РЕШЕНИЕ
№ 464
гр. Пловдив, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300500124 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 262427 от 01.11.2021г. постановено по гр.д.№ 12320 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, VIII гр.с. се ОСЪЖДА “П. А. БГ”
ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Н. Н. Д., ЕГН **********, сумата
60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, от смъртта на съпруга й Д. К. Д., ЕГН
**********, бивш жител на гр. Я., починал на *** г., следствие претърпяна от
него на *** г. във Федерална Република Германия трудова злополука, заедно
със законната лихва върху тази сума, начиная от *** г., до окончателното й
изплащане, както и направените разноски за производството по делото в
размер на 2 000 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Пловдив – 2 400 лева ДТ и 200 лева депозит за САТЕ, като за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 150 000 лева
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.200 от КТ като неоснователен и
недоказан.ОСЪЖДА Н. Н. Д. да заплати на „П. А. БГ“ ЕООД, разноски по
съразмерност в размер на 3 360 лева.
1
Решението е постановено при участието на ЗАД „АЛИАНЦ България“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Узунджовска“ № 16, като трето лице- помагач на страната на ответника
“П. А. БГ” ЕООД, ЕИК *********.
Недоволни от постановеното решение са останали ищецът и
ответникът, които са подали въззивни жалби против отделни части на
решението.
С въззивна жалба вх.№ 290200/03.11.2021 г., подадена от Н. Н. Д., ЕГН
**********, чрез пълномощника по делото адвокат Д., се обжалва решението
в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за главницата за размера
над 60 000 лева до 120 000 лева и с която районният съд е приел, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия от
трудовата злополука Д. К. Д.. Излагат се оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваната част от решението. Изводът на
районния съд за съпричиняване се оспорва с довода, че от събраните по
делото доказателства не се установява управляването на камиона с
несъобразена скорост като се прави анализ на заключението на САТЕ.
Посочва се, че според заключението на САТЕ са налице няколко хипотези за
настъпването на ПТП на *** г. като вещото лице не е дал превес на нито една
от хипотезите, за да се установят причините за настъпването на ПТП. Излагат
се съображения, че ПТП не е настъпило, поради груба небрежност от страна
на наследодателя на ищеца и за недоказаност на фактическия състав на
чл.201, ал.2 КТ. По изложените в жалбата съображения се оспорва
възприетият от районния съд размер на съпричиняване от 50 %, както и
намаляването на справедливия размер на обезщетението от 120 000 лева до
размера на 60 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Моли се за отмяна на обжалваната част на решението и за уважаването на
иска по чл.200 КТ до размера на 120 000 лева, ведно със законната лихва от
датата на увреждането *** г. до окончателното изплащане на сумата, както и
в частта на разноските. Моли да се потвърди решението в останалата
обжалвана част. Прави се искане на осн.чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
да се присъди адвокатско възнаграждение на адвокат С.Д. в размер на 3 930
лева.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от третото лице помагач на
2
ответника - ЗАД „АЛИАНЦ България“ АД, чрез пълномощника адвокат Н., с
който се взема становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се
осъществяването на фактическия състав на чл.201, ал.2 КТ и правилното
намаляване на дължимия размер на обезщетението с довода, че
наследодателят на ищеца не е съобразил скоростта си с конкретните пътни
условия и е допринесъл с поведението си за настъпването на вредата. Моли да
се остави без уважение жалбата на Н. Н. Д., както и да се потвърди
обжалвания от същата съдебен акт.
С въззивна жалба вх.№ 291119/17.11.2021 г., подадена от “П. А. БГ”
ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощника по делото адвокат Ш., се
обжалва решението в частта, с която е уважена исковата претенция за
главницата от 60 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането *** г. до окончателното изплащане на сумата. Излагат се
оплаквания, че обжалваната част на решението е постановена в противоречие
с материалния закон и при съществено нарушения на съдопроизводствените
правила.Оспорва се изводът на районния съд, че сумата от 60 000 лева
представлява адекватният справедлив размер на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди, с оглед приетото за доказано
приложение на чл.201, ал.2 КТ. Възразява се, че районният съд не е извършил
правилна преценка на събраните по делото доказателства, както че липсват
изложени самостоятелни фактически и правни съждения от съда, с което се
обосновава постановяването на решението при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.Поддържа се, че трудовата злополука е
настъпила вследствие на груба небрежност от страна на работника. Подробно
се коментират изводите на САТЕ досежно механизма на настъпването на
злополуката и събраните по делото писмени доказателства за състоянието на
МПС, от които се заключава, че ПТП е настъпила изцяло по субективни
причини от страна на работника, който се твърди, че не е спазил правилата за
движение по пътищата като част от трудовата му функция. Излага се
подробни доводи, че настъпилият вредоносен резултат е изцяло и в причинна
връзка с действията/бездействията на работника, а така и че обезщетението
неправилно е намалено с 50 %. Позовава се на писмо от Комисариата по
движение на пътищата в Д. от 04.06.2020 г., от което заключава, че към
момента на настъпване на инцидента МПС е било технически изправно и
водачът на същото жив и в съзнание. Приема се, че починалият работник е
3
допринесъл за настъпването на инцидента като не е спазил разпоредбата на
чл.20, ал.1 от ЗДВП при управлението на МПС.Поддържа се възражението за
прекомерност на претендираното от ищеца обезщетение за причинени
неимуществени вреди, което се сочи, че е несъобразено, както с
икономическата и социалната действителност, така и с конкретните
обстоятелства, при които следва да се ангажира отговорността на
работодателя. Моли да се отмени обжалваната част на решението. Моли да се
постанови решение, с което да се измени размера на присъденото
обезщетение като същото бъде намалено по правилото на чл.201, ал.2 от КТ и
да се приеме, че трудовата злополука е изцяло и в резултата на
действията/бездействията на наследодателя на ищеца. Претендира се
присъждането на направените разноски, съобразно приложен списък по чл.80
ГПК.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от Н. Н. Д., чрез пълномощника адвокат Д., с която същата се
оспорва като неоснователна. Поддържа се, че са доказани релевантните факти
за ангажиране отговорността на работодателя, като същите подробно се
излагат. Оспорва за възражението съпричиняване от страна на работника,
както и за правилното определяне от районния съд на размера на
обезщетението от 120 000 лева. Моли да се остави без уважение жалбата на
ответното дружество, както и да се уважи тази на ищеца. Моли се за
присъждане на разноски на осн.чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата.
В постъпилия отговор от ЗАД „Алианц България“ се излага доводи за
основателност на жалбата на ответното дружество и се иска да бъде уважена.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в
частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл.200 КТ за присъждането на
обезщетение за неимуществени вреди за размера над 120 000 лева до 150 000
лева.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, изхождат от легитимирани
4
страни и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явяват процесуално допустими.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението съобразно
оплакванията в жалбите.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя или въззиваемата страна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени
искове с правна квалификация чл.200 ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, предявени от
Н. Н. Д., ЕГН **********, в качеството й на наследник на Д. Р. Д., ЕГН
**********, срещу „П. А. БГ“ ЕООД, ЕИК *********, за осъждане на
ответното дружество да й заплати сумата от 150 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от последната, вследствие
на смъртта на наследодателя й, настъпила на ***г., в резултат на трудова
злополука на *** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
злополуката – *** г., до окончателното плащане на дължимата сума.
От фактическа страна по делото се установява от представеното
удостоверение за наследници, че ищцата е съпруга и наследник на Д. Р. Д.,
ЕГН **********, починал на *** г. Няма спор и се доказва от събраните
писмени доказателства, че Д. Р. Д. е работил в ответното дружество по трудов
договор на длъжността „***”. Също така не се спори, че на *** г. Д. Р. Д. е
изпълнявал трудовите си задължения в Германия като е управлявал товарен
автомобил с полуремарке и влекач. Безспорно се доказва от събраните
писмени доказателства, че към 14.50 ч. на *** г. при движението си по
магистралата *** и в близост до гр.К., Германия, Д. Р. Д. е претърпял ПТП,
вследствие на което е възникнало внезапно увреждане на здравето му и е
починал. Няма спор и се доказва от писмените доказателства, че ПТП е
настъпило след като камионът е излязъл от пътното платно и е навлязъл в
5
зелената площ до платното, както и се е възпламенил, при което кабината на
влекача е изгоряла напълно, а наследодателят е починал на място.
С влязло в сила разпореждане № Ц5104-15-126 от 18.08.2020 г. на ТП на
НОИ Пловдив, злополуката е приета за трудова на осн. чл. 55, ал. 1 от КСО. В
протокола за резултатите от извършеното разследване на злополуката е
констатирано, че шофьорът е починал в резултат на настъпило ПТП по време
на управление на товарен камион с влекач около 14,50 часа на магистрала в
Германия.
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ работодателят
отговаря имуществено за вреди от трудова злополука, които са причинил
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт на работника или служителя, независимо от това дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването
им. В случая, доколкото по делото е налице разпореждане на
длъжностно лице от ТП Пловдив на НОИ по чл.60 от КСО, с което е
признато наличие на трудова злополука, то са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответното дружество, в качеството му
на работодател на починалия наследодател Д. Р. Д. за причинените на
наследниците му неимуществени вреди в резултат на смъртта му,
настъпила вследствие на трудова злополука.
Според разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е проявил груба небрежност, при което вината
на пострадалия не може да се предполага - доказателствената тежест за
наличието на предпоставките по чл. 201, ал. 2 КТ е на работодателя, и изводът
за наличие на груба небрежност не може да се основава на предположение.
Така и изхождайки от нормата на чл. 154, ал.1 ГПК, работодателят, въвел
възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че
трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба
небрежност при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно
доказване работодателят следва да установи не само, че работникът е
допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал
работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност.
6
В случая с отговора си на исковата молба, ответникът е обосновал
възражението си за съпричиняване с довода, че работникът е бил запознат с
правилата за безопасно управление на товарния автомобил и в нарушение на
чл.20 ЗДвП е допуснал товарният автомобил да пресечи пътното платно, да
излезе от пътя и да се преобърне в тревните площи, при което е избухнал
пожар и кабината на влекача е изгоряла напълно.
Първостепенният съд е уважил възражението за съпричиняване като е
изложил съображения, че управляваното от работника МПС е било
технически изправно и пътно-транспортното произшествие не е настъпило
поради технически проблеми на МПС. Изводите си съдът е обосновал с двете
приети в производството заключения на САТЕ, от които, според
първостепенния съд, се установява, че починалият работник не е съобразил
скоростта при вземане на завой на пътя, което е довело до пътно-
транспортното произшествие и неговата смърт, тоест че починалият
работник допринесъл за настъпването на трудовата злополука, което
съпричиняване е в определил в размер на 50 %.
Въззивният съд след самостоятелна преценка на доказателствената
съвкупност намира, че работодателят не е провел пълно и главно доказване на
предявеното възражение за проявена груба небрежност от страна на
починалия работник, допринесла за настъпването на трудовата злополука
при управлението на товарния автомобил.
По делото е представено писмо от Полицейско управление Д. -
Комисариат за движение по пътищата от 04.06.2020 г., според което при
транспортна злополука в Германия на *** г. е починал водачът на товарен
автомобил Д. Д. / BG, ***/. Товарният автомобил е бил прегледан от експерт.
Не са установени данни за техническа грешка. Посочва се, че кабината е била
изгоряла напълно. Според разследването, водачът е преминал с товарният
автомобил от пътното платно, навлязъл е в зелените площи и там
автомобилът е избухнал в пламъци. Свидетели били чули виковете на
шофьора, от което се заключава, че е бил жив след злополуката и е починал в
пожара. На водачът на автомобила не е била направена аутопсия.
В първоинстанционното производство са приети основно и
допълнително заключение на съдебно - автотехническа експертиза /САТЕ/.
Според основното заключение скоростта на товарния автомобил след 14.00 ч.
7
е била променлива от 0 до 80 км/ч., а преди ПТП около 66 км/ч. Вещото лице
се е позовал на протокол/писмото/ от Полицейско управление Д., според
което няма данни за техническа грешка. Посочил е, че не е налице завой,
налагаш движение със скорост по - ниска от 66 км/ч. Вещото лице е
предположил, че възможната причина е субективна, тоест загуба на контрол
от страна на водача. Вещото лице не е могло да отговори на въпроса за
причината за запалване на МПС. Според изявленията на вещото лице при
изслушването си в с.з., за техническото състояние на автомобила заключава
от записването в протокола на Полицейското управление в Д., тъй като по
делото няма данни за техническото състояние на автомобила преди и след
произшествието. Въз основа на това вещото лице е предположило, че щом
няма данни за технически проблеми с автомобила и проблемът не е в пътят,
възможната причина е поведението на водача.
Според допълнителното заключение на САТЕ, последната записана
скорост на автомобила е била 75 км./ч., а 1391 м. назад и 1 минута по - рано е
била 84 км.ч. МПС се е движило с отрицателно ускорение/закъснение/,
характерно за движение, при което само гумите оказват спирачен ефект.
Няма данни за рязко спиране.Според вещото лице при технически изправно
МПС и при липса на външни фактори, които да са причина за напускане на
платното, остава причината да е в действията или бездействията на водача.
При изслушването на вещото лице в с.з. същият заключава, че възможните
причини от техническо естество са много като при едни има възможност, а
при други не, да се задейства спирачната система, в зависимост колко близко
до напускането са се случили.
В производството са изслушани показанията на св.И. М. А., която е
работила в ответното дружество като ***. Удостоверява, че не познава
починалия работник, комуникирала е с него по телефона като последно са
разговаряли към 12-13 ч.преди да тръгне от Д. за Х.. От фирмата - собственик
на ремаркета разбрала за инцидента. Посочва, че шофьорът на МПС не й се е
оплакал. Не може да се кажа ако има дефект на камиона като същият се
отразява в системата на ответното дружество.
В предвид на така събрания доказателствен материал по делото,
въззивният съд намира, че не се доказва неизпълнение от починалия работник
на разписаното в нормата на чл. 20 от ЗДвП. Според цитираната разпоредба
8
водачите на МПС са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които
управляват, както и да избират скоростта на движението съобразено с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
По делото се установява и не се спори, че запалването на камиона и
съответно смъртта на работника са настъпили след отклоняването на МПС от
платното за движение и навлизането му в зелените площи, без обаче да се
доказва като причината за това поведението на водача на автомобила в
нарушение на чл.20 от ЗДвП.
На първо място няма категорични и безспорни доказателства, че
товарният автомобил е бил в годно техническо състояние преди настъпването
на ПТП и съответно, че не това е причината за напускането на пътното платно
и навлизането му в тревната площ. Писмото от Полицейско управление на Д.
не съставлява категорично доказателство за изправното техническо състояние
на МПС, доколкото се основава на резултат от предварително полицейско
разследване, което не може еднозначно да обвърже съда. Всъщност в писмото
изрично се сочи, че при пожара кабината е изгоряла, предвид на което се
обосновава извод, че е останала неизяснена възможността за техническа
неизправност в кабината. Други доказателства досежно техническото
състояние на МПС не са събрани по делото, доколкото и изводите на САТЕ за
техническото състояние на МПС се основават на писмото на Полицейско
управление на Д. и го преповтарят. Вещото лице не е дало категорично
становище за техническото състояние на автомобила, което е обяснимо след
като ПТП е настъпило в чужбина и липсват протоколи за оглед на ПТП, не е
запазен катастрофиралия камион, липсват свидетели очевидци на инцидента,
а вещото лице не е посещавало местопроизшествието и изхожда от
приблизителните данни запазени в GPS навигацията на работодателя. Дори и
вещото лице да сочи, че автомобил минута преди да напусне пътят, се е
движел с отрицателно ускорение /закъснение/, като скоростта му се е
намалила от 84 км/ч. на 75 км/ч., което е характерно за движение без рязко
спиране, при което само гумите оказват спирачен ефект, то този факт по
9
никакъв начина не може да се тълкува като свидетелстващ досежно
техническото състояние на МПС или пък за поведението на водача на МПС
при неговото управление. Следователно категорично техническото
състояние на МПС, респективно неговата неизправност, не биха могла да се
отхвърлят като причина за настъпването на ПТП. Така категорично не би
могла да се отхвърли и наличието на субективна причина - като например
загуба на контрол от страна на водача, която обаче остава единствено като
хипотетична възможност, която се предполага от вещото лице по САТЕ, но не
се подкрепя от писмени и гласни доказателства, доколкото и не е опровергана
като причина техническата неизправност на МПС. Доказателства в тази
насока не съставляват показанията на св. А., доколкото същата няма лични
впечатления, разбрала е от трето лице за произшествието и няма данни за
техническото състояние на автомобила.
В аспекта на изложеното се налага извод, че работодателят - ответник
не е провел пълно и главно доказване на възражението си за съпричиняване,
поради което неоснователно поддържа същото във въззивната си жалба и
доводите си за проявена груба небрежност от починалия наследодател на
ищцата. Следователно районният съд неправилно е уважил възражението за
съпричиняване на ответника.
Предмет на спора във въззивната инстаниця се свежда и до
справедливият размер на обезщетението, което се дължи на ищцата като
наследник на починалия работник за претърпените от нея неимуществени
вреди съгласно чл.52 ЗЗД.
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл.52 ЗЗД, се определя
от съда по справедливост,което понятие не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението-т.2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС.
От своя страна размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за
пострадалия. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки, страдания и психическо напрежение и паричната
престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
10
обезщетение, което има компенсаторен характер.
Ищцата е преживяла съпруга на пострадалия и се включва в кръга на
лицата, изчерпателно посочени в Постановление на Пленума на ВС № 4/25. V.
1961 г., които имат право на обезщетение за репариране на неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък. Поради естеството на
съществувалата семейно-правна връзка, е логично да се предположи и това е
установено по делото, че ищцата Н.Д. е търпяла пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и
страдания от загубата му. Така, от свидетелските показания на св. Н. Г.,
безпротиворечиво се установява, че ищцата и починалия са били много
хубаво семейство, починалият се е грижил изцяло за семейството,
включително като е издържал семейството със заплата си. Посочва, че ищцата
е разбрала за смъртта на съпруга си няколко дни след това. Трудно е понесла
смъртта му, сринала се и много се е променила. Свидетелката сочи, че ищцата
живее сама, тъй като едната й дъщеря е студентка, а другата е омъжена.
Удостоверява, че ищцата все още е неспокойна, тоест не се е възстановила от
смъртта на съпруга си, започнала да посещава психолог от месец май
миналата година и сега пак. Последното се удостоверява от представеното
становище от клиничния психолог, посещаван от ищцата.
Имайки предвид конкретно установените по вид, обем и интензитет на
претърпените от ищцата болки и страдания, с оглед настъпилата най-тежка и
безвъзвратна загуба на съпруг, с когото ищцата е имала дългогодишен брак и
две дъщери, и който е бил опора на семейството, както и че не е
превъзмогнала загубата му и не се знае дали и доколко ще я превъзмогне,
след като е бил неин дългогодишен спътник в живота, починал в
работоспособна възраст и оставил я сама на 45 години, и след преценка на
социално-икономическите условия на живот, се приема, че обезщетение в
размер на 120 000 лв. в най-пълна степен би репарирало причинените й вреди.
Налага се извод, противно на неоснователно поддържаното в жалбата на
ответника, че определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 120 000 лв. съответства на техния обем и интензитет.
С оглед на изложеното, на осн.чл.52 от ЗЗД следва да се приеме, че
сумата от 120 000 лева представлява справедливият размер на обезщетението
за претърпените от ищцата неимуществените вреди от смъртта на
11
наследодателя й, до който извод е достигнал и районният съд.
Във въззивната инстанция се събраха доказателства, че на тримата
наследници на починалия Д. Р. Д. /съпругата - ищца и двете дъщери/ е
изплатено застрахователно обезщетение от застрахователя ЗАД „Алианц
България “ в размер на 47 040 лева, които наследници имат равни квоти от
наследството и ищцата се полага 1/3 идеална част от тази сума или сумата
от 15 680 лева от заплатените 47 040 лева. С тази сума следва да се редуцира
обезщетението от 120 000 лева, като на ищцата се присъди разликата в размер
на 104 320 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1 ГПК
атакуваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена
исковата претенция за разликата над 60 000 лева до 104 320 лева, като вместо
това на ищцата допълнително следва да се присъди сумата, съставляваща
разликата над 60 000 лева до 104 320 лева, тоест още 44 320 лева, ведно със
законната лихва начиная от *** г., до окончателното й изплащане.
В останалата обжалвана част решението като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на ищцата следва да се присъдят
допълнителни разноски за първата инстанция, но доколкото въззивният съд
не открива в кориците на делото доказателства за договарянето на адвокатско
възнаграждение, няма да присъди разноски с решението. С решението на
районния съд на ответното дружество по съразмерност са присъдени
разноски от 3 360 лева, от които предвид допълнителното уважаване на
исковата претенция се следват по съразмерност 1630, 80 лева. Следователно
решението на районният съд в частта за присъдените разноски на ответника
следва да се отмени за размера на разноските над 1 630, 80 лева.
По разноските във въззивната инстанция: Процесуалният представител
на ищцата - жалбоподател претендира присъждането на разноските по делото
на осн.чл.38, ал.2 от ЗА. По делото не е представен договор, удостоверяващ
постигнато съгласие между адвоката и страната за осъществяването на
правната защита и съдействие като безплатна в сочената хипотеза по чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Следователно не е налице основание за
присъждане на адвокатско възнаграждение на осн.чл.38, ал.2 Закона за
адвокатурата.
12
С оглед неоснователността на въззивната жалба на ответното
дружество - жалбоподател не се следва присъждането на разноски за
въззивната инстанция.
“П. А. БГ”ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса в
размер на 886, 40 лв. за допълнително уважения размер на иска по чл.200 КТ.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262427 от 01.11.2021г. постановено по гр.д.№
12320 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, VIII гр.с. в частта, с която
се отхвърля предявеният иск от Н. Н. Д., ЕГН ********** против “П. А. БГ”
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 200 КТ за заплащане на разликата
над сумата от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/ до размера на 104 320 лева
/сто и четири хиляди триста и двадесет/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от
смъртта на съпруга й Д. К. Д., ЕГН **********, бивш жител на гр. Я.,
починал на *** г., следствие претърпяна от него на *** г. във Федерална
Република Германия трудова злополука, заедно със законната лихва върху
тази сума, начиная от *** г., до окончателното й изплащане; както и в частта,
с която Н. Н. Д., ЕГН ********** е осъдена да заплати на “П. А. БГ” ЕООД,
разноските по делото за размера над 1 630, 80 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “П. А. БГ” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Н. Н. Д.,
ЕГН **********, на основание чл. 200 КТ във вр. с чл. 52 ЗЗД, сумата от още
44 320 лева /четиридесет и четири хиляди триста и двадесет лева/,
съставляваща разликата над сумата от 60 000 лв. до размера от 104 320 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, от смъртта на съпруга й Д. К. Д., ЕГН
**********, бивш жител на гр. Я., починал на *** г., следствие претърпяна от
него на *** г. във Федерална Република Германия трудова злополука, заедно
със законната лихва върху тази сума, начиная от *** г., до окончателното й
13
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262427 от 01.11.2021г. постановено по
гр.д.№ 12320 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, VIII гр.с. в
останалите обжалвани части.
Решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с
която е отхвърлен иска по чл.200 КТ за размера над 120 000 лева до 150 000
лева.
ОСЪЖДА “П. А. БГ” ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 886, 40 лв. /осемстотин осемдесет и
шест лева и четиридесет стотинки/ - държавна такса по сметка на Окръжен
съд- Пловдив.
Решението е постановено при участието на ЗАД „АЛИАНЦ България“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Узунджовска“ № 16, като трето лице- помагач на страната на ответника
“П. А. БГ” ЕООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба, при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14