Решение по дело №1296/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Х.Х.Л., ЕГН **********, с адрес *** против Решение № 35 от 15.06.2023 г., постановено по НАХД № 123/2023 г. по описа на Районен съд – Царево, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-4635-000073 от 10.05.2022 г. на началник РУ към ОДМВР-Бургас, РУ – Приморско, с което на касатора, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В жалбата си жалбоподателят иска съдът да отмени оспорвания съдебен акт и да отмени наказателното постановление. Твърди, че е призован за съдебното заседание един ден преди провеждането му по телефона, поради което не могъл да си организира защитата –явяване в съдебно заседание и упълномощаване на процесуален представител, но е депозирал писмено становище с доказателствени искания. Счита, че въпреки обема си постановеното решение съдържа много общи фрази и малко конкретни факти, като не са обсъдени направените възражения. Не е обсъдено, че приетия резултат от техническото средство, който минимално надвишава допустимата от закона граница от 0,5 промила, не е отчетен след приспадане на нормативно допустимата грешка, регламентирана в разпоредбата на чл.781, т.1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отмяна на наказателното постановление.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява. Не ангажира доказателства. Депозира писмено становище, в което посочва, че при първоинстанционното разглеждане на делото не са уважени направените доказателствени искания, които са от съществено значение за правилното разрешаване на спора. Посочва, че ако се отрази допустимата грешка по чл.781, т.1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол концентрацията на алкохол в кръвта следва да бъде определена 0,44 промила, което е под съставомерната по ЗДвП.

Ответникът по касация, началник на РУ Приморско при ОД МВР – Бургас, редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмено становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита, че решението е правилно и законосъобразно и следва за бъде оставено в сила.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 22-4635-000073 от 10.05.2022 г. на началник РУ към ОДМВР-Бургас, РУ – Приморско, с което на касационния жалбоподател, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца

За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел още, за безспорно, че на посочените в НП време и място, жалбоподателят, в качеството на водач на МПС, е извършил административно нарушение по чл.171, т.1 от ЗДвП, за което бил правилно наказан.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

От анализа на доказателствата по делото касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на касатора. Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани доказателства.

По отношение на направените доказателствени искания при първоинстанционното разглеждане на делото от жалбоподателя се установява, че първите три от тях са уважени- изискани са доказателства за компетентност на актосъставителя и наказващия орган, доказателства за изправност на техническото средство, разпечатка от техническото средство за извършените на 08.04.2022г. с конкретен час и резултат. Жалбоподателят посочва, че въз основа на последното „разпечатка“ от техническото средство, поради вписване в горния край на листа ръкописен текст „ARDN-0069“ от неизвестно лице не може да се направи извод, че тези проби са направени именно с това техническо средство. Настоящият касационен състав не споделя този извод, тъй като в края на посоченото писмено доказателство са налични подписът и имената на лицето, което я е изготвило и съответно удостоверява нейния произход. По отношение на четвъртото доказателствено искане назначаването на съдебно-техническа експертиза, на която да бъде поставена задача „на колко възлиза нормативно установената допустима грешка на анализаторите за алкохол в кръвта“ правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение. Аргументът на жалбоподателя, че оспорването не е насочено към изправността на уреда, а допустимата грешка е неоснователен, тъй като не е необходимо назначаването на експертиза, която да установи нормативно установената грешка, ако има регламентирана такава, тя се съдържа в закона, а не са установява с експертиза.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя и във връзка с приложението на нормата на чл. 781, т.1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Посочената разпоредба урежда максимално допустимата грешка на анализаторите за алкохол в кръвта при извършване на последваща проверка. В чл. 1 от Наредбата са определени обществените отношения, които се регламентират в нея, а именно техническите и метрологичните изисквания към средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, наричан по-нататък "контрола", и тяхното използване по предназначение; редът и методите за извършване на контрол на средства за измерване и редът за водене на регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване и знаците, които удостоверяват резултатите от контрола на средствата за измерване. Тази наредба не регламентира редът за установяване на алкохол в кръвта на водачите на МПС, с оглед предприемане на действия за реализиране на административно-наказателна отговорност.

Горепосоченият ред се съдържа в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г., концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. При тази нормативна уредба ангажирането на отговорността по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на водача Л., управлявал МПС под въздействие на алкохол, за когото се установи по делото, че не е изследван с доказателствен анализатор и не е дал кръв за медицинско изследване, е следвало да се извърши именно въз основа на резултата от направения тест с техническо средство "Алкотест Дрегер" 7510 с фабр. № АRDN 0069. Резултатът се установява при спазване на правилата на тази наредба, като за административно-наказващият орган не възниква задължение за прилагане на цитираната от жалбоподателя норма на чл. 781, т.1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, относима към проверките на техническите средства.

С оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, районният съд правилно е приел, че привлеченото към административно – наказателна отговорност лице е осъществил нарушение по 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Безспорно установено е, че жалбоподателят е управлявал МПС след като е употребил алкохол, като концентрацията му в издишания от него въздух е била 0,51 промила. Законосъобразен е изводът на районния съд, че за така извършените нарушения административнонаказващият орган е наложил предвидените административни наказания – на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, които са в законовоопределения размер.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция приема, че решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Разноски се дължат в полза на административния орган, но поради липса на претенция не следва да се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35 от 15.06.2023 г., постановено по НАХД № 123/2023 г. по описа на Районен съд – Царево.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: