Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на
трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Валентина Милчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 19732 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от “*”
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** срещу В.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** за приемане на установено в отношенията между страните, на осн.чл.422 от ГПК, че ответника дължи сумата 4201,70
лева на основание Договор за стоков кредит №327425 от 20/01/2018 г., от които
2820,57 лева - главница по договора за кредит, 1188,15 лева - неплатена
договорна лихва, натрупана за периода от 20/01/2018 г. до 31/01/2019 г., 72,98
лева - обезщетение за забава, натрупано за периода от 01/02/2018 г. до
07/03/2019 г., 120 лева -разход за изискуем кредит, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
- 07/03/2019 г. до окончателно изплащане на задължението, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК -07/03/2019 г. до окончателно изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 1987 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 3730/2019г. по описа на ВРС.
В
условията на евентуалност са предявени обективно кумулативно съединение искове с
правно основание основание чл. 79, ал.1,
пр.1, от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД от “*” ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление *** срещу В.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** за
сумите, както следва: 2820,57 лева
- главница по договора за кредит, 1188,15 лева - неплатена договорна лихва,
натрупана за периода от 20/01/2018 г. до 31/01/2019 г., 72,98 лева -
обезщетение за забава, натрупано за периода от 01/02/2018 г. до 07/03/2019 г.,
120 лева -разход за изискуем кредит, представляващи предсрочно изискуеми
вземания по Договор за стоков кредит №327425 от 20/01/2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата
искова молба до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на
20/01/2018 г. между
*
ЕАД от една страна като кредитор и В.Д.Г. от друга страна, като
кредитополучател, е подписан Договор за стоков кредит №327425, по силата на
който Банката е отпуснала на кредитополучателя стоков кредит в размер на
2820,57 лева, от които 2499 лева за покупка на Телевизор PHILIPS 65PUS6412 от
ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ ЕАД с продажна цена 2499 лева и 321,57 лева за еднократна
застрахователна премия за застраховка „стандарт +", сключен между
кредитополучателя и „*" ЕАД. Договорено е предоставеният
кредит да бъде върнат на кредитора за срок от 23 месеца, считано от датата на
усвояване/първо усвояване, като кредитът се усвоява безкасово по сметка на
Търговецът за закупуване на стоката, а сумата предоставена за финансиране на
застраховката се усвоява по сметка на застрахователя. За предоставения кредит,
кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща на кредитора фиксирана възнаградителна лихва в размер на 37,26 % годишно или
0,1035 % на ден.
Ищецът излага, че с
предоставяне на кредита от * ЕАД по сметка на Търговецът и
застрахователя, банката кредитор е изпълнила поетия по договора ангажимент и е
изправна страна по него. Кредитополучателят изобщо не е изпълнявал задълженията
си по договора за кредит, като е налице неизпълнение от първа падежна дата
-01/02/2018 г. В тази връзка поради допуснатата забава в плащанията на
16/11/2018 г. * ЕАД е предприела действия по обявяване на
предсрочна изискуемост на вземането, като за целта е изпратила уведомление изх.№
06-20-03879/16.11.2018 г. чрез ЧСИ * Г., връчена по реда на
чл.47, ал.5 от ГПКна 31/01/2019 г., с което е
уведомил кредитополучателя, че от датата
на получаване на поканата, счита кредит № 25033084 за предсрочно изискуем.
Поради липса на изпълнение
от страната на кредитополучателя е образувано частно гражданско дело 3730/2019 по описа на ВРС за 2019 г., като към датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК, е налице неизпълнение на 12 месечни вноски, както следва:
Вноска с падеж 01/02/2018 г. в размер на 173,41 лева
Вноска с падеж 01/03/2018 г. в размер на 173,41 лева
Вноска с падеж 01/04/2018 г. в размер на 173,41 лева
Вноска с падеж 01/05/2018 г. в размер на 173,41 лева
Вноска с падеж 01/06/2018 г. в размер на 173,41 лева
Вноска с падеж 01/07/2018 г. в размер на 173,41 лева
Вноска с падеж 01/08/2018 г. в размер на 173,41 лева
Вноска с падеж 01/09/2018 г. в размер на 173,41 лева
Вноска с падеж 01/10/2018 г. в размер на 173,41 лева
Вноска с падеж 01/11/2018 г. в размер на 173,41 лева
Вноска с падеж 01/12/2018 г. в размер на 173,41 лева
Вноска с падеж 01/01/2019 г. в размер на 173,41 лева
Ищецът твърди, че
по усвоения кредит кредитополучателят не е извършвал нито едно погасително
плащане по кредита. Претендираната в заповедното,
респективно настоящото производство лихва представлява възнаградителна
такава, дължима на основание т.6 от представения на съда договор. В тази връзка
началния момент на претендираната договорна лихва - 20/01/2018 г. е моментът, от който съгласно
договора и погасителния план към него е налице начисляване на възнаградителна лихва, която не е платена. Претендираната наказателна надбавка 72,98 лева представлява договорено между
страните обезщетение за забава, дължимо на основание т.12 от ОУ към Договора за
стоков кредит, представляващи равностойността на 10 процентни пункта върху просрочената
главница, натрупано за периода от 01/02/2018 до 07/03/2019 г.
Ищецът излага, че претендираната сума в размер на 120 лева е предвидена в Тарифата на * ЕАД такса и представлява разход по
изискуем кредит, дължим на основание т.11 от Договора за стоков кредит във
връзка с Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които * ЕАД прилага по извършвани услуги на
клиента. Съгласно същата договорка, кредитополучателя е запознат с тарифата,
действаща към деня на сключване на договора, като на основание т.5 от Общите
условия при неплащане на дължмите съгласно тарифата
суми, с размерът им се увеличава дълга.
Твърди, че кредитополучателят не е заплатил
изцяло дължимите към „*" ЕАД суми, поради което Кредиторът е
предприел действия за снабдяване с изпълнителен лист и принудително събиране на
вземанията си.
В
едномесечния срок за отговор ответника, редовно призован по чл.44,ал.1 от ГПК
при отказ, не представя отговор и не изразява становище.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание ищецът, чрез процесуален представител писмено поддържа предявените
искове и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което
бъдат уважени.
Съдът като взе предвид, че
с връчените на ответника по реда
на ГПК съобщение за връчване на
препис от исковата молба и подаване на писмен
отговор (чл.131 ГПК) – приложение
№7 и призовка за страна за открито
съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, ведно
с Определение № 4578/2020 г. са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването му в съдебно заседание,
както и че предявеният иск е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да
бъде поставено неприсъствено решение, като искът бъде
уважен в предявения размер.
Предвид уважаване на главния иск,
то съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност осъдителен.
Разноски: Предвид т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи
произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.417 от ГПК
разноски, които предвид изхода на спора следва да се присъдят – 84,03 лв.
внесена д.т. и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение или общо сумата от 184,03 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото
производство разноски 178,79 лв. д.т. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП или общо 278,79 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и
чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че В.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** дължи
на “*”
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** сумата от 2820.57 лева
(две хиляди осемстотин и двадесет лева и петдесет и седем стотинки), дължима главница по Договор за стоков
кредит №327425 от 20.01.2018г., сумата в
размер на 1188.15 лева (хиляда сто
осемдесет и осем лева и петнадесет стотинки), дължима договорна лихва, за периода
от 20.01.2018 г. до 31.01.2019г.,сумата в
размер на 72.98 лева (седемдесет и два
лева и деветдесет и осем стотинки), претендирана
като обезщетение за забава за периода от
01.02.2018г. до 07.03.2019г.,както и сумата в размер на 120 лева (сто и двадесет
лева) дължими разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 07.03.2019г., до окончателното погасяване на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 1987 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 3730/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА В.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на “*”
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,сумата
в размер
на 184,03 лв. (сто
осемдесет и четири лева и три стотинки), представляваща разноски в
производството по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.
№ 3730/2019г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА В.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес *** да
заплати на “*”
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** сумата от 278,79
лв. (двеста седемдесет и осем лева и седемдесет и девет
стотинки), представляваща направените
разноски в производството по чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се
връчи на страните.
СЪДИЯ В
РАЙОНЕН СЪД: