Р
Е Ш Е Н И Е
№
88/25.2.2019г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 706 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство е по чл. 145 и
следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 215 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба С.Д.Г., чрез валидно упълномощен адвокат
Д., против Заповед № 1484 от 05.07.2018 г. на кмета на община Пазарджик, с която е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж „външно стълбище с преддверие“,
изпълнен от западната страна на съществуващата жилищна сграда в ПИ с
идентификатор 55155.502.262, съставляващ УПИ ІV-9350, в кв. 220а по плана на
гр. Пазарджик, с административен адрес ул. „Веслец“ № 6. Оспорва се актът с
твърдения, че той противоречи на
материалния закон, административнопроизводствените правила, при
несъответствие с целта на закона и принципите, установени в АПК. Посочва се, че
стълбището е изградено към първия етаж на жилищната сграда към момента на
изграждане на сградата, същото е допустимо отклонение от проекта, търпим строеж
по силата на § 16, ал. 1 от ПЗР На ЗИДЗУТ. Счита се, че не са изяснени от
административния орган всички обстоятелства и факти. Иска се от съда да отмени
процесната заповед и да присъди разноските по производството. В с.з.
жалбоподателя се представлява от адвокат Д., който поддържа жалбата. Представя
се подробна писмена защита.
Ответникът по жалбата - кметът на
община Пазарджик, се представлява от юрк. В., която оспорва жалбата. Представя
се административната преписка. Изказват се съображения в подкрепа на
законосъобразността на заповедта. Твърди се, че процесното стълбище е строеж по
смисъла на §5, т. 38 от ЗУТ, част от сградата, като е налице отклонение от
одобрения инвестиционен проект, като не са налице предпоставките по § 16, ал. 1
от ПР на ЗУТ. Обобщават, че доказателствата по делото са в подкрепа на извода
за спазени административнопроизводствени правила по издаване на заповедта и
съответствието ѝ с материалния закон и неговата цел. Претендират се
разноски.
Заинтересованите лица – Н.К.Г. и
Р.К.Г., които са определени като заинтересована страна в съдебното производство
с Определение № 15544/12.12.2018г. по адм.д. № 14681/2018г. на ВАС, представят
писмен отговор по делото. Считат, че оспорената заповед е незаконна и
неправилна, а подадената жалба с искане за нейната отмяна е основателна и
следва да бъде уважена.
По делото са представени
доказателства, съставляващи административната преписка. Събрани са гласни
доказателства, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.
Административен съд - Пазарджик,
след като се запозна с писмените доказателства, събраните и приложени по
делото, становищата на страните и извърши проверка на оспорвания
административен акт по реда на чл. 168, ал.
1 от АПК, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения срок, от лице, което има правен интерес да обжалва и срещу
акт, който подлежи на съдебен контрол.
При извършена на 15.05.2018 г.
проверка от служители на общинска администрация - Пазарджик е установено, че в
имот собственост на С.Д.Г. и наследници на К. Р.Г., съгласно нотариални актове,
посочени в констативния акт, е изпълнен строеж, V категория, от К. Р.Г.
(починал). Строежът е изпълнен от западната страна на двуетажната жилищна
сграда в имота, със стоманобетонно външно стълбище – вход за 1-ви жилищен етаж.
Стълбището е с размери в план 1,30/3,50м и височина 1, 10 м. от терена , -
Входната площадка е остъклена и покрита с ламарина, с което е обособена като
преддверие с размери 1, 30 м/ 1, 60 м и височина 3, 50 м. от терена. Съставен е
констативен акт № 141/15.05.2018 г. Проверката е извършена в отсъствие на
оспорващата С.Д.. Установено е нарушение, изразяващо се в липса на разрешение
за строеж и намалено отстояние от страничната западна граница на имота.
Присъствали са лицата И.С.Ц. и Р.С.Ж..
Констативният акт е бил съобщен на
25.05.2018 г. чрез залепване на входната врата на строеж. По констативния акт в
законоустановения срок е постъпило възражение, входирано в Община Пазарджик с
вх. № 44-Н-207/05.06.2018г.
Във връзка с уважено доказателствено
искане на оспорващата по делото бяха разпитани двама свидетели.
Свидетеля Г.И.Г. е на 80 години,
който е познавал Р. Г., баща на К. Р.Г.. Дядото бил направил къщата през
1957г., като стълбището е изградено със строежа на къщата от западната страна.
Вторият етаж на къщата бил построен 1965-66г.
Свидетелката З.А.К. е на 75 години,
живее на 100 метра от процесната къща, към която е стълбището. Казва, че когато
е отишла да живее там 1963г., къщата е била построена, заедно със стълбището.
Уточнява, че къщата е изградена след наводнението на р. Марица през 1957г.
Казва, че стълбището е от западната страна на двуетажната къща, като стълбището
води само към първия етаж. Вторият етаж си има друг вход.
Съгласно представени по
административната преписка нотариални актове С.Д.Г.(лично и като наследник на
К. Р.Г.) се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор
55155.502.262 и самостоятелен обект в сграда – първи жилищен етаж с
идентификатор 55155.502.262.1.1
От заключението на вещото лице по
допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза се установи, че в имот по
КККР с идентификатор 55155.502.262, с площ 567 кв.м. е изградена двуетажна
жилищна сграда с идентификатор 55155.502.262.1 с площ 88 кв.м., която се състои
от два жилищни етажа, отразени в КК като самостоятелни обекти с идентификатор
55155.502.262.1.1 и 55155.502.262.1.2 с прилежащи към двата етажа избени
помещения. Изпълнението на външното стълбище от западната страна на сградата за
обслужване на първия етаж е отклонение от първоначалните проекти на жилищната
сграда. Изпълнено е към 1959г. в сегашния му вид, тъй като съгласно скица с
нанесена виза за строеж № 1151/27.08.1965г. и скица № 993/06.08.1976г., които
отразяват одобрения към 1959г. кадастрален план на гр. Пазарджик, процесното
стълбище е нанесено и отразено. Вещото лице описва строежа като покрито
стълбище, осъществяващо достъп до първи жилищен етаж на масивната двуетажна
къща. Размерите са тези, отразени в констативния акт на служителите на община
Пазарджик. Изпълнено е остъкляване на площадката върху винкел и покрито с ламарина, като се е
обособило преддверие към първия етаж. Вещото лице е посочило, че процесният
строеж е изпълнен в отклонение на първоначалния проект да е от северната страна
на жилищната сграда, а е на западната, но строежът е свързан функционално с
първия етаж и не представлява самостоятелен строеж. Строежът според вещото лице
не противоречи на действащите правила и норми по време на изграждането му.
Изпълнен е към 1959г. в сегашния му вид, отразено е в скица с нанесена виза за строеж 0
1151827.08.1965г. и скица
993/06-08.1976г. Вещото лице уточнява, че стълбището обслужва първия
етаж и избената част, като премахването му ще наруши достъпа до тях.
При гореизложените факти съдът прави
следните изводи:
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен по смисъла на чл. 225а от ЗУТ орган
– упълномощено от кмет на община Пазарджик лице, въз основа на констативен акт,
съставен от длъжностни лица на общинска администрация при община Пазарджик.
Спазена е формата на издаване на акта. При постановяването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Заповедта е издадена обаче в нарушение изискванията на
материалния закон. Доказателствата по делото недвусмислено показват, че
процесният обект има характеристиката на търпим строеж по § 16, ал. 1 от ПР на
ЗУТ. За да подлежи същият на премахване, следва да бъде преодоляно
ограничението по §16, ал. 1, ПР на ЗУТ, приложим в казуса, тъй като не е спорно между страните, а и се установи
по делото, че е изграден 1959-1960г. Според § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за да се установи търпимост следва да са налице следните кумулативно
дадени предпоставки: 1) строежът да е, изградени до 7 април 1987 г.; 2) за
строежа да няма строителни книжа (т.е. незаконен строеж); 3) да е бил допустими
по действащите подробни градоустройствени планове и 4) да е бил допустим по
правилата и нормативите, действали по време на извършването му или
съгласно ЗУТ. Настоящият строеж попада в тази хипотеза. По делото се установи, че
строежът е изграден преди 4 април 1987г. , същият е част от изградената жилищна
сграда, изградена след отстъпеното право на строеж чрез договор от
29.08.1957г., на Р. В. Г.. Съдът счита, че
процесното стълбище представлява елемент от основното застрояване на
двуетажната сграда в ПИ 55155.502.262, кв. 220а, на гр. Пазарджик. Съгласно действащия регулационен план на гр. Пазарджик
за УПИ ІV, кв. 220а е предвидено ниско жилищно застрояване. По данни от
експертизата същият е допустим поправилата и нормативите, действали по време на
извършването му, тоест отговаря на изискванията на нормативните
актове, защото е неразделна част от основната сграда и без него е невъзможно
обслужването на първия етаж. Височината на стълбището е 1 ,06 м. Спазени са отстоянията в жилищната сграда и чл. 26
от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство
от 2 септември 1977 г.
Съдът
кредитира изводите на вещото лице, обективирани в неговото заключение. С оглед
на установеното, съдът счита, че в процесната заповед не е отчетено, че
стълбището е допустимо по действащото към момента на изпълнението му законодателство
ЗАКОН за планово
изграждане на населените места.
От друга
страна - видно от заключението на вещото лице обективно стълбището е неразделна
част от основната сграда и е невъзможно обслужването на първия етаж, ако се
разруши стълбището, поради което съдът намира, че заповедта е издадена и в
несъответствие с целта на закона, тъй като в конкретния случай е разпоредено
премахване на строеж, който не може конструктивно е част от основната жилищна
сграда и евентуалното му премахване би довело до неизползваемост на първия
жилищен етаж изобщо. Целта на закона е премахване на незаконни строежи, които
не са търпими такива съгласно разпоредбите на ЗУТ, а не
премахване на търпими строежи, които не са предмет на съответната заповед
по чл. 225а от ЗУТ.
В контекста на изложените съображения съдът счита подадена
жалба за основателна, поради което обжалваният административен акт следва да се
отмени като незаконосъобразен.
При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на
жалбоподателя следва да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски за
заплатена държавна такса в размер на 10 лева и внесен депозит от 250 лв. за
СТЕ.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд Пазарджик, VI състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.Д.Г. Заповед
№ 1484 от 05.07.2018 г. на кмета на община Пазарджик, с която е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж „външно стълбище с преддверие“,
изпълнен от западната страна на съществуващата жилищна сграда в ПИ с
идентификатор 55155.502.262, съставляващ УПИ ІV-9350, в кв. 220а по плана на
гр. Пазарджик, с административен адрес ул. „Веслец“ № 6.
ОСЪЖДА община Пазарджик да заплати
на С.Д.Г., сумата от 260 (двеста и шестдесет) лева - направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България
в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 13724 от 04.11.2020 г. по адм. дело № 1551/ 2020 г. на ВАС- Второ отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 88 от
25.02.2019 г., постановено по адм.д. № 706/2018 г. по описа на Административен
съд гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Община Пазарджик, да заплати на С. Д. Г., *****, сумата 800
лв.(осемстотин лева), представлява направени по делото разноски в касационното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.