Мотиви към Присъда № 16 постановена по
НОХД № 520/2017 година по описа на Районен съд Велинград.
Обвинение против подсъдимия В.Г.П., ЕГН ********** - роден на *** ***
български гражданин, българин, със средно образование, не работи, женен,
осъждан,в това,че,
-
на 17.07.2017 г. в гр. Велинград, ул. „********* “ 16 не изпълнил заповед за
защита от домашно насилие, по гр. д. № 1007/2015 г. на Районен съд Велинград,
влязла в сила от 03.02.2016 г. да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо М.К.П., ЕГН **********, живуща на горепосочения адрес, като на същата
дата псувайки я „майка ти ша еба“, „боклук“ и „иди в гроба при мъжа ти и при
внук ти“ я държал за косата и удрял главата й в стената - престъпление по чл.296, ал.1,
предл. 2 от НК.
Делото е разгледано в отсъствието на подс.П.,като назначения служебен
защитник адв.А. с оглед на ново установеното обстоятелство въз основа и на
приетото заключение по допуснатата съдебно психиатрична експертиза,установяваща
невменяемостта на подзащитния й прави искане за оправдаването му.
Представителя на държавното обвинение не поддържа обвинението въз основа
на приетото заключение на съдебно психиатричната експертиза.
По делото е допусната и изслушана съдебно психиатрична експертиза на
вещото лице д-р Д.А. ***.
След поотделна и съвкупна оценка на доказателствата събрани в производството,
съдът намира за установена следната:
С Решение на PC Велинград
№ 16/26.01.2016 г. по гр. дело № 1007/2015 г. по описа на съда, влязло в сила
на 03.02.2016 г. е издадена Заповед за защита от 26.01.2016 г., по силата на
която подс. П. се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо М.К.П., живуща *** 16 и спрямо Г.П., починал,бивш жител ***. Свид. М.П.
е майка на подс. П.. На 17.07.2017 г. свид. П. дала на подс. П. сумата от 5,20
лева, за да купи храна на кучето. На същата дата около 18,20 часа свид. П. била
в двора на къщата и видяла, че сина й подс. П. е отново във видимо нетрезво
състояние. Свид. П. незабавно се отправила към стаята си в къщата и се опитала
да я заключи, но подс. П. бил тръгнал след нея. Подс. П. ритнал вратата на
стаята на майка си свид. П. и влязъл вътре. След което подс. П. започнал да
отправя обидни и нецензурни думи към свид. П., псувал я, нарекъл я „боклук“ и й
казал : „иди в гроба при мъжа ти и при внук ти“. Едновременно с това подс. П.
хванал свид. П. за косата и започнал да удря главата й в стената. След
случилото се свид. П. се обадила на тел.112 и съобщила за инцидента на който за
пореден път се отзовали полицейски служители на РУ на МВР Велинград. Подс. П.
бил задържан по ЗМВР.Подс.П. е осъждан за същото престъпление,като има
проведени две производства с приложението на чл.78а от НК,по които има наложена
административна санкция глоба и трето производство по което за същото престъпление
спрямо своята майка свид.П. има постановена условна присъда,в който срок е
извършил и настоящото деяние.Описаната противоправност рамките на периода
посочен в обв.акт е безспорно доказана като в тази насока са показанията на пострадалата
свид.П. на свид.И.,племенница на подс.П. и на полицейските служители свид.Г. и Б..С
оглед на дадените показания на неговата племенница свид.И. в които се сочат
факти и обстоятелства свързани с психическото състояние на подс.П. по делото е
назначена и изслушана съдебно психологическа експертиза и прието заключение на
вещото лице д-р Д.А. ***. Предмета
на обследване на състоянието на подс.П. е с цел да
бъде установено, дали към момента на извършване на деянието е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното или да ръководи постъпките си, както и
към настоящия момент каква е психологическата му годност да участва в съдебното
производство, както и да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и
обстоятелства, които имат значение за делото.
Заключението на д-р А. ,сочи,че се касае се мъж страдащ от F10.2, разстройства вследствие употреба на алкохол, синдром на
зависимост,психично - поведенчески разстройства след прекаран мозъчно- съдов
инцидент,органично разстройство на личността и наличие на органичен тип
паметова крива / изследвано от клиничен психолог/.
Посочено е че,нарушенията във
всички сфери на психичния статус / изследвани и психологично / през лятото на
2016 г. са подчертани и засилени , както от злоупотребата с алкохол, така и от
прекарания мозъчно-съдов инцидент.Волята е със снижен контрол над инпулсите и
волевите механизми са неустойчиви и нарушени. Паметов процес - наличие на
конфабулации. Вещото лице д-р А. е категорична,че това състояние лишава подс. лице от възможността да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както към
датата на изследване / 07.03.2018 г. /, така и към датата на извършване на
деянието - /17.07.2017 г. / .
При така установената фактическа обстановка и от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства съдът намира, че от обективна страна е
осъществен състава на престъплението по чл. 296,ал.1, пр.2 от НК, за което на подсъдимия П. е повдигнато и
предявено обвинение.
Установено е по безспорен начин с експертно заключение (прието като обективно,
точно и компетентно изготвено, след изслушване на вещото лице в проведеното
открито съдебно заседание) психично разстройство на подс.П. представляващо продължително разстройство на
съзнанието,засягащо
изцяло психичния му статос,особено при памет,интелект и емоция, в което се е намирал преди, по време на извършване
на деянието и понастоящем, дават основание съдът да приеме, че последният е
невменяем по смисъла на чл. 33, ал.1 от НК. В състояние на невменяемост П. не е бил способен да формира вина, поради
което този признак от субективната страна на престъпното деяние по смисъла на
легалната дефиниция на чл. 9, ал.1 от НК не е бил налице. Деянието не е
извършено виновно, поради което не съставлява престъпление по смисъла на чл. 24, ал.1, т.1 от НПК. Същевременно, като
възможност за прекратяване на наказателното производство в съдебната фаза на
процеса, това прекратително основание е изключено с разпоредбата на чл. 289,
ал.1 от НПК. Това е така, защото въпросът касае изобщо съставомерността на
деянието, а тази преценка съставлява един от въпросите по чл. 301, ал.1,т.1 от НПК, по които съдът е длъжен да се произнесе
единствено и само с крайния си съдебен акт,като призна подсъдимия П. за невинен и на основание чл. 304 предложение
трето от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл. 296,ал.1,пр.2
от НК защото деянието не е извършено виновно, поради
невъзможността на подсъдимия да формира вина, като задължителен елемент от
субективната страна, предвид психическото си състояние, от което страда.
При този изход на делото и на
основание чл. 190 от НПК съдът постанови направените в хода на делото разноски да останат за сметка на държавата.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: