Р Е Ш Е Н И Е
гр. К., 08.07.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично
заседание на 06.07.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря ДетЕ.Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 610 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „К.И.“ АД, с ЕИК ***, чрез адв. Р.Д. *** против
Е.С. Г., ЕГН ********** с адрес ***.
Процесуалният
представител на ищцовото дружество сочи, че с оглед настъпило преобразуване
чрез промяна на правната форма, „К.И.“ АД с ЕИК *** било правоприемник на „К.И.“
ООД, ЕИК ***.
Сочи, че Е.С.Г.,
кандидатствал за получаване на
потребителски К.чрез сайта на дружеството и в резултат на подадената заявка и
предоставените от Е.С.Г. данни, техен служител се свързал с /нея на посочения
телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на
предоставената информация и желанието си да получи от при условията на
дружеството, К.в размер на 600,00 лева. След обработване на даните и одобрение
на кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен на посочената от него ел. поща, електронен
формат на договора за кредит от разстояние. Същият потвърдил с избиране на изпратения му от „К.И.“
АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит„Екстра“
№ ***г. и желаната сума била преведена чрез системата е-рау и получена от
същата на каса на партньорски офис на „Изипей“ АД, срещу представена от Е.С.Г.
лична карта.
Представя по
делото копие от заявката, изпратена до дружеството от Е.С.Г., справка -
извлечение за извършен превод, както и договор, сключен между страните.
Представя договора, сключен между страните в писмен вид, като възпроизвеждането
на електронния документ върху хартиен носител не променял характеристиките му.
Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се представял по делото върху такъв
носител, като препис, заверен от страната, като преписът бил годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.
Сочи, че Е.С.Г.
с оглед формата за кандидатстване била избрала опция да й бъде осигурен гарант
за ползване на кредита от „К.И.“ АД, с което на основание т.4 от договора,
сключен между страните, се задължила към ежемесечната й вноска по кредита да
бъде начислена и такса „Гарант'“' за предоставената услуга.
Сочи, че „К.И.“
имало сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити с „Б.
К.“ ООД, рег. номер 155538/23.10.2014г.. съгласно който „Б. К.“ ООД в
качеството на дружество гарант се задължило да гарантира вземанията на
кредитодателя по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени Договори за
потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателите.
Сочи, че
съгласно условията на сключения Договор „К. И.“ АД, предоставило на
кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а
кредитополучателят поел задължение да върне предоставения кредит с договорна
лихва и такса „Гарант“, като общият размер на задължението - 858.78 лв. било
платимо ведно с главницата на три равни месечни вноски със следните падежи:
29.06.2019, 29.07.2019, 29.08.2019.
Сочи, че
към 23.10.2019г. Кредитополучателят не погасил
нито една от вноските по кредита. Съгласно чл.86 ЗЗД Е.С.Г. дължала на „К. И.“АД
обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения,
която до датата на подаване на заявлението възлизало на 17.99лв.
Моли съда да
постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо и да признае
за установено по отношение на ответника Е.С.Г., ЕГИ **********, че дължи на „КРЕДИТ И.“ АД: Сумата от 600.00
лв. главница на основание сключен Договор за потребителски кредит„Екстра“ №***г.;
Сумата от 54.00лв. договорна лихва за периода 29.05.2019г.- 23.10.2019г.;
Сумата от 204.78лв. договорна такса „Гарант“ за периода 29.05.2019г. -
23.10.2019г.; Сумата от 17.99 лв.; законна лихва за забава за периода
30.06.2019г. - 23.10.2019г. и законна лихва за забава върху главницата, считано
от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на главницата.
Претендира
за разноски в заповедното и настоящото производство.
В срока по
чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. №*** г. по описа на РС-К., по
реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на ищеца срещу ответника, за следните суми: 700.00 лв. –
главница, дължима въз основа сключен между страните Договор за
потребителски кредит „Екстра” № *** г.; 600,00 лева главница; 54,00 лева –
договорна лихва от 29.05.2019 г. до 23.10.2019 г.; 204,78 лева – лихва,
договорна такса „Гарант“ от 29.05.2019 г. до 23.10.2019 г.; 17,99 лева – лихва
за забава от 30.06.2019 г. до 23.10.2019 г. и законната лихва, считано от
25.10.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 325,00 лева - разноски
по делото.Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Не се спори между страните, а се
потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между търговското
дружество „К.И.“ ООД, и ответника са налице валидни облигационни отношения,
основаващи на сключен на 29.05.2019 г. Договор за потребителски кредит „Екстра”
№ ***. Няма спор, че договорът представлява двустранна сделка по смисъла на
разпоредбата на чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. Според посочения текст, договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече. Видно от представените по делото писмени доказателства, на 29.05.2019
г., ответникът, чрез онлайн платформа на дружеството е отправил искане за
отпускане на заем в размер на 600.00 лева, като така отправената заявка е
потвърдена от представител на дружеството още на същия ден.
Няма спор, а се потвърждава и от писмените
доказателства /извлечение от система на „И.“ АД/, че сумата по заема е
реално получена от ответницата на 29.05.2019 г. Няма спор, че страните изрично
са уговорили договорна лихва, възлизаща общо на сума от 54,00 лева. В договора
е предвидено сумата по договора, ведно с уговорената лихва да се върне чрез три
равни месечни вноски, всяка в размер на 286,26 лева, като първата вноска е
следвало да се извърши на 29.06.2019 г. , а последната вноска е следвало да се
направи на 29.08.2019 г. Общата сума по договора се равнявала на 858,78 лева,
включваща главница, договорна лихва и именувана от кредитора „такса Гарант“. Не
се спори, че длъжникът не е плащал задълженията си по договора.
Ответникът призна дължимостта на главното
вземане, както и на договорената възнаградителна лихва. Предвид изложеното,
съдът стига до извода, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 600.00
лева, представляваща предоставена му от последното в заем парична сума, ведно
със сума в размер на 54,00 лева, представляваща договорена между страните
възнаградителна лихва, като тези искове следва да бъдат уважени. Искът и за
размера на лихвата за забава от 17,99 лева за периода от 30.06.2019 г. до
23.10.2019 г. следва да бъде уважен.
Относно претенцията за сума от 204,78
лева, представляваща наименована от кредитора такса „Гарант“, за да се
произнесе, съобрази следното: Видно от представената по делото Заявка № ***, се
установи, че ответникът като потребител е заявил, че желае банкова гаранция по
заема. От представените по делото общи условия на ищцовото дружество, се
установи, че с цел гарантиране вземанията по договора, кредитополучателят
следва да представи лично или по пощата банкова гаранция, покриваща пълния
размер на дължимата по кредита сума. Гаранцията следва да бъде предоставена до
три дни след одобрение на кредита. Предвидено е, че в случай, че
кредитополучателят не успее или не желае да предостави посоченото обезпечение,
кредитодателят може да му предостави гаранция от посочено и одобрено от
страните дружество гарант. В разглеждания казус съдът приема, че при процесния
заем липсва изрично, несъмнено и безусловно отправено искане от ответната
страна за гарантиране вземанията на кредитора по договора чрез поръчителството
на трето лице, неуточнено дори в сключения между страните договор. От
документите по делото става ясно, че ответникът е заявил, че желае банкова
гаранция, а не някаква друга гаранция, още по- малко ангажиране на трето за
облигационното правоотношение между страните лице. Ето защо приема, че в случая
са нарушени изискванията на разпоредбите на чл.11, ал.1 и ал.2 от ЗПФУР, според
които информацията за договорните задължения, която се предоставя на
потребителя преди сключването на договора, задължително съответства на
задълженията по договора, които биха възникнали съгласно приложимия към
договора закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при условиe,
че договорът бъде сключен. Като втората алинея на разпоредбата гласи, че
информацията, която доставчикът предоставя на потребителя съгласно чл. 8 - 10, трябва да бъде пълна, вярна,
разбираема и да не въвежда потребителя в заблуждение. В настоящия казус, съдът
приема, че тези условия не са изпълнени. Не са ангажирани доказателства,
установяващи, че преди поемане на всички договорни ангажименти,
заемополучателят е получил пълна и точна информация за изискваната от кредитора
такса „Гарант“. Ето защо заключава, че искът за сума от 204,78 лева,
представляваща такса „Гарант“ е неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото,
включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част
от исковете, в общ размер на 498,00 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Е.С.Г., ЕГН ********** с адрес ***, че дължи на „К.И.” ООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление:***, чрез
пълномощника адв. Р.И.Д., съдебен адрес: ***, по Заповед за
изпълнение № 1711/28.10.2019 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС-К.
следните суми: 600,00 лева главница, представляваща неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство
„Екстра“ № *** г.; 54,00 лева – договорна лихва от 29.05.2019 г. до
23.10.2019 г.; 17,99 лева – лихва
за забава от 30.06.2019 г. до 23.10.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.И.” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***
срещу Е.С.Г., ЕГН ********** с адрес
*** иск за заплащане на сума от 204,78
лева, представляваща такса „Гарант“ за периода 29.05.2019 г. - 23.10.2019
г. по Договор за потребителски кредит „Екстра” № *** г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. С.Г., ЕГН **********
с адрес *** да заплати на „К.И.” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, сумата от 498,00
лева /четиристотин деветдесет и осем лева и нула стотинки/, представляваща
направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: