Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
03.08.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 9546 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 127866 от 22.06.2020 г. по гр.д. № 37720/2017 г. Софийски
районен съд, 60 състав отхвърлил предявените от Т.К.К., ЕГН **********, срещу А.
„М.“, БУЛСТАТ*********, искове, както следва: иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено със заповед №
04/06.01.2017 г. на директора на Атенция „М.“ за незаконно и неговата отмяна; иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на
предишната работа на длъжност „старши специалист (контрольор)” в отдел „Приходи,
пътни такси и разрешителен режим“ в Териториално митническо управление на
Митница Столична; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 419.40 лева, представляваща
обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода 13.04.2017
г. - 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане; иск с правно
основание чл. 224, ал. 1 КТ - за сумата 395.48 лева поради извършено съдебно
прихващане с насрещно вземане на ответника по чл. 221, ал. 2 КТ, а за разликата
над сумата 395.48 лева до пълния предявен размер от 600.59 лева – като
неоснователен; Осъдил Т.К.К., ЕГН **********, да заплати на А. „М.“, БУЛСТАТ*********,
по предявения насрещен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ сумата 359.52
лева, представляваща непогА.остатък от обезщетение, дължимо поради наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, ведно със законната лихва от датата на
подаване на насрещната искова молба в съда – 18.09.2017 г., до окончателното
плащане на дължимата сума. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден
да заплати на ищцата сумата 76.83 лева – разноски по делото съразмерно с уважената
част от исковете; На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищцата е осъдена да
заплати на ответника сумата 223.66 лева – разноски и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете; На основание чл. 78,
ал. 6 ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата 181.70 лева - държавна такса и разноски за възнаграждение на вещо лице
съразмерно с уважената част от исковете.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Т.К.К., която го обжалва
изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилни били
изводите на СРС, че длъжностната характеристика на ищцата й вменява задължения
по контрол за своевременно предаване от други служители на отчетите. Такова
задължение нямало вписано в длъжностната характеристика, всички работещи били
равнопоставени и всеки отговарял преди всичко за собствените си задължения. За
да обоснове изводите си, съдът се позовал на т. V.5 от отменената длъжностна
характеристика от 2014 г., в която ясно било написано, че ищцата отговаря за
личен отчет, изготвен за личната й дейност, но през 2016 г. имало изготвена
нова длъжностна характеристика. В т. V.11 от длъжностната характеристика ищцата
следвало да изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността
– извършва действия по проверки на достоверността на изготвените лични отчети
на останалите контрольори и фактическата наличност на паричните средства,
описани в отчета, приема ги и изготвя обобщен отчет; осъществява контрол за
правилното оформяне на първичната отчетна документация по събиране и отчитане
на винетни и пътни такси; регулярно отчита и внася събраните суми. Такива конкретно
възложени задачи нямало, т.е. ищцата не била длъжна да изпълнява допълнителните
функции, определени в длъжностна характеристика от 2014 г. След като имало
връчена нова длъжностна характеристика, нямало основание правните изводи да се
базират на вече отменената. От приетата длъжностна характеристика, връчена на
17.05.2016 г. било видно, че преките задължения включват отново: изготвя личен
отчет за събраните суми, включващ номерата на предадените квитанции и сумите за
внасяне по видове валута, като към отчета прилага справка за издадените
квитанции и събраните парични средства (т. V.6 ). Личният отчет бил на всяко
отделно лице – отчетник и не включвал отговорност за останалите контрольори.
След като имало назначен отговорник Я.Г., а останалите старши специалисти са
равнопоставени, било недопустимо да се вменява на ищцата чрез тълкуване
задължения като отговорник за спазване на трудовата и технологичната дисциплина.
При изготвяне на обобщените отчети се проверявало единствено дали паричната
сума отговаря на вписаното в отчета, а не дали самият отчетник правилно е
попълнил личния си отчет. Съдът неправилно възприел длъжността на ищцата като
ръководна с позоваването си на т. 22 от Кодекса за поведение на митническите
служители, което довело до грешни изводи относно личните й задължения и
отхвърляне на исковете. Неправилен бил и изводът на съда по отношение на ценна
пратка № 6149/11.08.2016 г., за която съдът твърдял, че комисията установила,
че в същата била включена 2 453 евро и 353 лева по-малко. Това не било
нарушение, извършено поради неизпълнение от ищцата на задълженията й, а поради
неизпълнение на задълженията на трети лица. По нареждане на директора на АМ,
съгласно заповед от 04.04.2016 г. ищцата започнала базов седеммесечен курс от
04.04.2016 г. На 01.04.2016 г., петък била дневна смяна, а на 02.04.2016 г.,
събота – нощна смяна на МП Калотина, а на 04.04.2016 г. следвало да се яви на
курс в София. След прекратяване на курса със заповед от 07.06.2016 г. същата
ползвала отпуск. По отношение паричните средства по обобщен отчет № 16432/17.06.2016
г., вменено като нарушение в заповедта за уволнение и възприето дословно от
съда, било установено по безспорен начин, че ищцата е била в отпуск на
посочената дата и нямало как да включи в обобщен отчет предадени от А.Й.суми,
които били включени в ценна пратка № 41955562/14.10.2016 г. Защо не е потърсена
отговорност от другите отчетници, които са били на работа било неясно, но съдът
направил грешен извод за извършване на нарушение от Т.К.. Невярно било, че
въззивницата не е извършвала проверки. Именно поради нейната активност
установила, че парите по отчет на А.Й.не били инкасирани на 11.08.2016 г.,
което наложило включването им в ценна пратка от 14.10.2016 г. Съдът неправилно
възприел начина на работа в режим „Аварийна процедура“ по отношение кочаните с
аварийни документи и инкасираните с тях суми. На двете дати през 2016 г., на
които било работено в режим „аварийна процедура“, ищцата не била на работа,
поради което не могла да уточни за кои процедури става въпрос и какви суми са
генерирани. Съдът възприел едностранчиво гласните доказателства на В.Г., която
била заинтересована страна като служител при ответника. По отношение
твърдението в заповедта за уволнение, че ищцата не е включила в подготвената от
нея и изпратена на 14.10.2016 г. ценна пратка оставени от заместващ я колега Л.А.на
28.09.2016 г. и на 30.09.2016 г. суми, инкасирани по аварийни процедури в
размер на 2 414 евро и 755 лв., като до 03.11.2016 г. тези суми не били
внесени по банковите сметки на Митница Столична, съгласно приетите заповеди
считано от 28.09.2016 г. до 29.09.2016 г. и от 26.10.2016 г. до 31.10.2016 г.
ищцата била в отпуск. Нямало логично обяснение защо Л.А.на 28.09. и 30.09.2016
г. не е предал сумите, инкасирани от аварийни процедури на отчетниците, които
са на смяна и защо се ангажира отговорността на Т.К. за време, в което не е
била на работа. Въззивницата не била извършила изброените в заповедта за
уволнение нарушения. Факт било, че от представените от ответника писмени
доказателства се установява, че тя нямала контролни функции, както и задължение
да генерира обобщени отчети всеки ден. Намиращият се на Митнически пункт Калотина
банков офис не обслужвал Митница Столична, поради което преводите се извършвали
чрез инкасо. До един момент регулярно автомобилът инкасо посещавал три пъти седмично
през деня пункта. Смените на ищцата били две, всяка по 12 часа, дневна или
нощна, съгласно предварително определен график, като в една седмица можело въобще
да не бъде засечен автомобил на инкасо, което по обективни причини водело до
забавяне предаването на паричните средства, но това не било нарушение на
трудовата дисциплина, а било свързано с естеството на работния процес. Впоследствие,
след изменение на договора с дружеството всяко отделно посещение се заплащало
по договор, за същото следвало да има предварителна заявка, и когато на
митническия пункт нямало генерирани парични средства или същите са минимални, с
оглед ефективност и икономия не се заявявал инкасо автомобил. Поради това моли
съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да
уважи предявените първоначални искове и да отхвърли насрещния. Претендира
разноските по делото, като за тези във въззивното производство представя списък
по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна А. „М.“ с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
С първоначалната искова молба, уточнена с молби от 23.06.2017 г. и
24.07.2017 г., и след частично прекратяване, първоинстанционният съд е сезиран с
обективно кумулативно съединени искове - с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за
сумата за сумата 419.40 лева, представляваща обезщетение за оставането на
ищцата без работа поради уволнението за периода от 13.04.2017 г. до 30.04.2017
г., и чл. 224, ал. 1 КТ за сумата 600.59 лева, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск - 7 дни за 2016 г. и 5 дни за 2017 г. По реда на чл. 211 ГПК приет за съвместно разглеждане е и насрещен иск с правно основание чл. 221,
ал. 2 КТ за сумата 755 лева, представляваща обезщетение, дължимо при
прекратяване на трудовото правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, като с отговора на първоначалната искова молба ответникът е заявил
възражение за прихващане на вземането за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ с
дължимото от ищцата обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ до сумата 395.56 лева, а
разликата над тази сума до пълния размер от 755 лева претендира да му бъдат
присъдени по предявения насрещен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при
постановяването му не са нарушени императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде
потвърдено, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд
съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на
чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл. 269, изр. 2 и чл. 272 ГПК намира
жалбата за неоснователна и по следните съображения:
От фактическа страна: Не е било спорно и по делото се установява, че по
силата на трудов договор № 4973 от 16.06.2009 г. между страните е съществувало безсрочно
трудово правоотношение, като съгласно допълнително споразумение № 881 от
03.04.2014 г. ищцата е изпълнявала длъжността „старши специалист (контрольор)“
в отдел „Приходи, пътни такси и разрешителен режим“ в Териториално митническо
управление, Митница Столична, считано от 08.04.2014 г.
Видно от приетата длъжностна характеристика за длъжността „старши
специалист (контрольор)“ (л. 536 – 539), връчена на ищцата на 23.04.2014 г. (относима
към част от периода, в който се твърди да е извършила нарушенията, описани в
заповедта за уволнение), основна цел на длъжността е да осигурява техническата
обработка на документите и практическото прилагане на законодателството.
Съгласно т. V.5, сред преките задължения на длъжността е изготвянето на личен
отчет за събраните от винетни такси суми, включващ номерата на предадените
квитанции и сумите за внасяне по видове валута; Към отчета прилага справка за
издадените квитанции, събраните парични средства, и ги предава на отчетника. Съгласно
т. V.11, изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността,
както следва: Извършва действия по проверки на достоверността на изготвените
лични отчети на останалите контрольори и фактическата наличност на паричните
средства, описани в отчета, приема ги и изготвя обобщен отчет; Осъществява
контрол за правилното оформяне на първичната отчетна документация по събиране и
отчитане на винетни и пътни такси; Регулярно отчита и внася събраните суми. При
възникнала необходимост, по преценка на висшестоящия ръководител по йерархичен
ред, на старшия специалист (контрольор) се възлагат и отделни специфични за
съответната сфера задачи (т. VІ).
Съгласно приетата длъжностна характеристика за длъжността „старши специалист
(контрольор)“ (л. 540 - 544), връчена на ищцата на 17.05.2016 г., преките
задължения на длъжността включват: Изготвя личен отчет за събраните суми,
включващ номерата на предадените квитанции и сумите за внасяне по видове
валута, като към отчета прилага справка за издадените квитанции и събраните
парични средства (т. V.6); Приема личните отчети и изготвя обобщен отчет, като
предава отчетените средства на определен със заповед на началника на Митница
Столична служител, който извършва инкасирането им (т. V.7); Разработва
предложения за решения на проблеми и участва в изработването на указания (т.
V.16); При установяване на недостатъци и слабости, възникнали в процеса на
управление на дейността, своевременно информира ръководителя си (т. V.17); Познава
и спазва Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА)
и Кодекса за поведение на митническия служител (КПМС) - т. V.21; Извършва и
други дейности и задачи, възложени с вътрешноадминистративен акт от
непосредствен или висшестоящ ръководител (т. V.23). Съгласно т. VІІ –
Отговорности, свързани с организацията на работата, управление на персонала и
ресурсите, служителят на длъжността носи пряка отговорност за последиците,
причинени от незаконосъобразни действия или бездействия от негова страна при
изпълнение на преките му задължения; Носи отговорност за качествено и в срок изпълнение
на поставените задачи; Отговаря за спазването на трудовата и технологичната
дисциплина, както и за правилното използване и съхранение на специализираното техническо
оборудване и имущество, поверени му по съответния ред.
Със заповед № ЗМ-5800-486/32-227808/03.11.2015 г. на началника на Митница
Столична (л. 134), издадена във връзка с ежедневното администриране на
дейността по пътните такси и разрешителния режим на МП Калотина, е наредено
ищцата и още трима митнически служители да извършват действия по проверка на
достоверността на изготвяните лични отчети от митническите служители и
фактическата наличност на паричните средства, описани в отчетите, да ги приемат
и да изготвят обобщен отчет; да осъществяват контрол за правилното оформяне на
първичната отчетна документация по събиране и отчитане на винетни и пътни такси;
регулярно да отчитат и внасят събраните суми.
Със заповед № ЗМ-5800-91/32-70206/15.03.2016 г. на началника на Митница
Столична (л. 135 – 136) са определени шестима митнически служители, между които
и ищцата, които да изпълняват функции и задачи по администриране и отчитане на
дейността пътни такси и разрешителен режим. Със заповедта са им възложени следните
функции и задачи: извършват действия по проверка на достоверността на
изготвяните лични отчети от митническите служители и фактическата наличност на паричните
средства, описани в отчетите, приемат ги и изготвят обобщен отчет; осъществяват
контрол за правилното оформяне на първичната отчетна документация по събиране и
отчитане на винетни и пътни такси; регулярно отчитат събраните суми на
отговорните служители по инкасиране на приходите. Определени са и четирима
служители от МП Калотина, които при отсъствие на служителите по т. 1 да
изпълняват функциите и задачите, определени в т. 2. С т. 5 от заповедта ищцата е
определена да осъществява инкасирането и отчитането на събраните парични
средства и да изготвя текущите и месечните справки по образец. Заповед №
ЗМ-5800-486/32-227808/03.11.2015 г. е отменена.
Със заповед № ЗМ-5800-129/32-102284/13.04.2016 г. на началника на Митница
Столична (л. 137) е изменена заповед № ЗМ-5800-91/32-70206/15.03.2016 г., като
по т. 4 от последната е добавен още един служител, който при отсъствие на
служителите да изпълнява функциите и задачите, определени в т. 2, а по т. 5 е добавена
В.С. Г. - относно инкасирането и отчитането на събраните парични средства и изготвяне
на текущите и месечните справки по образец.
Съгласно чл. 11 от приетите Правила за работа на служителите при изпълнение
на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим, одобрени със заповед
№ ЗАМ-841/03.12.2012 г. (л. 518 – 528), администрирането на лични отчети се
осъществява в следния ред: Митническият служител приключва работната си смяна с
генериране на личен отчет. След проверка на наличните купюри в касата и
платежните документи за плащания по банков път, служителят разпечатва отчета и
го заверява с подпис и печат, след което предава личния си отчет и
съответстващите му парични средства на отчетник. Според чл. 12 от Правилата, администрирането
на общ отчет се извършва в следния ред: Отчетникът приема личните отчети на митническите
служители, извършва проверка за съответствието между сумите по отчетите и
събраните в брой парични средства и изготвя общ отчет за деня. В случаите,
когато митническите служители са предали на отчетник личните си отчети и
съответстващите им парични средства, отчетникът внася предадените му в брой
парични средства по съответните набирателни сметки на ТМУ. Когато се установят неточности
и липси от получените и отчетени касови и/или безкасови постъпления, от митническите
служители се търси материална отговорност. Съгласно чл. 16 от Правилата, при
временна неработоспособност на модул ПТРР митническите служители изпълняват
дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим на международните
автомобилни превози на товари и пътници в зоните на ГКПП съгласно процедурен
ред на работа, определен в заповед на директора на А. „М.“. В чл. 21 е
посочено, че Правилата имат императивен характер, освен в случаи на форсмажор
или на отпаднала необходимост от прилагане на дадено изискване, процедура или
част от тях, поради настъпила впоследствие автоматизация на съответен
бизнес-процес, утвърдена с административен акт на директора на А. „М.“.
От представени по делото заповеди на началника на Митница Столична се
установява, че ищцата е ползвала общо 29 дни платен годишен отпуск през 2016 г.
и 1 ден платен годишен отпуск за 2017 г. Съгласно издадената от работодателя
справка (л. 636) за ползвания от ищцата в периода от 2015 г. до 2017 г. платен
годишен отпуск, същата има право на 1 ден за 2015 г., 6 дни за 2016 г. и 4 дни
за 2017 г., общо 11 дни неползван платен годишен отпуск.
Със заповед № ЗАМ-339/32-90172 от 01.04.2016 г. на директора на А. „М.“ (л.
600 – 601) е наредено посочени в същата служители да участват в базов седеммесечен
курс за обучение на служители от специализираната администрация съгласно
Програма на базов курс от 04.04.2016 г. до 04.11.2016 г., като за Митница
Столична под № 5 е посочена ищцата. В заповедта е указано, че участниците в
курса следва да се явят на 04.04.2016 г. в 11 ч. в Националния учебен център на
А. „М.“ за започване на занятията по първи учебен модул. Заповедта е изменена със
заповед № ЗАМ-576/32-148763 от 01.06.2016 г. на директора на А. „М.“ (л. 602), като
е отменена т. 5 от посочените от Митница Столична участници в обучението – Т.К.К.
– старши специалист (контрольор). Заповедта е връчена на ищцата на 07.06.2016
г.
Със заповед № ЗАМ-980/32-261787/19.09.2016 г. на директора на А. „М.“,
изменена със заповед № ЗАМ-1094/32-298236/26.10.2016 г. (л. 121 – 123) е наредено
Инспекторатът към А.та да извърши тематична проверка в Митнически пункт Калотина
на тема „Проверка на създадената организация на работа и осъществявания
контрол, свързани със спазването на Правилата за работа на служителите при
изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим“.
Проверката следва да обхване създадената организация на работа, издадените
вътрешно-административни актове, тяхното изпълнение и осъществявания контрол,
свързани с дейностите по отчетност, в т. ч. администриране на винетни стикери и
приходите от тях, лични отчети и обобщени отчети за периода от 01.01.2015 г. до
30.09.2016 г.
В изпълнение на заповедта определената работна група от Инспектората към А.та
извършила възложената проверка. В хода на същата са изискани становища и обяснения
от митническите служители в МП Калотина и от други служители на А. „М.“. Съгласно
дадените от ищцата на 18.10.2016 г. писмени отговори на зададените й въпроси
(л. 339 – 341), същата била запозната с Правилата за работа на служителите при
изпълнение на дейностите по контрол на ПТРР от 2012 г. През периода от
01.01.2015 г. до 02.11.2015 г. била единственият служител, осъществяващ
дейности на отчетник на МП Калотина, поради което била в обективна невъзможност
да изготвя общи отчети за деня в края на всяка смяна. Не е имало друг служител,
който да я замества в случай на отсъствие. След 03.11.2015 г. в края на
работната смяна митническите служители предавали на отчетника личните си
отчети, отчетите от ПОС-терминалите и паричните средства от плащанията в брой.
Ищцата извършвала проверка за съответствие на сумата по личния отчет и
предадената от служителя, както и на плащанията от ПОС-терминалите и отчетите
от тях. Не изготвяла обобщен отчет за деня в края на всяка смяна, а практиката
била да се обобщават поне няколко лични отчета – обикновено за период дневна и
нощна смяна. При приемането на личния отчет отчетникът го привеждал в системата
в статус „приет“, а включването на личните отчети в обобщен ставало при изготвянето
на такъв. Ищцата изготвяла обобщени отчети при подготовката на ценна пратка към
банката, тъй като плащанията в брой били минимални. Изготвяла обобщен отчет, в
който включвала само личните отчети, по които имало регистрирани плащания в
брой. Служителите, които са отчетници, не можели сами да приемат генерираните
от тях лични отчети в ролята им на контрольори, поради което трябвало да ги
предадат на друг отчетник (от друга смяна), който да ги приеме. Всички
служители – отчетници предавали общите отчети с паричните средства по тях на Т.К.
лично и когато тя оформяла ценна пратка им давала номера на същата, за да могат
тези служители да го отразят в системата и по този начин да преведат обобщения
си отчет в статус „предаден“.
Съгласно отговор от 10.11.2016 г. на Д.Н.– главен експерт в отдел НКЦ, в А.
„М.“ (л. 331 – 332), след 03.11.2015 г., когато в МП Калотина са определени
четирима митнически служители с функции на отчетник, е допустимо по изключение
да не бъдат съставяни ежедневно обобщени отчети при приключване на дежурствата при
наличие на обективни пречки за това, например липса на отчетника,
неработоспособност на модул ПТРР и други уважителни причини, за което обаче
трябва да се докладва и съответният административен ръководител да изрази
съгласие. С оглед правилната отчетност е препоръчително обобщеният отчет да
бъде генериран в модул ПТРР при приключване на смяната, а не да обхваща произволни
времеви интервали. В съставените общи отчети може да не се съдържа някой личен
отчет за срока, за който е издаден общият отчет, доколкото митническият
служител по обективни причини може да бъде възпрепятстван да генерира личен
отчет. В общия случай обаче в края на смяната е редно отчетникът да генерира
справка в модул ПТРР за постъпилите суми от пътническия и товарен трафик на
съответното ГКПП и да провери дали сумите, постъпили от дейността по ПТРР,
съответстват на тези по общия отчет. Така може да бъде констатирано кой
служител не е предал личния си отчет, за което следва да се докладва на
съответния административен ръководител, тъй като това представлява нарушение на
Правилата за работа и затруднява дейността на отчетника. Ако тази процедура не
бъде изпълнена, може да се създадат предпоставки за неточно отчитане на
постъпилите средства.
За резултатите от извършената проверка работната група от Инспектората към А.та
е съставила доклад рег. № 32-319008/14.11.2016 г. (л. 98 – 120). В доклада е
посочено, че в периода от 01.01.2015 г. до 02.11.2015 г. като единствен
отчетник на МП Калотина Т.К. била в обективна невъзможност ежедневно да приема
лични отчети и да изготвя общ отчет за деня в края на всяка смяна. Проверяващите
констатирали, че със заповед № ЗМ-5800-486/32-227808/ 03.11.2015 г. на началника
на Митница Столична, във връзка с ежедневното администриране на дейността по
ПТРР на МП Калотина е разпоредено освен ищцата отчетнически дейности да
извършват още трима митнически служители, заемащи длъжността „старши специалист
(контрольор)“, а със заповед № ЗМ-5800-91/32-70206/15.03.2016 г., допълнена със
заповед № ЗМ-5800-129/32-102284/13.04.2016 г., са определени и петима
митнически инспектори, които в отсъствието на четиримата отчетници да
изпълняват техните функции и задачи. Проверяващите установили, че в нарушение
на чл. 12.3 от Правилата общи отчети не били съставяни ежедневно на МП Калотина,
в резултат на което били констатирани общи отчети, включващи лични отчети,
генерирани на предходни дати. Тъй като до месец август 2016 г. предаването на
личните отчети не се документирало по никакъв начин, а след това не била
отбелязвана точната дата на предаването, не било възможно с категоричност да се
посочи коя е причината за допуснатата забава – дали при предаването на
генериран от служител личен отчет, дали при неговото приемане от отчетник в
модул ПТРР или при включването му в обобщен отчет. Според проверяващите практиката,
установена от ищцата да съхранява получени от митнически служители лични отчети
с парични средства в брой и да ги включва в общи отчети едва при подготвяне на
ценна пратка е неправилна с оглед изискването за ежедневно администриране на
дейностите по ПТРР и разпореждането за регулярно отчитане и внасяне на
събраните суми. По отношение на ценна пратка № 6149621/11.08.2016 г. комисията
установила, че в същата били включени 2 453 евро и 353 лева по-малко. В
проведени разговори с ищцата същата казала на проверяващите, че „по погрешка“
лично указала посочения номер на ценната пратка на А.Й., който той вписал в
модул ПТТР за привеждане в статус „предаден“ на общ отчет № 16432/17.06.2016 г.
Впоследствие двамата установили, че парите по този отчет не били инкасирани на
11.08.2016 г., което наложило включването им в ценна пратка от 14.10.2016 г., в
хода на проверката. Поради липса на датиране и документиране на фактическото
предаване на общите отчети проверяващите не могли да установят точната дата, на
която общ отчет № 16432/17.06.2016 г. и парите по него били предадени от А.Й.на
Т.К. и на коя дата Й. приключил този отчет в модул ПТТР с номера на ценната
пратката от 11.08.2016 г. Изразено е становище, че К. неправилно е указала на Й.
включването на общия отчет в ценна пратка № 6149621/11.08.2016 г., след като
реално средствата по него били инкасирани около 4 месеца по-късно. По отношение
на кочаните с аварийни документи и инкасираните с тях суми комисията
установила, че голяма част от тях не били датирани при съставянето им.
Доколкото аварийните документи (протоколи/квитанции) представлявали първични
отчетни документи, посоченото нарушение следвало да бъде установено от
отчетниците, на които били предавани (сред които и ищцата), с оглед вмененото
им задължение на осъществяват контрол за правилното оформяне на първичната
отчетна документация.
С покана рег. № 32-343614 от 07.12.2016 г. (л. 96), връчена на ищцата на
10.12.2016 г., същата е уведомена за откритата срещу нея процедура за
ангажиране на дисциплинарната й отговорност и е поканена на 12.12.2016 г. да се
яви в Инспектората към А. „М.“ за запознаване с материалите по преписката и за
даване на обяснения. С дадените от ищцата писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ на 17.12.2016 г., след запознаване с материалите по преписката – доклад рег.
№ 32-319008/14.11.2016 г. и протокол от
заседание на Дисциплинарния съвет на А. „М.“, същата заявила, че в процеса на
работата си изцяло се ръководила от приложимите нормативни актове, в които
нямало упоменати конкретни срокове, а задълженията й по отношение на събраните
от аварийни процедури суми се свеждали единствено до приемане и инкасиране на
паричните средства.
Въз основа на изготвения доклад рег. № 32-319008/14.11.2016 г. и
материалите към него е издадена заповед № 04 от 06.01.2017 г. на директора на А.
„М.“ (л. 11 – 22), с която на основание чл. 195, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени нарушения на
трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 КТ. В заповедта са
посочени следните дисциплинарни нарушения: 1. В нарушение на т. 12.3 от
Правилата в периода от 03.11.2015 г. до 30.09.2016 г., на изброени 70 конкретни
дати, на които съгласно отработените графици ищцата е била на работа, същата не
съставила обобщени отчети за деня. В резултат на това нарушение имало общи
отчети, в които били включени лични отчети, генерирани на предходни дати,
поради което отчитането и инкасирането на събраните парични средства в брой не
ставало регулярно, а била допускана забава при внасянето им по съответните
банкови сметки на Митница Столична; 2. От съставените от ищцата общо 58 броя
обобщени отчети през периода от 03.11.2015 г. до 30.09.2016 г. 50 броя от тях
съдържали лични отчети на митнически служители, генерирани на предходни дати (в
някои случаи от преди повече от месец); 3. В нарушение на заповед №
ЗМ-5800-91/15.03.2016 г. на началника на Митница Столична личен отчет на ищцата
№ 138450/28.03.2016 г. (със 194 лева в брой) бил предаден за включване в
обобщен отчет 4 месеца след издаването му, а именно в общ отчет № 16764/07.08.2016
г.; 4. По отношение на обобщен отчет № 16432/17.06.2016 г., изготвен от А.Й.и
съдържащ сумите 3 356 евро и 455 лева в брой, ищцата дала невярна информация на
Й., че отчетът бил включен в ценна пратка № 61496921/11.08.2016 г., което било
отразено в модул ПТРР. Реално обобщеният отчет бил включен от ищцата в ценна
пратка № 41955562/14.10.2016 г. в хода на проверката; 5. В нарушение на чл. 2,
ал. 1 и чл. 5, ал. 2 КПСДА и т. 2 КПМС ищцата не включила в подготвената от нея
и изпратена на 14.10.2016 г. ценна пратка оставени от заместващия я колега Л.А.на
28.09.2016 г. и на 30.09.2016 г. суми, инкасирани по аварийни процедури, в
размер на 2 414 евро и 755 лева, като до 03.11.2016 г. тези суми не били
внесени по банковите сметки на Митница Столична; 6. в нарушение на вменените й
с длъжностните характеристики служебни задължения ищцата не систематизирала
първичната документация и не водила отчетност, свързани с оформянето на ценни
пратки.
Видно от нотариална покана от 23.03.2017 г. (л. 93), заповедта за уволнение
е връчена лично на ищцата на 10.04.2017 г.
Не се спори и се установява, че в периода от 13.01.2017 г. до 12.04.2017
г., общо 90 календарни дни, ищцата е била в непрекъснат отпуск за временна
неработоспособност. Видно от писмо изх. № 17009902/27.01.2017 г. на директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – София град (л. 572), дадено е предварително
разрешение съгласно чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение с Т.К. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
С договор № 3150/СІТ&CP/2012 за обработка и транспорт на ценни пратки
от 09.07.2012 г., сключен между Митница Столична и „Г4С Секюър Сълушънс
България“ ЕАД (л. 611 – 624 и 630 – 634) клиентът възложил, а Г4С се задължил
да извършва услугите, конкретно посочени и описани в Приложение № 1, при
условията на договора и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от договора,
същият влиза в сила в деня на подписването му и се сключва за срок от 1 година.
С допълнително споразумение от 08.07.2013 г. (л. 625 - 626) срокът на
договора е продължен за още една година. С допълнително споразумение от
25.06.2015 г. (л. 627 – 629) страните се съгласили чл. 3 от договора да бъде
изменен по следния начин: „Договорът влиза в сила в деня на подписването му и
се сключва за нов срок от 2 години и ако не бъде прекратен при условията на чл.
12, се счита за автоматично продължен за още една година. Срокът на договора се
продължава многократно по реда на този член“. Видно от Приложение № 1 към
договора, изпълнителят Г4С извършва редовни заявки за услуги превоз на ценни
пратки с приемателен пункт ГКПП Калотина всеки понеделник, сряда и петък в
между 13.30 ч. и 15.00 ч.
Разпитаният свидетел В.Г. установява, че в процесния период работила заедно
с ищцата, като заемала длъжността „старши специалист (контрольор)“ и
изпълнявала отчетнически функции. В края на всяка работна смяна митническите
служители трябвало да пуснат личните си отчети. Ако някой от тях не отчете
личния си отчет в конкретната смяна, можело да го направи и в следващата смяна,
но трябвало да се уведоми прекия ръководител – отговорника на смяната, защото
това било нарушение на правилата. След като получи личните отчети, съответният
отчетник трябвало да провери дали отразеното в отчета отговаря на предадените пари.
Ако имало съответствие, отчетникът приемал личния отчет с натискане на бутон
„приеми“ в системата. След като приеме всички предадени лични отчети,
отчетникът трябвало да изготви обобщен отчет, такъв трябвало да се прави всеки
ден. Случвало се да има генериран личен отчет, но митническият служител да
закъснява с предаването му. Тогава свидетелката изготвяла обобщен отчет за
приетите до този момент лични отчети, а когато й бъде представен и другият
личен отчет, изготвяла обобщен отчет само за него. Митническите служители били
длъжни да предадат личните си отчети в края на работното време. Когато системата
не работела, се издавала заповед да се работи на аварийна процедура. Тогава
всички данни били записвани на кочани, като първият екземпляр се давал на превозвача,
а другите два се предавали на отчетника. Той проверявал дали отразеното в
кочана отговаря на наличните средства и откъсвал втория екземпляр, въз основа
на който събраната сума трябвало да се инкасира. Третият екземпляр оставал на
кочана и се предавал на домакина. Т.К. имала малко повече задължения от нея,
тъй като всички отчетници предавали на ищцата обобщените отчети и тя изготвяла
ценните пратки за предаване. След м. 09.2016 г. свидетелката изпълнявала
нейните задължения. Всички събрани суми трябвало да се инкасират на момента. За
целта се изпращал имейл в кой ден, в колко часа трябва да дойде инкасо.
От правна страна: С иска за признаване на уволнението за
незаконно по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е
съществуването на това потестативно право. При преценка на законността на
дисциплинарното уволнение съдът извежда вида
на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в
мотивите на заповедта за уволнение, и преценява дали
събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното
в мотивите нарушение. Дисциплинарното
нарушение като вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като виновно неизпълнение на трудовите
задължения. Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение,
които го характеризират като вид правонарушение, са: деяние (действие или
бездействие), противоправност и вина. Обект на дисциплинарното нарушение като
основание за дисциплинарната отговорност са трудовите задължения на работника и
служителя, които трябва да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно.
С оглед оплакванията във въззивната жалба, спорни пред
настоящата инстанция са само въпросите извършила ли е ищцата описаните в
заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина, респ. имала ли е
задълженията, посочени в заповедта.
Въззивният съд намира за установено по безспорен начин, че
ищцата е извършила в периода 14.12.2015 г. – 30.09.2016 г. (за който правото на
работодателя да наложи дисциплинарно наказание не е преклудирано) първото
посочено в уволнителната заповед дисциплинарно нарушение – не е съставяла
ежедневно обобщени отчети или е съставяла такива, като е включвала в тях лични
отчети на митнически служители от предходни дати. Противно на поддържаното от
въззивницата, още със заповед № ЗМ-5800-486/32-227808/03.11.2015 г. на
началника на Митница Столична, издадена във връзка с ежедневното администриране
на дейността по пътните такси и разрешителния режим на МП Калотина, е наредено
ищцата и още трима митнически служители да извършват действия по проверка на
достоверността на изготвяните лични отчети от митническите служители и
фактическата наличност на паричните средства, описани в отчетите, да ги приемат
и да изготвят обобщен отчет. С посочената заповед на ищцата са били възложени
отчетнически функции. Както е посочил и районният съд, тя е изпълнявала такива
и преди 03.11.2015 г., но тъй като тогава е била единствен отчетник не е имала
обективна възможност да съставя обобщени отчети всеки ден. Именно затова с
цитираната заповед и заповедта за изменението й са били определени още трима
митнически служители, които заедно с ищцата да изпълняват отчетнически функции,
както и петима служители, които да ги заместват при отсъствие. И съгласно чл.
12 от приетите през 2012 г. Правила за работа на служителите при изпълнение на
дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим, при приемане на
личните отчети на митническите служители отчетникът е длъжен да извърши проверка
за съответствието между сумите по отчетите и събраните в брой парични средства
и да изготви общ отчет за деня. След 03.11.2015 г. работодателят е създал
необходимата организация за подобряване на отчетността в МП Калотина и ищцата е
имала обективна възможност да съблюдава Правилата, с които е била запозната. В противоречие
с тези правила ищцата, според писмените й отговори, ищцата изготвяла обобщени
отчети единствено за предадените й лични такива с парични средства в брой, и то
едва при подготовката на ценна пратка, тъй като плащанията в брой били
минимални.
Предвид периода, в който са извършени нарушенията, доводът
в жалбата, че районният съд неправилно основал изводите на отменена длъжностна
характеристика е несъстоятелен. Отделен въпрос е, че ищцата е имала посоченото
задължение по силата на възложените й със заповед №
ЗМ-5800-486/32-227808/03.11.2015 г. отчетнически функции. Целта на посочената
заповед е била именно осигуряване на отчетност на дейността по събиране на
пътни такси и разрешителен режим, във връзка с което на ищцата е било възложено
да извършва проверка на достоверността на изготвяните лични отчети от
митническите служители и фактическата наличност на паричните средства, описани
в тях, да ги приеме и да изготви обобщен отчет. От събраните по делото писмени
и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че отчетникът, който е
на смяна, трябва да изчака да му бъдат предадени всички генерирани лични отчети
и да ги включи в обобщен отчет за деня, а ако има служител, който не е предал
личния си отчет, той може да направи това и в следващата смяна, но трябва
задължително да бъде уведомен прекият му ръководител, защото подобен пропуск
представлява нарушение на правилата и затруднява работата на отчетника. С оглед
така установеното, отчетникът несъмнено е имал възложени контролни функции, а
доводите в жалбата в тази връзка са неоснователни. Практиката на ищцата да
изготвя обобщен отчет за предадените й лични отчети едва при подготвяне на
ценна пратка представлява сериозно нарушение на установената процедура, тъй
като препятства установяването на евентуални нарушения, допуснати от другите
митнически служители и създава предпоставки за неточно отчитане на постъпилите
средства.
По безспорен начин е установено и посоченото в заповедта
нарушение, че ищцата предала личния си отчет № 138450/28.03.2016 г. (със 194
лева в брой) за включването му в обобщен отчет със закъснение от повече от 4
месеца - в обобщен отчет № 16764/07.08.2016 г. Видно от представените отчетни
графици за присъствието на служителите от отдел „Приходи, ПТРР“ за месеците 03.
и 04.2016 г., ищцата е била на работа на 29.03. (нощна смяна), на 01.04.
(дневна смяна) и на 02.04. (нощна смяна), едва след което, считано от 04.04.2016
г. е започнала седеммесечния базов курс на обучение. От представена по делото
заповед № ЗАМ-576/32-148763 от 01.06.2016 г. на директора на А. „М.“ се
установява, че обучението на ищцата е било прекратено, след което същата се
върнала на работа. Ползвала платен годишен отпуск 4 дни, считано от 14.06.2016
г. до 17.06.2016 г. вкл. Следователно ищцата е имала обективната възможност да
представи личния си отчет № 138450/ 28.03.2016 г. както преди започване на
обучението, така и непосредствено след неговото прекратяване, но в нарушение на
чл. 11 от Правилата е направила това повече от 4 месеца след изготвянето му.
Противно на твърдяното в жалбата, районният съд не е
приемал да е доказано извършването на нарушението даване на невярна информация
на митническия служител А.Й., че изготвеният от него обобщен отчет №
16432/17.06.2016 г. бил включен в ценна пратка № 61496921/11.08.2016 г. –
обратно, приел е, че по отношение на този случай и проверяващите са
констатирали в изготвения доклад, че не може безспорно да се установи на коя
дата обобщеният отчет, заедно с паричните средства към него е бил предаден от А.Й.на
ищцата, както и на коя дата този отчет е бил приключен в модул ПТРР, при което
не може да бъде прието, че твърдяното от работодателя нарушение действително е
било извършено от ищцата и то виновно.
По делото е установено извършването от ищцата и
на нарушенията, изразяващи се в невключване в подготвената от ищцата и
изпратена на 14.10.2016 г. ценна пратка оставените от заместващия я колега Л.А.на
28.09.2016 г. и на 30.09.2016 г. суми, инкасирани по аварийни процедури в
размер на 2 414 евро и 755 лева, като до 03.11.2016 г. тези суми не са били
внесени по банковите сметки на Митница Столична, и в несистематизиране на
първичната документация и неводене на отчетност във връзка с оформянето на
ценни пратки. С т. 5 от заповед № ЗМ-5800-91/32-70206/ 15.03.2016 г. на
началника на Митница Столична ищцата е определена да осъществява инкасирането и
отчитането на събраните парични средства и да изготвя текущите и месечните
справки по образец. На 28.09. и 30.09.2016 г., когато на МП Калотина било
работено по аварийни процедури, ищцата действително не е била на работа – на
28.09.2016 г. ползвала платен годишен отпуск, а на 30.09.2016 г. е била в
почивка съгласно изготвения работен график. Поради тази причина инкасираните
парични средства в брой за тези два дни били оставени в нейната каса за
включване в ценна пратка. По делото се установи, че на 14.10.2016 г. ищцата е подготвила
и предала ценна пратка, но в същата не били включени сумите по двете аварийни
процедури. Поради това неотносими са доводите в жалбата във връзка с това кога
и дали след предварителна заявка е идвал инкасо автомобил. В резултат на
извършеното от ищцата нарушение към датата на приключване на проверката сумите
все още не били постъпили по банковата сметка на Митница Столична.
Противно на поддържаното в жалбата, ищцата е имала
задължение да осъществява контрол за правилното оформяне на първичната отчетна
документация по събиране и отчитане на винетни и пътни такси – това изрично е
посочено в заповед № ЗМ-5800-91/32-70206/15.03.2016 г. При извършената проверка
е установено, че голяма част от намерените в касата на ищцата и проверени
екземпляри 3 (протокол/ квитанция), съдържащи се в отчетените кочани с аварийни
документи, не били датирани при съставянето им и се съхранявали в касата на
ищцата, без да бъдат подредени. Аварийните документи (протоколи/квитанции)
представляват първични отчетни документи и ищцата, в качеството й на отчетник,
е имала задължението да следи за правилното оформяне на тази документация,
както и да проверява дали посочените в предадените й обобщени отчети парични
средства съответстват на наличните такива. Нещо повече - съгласно т. V.17 от длъжностната
характеристика, връчена на ищцата на 17.05.2016 г., е предвидено задължението й
при установяване на недостатъци и слабости, възникнали в процеса на управление
на дейността, своевременно да информира ръководителя си. Поради това правилно
районният съд е приел, че неизпълнението на тези задължения от ищцата представлява
сериозно дисциплинарно нарушение, тъй като само по себе си е предпоставка за
неотчитане на постъпили средства и затруднява значително извършването на
каквито и да било последващи проверки на дейността на МП Калотина.
По изложените
съображения въззивният съд намира, че по делото са установени описаните в
заповедта за уволнение нарушения на
трудовата дисциплина от ищцата (с изключение на указването на невярна
информация по отношение на обобщен отчет № 16432/17.06.2016 г.). Нарушенията са
системни по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, поради което работодателят
законосъобразно е упражнил потестативното си право на уволнение. Предявеният
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен, при което и
обусловените от него искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ се
явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Въззивната жалба срещу решението в частта му по исковете с
правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 221, ал. 2 КТ е бланкетна – в нея не
са наведени никакви конкретни доводи за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд, и предвид извода за липса на нарушени императивни
материалноправни норми, съобразно чл. 269 ГПК въззивният съд няма правомощие да
провери правилността на решението в тези части, а следва да го потвърди изцяло.
При този изход и изричната претенция, въззивницата следва
да бъде осъдена да заплати на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 127866 от 22.06.2020 г., постановено по гр.д. № 37720/2017 г. на
Софийски районен съд, 60 състав.
ОСЪЖДА Т.К.К., ЕГН **********,***, да
заплати на А. „М.“, БУЛСТАТ*********, на основание чл. 78 ГПК сумата 150.00 лв. (сто и петдесет лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.