Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 10.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско
отделение, I-6 състав
в публичното заседание на единадесети
юни
две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и
в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева
гр. дело № 6447 по описа на 2017 г. и за да
се произнесе , взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Г.В.С. против „Ю.Б.“ АД, с която
предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1, пр.3, чл.26, ал.2, пр.2 от Закона за задълженията и договорите,
чл.146, ал.1, вр. с чл.143, т.2, т.6, т.9, т.10, т.11, т.12, т.13, т.14, т.18
от Закона за защита на потребителите, чл.430, ал.1 във връзка с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите.
В исковата молба се твърди, че
между страните на 19.09.2008 г. е сключен договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL43387/19.09.2008 г., по силата на който ищецът в качеството
си на кредитополучател получил сумата от 145 000 лв. Поддържа се, че ответникът
изисквал връщане на кредита в различна от усвоената главница, а именно в
швейцарски франкове, както и едностранно увеличил лихвения процент по кредита,
което довело до драстично надплащане на недължими суми. Поддържа се, че през
2012 г. след разговор със служители на банката, ищецът бил уверен, че кредитът
ще бъде превалутиран в левове и ищецът ще продължи да изплаща задължението си
съобразно клаузите на договора при определена лихва и валута. На ищеца не му
било разрешено да изнесе копие от документа
и трябвало да го подпише на място, без да му е предоставена възможност
да обсъди клаузите на договора. Твърди се, че след консултация с адвокат ищецът
установил, че не се касае за превалутиране, а за нов договор за банков кредит
при главница в размер на 203 000 лв.-договор за кредит за рефинансиране на
жилищен/ипотечен кредит №HL 59398/08.11.2012 г. Поддържа се, че в случай, че
Банката не бе увеличила едностранно лихвата по първия договор за кредит и не
изисквала от ищеца заплащане на недължима валута по същия, размерът на
главницата по него към дата 18.11.2012 г. е следвало да бъде 139 493,92 лв., а
не 203 000 лв., с колкото предсрочно се погасил кредита на ищеца. Така по
втория договор, неправилно лихвения процент се начислява върху неусвоена
главница в размер на 203 000 лв., поради което е налице надплащане на недължими
суми към банката-ответник.
Поддържа се, че клаузите от
договора от 19.09.2008 г., а именно: чл.1, ал.1, ал.3, чл.2, ал.1, ал.3, чл.6,
ал.2, чл.23, ал.1 и ал.2, са клаузи, които касаят преизчисляването на месечните
анюитетни вноски по курса на швейцарския франк и са нищожни, тъй като
противоречат на закона, накърняват добрите нрави, относно тях липсва съгласие,
както и основание. Поддържа се, че обвързването на размера на погасителните
вноски с курса на валута, различна от лева, която е валутата на усвояване и
погасяване, е в противоречие с приложимото национално и европейско
законодателство. Твърди се, че банковият кредит е усвоен изцяло в лева, поради
което липсва правно основание банката да изисква връщане на кредита в
швейцарски франкове или тяхната равностойност в лева към деня на връщане.
Поддържа се, че тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143, т.2, т.6,
т.9, т.10, т.11, т.13, т.14, т.18 от Закона за защита на потребителите. Ищецът
твърди, че при сключване на договора не е знаел и не е могъл да знае какъв ще е
размерът на задължението му в швейцарски франкове, който е бил неопределен и
неопределяем към момента на сключване на договора, тъй като е поставен в
зависимост единствено от волята на банката, която едностранно определя валутния
курс към всеки бъдещ момент на непредвидени в договора основания.
Поддържа се, че клаузите от
договора от 19.09.2008 г., а именно: чл.3, ал.1, ал.5, чл.8, ал.2, чл.12, ал.1,
са клаузи, предвиждащи едностранното увеличение на лихвата от страна на
банката, въпреки че липсва основание за това. Поддържа се, че тези клаузи
накърняват договорното равноправие между страните и са неравноправни по смисъла
на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Твърди се, че тези клаузи са
неравноправни по смисъла на чл.143, т.10, т.12, чл.146, ал.2 ЗЗП, тъй като не
са индивидуално договорени. Поддържа се, че в случая чл.144, ал.2 и ал.3 от ЗЗП
не дерогират горепосочените разпоредби. Поддържа се, че клаузата на чл.8, ал.2
от договора е изначално нищожна, тъй като противоречи на разпоредбите на чл.32,
ал.8 от Закона за потребителския кредит във вр. § 13, §9, т.3 от ПЗР на ЗПК.
Поддържа се, че главницата по
втория сключен между страните договор от 08.11.2012 г. не се усвоява, а служи
за предсрочно погасяване на договора за кредит от 19.09.2008 г., като въпреки
че главницата към 08.12.2012 г. е в размер на 139 493,92 лв. тя е погасена със
сумата от 203 000 лв., т.е. с 63 506,08 лв. Твърди се, че банката начислява
лихви върху сумата от 203 000 лв. Поддържа се, че при главница в размер на 139
493,92 лв., краен срок за погасяване на кредита 373 месеца и лихва в размер на
6% през първата година от срока за издължаване на кредита и 6,5% за всяка
следваща година до крайния срок на издължаване на кредита, месечната вноска е
следвало да бъде 826,01 лв. през първата година от срока на договора и 870,89
лв. за всяка следваща година до крайния срок на договора. Вместо това за
периода от 08.11.2012 г. и до момента ищецът заплаща сума за месечна анюитетна
вноска в размер на 1300 лв., което е с 473,99 лв., съответно 429,11 лв. повече
от дължимото.
Твърди, че клаузите от договора
от 08.11.2012 г., а именно: чл.1, ал.1, чл.2, ал.1 , чл.3, ал.1, чл.3, ал.2,
чл.3, ал.6, чл.6, ал.4, чл.8, ал.2, чл.12, ал.1, чл.22, чл.30 и последната
клауза на стр.8 от договора са нищожни и попадат в приложното поле на чл.143 от
ЗЗП. Отделно са нищожни по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като накърняват
добрите нрави.
Моли съда да прогласи за нищожни
клаузите на чл.1, ал.1, ал.3, чл.2, ал.1, ал.3, чл.3, ал.1, ал.5, чл.6, ал.2,
чл.8, ал.2, чл.12, ал.1,чл.23, ал.1 и ал. 2 от договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL43387/19.09.2008 г., както и на клаузите на чл.1, ал.1, чл.2,
ал.1, чл.3, ал.1, ал.2, ал.6, чл.6, ал.4, чл.8, ал.2, чл.12, ал.1, чл.22, чл.30
и последната клауза на стр.8 /последна страница/ от договор за кредит за
рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №HL 59398/08.11.2012 г., тъй като са
неравноправни.
Моли съда да осъди ответната
страна да преведе на ищеца на основание чл.430, ал.1 във връзка с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД сумата от 63506,08 лв., която сума е трябвало да бъде преведена на ищеца по силата на
договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №HL
59398/08.11.2012 г., и която сума представлява разлика между реалната главница,
в първоначалните условия на договора, каквато би била, а именно: 139 493,92 лв.
и тази, която е отпусната по силата на втория договор за предсрочно погасяване
на първия, сумата от 29 093,36 лв.-лихва за забава върху главницата за периода
от 08.11.2012 г. до подаване на исковата
молба-25.05.2017 г., да заплати на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и сумата от 7000
лв., представляваща недължимо платени суми по същия договор, поради начисляване
на лихвен процент върху неусвоена главница, за периода от 08.11.2012 г. до
датата на предявяване на исковата молба-25.05.2017 г., ведно със законната
лихва върху горните две суми, считано от 25.05.2017 г. до окончателно изплащане
на вземането. Претендира всички сторени по делото разноски, включително и
заплатения адвокатски хонорар.
В срока по чл.367 от ГПК е
депозиран отговор от ответника чрез процесуалния му представител адвокат С. Ц.,
надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора на исковата молба.
На първо място заявява възражение, че исковете за клаузи
от договорите за кредит са оценяеми, което възражение е неоснователно. С
постановяване по реда на чл.274, ал.3 ГПК на определение № 449/29.07.2015г. по
т.д. № 1567/2015г.на I ТО на ВКС и по реда на чл.290 ГПК на решение № 76/
15.07.2016г. по т.д. № 888/ 2015г. на I ТО на ВКС, е преодоляна старата съдебна
практика, съобразно която тези искове са оценяеми. В посочената съдебна
практика, съдът е приел, че когато съдържанието на договорната клауза, чиято
нищожност се претендира, не касае основанието на вземането / престацията и не
се отрича наличието на действително правно основание на престацията, а
единствено реда и начина на определяне на вземането, или други уреждащи
правоотношението елементи, искът за прогласяване на нищожността на клаузата е
неоценяем. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение също е дадено
разрешение, че обявяването на нищожност на отделни клаузи от договор за банков
кредит като неравноправни, в които е установено право на банката едностранно да
променя договорната лихва по кредите, е неоценяем. Мотивирано е, че при липсата
на критерии за изчисляване на парична оценка на предмета на делото по правилата
на чл.69, ал.1 ГПК, както и за определяне на приблизителната цена по чл.70,
ал.3 ГПК, искът се явява неоценяем.
Предвид горното неоснователно е
възражението за нередовност на исковата молба, поради невнасяне на дължимата
държавна такса. На следващо място ищецът е освободен на основание чл.83, ал.2
от ГПК от внасяне на държавна такса с определение на съда от 04.10.2017 г.
На второ място заявява възражение
за нередовност на исковата молба, което също не е основателно, доколкото ищецът
е изложил ясно и конкретно фактическите си твърдения, като без значение е по
какъв начин са съединени исковете за нищожност, тъй като съобразно утвърдената
съдебна практика, съдът е длъжен да разгледа релевираните от ищеца възражения
за нищожност, като започне от най-тежкия твърдян порок, без значение в каква
поредност ги сочи ищеца.
По същество оспорва исковете като
неоснователни. Твърди се, че след сключване на договора от 19.09.2008 г. по
изрично искане на ищеца по кредитната му сметка в швейцарски франкове е
постъпила сумата по кредита, с което реално кредитът е усвоен от ищеца.
Поддържа се, че ищецът е подал до банката молба за откупуване на нужните му
суми в лева, тъй като покупко-продажбата
на жилището е била договорена не във валутата по кредита, а в лева. На
10.10.2008 г. новата валутна сделка между ищеца и банката е реализирана, като
левовата равностойност на сумата швейцарски франкове е постъпила в левовата
сметка на ищеца. Поддържа се, че договорът за рефинансиране е сключен за сума в
лева след индивидуално договаряне между банката и ищеца. Поддържа се, че
съществените клаузи и по двата договора са били договорени след индивидуално
обсъждане, с ищеца след преценка на конкретните му нужди, както и след напълно
индивидуална преценка на възможностите му да изплаща и обезпечи връщането на
поисканите кредити. Поддържа се, че договорът за кредит HL43387 е подписан в резултат
на добросъвестно договаряне и индивидуални преговори и на основание чл.146 от
ЗЗП. Оспорените клаузи от договора не са нищожни. Макар и предварително
изготвени от банката като предложен на кредитополучателя проект клаузите на
договора, включително и изрично оспорените с исковата молба, са ясни,
недвусмислени и напълно разбираеми, при което е изпълнено изискването на чл.147
от ЗЗП. Твърди се, че е налице изричното изключение на чл.144, ал.3, т.1, т.2,
чл.144, ал.2 от ЗЗП. Твърди се, че за целия исков период от 08.11.2012 г. до
предявяване на исковата молба, БЛП за жилищните кредити е бил изменен
един-единствен път, като считано от 01.10.2012 г. банката е оповестила
изменение на БЛП по кредитите на банката във всички валути и този процент е бил
намален с 0.25%, в резултат на което е намалена и лихвата по процесния договор.
Оспорва осъдителните искове като неоснователни.
В срока по чл.372 ГПК ищецът
депозира допълнителна искова молба.
На първо място прави възражение
по чл.369 ГПК с твърдението, че делото подлежи на разглеждане по общия ред.
Възражението е неоснователно. Предмет на предявените искове са спорни клаузи от
договори за кредит, които договори са абсолютна търговска сделка по смисъла на
чл.286, ал.2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 7 то ТЗ, което определя характера на
делото като търговско и подлежи на разглеждане по реда на глава 32 от ГПК.
Оспорва като неоснователни
възраженията, че исковете за оценяеми, както и възражението за нередовност на
исковата молба. Оспорва всички твърдения на ответника като неоснователни,
заявява доказателствени искания.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
депозира допълнителен отговор, с който поддържа всичките си възражения.
Ищецът
поддържа така предявените искове в съдебно заседание чрез своя процесуален
представител и по съображения подробно изложени в писмени бележки и
допълнителни писмени бележки депозирани по делото. Претендира разноски,
съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
Ответникът в съдебно заседание оспорва предявените искове и
моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли като неоснователни и
недоказани. Съображения излага в писмени бележки по делото. Претендира
разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Също заявява възражение
за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Страните
не спорят, че на 19.09.2008 г. са сключили договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL43387, обезпечен с договорна ипотека.
По
силата на така сключения договор Банката предоставя на ищеца-кредитополучател
кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 145 000 лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на „Ю.И
Е.Д.Б.“ АД в деня на усвояване на кредита, както следва:
1.равностойността
в швейцарски франкове на 37 144 лв. по курс „купува“ за швейцарския
франк към лева на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД в деня на усвояване на кредита за покупка на
апартамент № 5 на груб строеж на трети етаж в гр. София, ул. „*********и
2.
равностойността
в швейцарски франкове на 107 856 лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към
лева на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД в деня на усвояване на кредита за други разплащания.
Ответникът се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в
сроковете и при условията на договора.
Уговорено
е, че в деня на усвояване на кредита страните подписват Приложение № 1,
неразделна част от договора, в което посочват приложимия към същата дата курс
„купува“ швейцарския франк на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, както и конкретно определения
съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове.
Със
заключението на приетата по делото експертиза се установява, че валутата, в
която е усвоен кредитът по Договор за кредит HL 43387/19.09.2008 г. е
швейцарски франкове. Сумата на усвоения кредит е 115 391,00 швейцарски франка,
усвоена еднократно по сметка с IBAN *** Г.В.С., аналитичен номер 1815 756
********* 01 3. Сметката е разплащателна сметка във валута швейцарски франкове
(код валута 756). Сметката е кредитирана (заверена) със сумата на кредита срещу
дебитиране (задължаване) на заемна сметка 2771 - „Предоставени заеми на
граждани и домакинства за покупка и строеж на жилища във валута”, аналитична
партида 2271 756 ********* 01 9 с титуляр Г.В.С.. Валутата на заемната сметка е
с код 756 - швейцарски франк.
Ползването
на усвоения кредит в швейцарски франкове е извършено в левове, в размер на 145
000 лева, колкото е равностойността на усвоените 115 391,00 швейцарски франка
на датата на усвояване на кредита - 10.10.2008 г. по курс „купува - безкасов“
на банката 1,2566 лв. за швейцарски франк.
Левовете,
в размер на 145 000,00 лева, са постъпили по разплащателна левова сметка на
ищеца в банката с аналитичен номер 1714 ********* 01 4 и IBAN ***ане на 115
391,00 шв.фр. - 10.10.2008 г. със счетоводна операция тип „Валутна сделка“ с
основание: „Покупко-продажба на валута”, извършена по обменен курс „купува -
безкасово“ на банката - ответник в деня на сделката 1,2566 лв. за 1 швейцарски
франк.
Счетоводната
операция е взета с банково бордеро № 9327534/10.10.2008 г. на ответника, с
която е кредитирал (заверил) със 145 000,00 лв. левовата разплащателна сметка
на ищеца като е дебитирал (задължил) със 115 390,74 шв.фр. с левова равностойност 145 961,21 лв.
сметката му в швейцарски франкове
№ 1815 756 ********* 01 3.
Фиксингът
на БНБ на 10.10.2008 г. е 1,26493 лв. за 1 шв.фр. Левовата равностойност на 115
390,74 швейцарски франка по фиксинг на БНБ за 10.10.2008 г. е 145 961,21 лв.
(115 390,74 шв.фр. х 1,26493).
Разликата
от 961,21 лв. (145 961,21 лв. - 145 000,00 лв.) е отчетена като положителна
курсова разлика от валутната операция (спрямо фиксинга), отнесена в приход по
сметка 7241 - „Приходи от валутни операции“.
Съгласно
чл. 2, ал.1 на Договор за кредит HL 43387/19.09.2008 г. сметка № 1815 756
********* 01 3 в швейцарски франкове, по която ищецът е усвоил 115 391,00
шв.фр., е блокирана, а със средства по блокирана сметка не могат да се
извършват разпоредителни операции. Ищецът е имал възможност да ползва усвоените
кредитни средства в швейцарски франкове в левове, от левовата си разплащателна
сметка № 1714 ********* 01 4 като се е разпоредил с постъпилите по нея 145
000,00 лв. съобразно уговореното в чл. 1, ал. 1 на договора за кредит
предназначение, както следва:
1. на
10.10.2008 г. е ползвал 37 144,00 лв., предназначената (целева) част от
процесния кредит за разплащане на закупения с кредита недвижим имот. Плащането
е наредил с платежно нареждане за банков превод, приложено по делото на стр.
396. Сума на наредения превод: 37 144,00 лв. Получател на превода: „П.Д.А.2004“
ЕООД. Сметка на получателя: аналитичен № 1713 ********* 01 1 с IBAN ***: „Ю.Б.“
АД Основание на превода: „Покупко - продажба на недвижим имот“. Банката е
извършила плащането с вътрешнобанков превод по сметка на продавача. Видно от
банково бордеро № 9321770/10.10.2008 г. (приложено по делото стр. 430), със
счетоводна операция на 10.10.2008 г. е задължена (дебитирана) сметката на ищеца
и е заверена (кредитирана) сметка на продавача с 37 144 лева:
2. на
14.10.2008 г. ищецът е ползвал остатъкът от кредитните средства в размер на 107
856 лв., предназначена за „други разплащания“.
Сумата
е изтеглил с платежен документ „нареждане разписка“ за теглене на пари в брой
на каса в банката (приложен по делото на стр. 429).
Изтеглената
сума е 109 000,65 лева = 107 856,00 лева кредитни средства плюс 1 144,65 лв.
налични собствени средства по сметката към датата на операцията.
От
заключението на ССчЕ се установява още, че ищецът е погасявал кредита в
швейцарски франкове като е заплащал в швейцарски франкове дължимите месечни
анюитетни вноски, включващи главница, лихва и месечна такса 0,03% върху
остатъка от главница. Плащанията е извършвал от разплащателната си сметка в
швейцарски франкове с аналитичен № 1815 756 ********* 01 3. Сметката е
захранвал с внесени суми в брой на каса в банката, както следва:
-внесени
суми в лева - 59 вноски, общо в размер на 42 945,16 лв.
В деня
на вноските банката ги е обменяла в швейцарски франкове по курс „продава“ на
банката шв.фр./лев в деня на вноската. Счетоводните операции са тип „Валутни
сделки“ с основание: „Покупко-продажба на валута - продадени .. .CHF, купени
... BGN“.
-весена
сума в евро - 1 вноска в размер на 410,00 евро на 24.08.2011 г. Внесената сума
в евро банката е обменила по кръстосан курс (през лева) 1,1245 евро/шв.фр.
Счетоводната операция е „Валутна сделка тип Арбитраж “.
-внесена
сума в швейцарски франкове - 1 вноска в размер на 800,00 шв.фр. на 10.08.2012
г. Счетоводната операция е „Вноска на каса“ с основание: „Захранване на
сметка“.
По
силата на чл.3, ал.1 от договора ответникът се е задължил да заплаща на Банката
годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент /БЛП/ на „Ю.И Е.Д.Б.“
АД за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от едно цяло пунка, като към
момента на сключване на договора БЛП на Банката е бил в размер на 5%. Уговорено
е, че действащият БЛП на Банката не подлежи на договаряне и промените в него
стават незабавно задължителни за страните-чл.3, ал.5 от договора.
Уговорено
е още, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е
разрешен и усвоен-швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил
дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има
средства в лева или евро по своите сметки в Банката, погасяването на кредита се
извършва с тези средства след служебно изкупуване от Банката на дължимите
швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към
лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменимо
и безусловно съгласие и оправомощава Банката.
Между
страните не се спори, че на 08.11.2012 г. са сключили и договор за кредит за
рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит HL59398,
по силата на който Банката предоставя на ищеца кредит в размер на 203 000
лв. за рефинансиране на кредит HL43387 в „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, произтичащ от сключен
между Г.В.С. и „Ю.И Е.Д.Б.“ АД договор за кредит. Уговорено е, че разрешеният
кредит или част от него, в размер на задължението по договора се усвоява по
блокирана сметка на кредитополучателя, като средствата се превалутират
безкасово от лева в швейцарския франк по „официално обявения курс на Централна
банка“ за швейцарския франк към лева в деня на превалутиране.
Установява
се, че кредитът по този Договор е реално усвоен на 16.11.2012 г. по
разплащателна левова сметка на ищеца № 1714 ********* 03 0 и IBAN ***, която е
кредитирана (заверена) като е задължена (дебитирана) заемна сметка в лева 2771
- „Предоставени заеми на граждани и домакинства за покупка и строеж на жилища в
лева”, аналитична партида 2771 100 ********* 02 0 на ищеца (код валута 100 -
лева).
В деня
на усвояване - 16.11.2012 г. усвоените кредитни средства са отнесени за
погасяване на кредита по договор HL 43387/19.09.2008 г., съгласно уговорената
цел на кредита в чл. 2 на договора за рефинансиране: „цялостно погасяване на
кредит HL 43387“.
Ищецът
- кредитополучател не е имал достъп до усвоените с Договор за рефинансиране HL
59398 кредитните средства, доколкото усвоените кредитни средства по договора са
били колкото е било и задължението му по договор HL 43387/19.09.2008 г. по
счетоводни данни на банката към датата на сключване на договора за
рефинансиране от 08.11.2012 г.
От
заключението на ССчЕ се установява, че курсовата разлика, платена за периода
10.10.2008 г.-08.11.2012 г. в резултат от поскъпването на швейцарския франк
спрямо лева е в размер на 5 853,63 лв.
Установява
се, че надплатените суми от превалутирани месечни вноски за главница в
резултат от покачване курса на швейцарския франк и погасяване на кредита в
швейцарски франкове е общо в размер на 1 041,06 лева (6 547,05 пет минус 5
505,99 лева).
Надплатената
сума за договорни лихви под формата на курсови разлики в резултат от покачване
курса на швейцарския франк и погасяване на кредита в швейцарски франкове е общо
в размер на 6 176,36 лева (40355,81 лева минус 34 179,45 лева).
Надплатената
сума за месечни такси под формата на курсови разлики в резултат от покачване
курса на швейцарския франк и погасяване на кредита в швейцарски франкове е общо
в размер на 370,58 лева (2 421,35 лева минус 2 050,77 лева).
Надплатени
суми от курсови разлики за периода 10.10.2008 - 08.11.2012 г. общо в размер на
7 588,00 лева. (1 041,06 лева за главница плюс 6 176,36 лева за лихви плюс
370,58 лева за такси ).
Като се
вземат предвид надплатените суми по първия договор и реално извършените
плащания от ищеца за периода и изчислената надплатена сума в размер на 426,70
лева, главницата по кредита към 08.11.2012 г.
е в размер на 139 067,48 лева. (139 494,19 лв. минус 426,71 лв.)
Във
връзка с оспорванията на ищеца е допуснато изслушването на СПЕ, от заключението
на която се установява, че ищецът е изпълнил текстовете, както следва:
В
искане с вх.№ 115430/05.09.2008 г. за определяне на кредитни лимити по жилищен
кредит № HL43387-датата „05/09/08“ след подписа „С уважение“,
В молба
за превалутиране-продажба на валута 123 732,18 шв.фр.-имената „Г.С.“ след
подписа,
В копия
на молба с вх. № 115-635/06.04.2009 г. за намаление на месечната вноска-цифрите
на втория GSM-номер на л.1-ви „**********“ и датата „06/04/09“-долу на
л.2-ри,
Текстовете
в копие на молба с вх. № 115-1169/15.08.2011 г. за намаление на месечната
вноска,
В
искане за жилищно-ипотечен кредит № HL59338-имената и адресните данни
в графа „Кредитоискател“ в горната лява част на л.1-ви,
В
искане за усвояване на суми по кредит с вх. № 115-12-74/16.11.2012 г.-имената „Г.С.“
под подписа след „С уважение“.
Всички
останали-вписвания, които са били обект на експертизата, не са изпълнени от
ищеца, а от други лица.
Пред
настоящата инстанция е разпитан свидетеля Н.С.М., който установява, че е
присъствал при подписването на договора през 2008 г., който бил подписан не от Г.,
а от неговата приятелка Т.. Свидетелят установява, че Т. видяла за първи път
клаузите, когато отишла да подписва договора. Свидетелят няма спомен на Т. да й
е обяснявано като ще се образува лихвата, как ще се променя, да е предоставена
информация относно влиянието върху вноските по кредита на курса на швейцарския
франк спрямо лева.
Разпитан
е и свидетеля А..А-служител на ответната банка. Свидетелят установява, че през
2008 г. банката е предлагала кредити в швейцарски франкове, тъй като лихвите по
тях били по-ниски от лихвите по кредитите, които се предлагали във валута-евро
и лева. Установява още, че кредитът в швейцарски франкове към 2008 г., е бил с
по-малък разход за погасяване за целия срок на кредита в сравнение с другите
валути.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги
кредитира.
От правна страна:
На първо място ищецът е предявил обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.3, чл.26, ал.2, пр.2 от Закона за
задълженията и договорите, чл.146, ал.1, вр. с чл.143, т.2, т.6, т.9, т.10,
т.11, т.12, т.13, т.14, т.18 от Закона за защита на потребителите за
прогласяване нищожността на клаузите на чл.1, ал.1, ал.3, чл.2, ал.1, ал.3,
чл.3, ал.1, ал.5, чл.6, ал.2, чл.8, ал.2, чл.12, ал.1,чл.23, ал.1 и ал. 2 от
договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL43387/19.09.2008 г., както и
на клаузите на чл.1, ал.1, чл.2, ал.1, чл.3, ал.1, ал.2, ал.6, чл.6, ал.4,
чл.8, ал.2, чл.12, ал.1, чл.22, чл.30 и последната клауза на стр.8 /последна
страница/ от договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №HL
59398/08.11.2012 г., тъй като са неравноправни.
Страните не спорят, че между тях
са възникнали валидни облигационни отношения по силата на два сключени договора:
за банков ипотечен кредит и за рефинансирането му. Тези договори за разлика от
договора за заем по ЗЗД са консенсуални, формални и срочни.
При предоставен кредит от банка приложение
намират правилата на чл. 430 - 432 ТЗ.
Съгласно легалното определение в чл. 430,
ал. 1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По
своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата
по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на
вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за
отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена
разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване
на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на
сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане
в наличност сумата на задължението на кредитора.
За да бъде квалифицирана като
неравноправна клауза в потребителски договор, е необходимо да са налице
общите материалноправни предпоставки по
чл. 143, чл. 145, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Неравноправна клауза в договор
сключен с потребител, представлява:
1) всяка неиндивидуално
определена уговорка във вреда на потребителя, която 2) е в нарушение на
принципа за добросъвестност и 3) е причина за значително неравновесие между
договарящите страни относно техните права и задължения, 5) не е съставена на ясен и разбираем език, 6) не касае
определянето на основния предмет на договора, както и съответствието между
цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще
бъде доставена или извършена в замяна.
Оспорените от ищеца клаузи не са индивидуално уговорени. Индивидуално
уговорени са клаузи, които не са били изготвени предварително или дори и да са
били изготвени предварително, потребителят е могъл да изрази становище по
тяхното съдържание и съответно, при достатъчно информиран избор, ги е приел.
Клаузите на общите условия, към които препраща договорът, независимо че са
приети от потребителя при сключването му, поначало се считат, че не са
индивидуално уговорени. В този смисъл е и съдебната практика-Решения №
98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., № 51/04.04.2016
г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и № 77/22.04.2015 г. по гр. д. №
4452/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о.
С показанията на свидетеля А. не се установи обратното.
Напротив с показанията на разпитания свидетел М., се установи, че пълномощникът
на ищеца за първи път видял клаузите на договора, при самото му подписване и не
е чул да му се дават подробни разяснения, относно отделни клаузи на договора.
По предявените 11 обективно кумулативно съединени
искове за прогласяване
за нищожни клаузите на чл.1, ал.1, ал.3, чл.2, ал.1, ал.3, чл.3, ал.1, ал.5,
чл.6, ал.2, чл.8, ал.2, чл.12, ал.1,чл.23, ал.1 и ал. 2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL43387/19.09.2008
г.
Съдът
намира, че е налице правен интерес за ищеца да предяви настоящите искове,
въпреки, че договорът от 2008 г. не е действащ, тъй като се позова на неравноправен
характер на договора, основан на обстоятелства по чл.145, ал.1
ЗЗП, възникнали при сключване на прекратения договор, от който обаче изцяло
зависи вторият сключен между страните, действащ договор от 08.11.2012 г.
По
съществото на тези искове:
С Решение
№ 95 от 13.09.2016г. на т.д.№ 240/2015г. на ІІ т.о., постановено по реда на
чл.290 от ГПК, е дадено разрешение на правния въпрос, че договорът за жилищен
ипотечен кредит /какъвто е и процесния/ не е сделка, имаща за предмет финансови
инструменти и че с оглед въведеното в чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ изискване /при отпускането
на кредит, банката да обяви правилата по кредита, съдържащи и посочване на
лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на
лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното
погасяване на кредита/, конкретната формула за определяне на възнаградителната
лихва - методиката за изчисление на лихвата, съответно базовия лихвен процент,
е съществен елемент от съдържанието на банковата сделка и като такъв, изключва
възможността да бъде едностранно променян от кредитодателя след сключването на
договора, независимо дали лихвеният процент е фиксиран или променлив. Изведено
е, че когато на потребителя не е предоставена предварително достатъчна
конкретна информация как банката може едностранно за промени цената на
доставената финансова услуга, както и когато методологията на банката, включена
във вътрешните й правила, не е част от кредитния договор, кредиторът не може да
се счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза по чл.143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП.
С оглед
на така установената съдебна практика Съдът намира, че клаузата на чл.3, ал.5
от договора от 19.09.2008 г. в частта й, в която е уговорено, че действащият
базов лихвен процент на Банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните, е неравноправна по
чл.143, т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП, поради което нищожна на основание чл.146, ал.1
от ЗЗП.
Клауза
на чл.3, ал.5 не съдържа посочване на обективни критерии за промяна на лихвения
процент по договора и по този начин ответникът не е спазил изискването на чл.
58 от ЗКИ, съобразно която правна норма, при отпускане на кредит банката
предоставя безплатно и в писмена форма на клиента своите условия по кредитите,
които трябва да съдържат данни за обективните критерии, въз основа на които
могат да се изменят общите разходи по кредита (такси, комисиони и други
разходи, пряко свързани с договора за кредит); лихвения процент, изразен като
годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията,
при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита.
Клаузата
на чл.3, ал.5 от договора е напълно бланкетна.
При
липса на каквото и да е оповестяване на начина, по който банката формира своя
БЛП не може да се приеме, че уговорката за променлива лихва е съответна на
предвидимите и за двете страни промени в цените на кредитирането за дългосрочен
период. Самата уговорка на периодично привеждане в съответствие с изменения на пазара
на дължимите престации представлява елемент от основния предмет на договора и
принципно би била изключена от потребителска закрила, ако е ясно и разбираемо
уговорена (чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО). Съответно при процесното договаряне
значение има именно липсата на каквото и да е съгласуване с потребителя на
факторите, които обуславят конкретното съдържание на БЛП, позволяващо приемане
на произволна методология, следователно и произволен БЛП.
Ето
защо клаузата на чл.3, ал.5 от процесния договор от 2008 г. е неравноправна,
поради което и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП е нищожна, предвид на което искът
за прогласяване на нейната нищожност следва да бъде уважен като основателен.
Основателни
са и исковете за нищожност на клаузите на чл.2, ал.3 чл.6, ал.2 и на чл.23,
ал.1 и ал.2 от договора от 2008 г., съобразно които: чл.2, ал.3-усвоеният
кредит в швейцарски франкове по сметката по ал.1 се превалутира служебно от
Банката в лева по търговски курс „купува“ на Банката за съответната валута в
деня на усвояването, като се превежда по открита в Банката сметка на
кредитополучателя в съответната валута. С подписване на настоящия договор
кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава
Банката за служебното извършване на горните действия, чл.6, ал.2- в случай,
че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева или евро по своите сметки в
Банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във
валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези
средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД за
швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на
настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава
Банката, чл.23, ал.1-кредитополучателят декларира, че е запознат и
съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от Банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк към евро/лева, както и превалутирането по
чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6,
ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита,
изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от
такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди
/включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове
и новите лихви, приложими по превалутирания кредит, чл.23, ал.2-кредитополучателят
декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от този договор, както и
че е съгласен с настъпването им.”.
Съдът
намира, че тази клаузи са неравноправни на основание чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй
като не са изразени на ясен и разбираем език, но не от формална и граматическа
гледна точка.
С оглед
събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че ищецът
в качеството му на потребител не е бил уведомен за всички обстоятелства, които
са могли да дадат отражение върху обхвата на неговото задължение и не са му
позволили да изчисли общата цена на своя заем. Не е предоставена достатъчна
информация, която да е позволила на ищеца-кредитополучател да вземе решение,
основано на добра информираност и благоразумие. Ищецът не е бил информиран за
влиянието върху вноските на драстично обезценяване на българския лев и
увеличаването на чуждестранния лихвен процент, нито че чрез сключването на
договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск,
свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да
понесе при обезценяването на валутата, в която получава доходите си.
Видно
от показанията на свидетеля А., при предлагането на този кредитен продукт
Банката е наблягала на това, че същият представлява изгоден потребителски
кредит в условията на икономическа криза с оглед предлагания нисък лихвен
процент, което е мотивирало и ищеца да сключи процесния договор. Но с
доказателствата по делото ответната страна, въпреки разпределената й от съда
доказателствена тежест, не успя да докаже, че е изпълнила задължението си ясно
да обозначи безспорно предлагания от нея рисков продукт като такъв.
Съдът
намира, че банката-ответник не е предоставила на ищеца-кредитополучател цялата
относима информация, която да му е позволила да прецени икономическите
последици от клаузите на чл.2, ал.3 и на чл.6, ал.2 от процесния договор,
поради което същите се явяват неравноправни и на това основание нищожни, поради
което и тези искове подлежат на уважаване като основателни и доказани.
По
отношение на клаузите на чл.23, ал.1 и ал.2 от договора от 2008 г.
Тези
клаузи също са нищожни, тъй като с тях на практика рискът от обменния курс е
прехвърлен изцяло върху ищеца-кредитополучател, а самите клаузи не са съставени
по прозрачен начин, позволяващ на ищеца да прецени, на основание ясни и
разбираеми критерии, икономическите последици от сключването на договора.
В този
смисъл е изцяло и практиката по реда на чл.290 от ГПК, обективирана в Решение №
295/22.02.2019 г., т.д. № 3539/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 245/27.03.2019
г., т.д. № 1599/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 384/29.03.2019 г., т.д.
№ 2520/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., които се споделят напълно от настоящия
съдебен състав.
При
постановяване на горното съдът се съобразява и с постановеното на основание
чл.267 от ДФЕС Решение на Съда (втори състав) от 20 септември 2017 година по
дело C-186/16 (R. P.A. и др. срещу B. R. SA), което изцяло е горепосочения
смисъл.
Настоящият
съдебен състав намира, че и клаузата на чл.2, ал.1 от договора от 2008 г. е
нищожна в частта й, в която се уговаря, че разрешеният кредит се усвоява по
блокирана сметка в швейцарски франкове и се ползва от кредитополучателят след
представянето на молба за превалутиране. С тази клауза за превалутиране на
практика потребителят бива лишен от възможността за реалното използване на
валутата, в която му е предоставен кредитът-швейцарски франкове, тъй като
всъщност Банката е предоставила кредита на ищеца в националното платежно
средство-в левове, като по този начин е налице значително неравновесие между договарящите страни
относно техните права и задължения. Това е така, защото на практика за Банката
не е налице задължение да осигури и фактически, реално да предостави в
банковата сметка на кредитополучателя за ползване съответната валута-швейцарски
франкове, т.е. по
сметка с IBAN *** Г.В.С., аналитичен номер 1815 756 ********* 01 3 реално не е
постъпила сума в размер на 115 391 швейцарски франка, тъй като операцията
е безналична, като по този начин Банката-кредитодател избягва превалутирането
/закупуване на швейцарски франкове и предоставянето им за ползване от
кредитополучателя, като направо предоставя за ползване съответната сума в
левове/, за разлика от потребителя, който получава кредита в левове след
превалутирането му от швейцарски франкове и по този начин следва да понесе вреда
в резултат на получената разлика в курса на швейцарския франк към момента на
усвояване на кредита. Тази разлика представлява положителна величина, формирана след служебно
превалутиране от банката, и се явява нейна печалба, получавана наред с договорената
възнаградителна лихва. По този начин оспорената клауза представлява пряка
уговорка във вреда на потребителя, като възлага върху по-слабо информираната
страна неизгодните икономически последици от превалутирането на предоставения й
в чуждестранна валута кредит. Освен това във всички случаи, в които извършва
превалутиране /и при първоначалното отпускане на кредита, и в хода на
погасяване на задълженията/, Банката прилага собствените валутни курсове, тези
определени едностранно от нея и така създава още една предпоставка за
непредвидимост по отношение на това, какво дължи кредитополучателя.
Ето защо съдът намира, че
клаузата на чл.2, ал.1 в посочената й част се явява неравноправна
съобразно чл. 143, т. 19 ЗЗП, което води до нейната нищожност-чл. 146, ал. 1
ЗЗП.
Оспорената
клауза на чл.8, ал.2 от договора от 2008 г. гласи: „при частично или пълно
предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателят дължи такса в размер на 4%
върху размера на предсрочно погасената главница.
Тази
клауза не е нищожна, тъй като не противоречи на императивната правна норма,
сочена от ищеца, доколкото същата не е приложима към договора от 2008 г. Процесният
договор за банков кредит е сключен на 19.09.2008 г., т. е. при действието на
Закона за потребителския кредит, в сила от 01.10.2006 г. и отменен с §3 от
преходните и заключителните разпоредби на Закона за потребителския кредит /обн.
ДВ, бр. 18 от 5 март 2010 г., в сила от 12.05.2010 г. / Изрично в параграф 5 от
ПЗР на действащия ЗПК е предвидено, че разпоредбите му не се прилагат за
договори за потребителски кредит, сключени преди датата на влизането му в сила,
с изключение на чл. 14, 15, 26 и 35, които се прилагат за безсрочни договори за
кредит, сключени преди тази дата. Соченият от ищеца §13 от ПЗР към Закона за
изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит /ДВ, бр. 35 от 2014
г., в сила от 23.07.2014 г./, касае действието на това изменение на Закона за
потребителския кредит от 2010 г. по отношение на договорите, за които законът
поначало се прилага, а не към всички заварени сключени договори за кредит.
На
следващо място съдът намира, че оспорената клауза не е неравноправна, тъй като
представлява предварително уговорено обезщетение за търпените от Банката вреди
при предсрочно погасяване на кредит, доколкото в тази хипотеза кредитната
институция се лишава от част от лихвите, които е планирала да получи до края на
срока на договора, освен това може да направи и административно разходи,
например за проучване на нов клиент, на който да предостави освободените
средства като заем. Друг ще бъде въпроса дали така уговорена тази неустойка не
е прекомерна.
Поради
което искът по отношение на тази клауза подлежи на отхвърляне като
неоснователен. Отделно от това тази клауза вече е неприложима с оглед
прекратяване на договора и от доказателствата по делото не се установява
ответникът да я е начислил и съответно погасил със сумата от втория договор, за
да зависи от нея размерът на главницата по договора от 2012 г.
В оспорената
клауза на чл. 12 от договора от 2008 г. е установено правото на банката да
променя по време на действието на договора Тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите
лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му
превалутиране по реда на чл.21. Измененията на Тарифата и/или приложимите лихви
влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са
задължителни за страните по настоящия договор. Тази клауза също е нищожна.
По
своята правна същност Тарифите на банките представляват отнапред установени от
търговеца Общи условия, тъй като определят парични задължения за неопределен
период от време и се прилагат за неограничен кръг от правни субекти-кредитополучатели,
като тези уговорки стават част от клаузите на договорното правоотношение при
сключване на абсолютни или относителни банкови сделки. Съгласно императивната
норма на чл. 298, ал. 1 ТЗ, клаузите в Общите условия стават задължителни за
другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема или е търговец и ги е
знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно. Когато обаче за
действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените от
търговеца Общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени
при сключването-чл. 298, ал. 2 ТЗ. Както е посочено по-горе, договорът за банков
кредит е формална сделка-чл. 430, ал. 3 ТЗ, поради което, за да бъде обвързан
от новите Общи условия, кредитополучателят трябва да заяви писмено, че ги
приема.
Следователно
с горепосочената клауза от процесния договор се създава значително неравновесие
в отношенията между страните, тъй като на банката се предоставя правото по
всяко време на действието на договора едностранно да определи по свое
усмотрение размера на различните банкови такси, заплащани за използване на
предоставения финансов ресурс. Същевременно в оспорената клауза /или в други
клаузи/ не е предвидена възможност договорът да бъде прекратен безусловно от
кредитополучателя при изменение на Общите условия, предвиждащо увеличаване на размера
на таксите и комисионните, поради което същата се явява неравноправна съобразно
чл. 143, т. 12 ЗЗП, което води до нейната нищожност-чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
В договора не е предвидена
възможност, ако потребителят не е съгласен с измененията, да има възможност
да се откаже от договора, без да посочва причина и без да дължи обезщетение или
неустойка, или да продължи да го изпълнява при действащите преди изменението
общи условия.
Неоснователни
са исковете за неравноправност на клаузите на чл.1, ал.1, чл.1, ал.3 чл.3, ал.1
от договора от 2008 г. Оспорените клаузи касаят основния предмет на договора -
цената на договора, а именно - определянето на размера на кредита и на
възнаградителната лихва, поради което въпросът за неравноправността им може да
бъде разглеждан единствено и само, ако уговорките са неясни и неразбираеми -
чл.145, ал.2 ЗЗП.
Според
настоящия съдебен състав оспорените клаузи уреждат „изначалните условия” на
договора за кредит към момента на сключването му, като страните са били напълно
наясно с тях и с подписването на договора са изразили съгласието си с
конкретния размер на кредита и на БЛП към сключването на договора, съответно с
цената на предоставения кредит и погасителния план към него. Приемането на тези
клаузи за нищожни би довело до нищожност на целия договор. Последица от това би
било възникване на вземане на банката за връщане, поради начална липса на
основание, на целия предоставен от нея паричен ресурс, което не покрива
интереса на ищеца, договорил връщането му разсрочено за период от 35 години.
Предвид
изложеното, съдът приема, че клаузите са ясни и разбираеми за средния
потребител, поради което същите не се явяват неравноправни.
Предвид
основателността на установителните искове за нищожност на клаузи от
първоначалния договор от 19.09.2008 г. и доколкото размерът на вземането на
банката за главница и лихви, за погасяването на които е сключен вторият между
страните договор за кредит за рефинансиране от 08.11.2012 г. /погасяване на
задълженията по договора от 2008 г./, се основават на приложението на нищожните
съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП клаузи от договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL43387 от 19.09.2008 г., то съдът приема, че размерът на главницата по
кредита по договора от 19.09.2008 г. към датата на сключване на втория договор
08.11.2012 г. и съобразно заключението на ССчЕ възлиза на сумата от
139 067,48 лв., като приема, че кредитът по договора от 2008 г. е отпуснат
и усвоен в левове /предвид нищожността на клаузите за превалутиране/. Като в
тази връзка и съобразно съдебната практика по чл.290 на ВКС, както и практиката
на СЕС, цитирани по-горе, включително Определение на съда /седми състав/ от 22
февруари 2018 г. до дело № С-119:17 г., приема, че процесният договор от 2008
г. не може да се приравни и на договор за кредит, индексиран в чужда валута.
Според настоящия състав така сключеният договор не и договор за кредит в
чуждестранна валута, доколкото банката не се е задължила по този договор да
предостави на ищеца за ползване швейцарски франкове в конкретен размер, посочен
в договора, а швейцарски франкове в размер на равностойността им на
145 000 лв.
Съдът
приема, че правилно вещото лице е намалило дължимата главница с надплатената и
недължима сума от 426,70 лв., тъй като реално с нея се погасява част от
дължимата от ищеца главница.
Установява
се, че неправилно Банката е усвоила целия кредит в размер на 200 963 лв.
за погасяване на всички задължения по договора от 19.09.2008 г., поради което и
безспорно разликата от 61 895,52 лв. е недължима от ищеца.
Ищецът
обаче не е сезирал съда с иск по чл.124, ал.1 от ГПК за недължимост на част от
главницата по втория договор от 08.11.2012 г., а с иск за реално изпълнение по
чл.430,
ал.1 във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който обаче като неоснователен
подлежи на отхвърляне.
Както е
посочено по-горе в настоящото решение, договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата
по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В случая и по
втория процесен договор, кредитът е отпуснат с цел цялостно погасяване на
задълженията по договора за кредит HL43387, следователно отпуснатата
сума не може да бъде използвана от ищеца за други цели и той не може да се
разпорежда с тази сума, поради което и ответникът не дължи превеждане на тази
сума по сметката на ищеца.
Дори и
ответникът да преведе сумата на ищеца, като неправилно усвоена, то ищецът не
може да я получи и ползва за други цели, различни от посочените в договора, а
ако я получи той ще дължи връщането й на Банката. В този смисъл така предявения
иск не дава исканата защита на ищеца.
Доколкото
този иск е неоснователен, неоснователен се явява и акцесорния иск по чл.86,
ал.1 от ГПК за заплащане на лихва за
забавено изпълнение, който също ще следва да бъде отхвърлен.
Ищецът
е предявил и още единадесет обективно кумулативно съединени искове за
прогласяване нищожността на клаузите на чл.1, ал.1, чл.2, ал.1, чл.3, ал.1,
ал.2, ал.6, чл.6, ал.4, чл.8, ал.2, чл.12, ал.1, чл.22, чл.30 и последната
клауза на стр.8 /последна страница/ от договор за кредит за рефинансиране на
жилищен/ипотечен кредит №HL 59398/08.11.2012 г.
Клаузите
на чл.1, ал.1, чл.3, ал.2, чл.3, ал.2 от договора от 2012 г. не са нищожни по
съображения изложени по-горе.
Клаузата
на чл.2, ал.1 от договора от 2012 г. е нищожна само в частта й за
превалутиране, но не и по отношение на целта на кредита, посочен в нея.
Съображенията са същите изложени по-горе касаещи нищожността на клаузите за
превалутилане.
Клаузата
на чл.3, ал.6 и свързаната с нея клауза на чл.6, ал.4, касаещи промяната на БЛП
са нищожни, въпреки, че в клаузата на чл.3, ал.6 за разлика от клаузата на чл.3,
ал.5 от договора от 2008 г., вече са посочени фактори, които обуславят
конкретно съдържание на БЛП, предвид следните съображения:
За
предпоставките за квалифицирането по чл. 143 от ЗЗП на клаузи за увеличаване на
лихвените нива като неравноправни има богата съдебна практика както на ВКС,
така на Съда на ЕС, с които са тълкувани нормите на Директива 93/13/ЕИО,
постановена чрез анализ на дерогиращите норми на ал. 2, т. 1, по ал.3, т.1 и ал. 4 на чл. 144 от ЗЗП /с които
се въвеждат аналогичните норми на Директива 93/13/ ЕИО/.
Единствено
добросъвестното уговаряне на правилата и условията за промяна на лихвените нива
е предпоставка за приложното поле на изключващите неравнопоставенността норми чл. 144, ал. 2, т. 1, по ал.3, т.1 и ал. 4 от ЗЗД /решение от 26 април
2012 година по дело Invitel, C-472/10,
решение от 21 март 2013 г Vertrieb по дело C-92/11 , решение от 26
февруари 2015 г.по дело Matei, C‑143/13 и решение № 77 от 22.04.2015г. по гр.д.№
4452/2014г. на ІІІ г.о., решение № 424 от 02.12.2015г. по гр.д.№ 1899/2015г 4
г.о., Решение №95 от 13.09.2016г. на т.д.№ 240/2015г. на ІІ т.о, Решение № 205 от 07.11.2016 год. по т.д. № 154 по
описа за 2016 год. на ВКС, Търговска
колегия, състав на І т.о., Решение № 165 от 02.12.2016 г. на ВКС, ТК, първо
търговско отделение по т.дело № 1777/2015г. и Решение № 98 от 25.07.2017 г. на ВКС, Търговска колегия, І
отделение по т.д.№ 535 по описа за 2016.г/.
Добросъвестна
и поради това допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за
увеличаване на първоначално уговорената лихва, е само тази, която отговаря на
следните кумулативни условия:
1.обстоятелствата/лихвообразуващите
показатели, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са
изрично уговорени в договора или в общите условия, т.е. да представляват част
от съдържанието на договора или на общите условия,
2. тези
обстоятелства следва да са обективни, т.е. да не зависят от волята на
кредитора, тяхното определяне или приложение да не е поставено под неговия
контрол. Те следва да се определят от свободното въздействие на пазара или
от публична институция/външен за
доставчика орган,
3.
информацията за лихвообразуващите компоненти трябва да е публично достъпна, за
да може потребителят да направи собствени изчисления и прогнози. Субективният
елемент при формиране на лихвеното ниво не може да бъде изключен в случаите, в
които плаващата компонента на цената на кредита се формира както от лихвени,
така и от нелихвени разходи и фактори, специфични за конкретната банка и
определяни от нея без да са публично достъпни,
4. да е
налице методика за промяна на лихвата, т.е. да е ясен начинът на формиране на
лихвата. В своята практика по чл.290 ГПК, Върховният касационен съд е приел, че
за да е налице методика за начина на увеличаване на лихвените нива, обвързваща
страните по кредитното правоотношение е необходимо тя да представлява ясна и
конкретно разписана изчислителна процедура /математическа формула/алгоритъм/
посочваща: вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти-пазарни индекси и/ или индикатори и/или други обективни
величини или комбинация между тях/. Когато кредиторът се позовава на такива
обективни фактори, при липса на изчислителна формула тяхното влияние по
отношение промяната на лихвата се поставя под негов контрол /той може в негов
субективен интерес да използва като лихвообразуващи само факторите, които към
момента на изчисляване на лихвата са на висока стойност/. Затова изброяването в
договора или в общите условия на обективни фактори, без включването на
методология не е достатъчно да бъде определено поведението на търговеца като
добросъвестно, тъй като в тези случаи те губят характеристиката си на
независещи от неговата воля. Именно външните причини, които могат да обусловят
изменението на цената /лихвата/, а не субективна власт на търговеца и или
доставчика на финансови услуги са основанието законодателят да допусне
запазването на сделката и на обвързаността на страните от нея,
5.
методиката, включваща изчислителна процедура, съгласно която промяната на
лихвата е функция от стойността на обективните показателя/ли е съществен
елемент от договорното съдържание. Тя трябва да е подробно и ясно описана в
договора или в Общите условия. Неравноправие се внася в хипотезите, в които тя
е включена във вътрешнобанков акт на кредитора, тъй като по този начин тя губи
характеристиката си на независеща от неговата воля,
6.
промяната на лихвата трябва да настъпва автоматично при изменение на
лихвообразуващите фактори, без тя да е поставена на усмотрението на кредитната
институция,
7. при
настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и
понижаване на първоначално уговорената лихва-ако е предвидена възможност само
за повишаване, това несъмнено води до „значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя“, съгласно чл. 143 от ЗЗП.
Изброените
условия са в пряка връзка с изискванията
на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗКИ и чл. 59, ал. 2 от ЗКИ и на чл. 147, ал. 1, във
вр. с чл. 143, т. 18 от ЗЗП за ясно и разбираемо формулиране на условията по
договорите за кредит.
Безспорно
е, че тези изисквания не са спазени, поради което и оспорените клаузи се явяват
нищожни.
Единствено
при изпълнение на тези изисквания могат да се приложат дерогиращите правила на
ал. 2, т. 1, по ал.3, т.1 и по ал. 4 на
чл. 144 от ЗЗП и клаузите за възнаградителна лихва да се определят като
равноправни. В този смисъл е прието и в решения от 26 април 2012 година по дело
Invitel, C-472/10, от 21 март 2013 г
Vertrieb по дело C-92/11 и от 26
февруари 2015 г.по дело Matei, C‑143/13, с които е изведено, че
механизмът и основанията за промяна на възнаградителната лихва и другите
разходи по кредита трябва да са съставени на ясен и разбираем език и да са
включени в съдържанието на договора. Липсата на обективен характер и на
основателност на причината за изменението, както и непосочването на конкретните
външни фактори/показатели за изменението не могат да се компенсират от
уведомяването за промяната и с правото на прекратяване на договора, поради
което такива клаузи не попадат в приложното поле на дерогиращата
неравноправността норма на чл. 144, ал.2, т. 1 от ЗЗП. В този смисъл изрично
при позоваване на практиката по дело C-92/11г.
Решение № 98 от 25.07.2017 г. на
ВКС, Търговска колегия, І отделение по т.д.№ 535 по описа за 2016 г.
По
отношение на клаузата на чл.8, ал.2 от договора, която предвижда такса при
частично или предсрочно погасяване на кредита-при рефинансиране. Тази клауза
също не е нищожна по аргументи посочени по-горе по аналогична клауза в договора
от 2008 г.
Клаузата
на чл.12, ал.1 от договора от 2012 г. е идентична на клаузата по чл.12, ал.1 от
договора от 2008 г. и е нищожна по съображения изложени по-горе в решението.
По
изложени вече съображения нищожни са и клаузите на чл.22 и последната клауза на
стр.8 /последна страница/ от договор за кредит за рефинансиране на
жилищен/ипотечен кредит №HL 59398/08.11.2012 г., тъй като с тях на практика
рискът, последицата от увеличаване на лихвения процент е прехвърлен изцяло
върху ищеца-кредитополучател, а самите клаузи не са съставени по прозрачен
начин, позволяващ на ищеца да прецени, на основание ясни и разбираеми критерии,
икономическите последици от сключването на договора.
Клаузата
на чл.30 от договора от 2012 г. не е нищожна, доколкото с нея ищецът е
удостоверил, че е запознат с ОУ на Банката и ги приема. Клаузата е съставена на
ясен и разбираем език, нито път е във вреда на потребителя.
Доколкото
безспорно се установи, че главницата по договора от 2008 г., която е следвало
да бъде погасена изцяло с договора от 2012 г., е определена неправилно въз
основа на нищожни клаузи, поради което е и в друг размер, то искът с правно
основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД се явява основателен, а по размер доказан
съобразно заключението на ССчЕ и ще следва да бъде уважен за сумата от 3 373,79
лв., представляваща сбор от надплатени /недължими/ суми за периода от сключване
на втория договор 08.11.2012 г. до датата на подаване на исковата
молба-25.05.2017 г.
Предвид
горното искът ще следва да бъде уважен за сумата от 3 373,79 лв. и
отхвърлен като неоснователен за разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 7000 лв. Върху уважената главница следва да бъде присъдена лихва
така, както е претендирана от датата на подаване на исковата молба.
По разноските в процеса:
При този
изход на делото разноски се дължат и на двете страни. Ищецът е освободен на
основание чл.83, ал.2 от ЗЗД само от държавна такса в производството.
На първо място следва да се
посочи, че възраженията и на двете страни за прекомерност на заплатените от тях
адвокатски възнаграждения са неоснователни.
По силата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
На първо
място са предявени 22 броя обективно кумулативно съединени искове за
прогласяване нищожността на 22 клаузи от два договора. По силата на чл.7, ал.1,
т.1 от Наредбата, минималното адвокатско възнаграждение при неоценяеми искове
възлиза на сумата от 200 лв., т.е. общо 4400 лв. за всичките искове.
Предявен е
главен иск за сумата от 63 506, 08 лв. и акцесорен иск за сумата от
29 093,36 лв., за които дължимото минимално адвокатско възнаграждение по
т.4 е съответно: 2 435,18 лв. и 680 лв.
Предявен е
иск за сумата от 7000 лв., при който дължимото минимално адвокатско възнаграждение
по т.3 е в размер на 1 402,80 лв., или общо за всички многобройни
предявени искове адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 8 917,98
лв. Отделно от това делото е с висока фактическа и правна сложност.
Предвид
горното заплатените от страните възнаграждения в размер съответно на 4000
лв.-за ищеца, съобразно договор за правна помощ от 30.03.2017 г.-л.21, том І и
4 693,99 лв., съобразно преводно нареждане за кредитен превод от
17.11.2017 г., не само че не са прекомерни, но са и под определения минимум.
При това
положение ищецът е направил разноски в размер на 4000 лв. за адвокатско
възнаграждение и 800 лв.-депозит вещо лице, или общо разноски в размер на
сумата от 4 800 лв. От тази сума и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 162,59 лв.,
която е съответна на уважената част от исковете /3373,79 лв./
Ответникът
е направил разноски в размер на 4693,99 лв. за адвокатско възнаграждение и 950
лв.-депозит вещо лице, или разноски в общ размер на сумата от 5 643,99 лв.
От тази сума и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата от 5452,81 лв., която е съответна на
отхвърлената част от исковете /96225,65 лв./, или на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да плати на ответника разноски по компенсация в размер на 5 290,22
лв.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна
такса върху уважения размер от иска, а именно: 134,95 лв. за уважения иск от
3373,79 лв. и 1040 лв.-за 13 уважени неоценяеми искове, като за всеки един от
тях се дължи държавна такса в размер на 80 лв., или общо държавна такса в
размер на 1 174,95 лв.
Водим от горното Софийски градски съд,
Първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
по обективно кумулативно съединените искове на Г.В.С., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, адвокат В.В. против „Ю.Б.“ АД, дружество регистрирано и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** за нищожни на основание чл.146, ал.1 от
ЗЗП следните клаузи от договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL43387 от 19.09.2008 г.:
- като неравноправна по чл.143, т.19 ЗЗП клаузата на
чл.2, ал.1 от договора, в частта й, с която е уговорено, че разрешеният кредит се
усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателят в Ю.И
Е.Д.Б. АД и се ползва от кредитополучателя при условията на ал.3 и ал.4, след
представяне на Банката на молба за превалутиране /по образец на Банката/ и
свързаната с нея клауза на чл.2, ал.3, съобразно която усвоеният кредит в
швейцарски франкове по сметката по ал.1 се превалутира служебно от Банката в
лева по търговски курс „купува“ на Банката за съответната валута в деня на
усвояването, като се превежда по открита в Банката сметка на кредитополучателя
в съответната валута. С подписване на настоящия договор кредитополучателят дава
своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава Банката за служебното
извършване на горните действия,
-като неравноправна по чл.143,
т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП клаузата на чл.3, ал.5 от договора в частта й, в която
е уговорено, че действащият базов лихвен процент на Ю.И Е.Д.Б. АД за швейцарски
франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни
за страните,
-като неравноправна по чл.143,
т.19 от ЗЗП клаузата на чл.6, ал.2, с която е уговорено, погасяването на
кредита да се извършва във валутата, в която същият е разрешен и
усвоен-швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна
вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата
сума в швейцарски франкове по сметка си по чл.2, ал.1, но има средства в лева или евро
по своите сметки в Банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства
след служебно изкупуване от Банката на дължимите швейцарски франкове по курс
„продава“ на Ю.И Е.Д.Б. АД за швейцарския франк към лева/евро, за което
кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и
безусловно съгласие и оправомощава Банката,
-като
неравноправна по чл.143, т.12 от ЗЗП клаузата на чл.12, ал.1 от договора,
съобразно която: „Банката запазва правото си по време на действие на настоящия
договор да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които Ю.И Е.Д.Б. АД прилага при операциите си, както и приложимите лихви по
настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му
превалутиране по реда на чл.21. Измененията на Тарифата и/или приложимите лихви
влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са
задължителни за страните по настоящия договор,
-
като
неравноправни по чл.143, т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП клаузите на чл.23, ал.1 и
ал.2, от договора, съобразно които: „кредитополучателят декларира, че е
запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от Банката курс
купува и/или продава на швейцарския франк към евро/лева, както и
превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в
случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски
по кредита, изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка
риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички
вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните
курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит, чл.23,
ал.2-кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия
смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от този
договор, както и че е съгласен с настъпването им.”.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените искове за прогласяване нищожността на следните клаузи от договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL43387 от 19.09.2008 г.: чл.1, ал.1, чл.1,
ал.3, чл.3, ал.1 и чл.8, ал.2.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от Г.В.С., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адвокат В.В.
против „Ю.Б.“ АД, дружество регистрирано и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията гр. София с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.430,
ал.1 във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането
на ответната страна да преведе на ищеца сумата от 63506,08 лв. /шестдесет и три
хиляди петстотин и шест и 0,08 лв./, която сума е трябвало да бъде преведена на
ищеца по силата на договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен
кредит №HL 59398/08.11.2012 г., и която сума представлява разлика между
реалната главница, в първоначалните условия на договора, каквато би била, а
именно: 139 493,92 лв. и тази, която е отпусната по силата на втория договор за
предсрочно погасяване на първия, както и за сумата от 29 093,36 лв. /двадесет и
девет хиляди деветдесет и три и 0,36 лв./-лихва за забава върху главницата от
63 506,08 лв. за периода от 08.11.2012
г. до подаване на исковата молба-25.05.2017 г.
ПРОГЛАСЯВА по обективно
кумулативно съединените искове на Г.В.С., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
адвокат В.В. против „Ю.Б.“ АД, дружество регистрирано и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** за нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП следните
клаузи от договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит №HL
59398/08.11.2012 г.:
-клаузата на чл.2, ал.1 само в
частта, в която е уговорено, че разрешеният кредит или част от него се усвоява
по блокирана сметка на кредитополучателя, като средствата се превалутират
безкасово от лева в швейцарски франк по „официално обявения курс на Централната
банка“ за швейцарския франк към лева в деня на превалутирането,
-клаузата на чл.3, ал.6 и
свързаната с нея клауза на чл.6, ал.4, в следните части, частта на чл.3, ал.6,
с която е предвидено, че БЛП подлежи на ежемесечно преразглеждане, като при
промяна на един или повече от изброените в предходното изречение показатели е
налице основание за актуализация на БЛП. В случай, че по време на действието на
настоящия договор Банката промени базовия лихвен процент на Ю.И Е.Д.Б. АД за
жилищни кредити, съгласно условията на чл.3, ал.6, размерът на погасителните
вноски, определен в алинея 1 се променя, считано от датата на влизане в сила на
новия БЛП, в съответствие с промяната, за което кредитополучателя с
подписването на договора, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие,
-клаузата
на чл.12, ал.1 от договора, съобразно която: „Банката запазва правото си по
време на действие на настоящия договор да променя Тарифата за условията,
лихвите, таксите и комисионните, които Ю.И Е.Д.Б. АД прилага при операциите си.
Измененията на Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на
приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по
настоящия договор,
-клаузите
на чл.22 и последната на стр.8 от договора, в частта съобразно които: „С
подписването на настоящия договор за кредит, кредитополучателят декларира, че е
запознат и съгласен с всички счетоводни операции, извършени от Банката, при, по
повод или във връзка с договореностите по кредита, вкл.свързани с автоматичната
промяна на лихвения процент съгласно условията на чл.3 и/или чл.6, както и че
дава своето изрично, неотменимо и безусловно съгласие и упълномощава,
оправомощава и възлага на Банката служебното им извършване. С подписването на
договора за кредит кредитополучателят декларира изрично, че преди сключване на
договора е получил от Банката преддоговорна информация за условията на
договора, запознал се е с нея, разбира съдържанието й и сключва договора за
кредит въз основа на информирано съгласие.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените искове за прогласяване нищожността на следните клаузи от договор за
кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № HL 59398/08.11.2012 г.:
чл.1, ал.1, чл.3, ал.1, чл.3, ал.2, чл.8, ал.2, чл.30.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“
АД, дружество регистрирано и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД на Г.В.С., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, адвокат В.В. сумата от 3 373,79 лв. /три хиляди триста
седемдесет и три и 0,79 лв./, представляваща сбор от недължимо платени суми
договор за кредит за
рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № HL 59398/08.11.2012 г., за периода
от 08.11.2012 г. до датата на предявяване на исковата молба-25.05.2017 г.,
ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 25.05.2017 г. до
окончателно изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
иск за разликата над сумата от 3 379,79 лв. до пълния претендиран размер
от 7000 лв.
ОСЪЖДА
Г.В.С., ЕГН **********, със
съдебен адрес ***, адвокат В.В. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „Ю.Б.“
АД, дружество регистрирано и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** разноски
по компенсация в размер на 5 290,22 лв. /пет хиляди двеста и деветдесет и
0,22 лв./
ОСЪЖДА „Ю.Б.“
АД, дружество регистрирано и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважените искове в общ
размер на 1 174,95 лв. /хиляда сто седемдесет и четири и 0,95 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: