Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 156 04.04.2018 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - Търговище единадесети състав
На двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар: Янита Тончева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 30/2018г. по описа на Районен съд – Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 547 от ГПК във вр. с чл.72,ал.3,т.2 от ЗГР.
Молителката Е.Т. Й.(Й. ), гражданка
на Република Т. , със статут на постоянно пребиваващ на територията на
Република Б. , ЕГН **********, чрез процесуалния й представител и съдебен адресат а..С.А.-***, офис 7, твърди в молбата си,
че сключила граждански брак в
Република Т. на 15.07.1998г. с Р. Й.,
който е с двойно гражданство и на територията на Република Б. е записан в регистрите на населението като Р.
О. Й. , като при издаването на Акт за граждански брак № 0353/28.09.2015г. от
Община Търговище била записана с фамилно име Т. -Й. . Като излага, че при съставянето на акта за
граждански брак по реда на чл. 72,ал.2 от ЗГР е допусната грешка, изразяваща се
в неправилно посочване на фамилното име, което е приела да носи след брака,
молителката иска от съда отстраняване на посочената грешка в съставения в
Република Б. Акт за граждански брак № №
0353/28.09.2015г. от Община Търговище в частта относно фамилното й име, като
същото следва да бъде отразено като Т.Й. вместо посоченото в акта Т. Й. , ведно
със законните последици.В съдебно заседание молбата се поддържа от
процесуалния представител на молителката а..С.А.-ТАК, който пледира за
уважаването й, ведно със законните последици; претендира разноски, за които е
представил списък по чл. 80 от ГПК.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответната страна-Община Търговище, се изразява становище за неоснователност на молбата по довод от разпоредбата на чл. 20,ал.3 от Наредба № РД-02-20-09/21.05.2012г. за функциониране на ЕСГРАОН. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника ст. юрисконсулт Д. К. поддържа становището си за неоснователност на искането, като излага, че разпоредбата на чл. 20,ал.3 от Наредба № РД-02-20-09/21.05.2012г.се явява специална на разпоредбата на чл. 9,ал.4 от ЗГР(респ. чл. 9,ал.5 от ЗГР ред. ДВ бр.№ 91/14.11.2017г.); излага, че следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 72,ал.5 от ЗГР, съобразно която, в случай че един от съпрузите е приел фамилното име на своя съпруг или е добавил фамилното име на съпруга си към своето, за фамилно име след брака се вписва приетото или добавеното фамилно име на съпруга според регистъра на населението; пледира за отхвърляне на искането, оспорва претенцията за разноски, като неоснователна, по довод от разпоредбата на чл. 541 от ГПК; в условията на евентуалност също претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от заинтересованата страна-РП-Търговище, искането се счита за допустимо, липсва становище по основателността му.В съдебно заседание Районна прокуратура Търговище не изпраща представител и липсва становище по основателността на искането.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Удостоверение за сключен граждански брак № 1327 от 14.08.2015г., изд. от Гражданска служба Й. , Б. , Република Т. се установява, че молителката Е.Т., която е турска гражданка, е сключила граждански брак с на 15.07.1998г. в общ.О. с лицето Р. Й., като след сключването на брака, съпругата е приела фамилното име на своя съпруг и носи имената Е.Т.Й., което обстоятелство е отразено и в представеното извлечение от семеен регистър на кв./с.Й., общ.О. ; със същото име е и в притежавания от нея паспорт серия U, № 12914849, издаден от Република Т. . От Решение рег.№ 505222/22.03.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Миграция“ при МВР се установява, че на молителката T. Y. E./Т.Й.Е. с ЛНЧ ********** е разрешено право на постоянно пребиваване в Република Б. .От Акт за раждане № 5/05.02.1970г., съставен от Община Търговище се установява, че съпругът на молителката при раждането си е записан в регистрите на населението с имената Р. К. Й. , а в последствие имената му са променени на Р. О. Й. , същият е с двойно гражданство, като на територията на Република Т. , видно от посоченото по-горе извлечение от семеен регистър на кв./с.Й., общ.О. , същият на територията на Република Т. е записан с имената Р. Й.. Посочените до тук документи, издадени от органите на Република Т. , представени от молителката по делото (в заверен превод), са заверени с Апостил, при което съдът, съобразявайки обстоятелството, че както Република Т. , така и Република Б. , са ратифицирали Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (Хагска конвенция от 1961г.), то посочените документи съставляват официални документи и по нашето право, и като такива имат обвързваща съда материална доказателствена сила. От препис-извлечение от Акт за сключен граждански брак от 16.02.2018г., изд. от Община Търговище се установява, че е съставен Акт за граждански брак № 0353/28.09.2015г., сключен на 15.07.1998г. в Република Т. между Р. О. Й. и Е.Т., като в същия е отразено, че съпругата ще носи фамилното име Т. Й. .
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Молителката е сезирала съда с искане за отстраняване на допусната грешка в пресъставения от Община Търговище Акт за граждански брак № 0353/28.09.2015г., в който същата е записана с фамилното име Т. Й. , вместо Т.Й., обуславящо правна квалификация на искането по чл. 547 от ГПК във вр. с чл.72,ал.3,т.2 от ЗГР.От събраните доказателства по делото безспорно се установява, че молителката е приела фамилното име на съпруга си при сключването на граждански брак на територията на Република Т. , а именно-Й., добавяйки го към своята фамилия. С това фамилно име на същата е издаден както документ за самоличност в Република Т. , така и разрешение за постоянно пребиваване на чужд гражданин в Република Б. , но в Акт за сключен граждански брак, съставен по реда на чл. 72,ал.3 от ЗГР, молителката е записана с фамилното име, към което е добавено и фамилното име на съпруга-Й. , което е фамилното име на нейния съпруг, с което същият е вписан в регистрите на населението.По тези въпроси страните и не спорят.Спорът е за това кое фамилно име следва да се добави към фамилията на молителката –Й. или Й. , като представителят на молителката поддържа, че по арг. от разпоредбата на чл. 9,ал.4 от ЗГР, в Акта за сключен граждански брак, молителката следва да е добавено фамилното име Й..Представителят на ответната Община Търговище поддържа, че приложимата норма в случая е чл. 20,ал.3 от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация(явяваща се специална на чл. 9,ал.4 от ЗГР), съобразно която, в случай, че единият съпруг е приел или е добавил към своето фамилно име фамилното име на съпруга си, за фамилно име след брака се вписва приетото или добавеното фамилно име на съпруга, така както е в регистъра на населението.Позовава се и на разпоредбата на чл. 72,ал.5 от ЗГР.
Съдът, съобразявайки тезите на страните, както и обстоятелството, че същите не спорят за това, че молителката е чужд гражданин, придобила статут на постоянно пребиваващ на територията на Република Б. , както и обстоятелството, че при сключването на брака е била спазена формата му, съобразно правото на Република Т. , а спорът е с какво фамилно име следва да бъде записана молителката в Акта за граждански брак, пресъставен от Община Търговище, приема следното:Съгласно разпоредбата на чл. 9,ал.5 от ЗГР(ред. ДВ бр. 91/14.11.2017г.), името на лице, което не е български гражданин, родено извън територията на Република Б. , се вписва в регистрите на актове за гражданско състояние и в регистъра за населението така, както е изписано в националния му документ за самоличност или в документа за предоставен статут на пребиваване на територията на Република Б. , а съгл. разпоредбата на чл. 72,ал.3,т.2 вр. ал.1 от същия закон, длъжностното лице по гражданското състояние съставя акт за гражданско състояние, в случая акт за сключен граждански брак, като вписва в него въз основа на получения препис по ал.1 имената на сключилите брак, датата и мястото на сключване на брака.На следващо място, съгл. разпоредбата на чл. 21 от ЗБЛД, имената на чужденците в българските лични документи се изписват по ред и брой, както са изписани в документите за задгранично пътуване, с които са влезли в Република Б. .И не на последно място, съгл. разпоредбата на чл. 48,ал.1 вр. чл. 53,ал.1 от КМЧП, името се определя от отечествения закон на молителя, който в случая е законът на Република Т. .Анализът на посочената правна регламентация обуславя извод, че фамилното име на молителката-Т.Й., с което същата е влязла на територията на Република Б. и което е изписано в личните й документи и разрешението за постоянно пребиваване, е отразено в същите в съответствие с изискванията на закона, поради което следва да се приеме, че фамилното име на същата следва да е Т.Й. и в Акта за сключен граждански брак, пресъставен от Община Търговище. В тази връзка, съдът приема за неоснователни доводите на процесуалния представител на ответната страна за приложимост на чл. 20,ал.3 от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация(явяваща се специална на чл. 9,ал.4 от ЗГР), доколкото същият противоречи на нормативен акт от по-висока степен и по арг. от разпоредбата чл.15,ал.3 от ЗНА, само на това основание съдът следва да приложи по-високият по степен нормативен акт, в случая-законовата разпоредба или чл. 9,ал.5 от ЗГР(ред. ДВ бр. 91/14.11.2017г.). На следващо място, съдът не споделя доводите на представителят на ответника за приложимост на разпоредбата на чл. 72,ал.6 от ЗГР(ред. ДВ бр. 91/14.11.2017г.), доколкото приема, че същата касае български граждани, каквато молителката не е и имената й, както се посочи по-горе, се определят от нейния отечествен закон и посочените по-горе законови разпоредби от действащото българско законодателство.
С оглед на изложените доводи, съдът приема, че при пресъставянето на Акт за граждански брак № 0353/28.09.2015г. от Община Търговище, е допусната грешка в същия в частта относно фамилното име на съпругата Е.Т.Й., която е записана в акта с фамилно име Т. Й. , обстоятелство, обуславящо основателността на молбата за отстраняване на тази грешка и нейното уважаване, на осн. чл. 547 от ГПК във вр. с чл.72,ал.3,т.2 от ЗГР, като препис от решението следва да се изпрати на длъжностното лице по гражданско състояние в Община Търговище за извършване на поправка в посочения акт в частта относно фамилното име на съпругата и на Бюро „Съдимост” при РС Търговище, на осн. чл. 107,ал.1 от ПАС (в този смисъл определение № 197/27.03.2013г. по гр.д.№ 1925/2013г. на ВКС, IV г.о.; определение № 193/17.03.2015г. по ч.гр.д.№ 6800/2014г. на ВКС, IV г.о.; определение № 318/30.06.2016г. по ч.гр.д.№ 2425/2016г. на ВКС, IV г.о. и др.) .
По разноските, претендирани от страна на молителката: Съгл. разпоредбата на чл. 541 от ГПК, разноските в охранителните производства са за сметка на молителя, поради което следва да се приеме, че такива не се дължат в настоящото производство от ответната страна, поради което искането следва да се остави без уважение, като неоснователно, на осн. чл. 541 от ГПК, а с оглед изхода от спора, на ответната страна също не се дължат разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА поправка
на грешка в Акт за граждански брак № 0353/28.09.2015г., сключен на
15.07.1998г. в Република Т. , съставен от Община Търговище по реда на чл. 72,ал.3 от ЗГР в
частта относно отразеното фамилно име на съпругата Е.Т. Й. , гражданка на
Република Т. , със статут на постоянно пребиваващ на територията на Република Б.
, ЛНЧ ********** с пост. адрес ***, като фамилното име на същата следва да се отрази
в Акта като Т.Й. вместо Т. Й. , на осн. чл. 547
от ГПК във вр. с чл.72,ал.3,т.2 от ЗГР.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски, като неоснователни, на осн. чл. 541 от ГПК.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се изпрати на служба "Гражданска регистрация и
административно обслужване" при Община Търговище, както и на Бюро съдимост
при РС Търговище, на осн.
чл. 107,ал.1
от ПАС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: