издаден от държавен орган при упражняване на административната
дейност.
На
второ място, от представените и приети по делото писмени доказателства, които
съдът изцяло кредитира и които не се оспорват от ответника се установява,
че ищецът е заплатил по банков път сумата от 420 лева, представляваща
70% от наложената му глоба в размер на 600 лева. Това е видно от представения
документ № IBD20210721033595342
с референци 000PCWB212022563
/ лист 10/. Съгласно чл. 189, ал. 8 от Закона за движение по пътищата
електронният фиш съставен за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки,
подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и
наказания. Предвидено е жалбата срещу електронен фиш да се подава в 14-дневен
срок от получаването му, когато е направено възражение по ал. 6 в 14-дневен
срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. Предвидено е също и при
плащане на глобата, наложена с електронен фиш, в посочения по-горе срок,
съобразно правилото на чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, ако глобата бъде платена в срока
по ал. 8 се дължи 70% от нейния размер. Следователно в случая са налице и
останалите, изискуеми се елементи, които са част от фактическия състав на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно настъпила вреда и причинно-следствена връзка между
настъпилия неблагоприятен резултат и отменения като незаконосъобразен акт, в
случая електронен фиш. Аргументите за това се подкрепят и от установената
фактическа обстановка, изразяваща се в това, че ответникът е издал електронен
фиш срещу ищеца за извършено от него нарушение на правилата за движение по
пътищата. Фишът е бил отменен като незаконосъобразен с решение на
Административен съд- Перник, но преди отмяната му ищецът е заплатил глобата в
намален размер. При това положение заплащането на глобата е в пряка
причинно-следствена връзка с незаконосъобразния административен акт, тъй като
ако фишът не беше издаден, то нямаше да се стигне до заплащането на тази глоба.
Всъщност чрез заплащане на глобата в намален размер, ищецът е реализирал едно
свое право, което обаче не възпрепятства възможността му да обжалва акта, с
който му е била наложена глобата, както се е и случило в настоящият казус.
Съдът
не възприема доводите, депозирани в отговора на исковата молба, че е налице
специален ред по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, по който да могат бъдат
възстановени неоснователно платени суми. Въведените от МВР правила за връщане
на недължимо внесени суми за глоби във Фонд за безопасност на движението,
обективирани и в писмо с рег. № 8121р-17736/ 19.10.2020 година по описа на МВР не
представляват специален ред за обезщетение на вредите. Също така и сумата не подлежи
на възстановяване и по правилата на чл. 128-129 от ДОПК. Същото виждане е
възприето и в Решение № 1210 от 30.01.2019
година, постановено по АД № 10320/2018 година на ВАС; в Определение № 4293
от 09.05.2022 година по АД № 2674/2022 година на ВАС, Решение № 8943 от 13.10.2022 г. на ВАС
по АД № 3151/2022 г..
Съдът намира, че именно ОД на
МВР-Перник, като издател на електронния фиш дължи връщане на
посочената сума в размер на 420 лева и че е без правно значение за претърпелия вредата правен субект в чия сметка е
постъпила съответната сума. В конкретния случай отмененият електронен фиш, с
който е наложена глобата е издаден от ОД на МВР – П., което е част от структурата на МВР, каквато част е и “Фондът за безопасност на движението”, чието организационно, финансово и административно обслужване се
осъществява от съответната структура на МВР. В електронния фиш изрично е указано на
адресата, че сумата по наложената "глоба" следва да
се заплати по сметка на този фонд, съгласно разпоредбата на § 1, ал. 4,
т. 1 от ДР на ЗДвП и същата е постъпила, поради което е
без значение, че сумата не е постъпила по сметка на ответника.
В таза връзка е Решение № 63 от 5.01.2021 година, постановено
по АД № 3032/2020 година на ВАС.
Въз
основа на изложеното се приема, че искът за присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди е
доказан по основание и по размер. Обезщетението се дължи в пълния заявен от
ищеца размер, като ответникът ще бъде осъден да му заплати сумата от 420 лева. Представеното
доказателство-вносна бележка за заплащане на глобата доказва превода на
търсената сума, а от тук и реализирането на имуществената вреда на ищеца, чиито
патримониум се засяга в отрицателно отношение с внасяне на въпросната сума.
Направеното
искане за присъждане на лихва върху претендираната сума е основателно. Предвид
уважаване на главния иск, следва да бъде уважена и акцесорната претенция за
присъждане на законната лихва върху присъдената сума. При съобразяване с т. 4
на ТР по ТД № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, законната лихва се присъжда от датата на отмяна на незаконосъобразния
акт-06.04.2022 година до датата на
окончателно й изплащане.
По
разноските.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, като заплати на ищеца внесената държавна такса, както и
възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част на иска.
Пълномощникът на ищеца е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Предвид специалната разпоредба на чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца съдебни разноски в размер на 400 лева, представляващи 50 лв., заплатена
държавна такса за образуване на производство и 350.00 лв., адвокатско
възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Перник, със седалище и адрес на управление гр. П.*** да заплати на „***Г“
ООД с ЕИК: **, представлявано от В.Б.Б., със седалище и адрес на управление: гр. С.***
сумата от 420
/четиристотин и двадесет/ лева, представляващи обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатена „Глоба“ по Електронен фиш за налагане
на глоба, серия К, № 4799853 отменен с
влязло в сила решение № 57 от
06.04.2022г. по КАНД № 41/2022 година по
описа на Административен съд-Перник, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.04.2022г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи–Перник, със седалище и адрес на управление гр. П.***да заплати на ***Г“
ООД с ЕИК: **, представлявано от В.Б.Б., със седалище и адрес на управление: гр. С.***
сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща разноски по административно
дело № 253 по описа за 2022г. на Административен съд-Перник.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/