№ 131033
гр. София, 21.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И
като разгледа докладваното от А.И Частно гражданско дело №
20231110156629 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ********************** за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ******************** за сумата
от 3999,89 лева, представляваща главница за периода 17.05.2023 г. – 17.04.2025 г. по
Договор за кредит № L321160/22.04.2023 г., сумата 177,06 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода 15.05.2023 г. – 06.07.2023 г., сумата от 784,49 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 17.05.2023 г. – 12.10.2023 г. и сумата
1051,17 лева, представляваща такса за разглеждане.
Заявителят сочи, че кредитополучателят е допуснал пълно или частично просрочие
при изплащането на някое или всички месечни погасителни вноски с повече от 50 дни,
поради което кредиторът е обявил цялото непогасено задължение за предсрочно и незабавно
изискуемо.
С ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че банката – кредитор може да иска
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, след като
кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски.
Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и
за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Прието е, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването . Следователно за да издаде съдът заповед за изпълнение,
получаването на волеизявлението на кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем,
следва да предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение.
В настоящия случай това изискване не е изпълнено, доколкото към заявлението не са
1
приложени документи, от които да е видно, че уведомление от кредитора за настъпване на
предсрочна изискуемост е изпращано на длъжника, нито пък заявителят е банкова
институция, освен това е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. При това положение и съгласно изложените мотиви следва да се приеме, че
вземането на кредитора не е възникнало в претендираните размери и на твърдяното
основание – настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, поради което и
подаденото заявление следва да бъде отхвърлено.
По отношение на вноските за периода 17.05.2023 г. – 17.06.2023 г., станали
изискуеми преди настъпване на твърдяната предсрочна изискуемост на кредита, искането за
издаване на заповед за изпълнение е допустимо, но в тази част не отговаря на изискванията
за индивидуализация на вземането съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК, вр. чл. 127,
ал. 1 ГПК, доколкото в заявлението липсва посочен размер на претендираното вземане за
този период, а в това производство съдът не следва да дава указания за поправяне на
нередовността на заявлението – в този смисъл т. 1 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът намира, че същата неясното е налице и по отношение на претендираните суми
за възнаградителна лихва и лихва за забава, доколкото не е направено разграничение и не
може да се определи какъв е размерът на лихвите, дължими за периода на падежиралата
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
главница.
Съдът намира, че претендираната сума за такса за разглеждане, представлява
допълнително задължение, несвързано с отпуснатия кредит, за което е неоправдано
длъжникът да заплаща допълнително. Наличието на подобна клауза води до значително
неравновесие в правата на длъжника и на кредитора по договора (т.е. на потребителя на
кредита и на търговеца), а следователно представлява неравноправна клауза по смисъла на
чл. 143, т. 5 ЗЗП, която норма е приложима на основание чл. 24 ЗПК. Неравноправните
клаузи са нищожни (чл. 146, ал. 1 ЗЗП), а за наличие на основание за нищожност съдът
следи служебно, включително и в производството по издаване на заповед за изпълнение
предвид изричната разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, визираща хипотези като
настоящата, в които искането на заявителя е в противоречие на закона (повелителни правни
норми) и на добрите нрави.
По изложените съображения заявление с вх. № 286563 от 13.10.2023 г., подадено от
**********************, следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 286563 от 13.10.2023 г., подадено от
********************** срещу ********************, въз основа на което е образувано
гр. д. № 56629/2023 г. на СРС, 82 състав.
2
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3