№ 303
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:И. П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20251800500190 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК
С решение № 201 от 20.05.2024 год. по гр.д. № 962/2023 год. на РС-Костинброд е
отхвърлен иска на И. Д. Т. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, гр. София за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 4000 лева главница, ведно със
законната лихва от 08.11.2010 год. до 06.11.2023 год. в размер на 5366,02 лева; сумата 411,45
лева – договорна лихва за периода 02.04.2010 год. – 26.10.2010 год., сумата 39,64 лева –
наказателна лихва за периода 02.04.2010 год. – 26.10.2010 год., както и 328,24 лева разноски
за адвокатско възнаграждение и 90,02 лева заплатена държавна такса, за които суми е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1082 по описа за 2010 год. на КРС, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 20209260400191 по описа на ЧСИ Владимир
Цачев, като неоснователен.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения,
че същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи
изцяло предявения иск.
Ответникът оспорва въззивната жалба.
При първоначалното разглеждане на делото въззивният съд е преценил, че въззивната
жалба съдържа оплаквания за непълнота на постановеното решение, поради което с
1
определение № 980/29.11.2024 год. по гр.д. № 582/2024 год. е върнал делото на КРС за
произнасяне по молбата за допълване на решението, а именно – за произнасяне по
допустимостта, респ. основателността на предявените с исковата молба обективно
съединени искове на И. Д. Т. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, гр. София за прогласяване
недействителността на договор за потребителски кредит № FL516807 от 02.03.2010 год.,
сключен между ищеца и „Юробанк и Еф Джи България“ АД, поради наличието на
неравноправни клаузи, за прогласяване недействителността на договор за цесия от
18.01.2016 год., сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, гр. София, поради липса на предмет, както и за обявяване за незаконосъобразно
образуването на изпълнително дело № 20209260400191 по описа на ЧСИ Владимир Цачев.
С допълнително решение № № 440/17.12.2024 год. КРС е отхвърлил исковете като
неоснователни. Решението е обжалвано от ищеца изцяло с доводи за материална
незаконосъобразност. Моли съда да го отмени и да уважи предявените искове изцяло.
Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби доводи намира за установено следното:
На 11.11.2010 год. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №1082/2010 год. по описа
на КРС въз основа на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК в полза на „Юробанк
и Еф Джи България“ АД за следните суми, дължими от И. Д. Т.: 4000 лева главница; сумата
411,45 лева – договорна лихва за периода 02.04.2010 год. – 26.10.2010 год.; сумата 39,64 лева
– наказателна лихва за периода 02.04.2010 год. – 26.10.2010 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 08.11.2010 год. до
изплащане на вземането, както и 328,24 лева разноски за адвокатско възнаграждение и 90,02
лева заплатена държавна такса.
Въз основа на изпълнителния лист на 21.01.2011 год. кредиторът е подал молба за
образуване на изпълнително производство при ЧСИ Миладинов с рег. № 786, въз основа на
която е образувано изп. дело № 20117860400140/2011 год. На длъжника е изпратена покана
за доброволно изпълнение /без данни да е връчена на длъжника/ и са извършени редица
изпълнителни действия: изпращане на запорно съобщение на 17.07.2012 год. до „Общинска
банка“ АД и др. лицензирани банки в България за налагане запор върху сметките на
длъжника. С молба от 06.01.2014 год. взискателят е поискал да се направят справки за
наличие на трудови договори за длъжника, както и да се наложи запор върху трудовото му
възнаграждение. С разпореждане от 04.04.2016 год. на ЧСИ Миладинов на основание чл.
429, ал. 1 от ГПК „Еос Матрикс“ ЕООД е конституиран като взискател в изпълнителното
производство въз основа на подадена молба от същата дата от дружеството в качеството на
цесионер по договор за прехвърляне на вземанията от първоначалния кредитор на
18.01.2016 год. С молба от 07.06.2017 год. „Еос Матрикс“ ЕООД е поискало от ЧСИ
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника след съответни справки в Регистъра
на банковите сметки и сейфове към БНБ на името на И. Д.. С разпореждане от 20.03.2019
год. по молба на взискателя изпълнителното производство е прекратено, на основание чл.
433, ал. 1, т. 2 от ГПК, като на взискателя е върнат оригинала на изпълнителния лист. След
2
прекратяване на изпълнителното производство въз основа на същия изпълнителен лист е
образувано изп. дело № 20209620400191/2020 год. по описа на ЧСИ Владимир Цачев по
молба на „Еос Матрикс“ ЕООД. Новото изпълнително дело е образувано на 06.02.2020 год.,
като в молбата на взискателя е посочен конкретен изпълнителен способ – опис и запор на
движими вещи, собственост на длъжника. На 21.02.2020 год. съдебният изпълнител е
изпратил запорно съобщение до „Юробанк България“ АД за налагане на запор върху всички
вземания на длъжника от банката, в т.ч. банкови сметки, открити акредитиви и др. до
размера на сумите, за които е издаден изпълнителният лист. На 18.06.2020 год. е изпратено
запорно съобщение до работодателя на ответника за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. На 22.11.2021 год. и 29.03.2022 год. са изпратени нови
запорни съобщения за запор на трудовото възнаграждение на ищеца. На 04.10.2023 год. е
изпратено запорно съобщение до „Общинска банка“ АД за налагане на запор върху
вземанията на длъжника по банкови сметки.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установитилен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника цедираното вземане по
договора за кредит, поради погасяване на вземанията по давност.
Отрицателният иск за установяване, че едно парично вземане не съществува е допустим
винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство, но
до изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. В случая срокът за
възражение не е изтекъл, тъй като липсват доказателства за надлежно връчване на заповедта
за незабавно изпълнение от съдебния изпълнител. До изтичане на срока по чл. 414, ал. 2
ГПК, длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу издадената заповед
или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че вземането не
съществува – всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още повече може да
бъде предявено с иск. В този случай предявеният иск има ролята на възражение по чл. 414,
ал. 1 ГПК – оспорва се вземането по издадената заповед с възражения, че то не съществува и
тези възражения са направени пред съд. Отрицателеният установителен иск за
несъществуване на вземането може да бъде предявен, както в срока за възражение по чл. 414
ГПК, така и преди връчване на заповедта за изпълнение, съответно поканата за доброволно
изпълнение, тъй като длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за
вземането (в този смисъл Решение № 76 от 07.05.2013 г. по гр. д. № 391/2012 г. ІV г. о. ВКС,
Решение № 207/31.07.2015 г. по гр. д. № 7030/2014 г., IV г. о. ВКС, Определение № 318 от
9.07.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2108/2019 г., IV г. о. и др.).
Следователно, предявеният отрицателен установителен иск е допустим.
Разгледан по същество, искът е неоснователен, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а според чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
3
периодични плащания.
С образуването на изпълнително дело № 20117860400140 по описа на ЧСИ рег. № 786
давността за вземането се счита за прекъсната по силата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, като по
силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 год. тълкуване давността е спряла да тече по
време на изпълнителното производство на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД. Спирането
на давността следва да се счита преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/1980
год., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 год., постановено по тълк. дело № 2/2013 год.
на ОСГТК на ВКС на РБ, а именно – на 26.06.2015 год. Според разясненията в
тълкувателното решение, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В
цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н.; както и
действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело,
изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на
удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др.
В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Под „предприемане действия по принудително
изпълнение", следва да се приема момента на подаване на молбата от кредитора, с която е
направено съответното искане за предприемане на определен изпълнителен способ, а не
самото предприемане. Без значение е дали действията по принудително изпълнение са били
успешни или не, самото сезиране на съдебния изпълнител е абсолютно достатъчно
основание давността да бъде прекъсната, вкл. и в случаите, когато принудителните действия
не могат да бъдат извършени. Това е така, защото валидността на поисканото изпълнително
действие, не зависи от това дали въз основа на него са събрани някакви суми, а зависи от
това дали действието извършено от съдебния изпълнител е включено в правомощията му
посочени в чл. 431 от ГПК.
След преустановяване спирането на давността на 26.06.2015 год. същата е прекъсната
с молба от 07.06.2017 год., с която новоконституираният взискател-цесионер е поискал от
ЧСИ налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. След прекратяване на и.д. №
20117860400140 по описа на ЧСИ рег. № 786 по молба на взискателя на 06.02.2020 год. е
образувано ново изпълнителното дело въз основа на същия изпълнителен лист, като в
молбата на взискателя е посочен конкретен изпълнителен способ – опис и запор на движими
вещи, собственост на длъжника. Впоследствие са искани и извършвани регулярно
изпълнителни действия по делото, последното - на 04.10.2023 год., когато е изпратено
4
запорно съобщение до „Общинска банка“ АД за налагане на запор върху вземанията на
длъжника по банкови сметки. Следователно, вземанията за главница и лихви не са погасени
по давност.
Това налага извод за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск.
По делото останаха недоказани и доводите на ищеца за нищожност на договора поради
наличието на неравноправни клаузи. В тази насока по делото не бяха ангажирани каквито и
да било доказателства. Ищецът не оспорва, че между страните е сключен процесния договор
за кредит, както и че е усвоил изцяло сумата по кредита, като видно от представената по
делото заповед № 923/11.11.2010 год. по ч.гр.д. № 1082/2020 год. на КРС пред заповедния
съд е било представено извлечение от счетоводните книги на банката по чл. 417, ал. 1, т. 2 от
ГПК, удостоверяващо непогасените вноски по кредита, като преди издаване на заповедта за
изпълнение съдът дължи и служебно проверка за наличието на неравноправни клаузи в
договора. В случая не е констатирано наличието на такива клаузи, като изцяло в тежест на
ищеца беше да докаже, че договорът или отделни негови клаузи са нищожни. По делото
ищецът не е въвел твърдения за това кои клаузи от договора счита за нищожни и на какво
основание, нито доказва сключеният между страните договор за кредит да е нищожен. Това
налага извод за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск.
Тъй като крайният извод на настоящата инстанция съвпада с този на районния съд,
решение № 201 от 20.05.2024 год. на РС-Костинброд следва да бъде потвърдено.
По въззивната жалба срещу постановеното допълнително решение № 440/17.12.2024
год. КРС съдът намира следното:
Настоящият състав намира за недопустим предявения иск за прогласяване
нищожността на договора за кредит по отношение на ответника – цесионер.
Договорът за цесия се сключва между първоначалния и новия кредитор, и с него
цедентът прехвърля на цесионера своите вземания към длъжника. С този договор
цесионерът не става страна в договорното правоотношение, нито носител на задълженията
по същото, независимо, че вземането преминава към цесионера такова, каквото цедентът го
е притежавал, тоест цесионерът го придобива с всичките му предимства и с всичките му
недостатъци. Според утвърдената съдебна практика - Решение № 127 от 30.07.2018 г. на
ВКС по т. д. № 1103/2017 г., II т. о. и др. цесионерът не е нито универсален правоприемник
на банката – кредитор, цедирала му вземането си по договора за банков кредит, нито частен
правоприемник, встъпил в това договорно правоотношение. Макар цесията да е договор
между цедента и цесионера, с извършването й длъжникът не се лишава от правата, които
има към цедента. Едно от най- важните средства за неговата правна защита е съхраняване на
възраженията му, които може да противопостави - арг. от чл. 103, ал. 3 ЗЗД. Това означава, че
цесията не лишава длъжника и от правото да иска унищожаване на договора, от който
произтича вземането, поради порок на волята, чрез възражение във вр. с иск за изпълнение,
предявен от цесионера, нито от правото на възражение за нищожност, както и да
противопостави на цесионера отлагателни възражения, които има срещу цедента. Но ако
има интерес да иска унищожаване чрез самостоятелен конститутивен иск, длъжникът трябва
5
да предяви иска си срещу цедента, който си остава страна по договора. По аргумент от по -
силното основание следва да се приеме, че при наличие на правен интерес длъжникът може
да предяви и иск за прогласяване нищожността на първоначалния договор, от който
произтича прехвърленото на цесионера вземане, или на отделна негова част, но само срещу
цедената, който е страна по същия /в този смисъл Решение № 127 от 30.07.2018 г. на ВКС по
т. д. № 1103/2017 г., II т.о. и др./. Ето защо според настоящия съдебен състав цесионерът и
настоящ ответник по делото не е и пасивно легитимиран да отговаря по предявения от
ищеца установителен иск за прогласяване нищожността на оспорения с исковата молба
договор за кредит, сключен с банката кредитодател, поради което и исковата претенция е
недопустима.
Съдът намира за недопустим и обективно съединеният иск за прогласяване
нищожността на договора за цесия, сключен между банката-кредитор и ответника-цесионер.
Това е така, тъй като ищецът не е носител на права и задължения, пряко произтичащи от
атакувания цесионен договор между посочените лица, поради което не може да се позовава
на сочените в исковата молба основания за нищожност. В исковата молба ищецът не е
мотивирал правен интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожност на сделка, по
която същият не е страна. Освен това искът не е насочен и спрямо другата страна по
сделката - цедента като задължителен необходим другар. Съгласно тълкувателно решение №
7 от 13.01.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2020 г., ОСГТК на ВКС на РБ страните по договор
са задължителни необходими другари в производството по предявен от трето лице иск за
нищожност на договора.
Недопустим е и искът за „обявяване за незаконосъобразно“ образуването на
изпълнително дело № № 20209260400191 по описа на ЧСИ Владимир Цачев, тъй като
съгласно чл. 124, ал. 4 от ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на
факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона –
установяване истинност или неистинност на документ, престъпно деяние, произход, трудов
стаж и др. Посоченото по-горе обстоятелство, предмет на установяване чрез предявения иск,
не е от категорията на изрично предвидените в закона. За ищеца е налице правна
възможност да атакува по друг ред евентуални незаконосъобразни действия на съдебния
изпълнител, а именно – чрез жалба срещу съответното действие на ЧСИ по чл. 435 и сл. от
ГПК.
С оглед на тези изводи и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК обжалваното
допълнително решение следва да се обезсили, поради липсата на интерес от исковете, а
производството в тази част да се прекрати като недопустимо.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лв.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 201 от 20.05.2024 год. по гр.д. № 962/2023 год. на РС-
Костинброд.
ОБЕЗСИЛВА решение № 440/17.12.2024 год. на КРС по същото дело, постановено
по реда на чл. 250 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по предявените искове от И. Д.
Т. ЕГН ********** срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, гр. София за прогласяване
недействителността на договор за потребителски кредит № FL 516807 от 02.03.2010 год.,
сключен между ищеца и „Юробанк и Еф Джи България“ АД, поради наличието на
неравноправни клаузи, за прогласяване недействителността на договор за цесия от
18.01.2016 год., сключен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, гр. София, поради липса на предмет, както и за обявяване за незаконосъобразно
образуването на изпълнително дело № № 20209260400191 по описа на ЧСИ Владимир
Цачев, като НЕДОПУСТИМО, на основание чл. чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Д. Т. ЕГН ********** да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, гр.
София сумата 200 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3
от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7