О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№______________
гр. ВАРНА, _____.03.2021г.
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Христова
в.т.д.№100
по описа за 2021г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр.София, чрез адв.С., срещу
постановеното решение № 260365/03.12.2020г. по т.д.№256/20г. на ВОС.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено
при съществено нарушение на материалния закон и необосновано. Предявените
искове са неоснователни и недоказани.
Застрахователят
е изплатил на пострадалия ищец сума в размер на 15 000 лв. за претърпените
от него неимуществени вред, която е съобразена с критериите за справедливост и
със съдебната практика по сходни дела и кореспондира с реално претърпените
вреди и интензитета на търпените болки и страдания. В хода на производството не
са наведени твърдения, нито са представени доказателства за действително
претърпени вреди, които да подлежат на обезщетяване от застрахователя над вече
изплатения размер на обезщетението /15
000лв./
до претендирания общ размер от 50 000лв. От събраните доказателства се
установява, че периодът на възстановяване от получените увреждания е около 5-6
месеца, а при извършения на 28.08.2020г. медицински преглед е установена
възстановена функция на ръката. Общият възстановителен период е бил от осем
месеца. Не се е възстановила напълно възможността за отвеждане на палеца в
посока назад, което препятства хватателната функция, но нейното възстановяване
е вероятно с течение на времето. За целия период на възстановяване ищецът не е
можел да ползва лявата си ръка, но това не е било пречка да се самообслужва и
да излиза извън дома си.
По
делото не е установено влошаване на психическото състояние на ищеца след ПТП,
както по отношение на вида и проявленията на твърдяната психическа травма, така
и да е предприел действия за ограничаването й. Напротив, от заключението по
допуснатата СПЕ се установява, че няма данни за наличие на промяна в
личностното функциониране, което да е резултат от произшествието. Вещото лице
посочва, че не се наблюдаван характеристики на психотравма, която да води до
психично разстройство. От събраните по делото доказателства се установява, че
общия размер на определеното от съда обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 50 000лв. е прекомерно, не е съобразено с критериите за
справедливост по чл.52 от ЗЗД и с формираната съдебна практика по сходни казуси,
нито със степента и характера на получените травматични увреждания.
Неправилно
съдът е приел и липса на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване
на инцидента. С поведението си той е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 и ал.2
от ЗДвП, според който е длъжен във всеки момент да съобразява скоростта си на
движение с конкретните пътни условия. Нарушил е и правилото на чл.75, ал.1 от
ППЗДвП, според който водачът в зависимост от особеностите на МПС и пътните
условия е длъжен да спазва такава дистанция, която да му позволи да избегне
удар с движещото се пред него превозно средство. Същият не е бил оборудван със
светлоотразителна жилетка, а е управлявал двуколесното превозно средство в
тъмната част от денонощието без светлоотразителни елементи. Именно тези
обстоятелства са довели до невъзможността водача на лекия автомобил да го види
при предприемане на маневрата с автомобила. От доказателствата по делото се
установява и обстоятелството, че скоростта на движение на пострадалия е била
над 42-45км/ч, а съобразно изчисленията в наказателното производство същата е
била 68,98км/ч, което също е способствало за късното му възприемане от водача
на лекия автомобил. Теоретично, при движение на ищеца с по-ниска скорост и при
установеното разстояние, при което е възприел лекия автомобил, е било възможно
да предотврати настъпването на произшествието.
Излага
още, че решението на ВОС е неправилно и в частта, с която е определен началния
момент на дължимост на законната лихва върху присъденото обезщетение.
Доказателства за механизма на произшествието и претърпените неимуществени вреди
са представени на застрахователя едва с писмо вх.№99-5095/22.11.2019г., поради
което обезщетението е заплатено на 27.12.2019г. Следователно застрахователят
следва да дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва най-рано от
16.12.2019г.
По
същество се претендира отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.
В условие на евентуалност се претендира намаляване размера на присъденото
обезщетение и определянето му при съобразяване на принципа за справедливост и
процента на съпричиняване на вредоносния резултат. Претендира се и присъждане
на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна И.В.В. с писмен отговор, чрез адв.Ш., оспорва жалбата като неоснователна.
Излага, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и постановено въз
основа на събраните по делото доказателства, от които се установяват всички
предпоставки за уважаване на предявените искове.
Твърденията
за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на
процесното ПТП са необосновани, тъй като по делото не са събрани никакви
доказателства, че същият с поведението си е допринесъл за настъпването му.
При
определяне размера на присъденото обезщетение съдът е изложил достатъчно и
подробни мотиви защо определя именно този размер. При решаващата си дейност
съдът е спазил стриктно указанията дадени с ППВС №4/1968г. на ВС, а изводите му
са подкрепени от събраните по делото доказателства. От същите се установяват по
безспорен начин претърпените в резултат на произшествието травматични
увреждания, проведените оперативни лечения, както и причинната връзка между
счупването и интервенциите за
възстановяването му. Всички последващи операции са били необходими с оглед
лечението на получените от ПТП травми. Без тях костите на предмишницата не биха
сраснали, което би довело до осакатяване на ръката и пълно отпадане на нейната
функция. Именно продължителния период на лечение и множеството интервенции
обуславят и по-високия размер на обезщетението, като пълния период на
възстановяване надвишава една година. Следва да бъде отчетена възрастта на
пострадалия, ангажиментите, които е имал по отглеждане и издръжка на
семейството си, квалификацията му и вида на заеманата от него длъжност, периода
на временната му неработоспособност и др.
По
отношение на претенцията за заплащане на законната лихва върху присъдената сума
се твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че при
сезиране на застрахователя са представени достатъчно доказателства за
установяване осъществения деликт, виновното лице и размера на претенцията. Да
се приеме обратното би означавало застрахователят да дължи законна лихва една
от влизане в сила на осъдителната присъда, каквото тълкуване не намира опора в КЗ.
По
същество моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди
решението на ВОС.
Настоящият
състав на съда намира, че жалбите, въз основа на които е образувано настоящото
производство отговарят на изискванията на чл.260 и чл.274 от ГПК, поради което
производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С
оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА
производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
………..2021г. от ………..часа, за която
дата и час да се призоват страните.
На страните да се връчи препис
от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: