Р Е Ш Е Н И Е
№ 78
гр.Разград, 17 октомври 2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд в публично заседание
на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ ДАМЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН
МАРИНОВ
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора Емилиян Грънчаров като разгледа
докладваното от съдия Ива Ковалакова-Стоева дело №112 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Х. Ф. от с. П., обл. Ш. против
Решение №26/22.03.2019г., постановено по
АНД №23/2019г. по описа на Исперихския районен съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) №37-0000642/23.10.2018г. на Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ (ОО „АА“), с
което на жалбоподателя на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвП) е наложена глоба в размер на 500лв. за
нарушение на чл.10, ал.1 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009г. на Министъра на
транспорта (Наредба №Н-3).
Недоволно
от така постановения съдебен акт е останало наказаното лице. В жалбата си
твърди, че решението е неправилно и необосновано, поради което следва да се
отмени и вместо него се постанови друго, с което се отмени оспореното НП.
Ответникът
по касационната жалба не се представлява в съдебно заседание и не ангажира съда
със становище по нея.
Прокурорът
заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила атакуваното
съдебно решение.
Разградският
административен съд, след като прецени направените оплаквания, които съобрази с
доводите и становището на страните и
анализира събраните в хода на производството доказателства, констатира
следното:
Жалбата е допустима,
подадена в срок от лице, което има право на жалба срещу съдебен акт, който
подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е основателна по
следните фактически и правни съображения:
В хода на съдебното
производство са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които установяват
фактите от значение за спора. Същите сочат, че на 19.09.2018г. служители на ОО
„АА“ извършили проверка на
жалбоподателя, който управлявал товарен автомобил „МАН ТГА 41.430 ББ“ с рег. № *******, който осъществявал обществен
превоз на товари. При нея е установено, че Ф. извършва превоз, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО)
№561/2006 с превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф, като той не
представил на контролните органи
Удостоверение за дейности по образец за периода от 00:00 часа на 22.08.2018г. до 07:15 часа на 15.09.2018г.
Такова е представено пред наказващия орган на следващия ден. При тези данни е
прието, че с противоправното си поведение водачът е извършил нарушение на
чл.10, ал.1 от Наредба №Н-3 и срещу него е съставен АУАН
бл.№256692/19.09.2018г. Актът е надлежно връчен на нарушителя и подписан от него
с отбелязване, че няма възражения. Отразените в акта констатации са изцяло
възприети от наказващия орган, който с процесното НП, при идентично описание на
нарушението от фактическа и правна страна на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП е наложил на Х. Ф. административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лв. С решението си Разградският районен съд е
потвърдил това НП.
Съдът намира, че
решението е валидно и допустимо, но постановено при неправилно тълкуване на
материалния закон. Безспорно наказаното лице е водач на товарен автомобил, с
който се извършва обществен превоз на товари, попадащ в обхвата на
действие на Регламент (ЕО) № 561/06. С
оглед на това той е бил длъжен да представи при проверка тахографски
листи/ карта на водача, както и записите от тях, установяващи времето на
управление на МПС, прекъсвания и почивки за текущия ден и предходните 28 дни
или Удостоверение за дейности по образец, в случаите когато е бил в отпуск по
болест, годишен отпуск, почивка, управлявал е МПС извън обхвата на Регламент
(ЕО) № 561/2006 г. или АЕТR или е извършвал друга работа. Задължението му е
алтернативно. За всеки период от време той следва да притежава съответен
документ, установяващ неговата дейност (управление на МПС, почивка, отпуск,
друга работа и т.н.) и при контролна проверка да го представя. В случая той не
е представил пред проверяващите Удостоверение за дейности за посочения по-горе
период, а такова е депозирано едва след съставяне на АУАН, поради което от
обективна и субективна страна е извършил нарушение на чл.10, ал.1 от Наредба
№Н-3. За това нарушение законодателят е предвидил специална санкционна норма с
разпоредбата на чл.93в, ал.17, т.4 от ЗАвП. Според
нея водач, който при проверка от контролните органи не представи документите,
които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през
текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни (в частност удостоверение
по чл.10, ал.1 от наредбата) се наказва с глоба от 1 500 лв. Наказващият орган
обаче е приложил общата разпоредба на чл.93, ал.2 от ЗАвП, според която
водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката
издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението,
документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове
по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв. Наличието на специална норма
изключва приложението на общата норма. След като законодателят е предвид
изричен отделен състав на нарушението, то наказващият орган е длъжен да приложи
тази разпоредба и не разполага с правомощие да преценява дали да наложи
наказание по общата административнонаказателна разпоредба на чл.93, ал.2 от ЗАвП или по специалната разпоредба на чл.93в, ал.17 от ЗАвП. С оглед на това съдът приема, че в НП неправилно е
приложена санкционна разпоредба, която не съответства на вмененото
административно нарушение. Като не е съобразил това районният съд е допуснал
неправилно приложение на материалния закон, което съставлява касационно
основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК
и обосновава извод, че следва да се отмени обжалваното решение и потвърденото с
него НП.
По принцип съдебният
контрол е контрол за законосъобразност на атакуваното НП и при него е
недопустимо да се отстраняват допуснатите нарушения или да се излагат доводи, с
които се тълкува, допълва или поправя
волята на наказващия орган. Ето защо липсва възможност едва в това производство
да се приложат законовите разпоредби,
които са нарушени и въз основа на които следва да се ангажира отговорността на
нарушителя, тъй като по този начин ще се извърши недопустимо тълкуване и поправяне
волята на наказващия орган, което излиза извън рамките на съдебния контрол.
Мотивиран така и на
основание чл.221, ал.2 от АПК Разградският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №26/22.03.2019г., постановено по АНД №23/2019г. по описа на
Исперихския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №37-0000642/23.10.2018г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“, с което на Х. Д. Ф. на основание
чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози е наложена глоба в размер на
500лв. за нарушение на чл.10, ал.1 от Наредба №Н-3 от 07.04.2009г. на Министъра
на транспорта като незаконосъобразно.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/