Решение по дело №260/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 190
Дата: 31 март 2022 г.
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20225220200260
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Пазарджик, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220200260 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от СП. ИЛ. Й., ЕГН- **********, с адрес гр. Пазарджик,
ул. „Ц.С. №24, ет.3, ап.7, чрез пълномощника адв. К.У. от ПзАК, против Електронен
фиш Серия Г № 0008390, издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание
чл.638 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 във вр. с чл.461 т.1 от Кодекс на застраховането КЗ), за
нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложена глоба в размер на 250 лева.
Релевираните в подадената жалба оплаквания обобщено се свеждат до наличие
на незаконосъобразност на ЕФ, поради допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и излага
аргументирано становище за нейната основателност, като пледира за отмяна на НП,
като незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
За въззиваемата страна, редовно призована не се явява представител. По делото е
депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за законосъобразност на ЕФ
и се иска неговото потвърждаване. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство и възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
1
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
изложените в същата съображения и становищата на страните, съобразявайки закона,
по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Атакуваният ЕФ е съставен, за това че на 07.09.2019 г., в 09,46 часа, в обл.
Пазарджишка, на път ІІ-37, км 120+900 с посока на движение към с. Гелеменово, при
ограничение 60 км/час въведено с пътен знак В26 е установено нарушение на Кодекса
на застраховането, извършено с МПС л.а. „Р.М.“ с рег. № ... собственост на С.Й., което
е било заснето с АТСС- ARH CAM S1 № 11743bb.
По този повод бил издаден процесния ЕФ. Същият е връчен лично на наказаното
лице на 26.01.2022 г., така както се твърди в жалбата, а и не се оспорва от наказващия
орган. Вярно е, че в разписката за връчването му е отбелязано, че това е станало на
26.01.2021 г., но от самата разписка се вижда, че годината е изписана с печатен текст и
е част от бланката за разписка, която се попълва при връчването, като се вписва
единствено датата. Ноторно е, че при ползването на такива бланки, особено когато
годината вече е изтекла и е започнала следващата (както е в случая) не е извършена
промяна в типовата бланка, нито пък връчителят е изписал пълната дата, в т.ч. и
годината на връчване. Поради всичко изложено съдът счита, че връчването на ЕФ е
извършено на 26.01.2022 г. Жалбата против фиша е подадена от надлежно
упълномощен от санкционираното лице пълномощник чрез АНО до съда на 08.02.2022
г. и входирана на посочената дата в деловодството на ОДМВР- Пазарджик. С оглед на
изложеното съдът намира, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в
срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и веществено доказателствено средство- снимка,
изведена от клип заснет с АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
На първо място при издаването на обжалвания ЕФ са допуснати драстични
нарушения на материалния и процесуалния закон. Това е така, тъй като в
обстоятелствената част на ЕФ липсва пълно и ясно описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които то е осъществено. Посочено е единствено дата, час и място
на извършване на нарушението, както и с какво МПС е реализирано. Не става ясно
обаче, какво точно е направил жалбоподателя, за да е нарушил разпоредбите на КЗ,
тоест не е ясно какво точно нарушение е било извършено от същия, тъй като в
описанието на нарушението е посочено само, че е установено нарушение на Кодекса
на застраховането. Липсата на словесно описание на нарушението ограничава правото
2
на защита на санкционираното лице, защото то е лишено от възможността да разбере
какво нарушение се твърди, че е извършило и от възможността правилно да организира
защитата си. Посочването в диспозитивната част на ЕФ на нарушената норма, а именно
чл.483 ал.1 т.1 от КЗ не може да санира допуснатото процесуално нарушение, тъй като
ЕФ следва да съдържа не само правна квалификация на извършеното нарушение, но и
словесна такава (посочване на всички факти, включени в състава на вмененото
нарушение), защото привлеченият към административнонаказателна отговорност се
брани не само срещу правото, но и срещу фактите и непосочването им го лишава от
възможността за адекватна защита.
Посоченото е достатъчно основание за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен,
поради допуснатите нарушения на материалния закон, като съдът не намира за нужно
да излага други доводи по същество, както и да обсъжда аргументите по същество
изложени от процесуалния представител на наказващия орган в депозираното писмено
становище.
С оглед изхода на делото- отмяна на ЕФ неоснователно се явява направеното от
процесуалния представител на наказващия орган искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, тъй като ЕФ се
отменя и в този смисъл наказващият орган няма право на присъждане на разноски в
негова полза.
Пак с оглед изхода на делото основателна е претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски в негова полза за заплатено
адвокатско възнаграждение. Същото е направено своевременно и надлежно, преди
обявяване на делото за решаване. Пълномощникът има право на такива разноски,
съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева жалбоподателят Й. е
заплатил в брой на адвокат К.У. от ПзАК. От ответната страна- АНО е направено
своевременно възражение за прекомерност на разноските, което съдът намира за
неоснователно. Това е така, тъй като изплатеният адвокатски хонорар е в минималния
размер предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съобразен с разпоредбите на чл.36 от Закон за
адвокатурата, макар по делото да е проведено само едно съдебно заседание без разпити
на свидетели, но пък е изложено подробно аргументирано становище от
пълномощника, който е изготвил и депозирал и въззивната жалба. При това положение
ще следва да се присъдят в пълен размер поисканите разноски. Същите ще следва да се
възложат в тежест на ОДМВР- Пазарджик- органът издал ЕФ и имащ статут на ЮЛ.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.2 от ЗАНН, Районен
съд- Пазарджик, в настоящия си състав
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0008390, издаден от ОД на МВР-
Пазарджик, с който на СП. ИЛ. Й., ЕГН- **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „Ц.С.
№24, ет.3, ап.7, на основание чл.638 ал.4 във вр. с ал.1 т.1 във вр. с чл.461 т.1 от Кодекс
на застраховането (КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложена глоба в
размер на 250 лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик ДА ЗАПЛАТИ на СП. ИЛ. Й., ЕГН-
**********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „Ц.С. №24, ет.3, ап.7, разноски в размер на 300
(триста) лева- за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на наказващия орган-
ОДМВР- Пазарджик за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4