РЕШЕНИЕ

 

 

№ 2127

 

гр. Пловдив,  28.10. 2019 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                                                                                                   

при секретаря ПЕТЯ ШЕЙРЕТОВА, като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 2368 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния /АПК/, във връзка с  чл. 215, ал.1 и чл. 219 от /Закона за устройство на територията/.

2. Образувано е по жалба на Г.Я.А., ЕГН **********, с адрес: *** и Я.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Г.П., срещу заповед № РД-17-1279/19.09.2017 г., издадена от кмета на район „Централен“ при община Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „нова двуетажна сграда в ПИ 943, вкл. в УПИ XI-941,942,943,954, кв. 451, по плана на Първа градска част, с административен адрес: ***, гр. Пловдив, собственост на Г.Я.А., ЕГН **********, с адрес: ***, изграден в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ – без одобрените проекти и без надлежно издадено разрешение за строеж.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че ответният административен орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и е провел производството при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че органът не е извършил и преценка за съразмерността на принудата в правната сфера на засегнатите лица. Поддържа се, че е нарушен принципът за право на жилище и неговата неприкосновеност, залегнал в чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/. Твърди се, че нареденото за премахване жилище е единствено за оспорващите и се обитава от шестчленно семейство, включващо непълнолетно дете и лица с трайни увреждания на здравето. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

Жалбата е оставена без уважение с решение № 1405/19.06.2018г. по адм. дело № 3228 по описа за 2017г. на Административен съд – Пловдив, което е отменено с решение № 11689 от 02.08.2019 г. по адм. дело № 9569/2018 г. на Върховния административен съд и делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания да бъде извършена преценка в светлината на чл. 8 от ЕКЗПЧОС за пропорционалността на принудителната намеса в правната сфера на оспорващите и обитателите на незаконния строеж.

3. Ответникът – кмет на район „Централен“ при община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа се, че процесният обект е незаконен и нетърпим строеж. Сочи се, че премахването на строежа като нормативно предвиден способ е поставено в защита на особено важни обществени отношения, поради което е налице и съразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК. Твърди се, че въпросът с жилищните нужди на оспорващите ще бъде предмет на решавана едва в хода на евентуалното изпълнение на издадения административен акт. В този смисъл се поддържа, че за общинската администрация не седи задължение в хода на установяване на незаконното строителство да предлага на оспорващите настаняване в общинско жилище. Сочи се и факта, че оспорващите са собственици и на друг незаконен строеж на ***, за който има издадена заповед № РД-17-1250/15.09.2017г., потвърдена с решение № 1234/04.06.2018г. по адм. дело № 2896/2017г. на Административен съд – Пловдив, оставени в сила с решение   № 267/08.01.2019г. по адм. дело № 8961/2018г. на ВАС. Иска се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

ІІ. За допустимостта:

5. Оспорената заповед е обжалвана в предвидения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Според скица № 21853/29.07.2010 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – Пловдив, по Кадастралната карта на гр. Пловдив, одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в имот к.и.. 56784.520.372  са нанесени четири сгради: еднофамилна жилищна сграда на един етаж с к.и. № 56784.520.372.1 със застроена площ 25 кв.м.; еднофамилна жилищна сграда на един етаж с к.и. № 56784.520.372.2 със застроена площ 29 кв.м; друг вид сграда за обитаване на един етаж с к.и. № 56784.520.372.3 със застроена площ 17 кв.м; селскостопанска сграда с к.и. № 56784.520.372.4 със застроена  площ 14 кв.м.

7. По силата на нотариален акт за покупко - продажба № 87, том I, рег. № 601, дело № 80 от 10.05.2012 г., Г.Я.А. е придобил изключителната собственост върху поземлен имот с к.и. № 56784.520.372 по КК и КР на гр. Пловдив, с адрес на имота: гр Пловдив, ***, с площ 165 кв.м, ведно с построените в имота: еднофамилна жилищна сграда на един етаж с к.и. № 56784.520.372.1 със застроена площ 25 кв.м.; еднофамилна жилищна сграда на един етаж с к.и. № 56784.520.372.2 със застроена площ 29 кв.м; друг вид сграда за обитаване на един етаж с к.и. № 56784.520.372.3 със застроена площ 17 кв.м; селскостопанска сграда с к.и. № 56784.520.372.4 със застроена  площ 14 кв.м.

8. На 20.03.2017 г. служители на район „Централен“при община Пловдив са извършили проверка, отразена в констативен акт № 21 /л.45/ от същата дата при следната фактическа обстановка: Извършен е строеж, представляващ „Нова двуетажна сграда“ в ПИ 943, вкл. в УПИ XI-941,942,943,954, кв. 451 по плана на Първа градска част,  с административен адрес: ***, гр. Пловдив. Премахнати са старите постройки в имота и е започнато изграждането на нова двуетажна сграда със стоманобетонова конструкция, ограждащи тухлени стени и нова дървена покривна конструкция. Монтирани са врати и дограми. На първия етаж има положени настилки по пода, мазилки по стените и тавана и монтирани инсталации. Строителство е извършено без необходимите строителни книжа. Възложител на строежа е Г.Я. А..

Въз основа на констатациите от проверката е издадена заповед № РД-17-442/10.05.2017г. на кмета на район „Централен“при община Пловдив, с която е наредено незабавно спиране на строежа, напускането му и освобождаване на строителната площадка. За връчването на констативния акт и заповедта са съставени съобщения по реда на § 4 от ДР на ЗУТ с изх. № 94012 – 13947/18.05.2017 г. и № 94012 – 13947/29.03.2017 г. и служебни бележки за поставянето им на входната врата на сградата с адрес: ***, гр. Пловдив.

9. На 29.06.2017 г. служители на район „Централен“при община Пловдив са извършили втора проверка, отразена в констативен акт № 75 /л.37/ от същата дата при следната фактическа обстановка: Извършен е строеж, представляващ „Нова двуетажна сграда“ в ПИ 943, вкл. в УПИ XI-941,942,943,954, кв. 451 по плана на Първа градска част,  с административен адрес: ***, гр. Пловдив. Сграда е изпълнена с нова стоманобетонова конструкция, ограждащи тухлени стени и нова дървена покривна конструкция. Монтирани са врати и дограми. На първия етаж има положени настилки по пода, мазилки по стените и тавана и монтирани инсталации. Строежът е захранен с вода и електричество и се ползва за живеене. Имотът е собственост на Г.Я. А. съгласно НА № 87, т. I, рег. № 601, н.д.№ 80/2012 г. Възложител на строежа е Г.Я. А.. Строителство е извършено без необходимите строителни книжа. Изготвена е и графична част към акта, от която е видно разположението на констатираното незаконно строителство и неговият обем, който покрив  от части жилищна сграда к.и. № 56784.520.372.1 и изцяло - жилищна сграда с к.и. № 56784.520.372.2.

При тези данни проверяващите са установили, че строежът е изпълнен в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т 2 от ЗУТ, което е основание за започване на процедура за премахване на незаконното строителство.

Съобщаването на констативния акт е извършено по реда на § 4 от ДР на ЗУТ, чрез залепване на съобщение на адрес: ***, гр. Пловдив, за което е съставена служебна бележка от 08.09.2017г.

Със заповед № РД-17-1279/19.09.2017 г. кметът на район „Централен“ при община Пловдив, е наредил да се премахне процесният незаконен строеж, като в мотивите си е посочил, че със съобщение № 75-2917/09.08.2017г. на собственика е дадена възможност да оспори констативния акт, но възражения в срок не са постъпили. Строежът е установен като такъв от пета категория, извън приложното поле на § 127 от  ЗУТ.

10. След служебна справка се установява, че по адм. дело № 2896/2017г. на Административен съд – Пловдив е произнесено решение № 1234/04.06.2018г., оставено в сила с решение  № 267/08.01.2019г. по адм. дело № 8961/2018г. на ВАС, с което е оставена без уважение жалба на Г.Я.А. против Заповед № РД-17-1250/ 15.09.2017г., издадена от Кмета на район “Централен” при Община Пловдив, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж: ”двуетажна жилищна сграда с тавански етаж” в ПИ с идентификатор 56784.520.1518 по КК и КР на гр.Пловдив, ПИ 935, включен в УПИ ХХІІІ-934,935,936,2212, кв.451 по плана на Първа градска част-гр.Пловдив, с административен адрес: гр.Пловдив, ***.

11. В хода на предходното производство е прието без възражение от страните заключение по съдебно-техническа експертиза от вещото лице арх. Р. Н., което настоящият състав кредитира с доверие. След проверка на място вещото лице е установило, че строежът представлява двуетажна еднофамилна жилищната сграда в поземлен имот (ПИ) № 943, включен в УПИ XI-941,942,943,954, кв. 451 по плана на Първа градска част, с административен адрес: ***, гр. Пловдив. Първият приземен етаж е жилищен, а вторият – подпокривно таванско помещение. Към момента на огледа първият етажът е напълно необитаем. Новият строеж попада частично върху стари сгради с идентификатори 56784.520.372.1 и 56784.520.372.4; изцяло се „покрива" сграда с идентификатор 56784.520.372.2. Към момента на огледа строежът е с остъклени фасади на север и на юг; и две калканни стени (без прозорци) на изток и на запад. От вън строежът е с топлоизолация и външна полимерна мазилка (изцяло завършен) и не се четат фуги. От вътре - първият етаж от строежа е напълно завършен, с облицовки по стени и тавани с гипсокартон и също не се виждат фуги.

Строежът съответства на сега действащия застроителен план, одобрен със Заповед № ОА-1022/01.06.1994г. – предвиждащ „свързано" застрояване, макар че е реализиран само в рамките на един поземлен имот (и само на два етажа). Той може да се разглежда като част от предвиденото ново „свързано" застрояване на УПИ XI-941,942,943,954, кв. 451 към УПИ ХИ-944,945 (от запад). Осигурено е паркиране в очертанията на ПИ 943 (ПИ 56784.520.372). Предвид това, че жилищната сградата е разположена 7.10 м. навътре от улично регулационна линия от юг по ул. *** в имота има поне две паркоместа, в съответствие с изискванията на чл.43 (1) от ЗУТ.

Спазени са изискванията на чл.40 (1) на ЗУТ, в жилищната сграда има: жилищно помещение на юг - дневната, кухня за готвене и хранене; баня с тоалетна, складово помещение (почти целия втори етаж). Основното жилищно помещение - дневната е на юг. Според заключението на експерта, в разрез с нормативите за застрояване издатините не „могат да заемат еднометровите ивици в краищата на съответните фасади към вътрешните регулационни линии".

Не са спазени изискванията на чл.31, ал.2 на ЗУТ - строежът е разположен на три метра от вътрешна регулационна линия дъно на имот - вместо на изискващите се 5м. за нискоетажно и 6 м. за средноетажна жилищно застрояване.

12. По делото в о.с.з на 05.02.2018 г. са събрани показанията на свидетелите Е. К. М.и Ш. Ж. П. . Свидетелката М. твърди, че е къщата на Г. била направена преди 7 години, а свидетелката Палова е заявила, че през  2001 г. - 2002 г. покривът на къщата бил подновен.

13. В хода на настоящото производство във връзка с твърденията на жалбоподателите за имотното им състояние и броя на лицата, обитаващи процесната незаконна сграда, се събраха доказателства в подкрепа на следните обстоятелства:

13.1. Г.Я. А. считано от 27.10.2000 г. е с постоянен и настоящ адрес ***. Същата към 19.08.2019 г. е със семейно положение – вдовица, и майка на две деца: Я.Б.А. с ЕГН ********** и Л. Б.А. с ЕГН **********. Към 23.08.2019 г. жалбоподателката има декларирани пред Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив следните имоти и МПС: 1) 1/3 ид.ч. от парцел с площ 190 кв. и 4/6 ид.ч. от жилище с площ 200 кв.м, с административен адрес: ***, гр. Пловдив; 2) 4/6 ид.ч. от парцел с площ 165 кв.м и 4/6 ид. от четири броя сгради, с адрес: ***, гр. Пловдив; 3) 1/1 ид.ч от товарен автомобил Мерцедес „Спринтер 311“; 4) 1/1 ид.ч. от лек автомобил Форд „Транзит“. Към 23.08.2019г. По отношение на посоченото имущество Г.Я. А. има непогасени задължения за данъци и местни такси към община Пловдив в общ размер на 1144,16 лева.

13.2. Я.Б.А. считано от 19.06.2001 г. е с постоянен и настоящ адрес ***. Същият към 19.08.2019 г. е със семейно положение – неженен, и баща на едно дете: Ш. Я. А. с ЕГН **********. Към 23.08.2019 г. жалбоподателката има декларирани пред Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив следните имоти и МПС: 1) 1/12 ид.ч. от парцел с площ 190 кв. и 1/6 ид.ч. от жилище с площ 200 кв.м, с административен адрес: ***, гр. Пловдив; 2) 1/6 ид.ч. от парцел с площ 165 кв.м и 1/6 ид. от четири броя сгради, с адрес: ***, гр. Пловдив; 3) 1/1 ид.ч от товарен автомобил Форд „Транзит“.; 4) 1/1 ид.ч. от лек автомобил Мерцедес „Ц270 ЦДИ“. Към 23.08.2019г. По отношение на посоченото имущество Я.Б.А. има непогасени задължения за данъци и местни такси към община Пловдив в общ размер на 1939,60 лева.

Съгласно справка изх. № 8382868-1-23/22.08.2019 г. от „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, в периода 31.08.2018г. – 19.08.2019г. Я.Б.А. е заплатил задължения за потребена електроенергия от 31.08.2017г. в размер на 175,72 лв. на дата 22.04.2019г.  по партида на клиентски номер 1392828, за имот с адрес: гр. Пловдив, ***. Към 20.08.2019г. по посочената партида няма неплатени задължения. За периода март – юли 2019г. има издадена само една фактура за задължения в размер на 6,05 лв., за месец май 2019г., който не са погасени.

13.3. Ж. Г. Г.с ЕГН ********** считано от 20.03.2008 г. е с постоянен и настоящ адрес ***. Същата към 12.08.2019 г. е със семейно положение – неомъжена, и майка на две деца: Л. Ж. Г.  с ЕГН ********** и Ш. Я. А. с ЕГН **********. Към 23.08.2019 г. има декларирани пред Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив следните имоти и МПС: 1/2 ид.ч. от недвижим имот с площ 276 кв.м.; 1/1 ид. ч. от жилище с площ 30 кв.м.; 1/1 ид.ч. от гараж с площ 18 кв.м., всички с административен адрес: гр. Пловдив, ***. Към 23.08.2019г. по отношение на посоченото имущество Ж. Г. Г.има непогасени задължения за данъци и местни такси към община Пловдив в общ размер на 916,10 лева.

Съгласно справка изх. № 8382868-1-23/22.08.2019 г. от „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД, в периода 31.08.2018г. – 19.08.2019г. Живка Георгиева Георгиевае заплащала редовно задължения за потребена електроенергия по партида на на клиентски номер **********, за имот с адрес: гр. Пловдив, ул. „Струма“ №18, ап. 1. Към 20.08.2019г. по посочената партида няма неплатени задължения.

Според експертно решение № 2951 от 14.12.2013 г. на четвърти състав на ТЕЛК към „МБАЛ Пловдив“ АД на Л. Ж. Г.  е определена 50% степен на увреждане за срок от две години до 01.12.2015 г.

Съгласно справка от Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, за периода 01.11.2018г. – 31.12.2020 г. Ж. Г. Г.получава за детето Л. Ж. Г.  месечни помощи в размер на 350 лева за отглеждане на дете с трайни увреждания.

13.4. Ш. Я. А. с ЕГН ********** считано от 20.03.2008 г. е с постоянен и настоящ адрес ***. Същият към 19.08.2019 г. е със семейно положение – неженен, и баща на едно дете: Я. Ш. А. с ЕГН **********. Към 23.08.2019 г. няма декларирани пред Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив имоти и МПС и няма задължения към общинския бюджет. Според експертно решение № 3764 от 27.10.2014 г. на трети състав на ТЕЛК към „МБАЛ Пловдив“ АД на Ш. Я. А. е определена 52% степен на увреждане и трайно намалена работоспособност за срок от три години до 01.10.2017г.

13.5. Н. А. Я.с ЕГН ********** считано от 04.05.2004 г. е с постоянен и настоящ адрес ***. Същата към 19.08.2019 г. е със семейно положение – неомъжена, и майка на едно дете: Я. Ш. А. с ЕГН **********. Към 23.08.2019 г. няма декларирани пред Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив имоти и МПС и няма задължения към общинския бюджет.

13.6. Според справка от район „Централен“ при община Пловдив /л.21/ нито жалбоподателите, нито някое от лицата, сочени като обитатели на незаконния строеж, са отправяли искане до общинската администрация за настаняване в жилище от общинския фонд.

ІV. За правото:

14. Според чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район). Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

15. По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.

16. Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. Застрояване със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки, допълва основното застрояване. Правилата относно основното и допълващо застрояване са разписани в радели VI и VII на ЗУТ, където са предвидени специфичните характеристики и предназначение на различните видове строежи. Така по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези строежи, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други), а чрез „постройките“ се осъществява допълващото застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер - например: барака, навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска сграда (в този смисъл Решение №9571 от 08.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3855/2010 г.).

17. При горната фактическа и правна установеност настоящия състав на съда намира за безспорно, че процесният строеж представлява жилищна сграда, обект на основното застрояване, V-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. В тази насока е и становището на вещото лице. При това положение се налага изводът, че ответният административен орган е издал оспорения административният акт в рамките на предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална и териториална компетентност.  

18. Предвид липсата на разрешение за строеж и строителни книжа (чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ), правилно процесният строеж е установен като незаконно строителство. По тези обстоятелства няма спор.

19. Според § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, "адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 от ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение. Според ал. 2 на същата норма, в случай на смърт на някои от посочените в чл. 225, ал. 6 от ЗУТ лица отговорността се поема от техните наследници съгласно Закона за наследството.

По делото безспорно се установи, че оспорващите притежават собственост върху процесното строителство и терена, върху който е изпълнено. При това положение съдът намира, че правилно са определени и адресатите на обжалвания административен акт.

20. На следващо място след като процесният строеж е незаконен, за да подлежи същият на премахване, следва да бъде преодоляно ограничението по §16, ал. 1, ПР на ЗУТ, респ. по § 127, ал. 1 от  ПР на ЗУТ.

Според § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за да се установи търпимост следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) строежът да е, изградени до 7 април 1987 г.; 2) за строежа да няма строителни книжа (т.е. незаконен строеж); 3) да е бил допустими по действащите подробни градоустройствени планове (имало ли е одобрен ПУП- застроителен план към момента на реализирането му) и 4) да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.

Следващи две хипотези на търпимост са уредени в ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ: 1) незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.; 2) незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

Най - сетне, законодателят с разпоредбата на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ е допълнил хипотезите на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, като е въвел нов период за обявяване на строежите за „търпими”. Този нов период включва строежи, извършени до 31.03.2001 г., които за да бъдат „търпими“ следва да са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон.

Според § 127, ал. 9 от ЗИД на ЗУТ, времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, включително и с декларации.

21. От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че процесното незаконно строителство, във вида и обема в който е установено, е реализирано след 31.03.2001 г., в частност след 2012 г. Този извод се подкрепя от скица № 21853/29.07.2010 г., н.а. № 87, том I, рег. № 601, дело № 80 от 10.05.2012 г. и заключението на вещото лице, които съвкупно сочат, че новата двуетажна жилищна сграда в имот к.и. 56784.520.372 попада върху терена, заеман от заварените към 2012г.  сгради. Обстоятелството дали части от тези сгради са конструктивно инкорпорирани в конструкцията на новото строителство е ирелевантно за периода на неговото изпълнение. Предвид реализиране на строителството извън нормативно предвидения период следва да се заключи, че процесната жилищна сграда е нетърпим строеж. В този смисъл са и мотивите на решение № 11689 от 02.08.2019 г. по адм. дело № 9569/2018 г. на Върховния административен съд

22. Въпреки установената незаконност и нетърпимо на строежа, за да бъде допуснато премахването му се дължи и преценка за съразмерността на намесата в правната сфера на собствениците на сградата. Без съмнение заповедта за премахване на незаконен строеж  представлява намеса в правото на оспорващите по чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС на неприкосновеността на жилището им. Именно в този аспект е установено и трайното разбиране в практиката на ЕСПЧ, че във всеки конкретен случай се дължи проверка дали една такава намеса е „допустима“ и преценка дали е "необходима в едно демократично общество". Тук следва да се отбележи, че проверка за пропорционалност се дължи служебно без да са нужни изрични възражения в тази насока. По отношение на „допустимостта на намесата“ като принудителна мярка, както ясно е посочено и в текста на чл. 8, ал. 2 от ЕКЗПЧОС, са релевантни обстоятелството дали тя е предвидена в закона. Като продължени на тази проверка е необходимо да се установи дали намесата е съответна на целта на закона, т.е. да не представлява превратно упражняване на власт чрез позволени средства за постигане на правно запретен резултат.

Релевантните за „необходимостта от намесата“ в условията на демократично общество обстоятелства също са ясно посочени в чл. 8, ал. 2 от ЕКЗПЧОС: „ … в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“ Наличието на което и да е от тези обстоятелства оправдава необходимостта от намеса, но само в случай че същата няма да се яви непропорционална и в прекомерна вреда на противопоставим частен интерес.

В случая наличието на незаконен и нетърпим строеж представлява фактическо основание, кореспондиращо с правното такова по чл. 225а от ЗУТ, за намеса на Държавата в хипотезата на „допустимостта“ по чл. 8, ал. 2 от ЕКЗПЧОС чрез издаване на административен акт въз основата на законова уредба в съответствие с целта на закона - да се гарантира ефективното прилагане на регулаторното изискване никакви сгради да не могат да се строят без разрешение, чрез възстановяването на върховенството на закона (вж., mutatis mutandis, Saliba v. Malta, № 4251/02, § 44, 8 ноември 2005 г.), което в разглеждания контекст може да се смята като попадащо в определението за „предотвратяване на безредици“ и като насърчаване на „икономическото благосъстояние на страната“ /така по делото И. И Ч. срещу БЪЛГАРИЯ пред ЕСПЧ/.

При това положение в конкретния случай от решаващо значение е да се отговори на въпроса „необходима“ ли се явява тази намеса спрямо преследваната от законна цел. Тук следва да се отбележи, че принципът за равенство пред закона налага тази преценка да се извършва за всяко засегнато лице – независимо дали принадлежи към уязвима група или не. Респективно да не се дава превес на защитата на определени групи лица по етнически, икономически или социален признак пред защитата на отделния индивид. Противното би означавало да се допусне дискриминационно третиране, което ще бъде в разрез с принципите на демократичното общество.

Съдът намира за крайно необходимо да обърне внимание и на един друг аспект от търсената защита. Безспорно е, че правилата на чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС целят да гарантират основно право, каквото е правото на жилище и неговата неприкосновеност. Тук обаче не може да се пренебрегват обстоятелствата, при които засегнатото лице се е сдобило със съответното незаконно жилище. Например:  законно и добросъвестно ли е придобита собствеността върху строежа; от праводател или приобритател е извършен незаконния строеж; положени ли са усиля за узаконяване; съществено ли са погазени регулаторните режими; върху собствен, чужд – частен или държавен/общински терен е изпълнено строителството; за задоволяване на неотложни жилищни нужди ли е изпълнен строежът; търсени/предлагани ли са други способи за решаване на жилищния проблем – настаняване в социални, общински жилища и др.; притежавало ли е други законни жилища лицето и разпоредило ли се е с тях, преди да извърши строежа и т.н.    В този аспект всяко недобросъвестно и противоправното поведение, като строителство в територии, изключени от гражданския оборот (изключителна държавна собственост, публична държавна и общинска собственост); строителство в територии с абсолютен забранителен режим (охранителни и сервитутни зони към инфраструктурни обекти, природни резервати, плажни ивици, защитени зони и др.); строителство при наличието на изричен административен акт за забрана на строежа и достъпа до него; отслабва тезата за непропорционалност на държавната намеса, поради което не следва да бъде стимулирано с благоприятни за извършителя правни последици. Противното би означавало да се поставят под съмнение устоите на правовата държава и да се стимулира погазването на законоустановените правила и норми за обществено поведение с цел постигане на недължима облага под защитата на принципа за съразмерност.

23. По тези съображения и с оглед спецификите на настоящия казус съдът намира, че премахването на процесния незаконен строеж не се явява непропорционална принудителна мярка съобразно преследваната от закона цел. Макара сградата да е изпълнена в собствен имот на първо място следва да се съобрази, че незаконното строителство е извършено въпреки наложена индивидуална забрана със заповед № РД-17-442/10.05.2017 г. Оспорващите не ангажират доказателства допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта да е било спряно по съдебен ред. Заключението на вещото лице сочи, че към 2018г. строежът е в завършен вид с положени топлоизолации, екстериорни мазилки и изпълнени вътрешни инсталации, подготвен за обитаване. Това обстоятелство без съмнение сочи на съзнателно поведение от страна на възложителя и собственика на строежа в разрез с поставената му административна забрана. В този аспект не се установява продължителен период на бездействие на администрацията, който да е създал за жалбоподателите и семейството им трайно фактическо положение по необезпокоявано ползване на жилищната сграда. Тук не следва да се игнорира обстоятелството, че същото лице е отговорно за изпълнението и на друг незаконен строеж с административен адрес: ***, гр. Пловдив. Противно на очакванията на оспорващите, фактът, че и тази жилищна сграда е в процедура по премахване, не може да се отчете като смекчаващо обстоятелство, налагащо преференциална охрана на правната им сфера в пасив на обществения интерес. Явно е, че с трайното си поведение собственикът е манифестирал поведение, в разрез с установения ред на държавно управление, целящо съзнателно погазване на регулаторния режим. Това поведение не може да бъде оправдано с необходимостта да се задоволи неотложна жилищна нужда. Каза се, преди да пристъпят към своеволно строителство оспорващите не са потърсили други способи за решаване на жилищния проблем – настаняване в социални, общински жилища и др. Отделно наличието на заварени жилищни сгради в процесния имот към 2012 година допълнително разколебава тезата за тежка жилищна нужда. Оспорващите не могат да бъдат класирани и като социално слаби лица, предвид установеното и декларирано движимо и недвижимо имущество. Фактът на изпълнените два незаконни строежа – еднофамилни жилищни сгради, реализирани със съвременни конструктивни, екстериорни и интериорни решения, сам по себе си сочи на добро финансов състояние за възложителите им.

На следващо място не се доказа и тезата на жалбоподателите, че незаконният строеж се явява единствено жилище за обитаващо го многочленно семейство. Данните от Национална база данни „Население“ сочат, че Ж. Г. Г.и Ш. Я. А. са трайно регистрирани на адрес гр. Пловдив, ***, за чието обитаване редовно са заплащани сметки за електричество. Обосновано е да се заключи, че на този адрес пребивава и непълнолетното дете Л. Ж. Г. . Отделно Георгиева притежава недвижим имот и жилище с административен адрес: гр. Пловдив, ***. Н. А. Я.считано от 04.05.2004 г. е с траен адрес в гр. Пловдив, ***, на който се предполага да пребивава и малолетното и дете Я. Ш. А.. Самият оспорващ Я.Б.А. считано от 19.06.2001 г. е с постоянен и настоящ адрес ***. Тук следва да се съобразят и данните за потребление на електричество в процесния незаконен строеж - за периода март – юли 2019 г. има издадена само една фактура за задължения в размер на 6,05 лв., което сочи че същият не се обитава трайно. Това обстоятелство се подкрепя и от заключението на вещото лице от проверката към месец април 2018 г.

По тези съображения съдът намира, че нито оспорващите, нито лицата, сочени като обитатели на незаконния строеж, се явяват от социално слаба група, респ. в крайно незадоволително финансово състояние, които да налагат преференциална охрана пред защитения обществен интерес. Каза се, защита по чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС би могъл да търси собственик, който е добросъвестен и спазва установените нормативни правила и разпоредби. В конкретния случай оспорващите се стремят да реализират ползи от собственото си противоправно поведение, което изключва тезата за непропорционалността на държавната намеса и наличието на противопоставим частен интерес, който да се нуждае от извънредна защита.

V. За разноските:

23. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя възнаграждение в размер на 100 лева.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Я.А., ЕГН **********, с адрес: *** и Я.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Г.П., срещу заповед № РД-17-1279/19.09.2017 г., издадена от кмета на район „Централен“ при община Пловдив.

ОСЪЖДА Г.Я.А., ЕГН **********, с адрес: *** и Я.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на община Пловдив, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляващи възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: