№ 3210
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. В.ова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100503570 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.10.2021 г. по гр.дело № 39626/18, СРС, І ГО, 49 с-в е
отхвърлил предявения от А. Й. Г., ЕГН **********, с адрес:гр.София, жк.
****, със съдебен адрес:гр.София, ул. „****, чрез адв. Ф., срещу М. Х. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр.София, район „Връбница“, жк. „****, със
съдебен адрес: гр.София, ул. ****, чрез адв. И., В. Х. Б., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр.София, ул. „****, чрез адв. С.-особен представител и „М.
1”ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „****,
със съдебен адрес: гр.София, ул. ****, чрез адв. И., иск с правно основание
чл.108 от ЗС за признаване за установено, че А. Й. Г. е собственик и за
предаване на владението на 46/252 идеални части от следния недвижим
имот: дворно място от 450 кв.м., находящо се в гр.София, м. *******”, с пл.№
994 по рег.план, кв.40, парцел 12, а по скица е отреден парцел XII-994 от
кв.40, при съседи на имота: ул. *******”, ул. „Дунав”, парцел XIII-993, парцел
1-996-998, парцел XI-995 и заснет като имот с идентификатор 68134.205.994.
Осъдил е А. Й. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. ****, със съдебен
адрес: гр.София, ул. „****, да заплати на „М. 1”ЕООД, ЕИК ****, със
1
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „****, със съдебен адрес:
гр.София, ул. **** и на М. Х. К., ЕГН**********, с адрес: гр.София, район
„Връбница“, ж.к. „****, със съдебен адрес: гр.София, ул. ****, на основание
чл.78, ал.З от ГПК сумата от по 900 лева - адвокатско възнаграждение на
всеки.
Решението е обжалвано с въззивна жалба вх. № 25179833/23.12.2021г.
от ищеца А. Й. Г., ЕГН **********, с адрес:гр.София, жк. ****, чрез
пълномощника адвокат Г. Р. Ф. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.
„******* I“ № 16, ****“, ет.**** с мотиви, изложени в жалбата.
Във въззивната жалба се описва фактическата обстановка по делото.
Посочено е, че от представена скица №15-195734/29.03.2018 за поземлен
имот с идентификатор 68134.205.994, като собственици са посочени М. Х. К.,
М. 1 ЕООД, ЕИК ****, П.С. Х. и Р.С.Ч.. Видно от удостоверение за
идентичност на лице с различни имена Р.С.Д. и Р.С.Ч. са имена на едно и
също лице. Съгласно удостоверение за наследници Р.С.Д. е починала през
1992г. като е оставила за свои наследници по закон лица, А.Д.Г., Е.Д.Г.,
Р.Д.Г., Г.В.Д., В.Г.Д., К.Г.Д., Т.Й.Г., Ц.Й.К. и А. Й. Г. . Видно от
удостоверение от 1.10.1993 г. А.Г.Д е подал молба с вх.№1414 от 1993, с
която заявява, че се отказва от наследството, оставено от наследодателя на
Р.С.Д..
По силата на договор за продажба, обективиран в нотариален акт от
09.10.1924г., Б.П. е продал на С. и Й.Ч. хиляда кв.метра място от нивата,
находяща се в землището на Бояна, местността „Изливо”. Съгласно протокол
от 16.02.1956 по дело № 660/1956, на СНС, VI р, III уч. дял 1 -ви се пада на К.,
Д. и Е. С.ви Ч., които получават в дял следните недвижим имоти: къща с
дворно място застроено и незастроено от 379 кв.м, представляващо парцел V-
18, кв.40, местността „Красно село -Боянско”, което се владее с нотариален
акт №88, том II, дело №677/1982. Съгласно протокола Р.Ч. получава дял II-
движими вещи. Видно от удостоверение за наследници М.С.М. е оставила за
свои наследници по закон-Д. С.Ч., Р.С. и Е. С.С..
С Решение № 770 от 10.10.1952 по гр.дело № 277/1952, Върховен съд на
НРБ е признато на С. М.Ч. и на наследниците му М., Д., Е. и и Р.С. Ч., правото
на собственост върху 1/2 ид. част от дворно място, находящо се в землището
на с. Красно село, м. „Изливо”. С решението е признато на Й.Ч. и на
2
наследниците му и на наследниците на С. Ч., М., Д., Е. и Р. Ч. правото на
собственост върху 1/2 ид. част от дворно място-225 кв.м. в средата на
парцела, така както са означени по скицата ог 10.05.1934г.
С решение от 07.07.1964г. по гр.дело № 750/1964 г. е допусната делба
на къща и дворно място в гр. София, ул. „****, кв. Красно село, цялото
дворно място от 470 кв.м., съставляващо УПИ 1, в кв.40 по плана на гр.
София, Красно село, м .Изливо, при съседи ул. *******“, ул. „Дунав“,
наследници на С. Ч., С.А. и Т.Г.. С Решение от 06.12.1964г. по гр.дело №
750/1964, СНС е допуснато да се изнесе на публична продан имота, състоящ
се от къща и дворно място на ул. „****, Красно село, София, цялото дворно
място от 470 кв.м., УПИ1, в кв.40, като получената сума се раздели между
страните, съобразно квотите, като за Р.С.Ч. е 1/168 част. С Решение от
05.07.1965г. по гр.дело № 994/1965, ВС на НРБ са отменени по реда на
надзора решенията от 7.07.1964г. и от 6.12.1964г., в частта, с която са
определени делбените части на страните и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав. С Решение № 460 от 20.10.1965г. по гр.дело №
2139/1965 г., на СНС е допуснато извършването на делба на дворно място
в гр. София, ул. „****, кв. Красно село, цялото от 470 кв.метра при квота 1/28
част общо за М., Д., Е. и Р. Ч..
С протокол от 26.05.1975 по гр.дело № 1132/1975 на СРС, е одобрена
спогодба, съгласно която дял първи се дава на Д. С.Ч., който получава парцел
V от кв.40, по плана на „Красно село-Боянско”1 част, цялото от 396 кв.м.,
заедно с масивна жилищна сграда на един етаж, с мазе, със застроена площ от
78 кв.м., а дял втори получава Р.Ч.- 46/84 ид.части от дворно място,
представляващо парцел 1, от кв.40, по плана на „Красно село-Боянско” 1-ва
част, цялото от 450 кв.м., което място е празно. Сочи се, че неправилно
съдът е обсъдил показанията на свидетеля Б., като не обсъжда това, че
свидетелят посочва, че ищецът има имот на ул. *******“, който се намира на
ъгъла с ул. „Праскова“, че имот № 994 е имот на ищеца. Свидетелят е
категоричен, че имотът е около 600 метра, както и че съседи на имота са: на
№ 55, че част от този имот е бил на майката на ищеца. Показанията на
свидетеля Б. се подкрепят категорично и от показанията на свидетеля З.И..
Съдът неправилно е приел, че Р.Ч., която е наследодател на ищеца, е
придобила 46/84 ид. части от дворно място, което е незастроено, но това
3
противоречи на показанията на свидетелите в цялост. Дори и мястото да е
било незастроено към момента на постановяване на решението за делба, то
всеки един от свидетелите заявява, че в двата имота е имало изградени сгради
към 1980 г., което се установява и от представената по делото скица на имота.
Съдът неправилно е приел, че наследодателят на ищеца Г. е придобила
идеални части от незастроен имот, а процесният имот бил застроен, поради
което наследодателят на ищеца е придобила идеални части не от имота на ул.
„****, а от друг различен имот, въпреки представените скица и категоричните
свидетелски показания на всички разпитани по делото свидетели.
Счита, че непротиворечиво с оглед събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства е доказано, че собственик на 46/252 идеални
части от недвижим имот, представляващ дворно място от 450 кв.м, находящо
се в гр. София, местност „Красно село“ - „Стрелбище“, с пл. № 994 по per.
план, кв. 40, парцел 12, а по скица е отреден парцел XII-994 от кв. 40, при
съседи на имота: ул. *******“, ул. „Дунав“, парцел XIII-993, парцел I - 996-
998, парцел XI- 995 и заснет като имот с идентификатор 68134.205.994 е
ищецът А. Г.. Този недвижим имот е придобит по наследство от майката на
Г.- Р.С.Д. /Ч.а/, починала през 1992 г.
От издадени удостоверения от Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, представени като доказателства по настоящото дело, е видно, че
ищецът действително е собственик на 46/252 идеални части от
индивидуализирания недвижим имот. Освен това, Г. заплаща дължимите
данъци и такси за процесният недвижим имот.
Съдът не е обсъдил гласните доказателства наравно с писмените такива,
което е в противоречие с решение № 30 от 30.01.2009 г. по гр.д. № 5601/07 г.
на II г.о. на ВКС. В него е прието, че процесуалният закон не предвижда
забрана за установяване със свидетелски показания на идентичност на един
имот, включително и чрез проследяване на настъпилите в течение на
определен период от време промени в неговите съседи, и след като страната,
в чиято тежест е да установи идентичността на имота, е представила такива
доказателства, съдът е длъжен да ги обсъди в съвкупност с писмените
доказателства и извърши цялостна преценка за установяването на тези
правнозначими факти.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено процесното
4
и със сила на присъдено нещо съдът да признае, че А. Й. Г. е собственик на
процесния имот, а именно: 46/252 идеални части от недвижим имот,
представляващ дворно място от 450 кв.м, находящо се в гр. София, местност
„Красно село“ - „Стрелбище“, с пл. № 994 по per. план, кв. 40, парцел 12, а по
скица е отреден парцел XII-994 от кв. 40, при съседи на имота: ул. *******“,
ул. „Дунав“, парцел XIII-993, парцел I - 996-998, парцел XI- 995 и заснет като
имот с идентификатор 68134.205.994, както и да осъди ответниците да
предадат на същия владението. Моли на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да
бъде отменен Констативен нотариален акт № 25, том 0** вх. per. № 24262
/16.11.1998 г. по описа на Служба по вписванията - София. Претендира
разноски за настоящето производство.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците „М.
1” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„****, ап.7, представлявано от П.С.В., М. Х. К., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, район „Връбница“, ж.к. „**** и В. Х. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ул.“**** и тримата чрез пълномощника им по делото адвокат А. И.
И. от САК, с адрес на кантората: гр.София, ул. ****, в който същите оспорват
възивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове от А. Й. Г., ЕГН ********** срещу М. Х. К., ЕГН
**********, В. Х. Б., ЕГН ********** и „М. 1” ЕООД, ЕИК **** с правно
основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик и за предаване на владението на 46/252
5
идеални части от следния недвижим имот: дворно място от 450 кв.м.,
находящо се в гр. София, м. „Красно село”- ’’Стрелбище”, с пл.№ 994 по рег.
план, кв.40, парцел 12, а по скица е отреден парцел XII-994 от кв. 40, при
съседи на имота: ул. „Хайдушка гора”, ул. „Дунав”, парцел XIII-993, парцел
1-996-998, парцел Х1-995 и заснет като имот с идентификатор 68134.205.994.
Ищецът твърди, че гореописания имот е придобит от него по
наследяване от майка му Р.С.Д. /Ч.а/. От справка в Служба по вписванията
при Агенция по вписванията е установил, че В. Х. Б., М. Х. К. и П.С. Х. са се
сдобили неправомерно с Констативен нотариален акт № 25, том № 0** вх.рег.
№ 24262/16.11.1998 г. за процесния имот. Ответникът „М. 1”ЕООД е
придобил собствеността върху недвижимия имот от В. Х. Б. на 17.05.2017 с
нотариален акт № 175, том 64, вх.рег.№ 2227180/2017 г. Твърди, че плаща
данъци за процесния имот. Твърди, че върху имота му е учредено и право на
строеж, като ответниците възпрепятстват достъпа му до имота.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците „М.-1’’ЕООД и М. Х. К.
оспорват предявения иск. Правят възражение за изтекла в тяхна полза
придобивна давност.Твърдят, че са владели имота явно и необезпокоявано
от 1988г., че в продължение на повече от 35 години няма данни
наследодателката или ищеца да са владели имота или част от него, както и да
са предприели каквито и да е действия в тази връзка. Оспорват идентичността
на притежавания от тях имот с имота, ог който Р.Ч. е притежавала идеални
части. Твърдят, че Р.Ч. е притежавала идеални части от съседен имот на
техния.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата В. Х. Б. чрез особения си
представител оспорва предявения иск. Прави възражение за придобивна
давност.Твърди, че липсва идентичност между имота на Р.Ч. /празно дворно
място/ и имота, който се владее от нея. СГС констатира, че в о.с.з. на
15.03.2021 г. адвокат С., назначена за особен представител на ответницата В.
Х. Б. е била освободена и особеното й представителство е било
преустановено, след представяне на доказателства, че В. Х. Б. е
упълномощила адвокат И..
Съдът констатира следното:
По делото е представена скица №15-195734/29.03.2018 г. за поземлен
имот с идентификатор 68134.205.994, в която като собственици са посочени
6
М. Х. К., „М. 1’’ЕООД, П.С. Х. и Р.С.Ч.. Видно от удостоверение за
идентичност на лице с различни имена Р.С.Д. и имената Р.С.Ч. са имена на
едно и също лице. Видно от удостоверение за наследници Р.С.Д. е починала
през 1992г. като е оставила за свои наследници по закон А.Д.Г., Е.Д.Г., Р.Д.Г.,
Г.В.Д., В.Г.Д., К.Г.Д., Т.Й.Г., Ц.Й.К. и А. Й. Г.. Видно от удостоверение от
1.10.1993г. А.Г.Д е подал молба с вх.№1414 от 1993, с която заявява, че се
отказва от наследството , оставено от наследодателя на Р.С.Д..
По силата на договор за продажба, обективиран в нотариален акт от
09.10.1924г., Б.П. е продал на С. и Й.Ч. хиляда кв.метра място от нивата,
находяща се в землището на село Бояна, местността „Изливо”.
Съгласно протокол от 16.02.1956 по дело № 660/1956, на СНС, VI р, III
уч. дял 1 -ви се пада на К., Д. и Е. С.ви Ч., които получават в дял следните
недвижим имоти: къща с дворно място застроено и незастроено от 379 кв.м,
представляващо парцел V-18, кв.40, местността „Красно село -Боянско”,
което се владее с нотариален акт №88, том II, дело №677/1982 с граници:ул.
*******”, Г.А., наследници на С. Ч. и П.С. и С.А. и празно дворно място от
247 кв.метра, съставляващо 1/2 ид. част от УПИ 1, в кв.40 по плана на София,
на ул.’’****.Съгласно протокола Р.Ч. получава дял П-движими вещи.
Съгласно удостоверение за наследници М.С.М. е оставила за свои
наследници по закон-Д. С.Ч., Р.С. и Е. С.С..
С Решение № 770 от 10.10.1952 по гр.дело № 277/1952, Върховен съд на
НРБ е признал С. М.Ч., и на наследниците му М., Д., Е. и Р.С. Ч., правото на
собственост върху 1/2 ид. част от дворно място, находящо се в землището на
с.Красно село, м. „Изливо”. С решението е признато на Й.Ч. и на
наследниците му и на наследниците на С. Ч.-М., Д., Е. и Р. Ч. правото на
собственост върху ½ ид. част от дворно място-225 кв.м. в средата на парцела,
така както са означени по скицата or 10.05.1934г.
Представено е Решение от 07.07.1964г. по гр.дело № 750/1964 г., за
допускане на делба на къща и дворно място в гр. София, ул. ****, кв. Красно
село, цялото дворно място от 470 кв.м., съставляващо УПИ 1, в кв.40 по
плана на гр.София, Красно село, м.Изливо, при съседи ул. *******”, ул.
„Дунав”, наследници на С. Ч., С.А. и Т.Е.. С Решение от 06.12.1964 по гр.дело
№750/1964, СНС е допуснато да се изнесе на публична продан имота,
състоящ се от къща и дворно място на ул. „****, Красно село , София, цялото
7
дворно място от 470 кв.м., УПИ1, в кв.40, като получената сума се раздели
между страните, съобразно квотите., като за Р.С. е 1/168 част. С Решение от
05.07.1965 по гр.дело №994/1965, ВС на НРБ са отменени по реда на
надзора решенията от 07.07.1964 и от 6.12.1964, в частта, с която са
определени делбените части на страните и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав. С Решение № 460 от 20.10.1965 по гр.дело №
2139/1965, на СНС е допуснато извършването на делба на дворно място в
гр.София, ул. „****, кв. Красно село, цялото от 470 кв.метра при квота 1/28
част общо за М., Д., Е. и Р. Ч..
С протокол от 26.05.1975 по гр.дело №1132/1975 г. , на СРС, е
одобрена спогодба, съгласно която дял първи се дава на Д. С.Ч., който
получава парцел V от кв.40, по плана на „Красно село- Боянско”1 част, цялото
от 396 кв.м., заедно с масивна жилищна сграда на един етаж, с мазе, със
застроена площ от 78 кв.м., а дял втори получава Р.С.Ч.- 46/84 ид.части от
дворно място, представляващо парцел 1, от кв.40, по плана на „Красно село-
Боянско” 1-ва част, цялото от 450 кв.м., което място е празно.
С нотариален акт от 13.11.1998 са признати за собственици по
наследство и давностно владение П. С. Х., М. Х. К. и В. Х. Б., при квоти 1/2
част за първата и по 1/4 част за втората и третата, а именно: от дворно място,
находящо се в гр. София, местност „Красно село -Стрелбище”, за което е
отреден парцел VII-994 от кв.40, цялото с площ от 450 кв.м.
Видно от удостоверение за наследници П.С. Х. е починала като е
оставила за свои наследници по закон М. Х. К. и В. Х. Б..
По силата на договор за замяна от 17.05.2017г, обективиран в
нотариален акт № 24, том 1, per. № 6567, дело № 21 от 2017 В. Х. Б. е
прехвърлила на „М.-1 ЕООД 1/2 ид. част от правото на собственост върху
УПИ, находящ се в гр. София, район Красно село, целият с площ от 450 кв.м.,
съставляващ УПИ № XI 1-994, кв.40 по регулационния план на София.
По делото са били разпитани свидетели, като според показанията на
свидетеля В. Б. ищецът имал имот на ул. ****, който се намира на ъгъла с ул.
„Праскова”. Твърди, че ъгловият имот № 53 е този на скицата, като посочва,
че № 994 е имот на ищеца. Имотът е около 600 метра, като съседи на имота
са: на № 55 част от този имот е бил на майката на ищеца, като от другата
страна има друг имот, който не знае на кого е. Голяма част от имота на № 53 е
8
собственост на майката на ищеца. Не знае ответникът да е имал част от този
имот. Сочи, че в момента никой не живее в имота, че хората, които живеели в
имота не давали на ищеца достъп до него и той спял пред имота. През 80-те
години имало врата откъм *******”, но твърди, че имало отвор и от към ул.
„Праскова”. През 80-те години имало построена къща на един етаж или с
приземен. Имотът не е бил обработван и е неподдържан. Свидетелят е ходил
на гости и е влизал в двора на № 53, а на № 55 е влизал в къщата, но са
изграли в двора на №53, като това било през 1975-1976г.Твърди, че на № 53
имало една по-масивна сграда и една като барака. Заявява, че ищецът живял в
чужбина 15 години. Свидетелката З.И. твърди, че имотът на ищеца бил на
ул. „Праскова” и на ул. *******”, като ищецът живеел на № 55. Имотът на
ищеца е на ъгъла на ул. „Праскова” и ул. *******”, под № 994. В момента там
имало една черква и празно място, като празното място е откъм ул.
„Праскова”, до празното място има черква, която граничи с процесното място.
Като деца са влизали в дворовете, включително и на № 53, където имало две
малки къщички, приземен етаж и отгоре етаж. На № 55 живеели ищеца и
сестрите му, а на № 53 живеели едни момичета, които му били братовчедки.
Свидетелката твърди, че собствеността е разменена между майка му и чичо
му и майка му станала собственик на част от № 53. Сочи, че ищецът се
изнесъл от № 55 и като крайно нуждаещ се са му дали едно таванско
помещение. Предполага, че братовчедите му са живеели там, когато се е
изнесъл. Свидетелства, че има ограда, вратата е откъм *******”, че имотът е
празен. Преди години един строител й казал, че имал договор да строи в това
място. Също заявява, че ищецът е живял в чужбина поне 10 години.
Свидетелката Н. В. твърди, че ответниците живеят на № 53, а тя
живеела на № 8 и една стена ги дели с Б.. Съседите им са: тя от една страна,
на гърба на къщата, на калкан, след това следвала къща майка с три деца-Д. и
С.. В. Б. е живеела на № 53, а ищеца на № 55. В момента където е живял А.
има църква, а в № 53, където са живели Б. имало къща с два входа и там
живеела баба П., а в другия вход В. Б. с децата си. Синът й Х. си пристроил
една малка къщичка след като се оженил, на един етаж. Свидетелства, че е
отрасла в къщата на № 53 и че ищецът е идвал и са играли с него. Преди
година и половина къщата е била разрушена, а в момента никой няма в имота.
Дотогава В. и И. са живели в имота. Майката на ищеца и той са живели в
приземен етаж на къща на № 55. Къщата била продадена, имало ресторант,
9
след това се продала и направили църква. Не знае А. да е живял на улицата и
да не е имал къде да живее. Не са й споделяли семейството на ищеца да е
ходило на имота и да е имал претенции по времето, когато е била на работа.
Твърди, че собственик на имота е била леля П., а В. и И. го придобили по
наследяване. Не знае дали е продаден имота от Б.. Според свидетелката А.
М. ответниците живеели на *******” на ъгъла с ул. „Праскова”, живеели на
№ 994. Те живеели в този имот отпреди 1977г., там живеели В., С., Х. и баба
П.. В една къщичка живеела баба П., а до нея В. и С.. М. и Х. си направили
две стаи с баня и тоалетна и зид откъм границата на № 995. До преди 5-6
години са живеели там, но вече всичко е съборено. Твърди, че в другия имот
имало ресторант, а впоследствие църква. Имало къща в имота, където е
църквата, но не е виждала някой да живее там. Имотът на ответниците бил
ограден, обработвал се, откъм църквата направили зид, а входът бил откъм
*******”. Не знае някой да е имал претенции към имота.
От правна страна:
Съгласно чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Основателността на иска по чл. 108 ЗС е обусловена от кумулативното
наличие на три предпоставки:
1. Ищецът да е собственик на имота;
2. Вещта да се владее или държи от ответника;
3. Вещта да се владее или държи от ответника без основание.
В доказателствена тежест на ищеца по ревандикационния иск е да
установи първите две предпоставки.
В настоящия казус, за да бъде уважен иска с правно основание чл.108 от
ЗС ищецът следва да докаже правото си на собственост на соченото от него
основание, както и че ответниците владеят имота. В тежест на ответниците е
да докажат наличие на годно правно основание да владеят имота.
Във въззивната фаза на производството е допусната служебно СТЕ,
която след като се запознае с материалите по делото, включително и
приложените скици да даде отговор на въпросите процесният недвижим имот,
представляващ дворно място от 450 кв.м., находящо се в гр.София, м.
*******”, с пл.№ 994 по рег.план, кв.40, парцел 12, а по скица е отреден
10
парцел XII-994 от кв.40, при съседи на имота: ул. *******”, ул. „Дунав”,
парцел XIII-993, парцел 1-996-998, парцел XI-995 и заснет като имот с
идентификатор 68134.205.994 идентичен ли е с имотът, описан в
спогодителен протокол от 26.05.1975г., по силата на който наследодателката
на ищеца Р.С.Ч. е получила в дял и изключителна собственост 46/84 ид.части
от дворно място, представляващо парцел 1/първи/ от квартал 40 по плана на
„Красно село-Боянско I-ва част“, цялото от 450 кв.м., което място е празно.
Процесният недвижим имот, представляващ дворно място от 450 кв.м.,
находящо се в гр.София, м. *******”, с пл.№ 994 по рег.план, кв.40, парцел
12, а по скица е отреден парцел XII-994 от кв.40, при съседи на имота: ул.
*******”, ул. „Дунав”, парцел XIII-993, парцел 1-996-998, парцел XI-995 и
заснет като имот с идентификатор 68134.205.994 идентичен ли е с имотът,
описан в нот. акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и
давностно владение от 13.11.1998 г., с който са признати за собственици по
наследство и давностно владение П.С. Х., М. Х. К. и В. Х. Б.. Вещото лице
сочи, че по делото е приложена Скица на поземлен имот № 15-195734-
29.03.2018 г., издадена от АГКК, за ПИ с идентификатор 68134.205.994, от
която е видно, че имотът се намира на ул.“****, както и че имотът е ъглов, с
лица по две улици. Вещшото лице и след извършена справка по одобрената
кадастрална карта на гр. София, установява, че имотът е с лица по
ул.“Хайдушка гора“ и по ул.“Проф. д-р *******“ /бивша - ул.“Праскова“/.
Същият е заснет и нанесен в одобрената кадастрална карта с площ от 492
кв.м. В Скицата е посочено, че по предходен план, имотът е с пл. № 994, в
кв.40, п-л XII. Видно от Скицата, ПИ с идентификатор 68134.205.994 е при
съседи: ул.“Хайдушка гора“, ул.“Проф. д-р *******“ /бивша ул.“Праскова“/,
ПИ с идентификатор 68134.205.993, ПИ с идентификатор 68134.205.996 и ПИ
с идентификатор 68134.205.995.
Видно от приложения по делото спогодителен, съдебен Протокол от
26.05.1975 г., по гр. дело № 1132/1975 г., на Р.С.Ч. се дава Дял Втори,
представляващ 46/84 ид.ч. от дворно място, представляващо п-л I от кв.40, по
плана на м.“Красно село - Боянско – I-l-ва част“, цялото от 450 кв.м., което
място е празно. Вещото лице е отбелязало, че в съдебния спогодителен
протокол не са посочени съседи на описания имот, представляващ Дял
Втори, а са посочени единствено индивидуализиращите го белези, по
регулационния план.
11
След извършената справка в служба „Архив регулационни планове“ при
НАГ, вещото лице е установило, че към датата на съставяне на горецитирания
съд. Протокол, за м.“Красно село - Боянско – I-ва част“, действуващ е бил
регулационният план, одобрен със Заповед № 4793/14.10.1950 г. По този
план, п-л I от кв.40 е ъглов, разположен на кръстовището на ул.“Хайдушка
гора“ и ул.“Праскова“. Скица на имота по този per. план, е приложена на лист
68 от присъединеното дело № 15231/2007 г. на 44 състав при СРС. Скицата е
издадена от „Кирковски“ Районен съвет при СГНС, на 23.01.1956 г. От
Скицата е видно, че п-л I от кв.40 е отреден за имот с пл. № 1 и същият е при
съседи: ул.“Хайдушка гора“, ул.“Праскова“, п-л II-2, п-л III-3 и п-л V-18. В
Скицата е отбелязано, че п-л I от кв.40 е с площ от 470 кв.м. Вещото лице е
отбелязало, че в имота е отразено наличието на две жилищни сгради,
означени в плана като „МЖ“ и „ПЖ“. Вещоти лице е приложило Скица -
извадка от per. план, одобрен през 1950 г., за кв.40, в обхвата на п-л I.
Извършило е съпоставка между тази Скица - извадка и описанието на Дял
Втори от спогодителния, съдебен Протокол от 26.05.1975 г. и е констатирало
няколко несъответствия. В съд. протокол изрично е посочено, че мястото е
празно, докато видно от Скицата - извадка от действащия към датата на
съставянето му per. план, п-л I от кв.40 е застроен с две жилищни сгради,
означени в плана като „МЖ“ и „ПЖ“. В Скицата на п-л I от кв.40, издадена от
„Кирковски“ Районен съвет при СГНС, на 23.01.1956 г., е посочено, че
парцелът съдържа 470 кв.м., докато в съд. протокол от 1975 г. е посочено, че
същият парцел е с площ от 450 кв.м. Отделно от това, в съд. протокол не е
посочен никакъв адрес на имота, представляващ Дял Втори, нито е отразено,
че същият е ъглов, нито са описани съседи на имота. Вещото лице прав и
извод, че в съдебния протоктол от 1975 г. се установяват несъответствия,
касаещи и трите основни признака, по които се извършва идентичност на
даден имот, а именно: местоположение, площ и граници, поради което не
може категорично да отговори на въпроса налице ли е идентичност между
процесния недвижим имот, представляващ дворно място от 450 кв.м.,
находящо се в гр.София, м. *******”, с пл.№ 994 по рег.план, кв.40, парцел
12, а по скица е отреден парцел XII-994 от кв.40, при съседи на имота: ул.
*******”, ул. „Дунав”, парцел XIII-993, парцел 1-996-998, парцел XI-995 и
заснет като имот с идентификатор 68134.205.994 с имотът, описан в
спогодителен протокол от 26.05.1975г.
12
И така, на първо място трябва да бъде изследван въросът и да бъде
даден отговор дали ищецът е придобил собствеността върху процесния
недвижим имот. В настоящето производство според вещото лице поради
наличност на несъответствия между имотите, отговорът не може да бъде
категоричен. Трябва да бъде отбелязано обстоятелството, че за същият имот
има водени множество дела, включително и от сестрите на настоящия
възизвник/ищец, които също са водили иск по чл.108 ЗС и са били
постановявани съдебни решения, при които искът е бил отхвърлен. В тези
решения всички съдебни състави не са приемали възражението на
ответниците, че става въпрос за друг имот, а са отхвърляли исковете с мотива,
че предвид представения ИЛ от 1981 г. за изнА.не на процесния имот на
публична продан, не би могло да се приеме, че делбата, предмет на
производството по гр.д. № 1132/1975 г. на СРС е приключила сс съдебния
протокол от 26.05.1975 г., въз основа на който ищецът се легитимира като
собственик. Нещо повече, ВКС при отмяна на решението на СГС по гр.д. №
2982/2009 г. е дал указания какво трябва да съобрази въззивния съд във
връзка с тази съдебна спогодба. Изрично е посочено, че съдебната спогодба
има сложен фактически състав, който обхваща договора за спогодба и
определението на съда, с което се одобрява спогодбата като законосъобразна
и непротиворечаща на добрите нрави, а по своята същност е договор, с който
съделителите по висящ делбен процес чрез взаимни отстъпки разпределят
помежду си общото имущество и по този начин прекратяват съществуващата
общност, по отношение на вещите/имотите/. Спогодбата има вещно-
прехвърлително действие понеже по своята същност и изисквания за
законосъобразност съдебната спогодба не е търпяла изменения с промяната на
законодателството, в чиято основа стои договорът за спогодба по чл.365 ЗЗД.
В конкретния казус, настоящата въззивна инстанция, след като взе
предвид всички писмени доказателства не може да стигне до категоричния
извод, че наследодателката на въззивника/ищец е собственик на процесния
имот и то в посочените квоти, като това обстоятелство не е доказано при
условията на пълно и главно доказване. Налице са и данни за наличие на
останала съсобственост между наследниците на С. М..
Изводът е, че след като не е налице първата от предпоставките на чл.108
ЗС, то претенцията се явява неоснователна само на това основание, поради
13
което не следва да бъдат разглеждани останалите.
Първоинстанционното решение е правилно като краен резултат. На
основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено, но поради изложените по-горе мотиви.
Предвид изхода на делото и предявените претенции, въззивникът
следва да заплати на въззиваемото дружество „М. 1“ ЕООД, ЕИК *******,
направените от него разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско
възнаграждение за адвокат А. И. от САК в размер на 700 лв., с оглед
направеното възражение за прекомерност.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.10.2021 г. по гр.дело № 39626/18г. на
СРС, І ГО, 49 състав.
ОСЪЖДА А. Й. Г., ЕГН **********, с адрес:гр.София, жк. ****, чрез
пълномощника адвокат Г. Р. Ф. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.
„******* I“ № 16, ****“, ет.**** да заплати на дружество „М. 1“ ЕООД, ЕИК
*******, с ъс снедалище и адрес на у правление: гр.София, райосн „Красно
село“2, ул.“*******, пхредставлявано от петьо Василедв направените
разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в
размер на 700 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчване преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14